№ 3569
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205882 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ****, кв. „***“ № 11, ет.
5, ап. 13, против наказателно постановление № 22-4332-004119/25.03.2022 г., издадено от
Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата се твърди, че при връчване на НП не бил предоставен снимков материал,
поради което жалбоподателят не знаел кой е управлявал автомобила при заснемане на
нарушението. Прави се искане НП да бъде отменено в частта, в която му е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
За проведеното на 20.09.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 03.09.2021 г. лек автомобил „*****“ с ДК № **** бил собственост на „Уникредит
Лизинг“ ЕАД, като се управлявал от жалбоподателя З. Г..
На 03.09.2021 г. в 20:04 ч. Г. управлявал процесния лек автомобил „*****“ с ДК №
**** в гр. София, по „****“, с посока на движение от ул. „****“ към ул. „***”. До № 10 на
„****“ скоростта, с която се движел, била 140 км/ч. /135 км/ч. след приспаднат толеранс от -
1
3 % от измерената скорост/. Същевременно разрешената скорост на движение за съответния
участък от пътя била до 80 км/ч., което ограничение било въведено с поставен вертикален
пътен знак В26.
Скоростта, с която се движел автомобилът в участъка, била установена и заснета с
АТСС CORDON M2, № MD1192, заснемащо и записващо дата, час, скорост и
регистрационен номер на преминаващите МПС-та, позиционирано на място от свидетеля А.
С.. Типът на уреда за измерване бил одобрен и вписан в регистъра на 06.07.2018 г. със срок
на валидност на одобрение на типа десет години, до 10.06.2027 г. Към процесната дата
конкретното техническо средство било преминало последваща проверка за изправност на
12.02.2021 г., със срок на валидност една година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка
относно собствеността на МПС, въз основа на която се установило, че заснетият лек
автомобил бил собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД.
Установено било, че автомобилът бил предоставен за ползване на жалбоподателя Г.,
поради което последният бил призован да се яви в сградата на ОД МВР гр. ****. На
19.11.2021 г. Г. се явил на указаното място, където му били предявени материалите по
преписката и му била предоставена за попълване декларация по чл. 188 ЗДвП. В нея
жалбоподателят декларирал, че на 03.09.2021 г. около 20:00 ч. той е управлявал лек
автомобил „*****“ с ДК № ****. След попълване на декларацията, му била връчена покана
в двуседмичен срок да се яви в ОПП СДВР, гр. София за съставяне на АУАН, с изрично
посочване, че при неявяване ще се приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 ЗАНН.
В указания срок Г. не се явил в ОПП СДВР, гр. София, при което на 28.01.2022 г., в
негово отсъствие, свид. А. С., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, съставил
АУАН бл. № 027658/28.01.2022 г., в който описал подробно времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението. Като наказуема скорост на движение на
автомобила възприел 135 км/ч., отчитайки - 3 % толеранс от измерената скорост от 140
км/ч., с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото средство толеранс.
Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 вр.
чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил изпратен за връчване на жалбоподателя чрез ОД МВР гр. ****, като бил
връчен на Г. лично на 11.02.2022 г.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на Г.
административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин и петдесет/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля А. С.; веществени - приложен
снимков материал; писмени - декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.
188 ЗДвП; справка-картон на водач; заповед № 513з-9647/17.06.2020 г.; заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; решение за одобрение на тип на
уреда за измерване.; протокол от проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021 г.; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
46021/07.09.2021 г.; покана за връчване на АУАН.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. С. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението, установяване собственика на процесното МПС, съставянето и връчването на
2
АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги
кредитира в цялост. В корелация с тях са приложените по преписката писма и покана за
връчване на АУАН.
От приложените писмени доказателства се установява, че типът система за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрен съобразно
нормативните изисквания, и техническото средство е преминало последваща проверка за
изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, мястото на позициониране на АТСС, ограничението на скоростта
в съответния пътен участък, въведено с пътен знак В26, датата и часа на заснемането, и
измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво и от
протокола за използване на АТСС. Посредством последния се доказват също датата,
началният и крайният момент на използването на АТСС, наличието на въведено
ограничение на скоростта в участъка, и наличието на сигнализация за това с вертикален
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Обстоятелството, че към 03.09.2021 г. процесното МПС е било управлявано от
жалбоподателя, се изяснява от попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП. Предвид това
съответният довод, релевиран в жалбата, се явява лишен от основание.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
513з-9647/17.06.2020 г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат
всички изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по
извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен
ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на
нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е
коректно посочено и кореспондира на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП е изпълнена надлежно.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
3
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН
и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки като
установена скорост 135 км/ч., вместо 140 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 5 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили процедурата по издаване на
АУАН и НП, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От приложените доказателства се изясни, че на 03.09.2021 г. в 20:04 ч., в гр. София, по
„****“, с посока на движение от ул. „****“ към ул. „***“, до № 10 на „****“, лек автомобил
„*****“ с ДК № **** е бил управляван от жалбоподателя Г.. Предвид това
административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана.
Осъществен от обективна и субективна страна е съставът на административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не
превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено
място, сигнализирана с пътен знак В26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение
на скоростта до 80 км/ч. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със
скорост от 135 км/ч., водачът е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, превишавайки
разрешената скорост с 55 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото Г. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч., на отговорното лице се налага глоба в
размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 55 км/ч., поради
което в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е
правилно индивидуализирано - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в
санкционната част, като предвид кумулативно предвиденото в санкционната норма
наказание, за съда не съществува възможността да го ревизира в искания от жалбоподателя
смисъл.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН не се констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод
за занижена обществената опасност на осъщественото нарушение, в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от същия вид. Напротив, предвид значителното превишаване на
максимално разрешената за движение скорост, обществената опасност на нарушението се
явява завишена в сравнение с типичната.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна
4
или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-004119/25.03.2022 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу З. Г. Г. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за което на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700
/седемстотин / лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5