Р Е Ш Е Н И Е
Номер 667 / 7.4.2020г. 07.04.2020г. Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На девети март Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07509 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявен е иск от Г.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “*** ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 20 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в “***”, което влошаване е установено с Експертно решение №***. на УМБАЛ”***”- гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на ексцеса 06.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът “*** ИНДЪСТРИ”АД е подал отговор в законоустановения срок, с който е оспорил допустимостта на така предявения иск, като твърди, че няма влязло в сила решение на ТЕЛК, което да констатира ексцеса. Ответникът е оспорил иска по основание и по размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът възразява, че същият не следва да отговаря по този иск, тъй като процесното заболяване не е изцяло професионално. Ответникът възразява, че не е налице влошаване на здравословното състояние, както и причинна връзка между влошеното здравословно състояние и заболяването. Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.200, ал.3 КТ за прихващане на сумите получавани от ищеца по получаваната пенсия за инвалидност, пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и получаваните обезщетения от държавното и обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение както следва:
от 24.01.1983 г. до 01.03.1986г.- в СМК “***” - гр. П.на длъжност “***”.
от 01.03.1986г. до 01.11.1990г.- в СМК „***” - гр. П.на длъжност „***”.
от 01.11.1990г. до 17.01.2000г.- в „***” АД, гр. П.на длъжност „***”.
от 17.01.2000г. до 15.06.2001г.- в “***” ООД - гр. П.на длъжност “***”.
от 15.06.2001г. до 18.01.2003г.- в “*** ” АД- гр. П.на длъжност “***”.
от 01.03.2004 г. до 01.11.2012г.- в “***ИС” АД П., пак на длъжност “***”. Със заповед ищецът е бил командирован да работи в “*** индъстри” АД с работно място - *** в ***.
от 01.11.2012 г. до 13.02.2014г., в “*** ” АД- гр. П.на длъжност “***”.
със Заповед № 6 / 13.02.2014г. на Директора на “*** индъстри” АД- гр. П.е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на осн. чл.331, ал.2 КТ.
Общият трудов стаж на ищеца до момента е повече от 29 години, които са положени в отнетното дружество или дружества, на които правоприемник е ответното дружество.
Видно от съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, с Експертно решение №***. на ТЕЛК е признат професионалния характер на заболяването „***”. ***- 46 дБ. и обуславя 35% т. н. р. Професионалният характер на заболяването е мотивиран с продължителен трудов стаж с професия с документиран кумулативен професионален риск - „***“ в рисков отрасъл „***” , наднормена експозиция на шум на редица работни места, обслужвани от ищеца, характерни аудиометрични криви, отразяващи двустранно намаление на слуха, липса на предишни заболявания като алтернативна причина за слухова загуба и др.
С Решение №771/19.10.2017г., постановено по гр.д.№4700/2016г. на ПРС, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7000,00лв. за неимуществени вреди от професионално заболяване, констатирано с Експертно решение №***. на ТЕЛК.
Видно от съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, с Експертно решение №***. на УМБАЛ”***”- гр.С.за преосвидетелстване във връзка със заболяванията: водеща диагноза „***“ (***общо заболяване: „******. ***. ***.; професионално заболяване „***” (***Определени са *** трайно намалена работоспособност (т. н. р.) за общото заболяване. *** т. н. р. за професионалното заболяване и *** т. н. р. по съвкупност, с дата на инвалидизация - съответно ***. и ***и срок на определения % т. н. р. до 01.03.2022г. Заболяването „***” е със *** по ч. ***
Видно от съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, с Експертно решение №***. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ „***"ЕАД - С.за преосвидетелстване във връзка с промяна на НМЕ: водеща диагноза: „***); общо заболяване: „***, ***. ***. ***. ***. професионално заболяване „***” (***), ***. Определени са *** трайно намалена работоспособност (т. н. р.) за общото заболяване и *** т.н.р. за професионалното заболяване по ч. Ill, р. I, т. 2.2. и 100% т. н. р. без чужда помощ по съвкупност, с дата на инвалидизация - съответно ***. и ***. и срок на определения % т. н. р. до ***.
Видно от съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, ищецът Г.П.И. страда от професионално увреждане на слуховата сензорна система, видно от епикризите от стационарно изследване и лечение в УМБАЛ „***“ ЕАД - С.- „Отделение по професионални УНГ болести и отоневрология" и от експертните решения на ТЕЛК. Професионалният характер на заболяването „***“ е приет по надлежния ред с ЕР №***. на ТЕЛК за общи и професионални болести, където са описани мотивите на експертния орган и е препотвърден с ЕР №***. и ЕР №***. Увреждането е резултат от хронична акустична травма - продължителен трудов стаж в работна среда с експозиция на шум (над 5 години). Шумът действа на рецепторния апарат на слуховия анализатор. При хронична акустична травма се увеличава пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта, невродегенеративни промени в слуховите сетивни клетки. Настъпват специфични патологични промени - клетъчните нервни елементи на вътрешното ухо дегенерират, загиват и се стига до трайно увреждане на слуха
При намален слух в степен „***) слуховата загуба е от 35 до 65 дБ. и процентът трайно намалена работоспособност при експертизата, съобразно установената слухова загуба, се определя, както следва: от 35 до 45 дБ. - 15% т. н. р., от 45 до 55 дБ. - 35% т. н. р., от 55 до 65 дБ. - *** т. н. р. ТЕЛК при освидетелстване правилно е определил % трайно намалена работоспособност за увредения слух на ищеца. В ЕР №***. и ЕР №***. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ ,,***’' ЕАД - С.за преосвидетелстване, професионалното заболяване „***” е с *** ***., за която са определени *** т. н. р., съгласно ч. Ill, р. I, т. 2.2. При определяне на слуховата загуба се отчита по-добре чуващото ухо и при оценката винаги се прави възрастова корекция.
Професионалното заболяване „***” е в по-късна форма в хода на протичане на заболяването. Обективизирана е степенна промяна в хода на процесното професионално заболяване - от ***„***) в степен „***).
Заболяването „***“ при ищеца се проявява е *** речта, ***, чувство на изолация и самота, .затруднение при възприемане посоката на звука и усещането за силата на собствения глас. Заболяването не е свързано е болки.
Към датата на преосвидетелстване е ЕР №***. ищецът е на години. Професионалното въздействие на наднормен шум е преустановено на 13.02.2014г. Заболяването „***“ - ***„***) ще се проявява и в бъдеще с ***, променлив шум в ушите и главата. Лечението - стационарно и амбулаторно е с непостоянен ефект при ищеца. Поради прекратеното шумово въздействие и увеличаване на възрастта, слуховата загуба ще бъде свързана предимно е възрастово оглушаване (пресбиакузис) - нормално физиологично намаляване на слуха след 60-65 годишна възраст. При оценка степента на слуховата загуба се прави възрастова корекция.
Процесното професионално заболяване „***“ в степен на „***) със ***- ***., не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат протективно и симптоматично - съдоразширяващи, ноотропни, витамини и други медикаменти.
Видно от показанията на свидетелите С.Г.А./***/ и Е.В.Л. вследствие на професионалното заболяване ищецът изпитва сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като изпитва шум в ушите, световъртеж, замаяност и загуба на равновесие, като е ограничил сериозно социалната си комуникация с други хора. Поради слухови проблеми ищецът е спрял да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничил и социалните си контакти.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, показанията на свидетелите С.Г.А./***/ и Е.В.Л., както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съдебната практика приема, че при влошаване здравословното състояние вследствие на професионално заболяване се дължи обезщетение за тези нови неимуществени вреди, които настъпват в един по-късен момент, следващ първоначалното увреждане, в причинна връзка от което са те. Именно поради това, че едва в този по-късен момент - с настъпването на ексцеса се завършва фактическият състав на деликта - настъпват вредите, за които се дължи новото обезщетение, то вземането за него възниква и става изискуемо от същия този момент на влошаването на здравето на увредения.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на ексцес на професионално заболяване, констатиран по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.Съгласно константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
В настоящия случай от гореизложената фактическа обстановка е видно, че има влязло в сила Експертно решение №***3. на УМБАЛ”***”- гр.С., с което е признато професионално заболяване на ищеца с водеща диагноза: „***“, за която е определена 60 % т.н.р. Следователно е налице ексцес, тъй като с Решение №771/19.10.2017г., постановено по гр.д.№4700/2016г. на ПРС, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7000,00лв. за неимуществени вреди от професионално заболяване, констатирано с Експертно решение №***. на ТЕЛК, с което е била определена 35 % т.н.р.
Възражението на ответника, че експертното решение не е влязло в сила е неоснователно. Извън удостовереното в същото решение, че е влязло в сила, по делото няма дори и твърдения, че същото е обжалвано от страните. А възражението, че решението е обжалвано подлежи на доказване от работодателя (изрично в този смисъл Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.).
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от професионалното заболяване е в размер на 15 000,00лв.
За да определи такъв размер на обезщетението съдът съобрази заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., видно от което процесното професионално заболяване е в по-късна форма в хода на протичане на заболяването. Обективизирана е степенна промяна в хода на процесното професионално заболяване - от ***„***) в степен „***). При ищеца се проявява с *** речта, ***, чувство на изолация и самота, затруднение при възприемане посоката на звука и усещането за силата на собствения глас. С Решение №771/19.10.2017г., постановено по гр.д.№4700/2016г. на ПРС, на ищеца е определено първоначален размер на обезщетението за професионално заболяване от 7000,00лв. за 35 % т.н.р. Към настоящия момент обаче е налице степенна промяна в професионалното заболяване, която се приравнява на „***) със ***- ***., която не подлежи на трайно излекуване. Поради това и съдът намира, че следва да определи размер на обезщетението, надвишаващ значително размера на първоначалното обезщетение.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете и променените икономически условия и променения стандарт на живот.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете и показанията на свидетелите С.Г.А./***/ и Е.В.Л., видно от които вследствие на професионалното заболяване ищецът изпитва сериозни затруднения в ежедневното си обслужване, като изпитва шум в ушите, световъртеж, замаяност и загуба на равновесие, като е ограничил сериозно социалната си комуникация с други хора. Поради слухови проблеми ищецът е спрял да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничил и социалните си контакти.
При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелството, че професионалното заболяване е довело до *** трайно намалена работоспособност, което не е максимелен процент на загуба на работоспособността.
За разликата до пълния предявен размер на иска от 20 000,00лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва считано от датата на констатиране на ексцеса 06.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прихващане по реда на чл. 200, ал.3 КТ. Съгласно Решение №54/23.04.2019 по дело №3649/2018 на ВКС, ГК, III г.о., хипотезата на чл.200, ал.3 КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Приспадането обаче е допустимо само в случая присъденото обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване или дължима пенсия. Поради това и последните не следва да се приспадат.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1400,00лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му заплати сумата от 1050,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от иска.
Ответникът също претендира разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани доколкото по делото няма представени доказателства за направени такива.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса в размер на 600,00лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Същият следва да заплати и сумата от 350,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “*** ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати на Г.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 15 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в “***”, което влошаване е установено с Експертно решение №***3. на УМБАЛ”***”- гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на ексцеса 06.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от 20 000,00лв.
ОСЪЖДА “*** ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати на Г.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1050,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “*** ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 950,00лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 600,00лв. за държавна такса и сумата от 350,00лв. за възнаграждение на експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: