№ 45
гр. Дупница , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200650 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 570614-F576591 от 08.04.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП,
упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., на изп. директор на НАП, с
което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗДДС, на „ТОБИ“ ООД, със седалище в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №7, с
ЕИК *********, представлявано от управителя С.М. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 3000,00 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното дружество,
което го обжалва изцяло и в срок. В жалбата излага подробни съображения и доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Иска отмяна изцяло на
обжалваното НП. Управителят на дружеството не се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г., който
поддържа жалбата, като излага и допълнителни доводи. Моли за отмяна на НП и претендира
разноски за адв. възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител.
1
Депозирана е от юрк. Васева молба и становище за неоснователност на жалбата. Моли се
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2020 г., около 11:28 часа, в гр. Дупница, в качеството им на инспектори по
приходите свидетелите Е.Я. и К.И. извършили проверка в търговски обект – магазин за
плодове и зеленчуци „Сладки чудеса“, находяща се в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“,
кооперативен пазар, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ТОБИ“ ООД, със седалище
в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №7, с ЕИК *********, представлявано от
управителя С.М.. За целта извършили контролна покупка на артикул от обекта, за което не
им бил издаден касов бон от функциониращо и свързано с НАП фискално устройство модел
TREMOL M-20, с индивидуален номер на ФУ: № ZK 130875 и номер на фискална памет №
50167664, регистрирано в НАП с потвърждение № 4094706/19.03.2019 г. След това се
върнали и легитимирали надлежно на работещия в обекта служител, като извадили от
апарата междинен дневен финансов отчет от 17.10.2020 г., съгласно който отчетената
парична сума /оборот/ била – 7,27 лева. Предоставили на продавача бланка опис на
наличните парични средства, в която същата описала парите в касата на търговския обект,
които били в размер на 194,94 лева. Констатирана била разлика от + 187,67 лева на
наличните пари в касата. Тази разлика е отразена в съставен при проверката Протокол за
извършена проверка от същата дата като въвеждане на пари в касата извън случаите на
продажба, която не е отразена от фискалното устройство в момента на извършването й с
точност до минута, чрез операция „служебно въведени суми“. Препис от протокола бил
връчен срещу подпис на присъствалия в обекта продавач-консултант и подписан от
служителите на НАП.
Във връзка с констатациите при проверката бил съставен по-късно АУАН от св. Е.Я., в
присъствието на управителя на дружеството и в присъствието на св. К.И.. АУАН е връчен
редовно срещу подпис, без възражения, лично на управителя на дружеството жалбоподател
и е подписан от посочените в него лица.
Въз основа на АУАН е издадено по-късно в срок и обжалваното НП № 570614-F576591
от 08.04.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на
НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., на изп. директор на
НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „ТОБИ“ ООД, със седалище в гр. Дупница, ул. „Никола
Малашевски“ №7, с ЕИК *********, представлявано от управителя С.М. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 3000,00 лева, за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
По доказателствата:
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание двама свидетели – служителите на НАП Я. и И., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за пълни и точни,
логични и последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да
е противоречие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото
писмени доказателства, вкл. разпечатания фискален дневен отчет от фискалното устройство
и направения опис на парите в касата. С особена значимост е заявеното от свидетелите
относно неиздаване на фискален бон от наличното в обекта работещо фискално устройство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна служебна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат необходимото съдържание и
форма. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци за нарушението по чл. 33, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на МФ и то конкретно относно приложената във връзка с
него административнонаказателна норма по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и липса на
описание и дори посочване на обстоятелството, дали нарушението води или не до
неотразяване на приходи. Напротив изрично в текстовете на АУАН и след това на
обжалваното НП е заявено, че според актосъставителя и АНО дружеството-жалбоподател
„...не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“.
Налице е абсолютна и непреодолима неяснота относно описаното словесно нарушение още
повече и след като същото текстово се съпостави и с приложената в конкретния случай от
АНО санкция по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, а именно имуществена санкция в размер на 3 000,00
лева, която неясно защо е определена с изрична привръзка към чл. 185, ал.1 ЗДДС. Тази
разпоредба на ал. 1 изрично препраща към разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС
предвиждащ хипотезата на неиздаване на фискален касов бон при извършена продажба.
Последното, обаче изцяло несъответства на словесното описание на нарушението и
обективно и необратимо нарушава правото на защита на санкционираното лице. Правото на
защита е нарушено съществено още и от самото словесно описание на нарушението с
горецитирания текст, че нарушението е извършено чрез неизползване на операциите:
3
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“, не е конкретизирано коя от тези
две различни хипотези има предвид АНО, което е недопустимо да се извежда чрез тълкуване
на неговата воля съобразно наличните доказателства.
Налице е и неправилно приложение на материалния закон изразяващо се в неточно
приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която на
дружеството-жалбоподател незаконосъобразно е било определено и наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева, при липса на
описание на задължителната кумулативна законова предпоставка за това визирана в чл. 185,
ал.2, изр. 2-ро от ЗДДС – „ Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“. Тоест няма как санкцията в случая да се обосновава и налага
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, ако никъде в АУАН и НП не се твърди, да е налице
хипотезата на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДДС, което именно изрично и само по изключение
препраща към санкциите по ал. 1-ва, които са значително по-ниски по размер. Тоест
обективно е влошено положението на жалбоподателя като му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000,00 лева, вместо санкция в размерите определени в изрично
изписаната в НП разпоредба на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, които са значително по-ниски, а
именно в размер от 500 до 2000 лв. и в същото време са императивно свързани с хипотезите
на неиздаване на касов бон по смисъла на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
В тази връзка съдът държи да отбележи за страните, че е запознат с най-новата
практика на касационната инстанция – АС-Кюстендил отразена в Решение № 172 от
07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил,
Решение № 167 от 30.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 154 / 2021 г. на Административен съд –
Кюстендил и др., която приема за неприложима в случая с оглед конкретните доказателства
и особености при описанието и санкциониране на нарушението от АНО по неправилен
според съда от материалноправна страна начин. В посочените решения на АС-Кюстендил се
касае за наложена санкция в минимален размер от 500,00 лева именно по реда на чл. 185,
ал.2, изр. 2-ро, вр. с ал.1 от ЗДДС, което изобщо не е така в настоящия случай, в който е
наложена именно санкцията по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, в размер на 3000 лева. Неоснователни
са изявленията направени в представеното от юрк. Васева писмено становище за мълчаливо
посочване на приложимата санкционна хипотеза с оглед направената привръзка към чл. 185,
ал.1 от ЗДДС. АНО е бил длъжен да изпише ясно, точно и пълно какво поведение /действие
или бездействие/ на жалбоподателя и с каква по вид, размер и ред на определяне санкция
наказва. Не може с цифрова привръзка към определена разпоредба мълчаливо да се санира
недопустимия пропуск за коректно, ясно и точно словесно описание на нарушението от
фактическа страна, какъвто пропуск се установява в случая.
На следващо, но категорично не и по важност място съдът приема, че от събраните
гласни и писмени доказателства така описаното и санкционирано нарушение не е доказано
по несъмнен начин от обективна страна. Според двамата служители на НАП, свидетелите Я.
и И. при извършената от тях контролна покупка изобщо не им е бил издаден фискален касов
4
бон от наличното в обекта ФУ. В съставения на място ПИП от 17.10.2020 г. е отбелязано
писмено, че обектът е бил наблюдаван три дни преди проверката. Според актосъставителя
съгласно установената от тях при проверката разликата в наличността на констатираните –
неотчетена от ФУ и налична в брой парична сума се дължи на неотразяване на приходи при
извършени продажби в обекта. Няма според извадения междинен „Х“ отчет от ФУ за
17.10.2020г. каквито и да е данни за операции по служебно въведени или изведени пари,
които обаче противоправно да не са отбелязани с използване на функциите на устройството,
за да се твърди, че именно служебното въвеждане на пари в брой е причината за
установената касова разлика +187,67 лева. Всичко това навежда съдът на извод, че
обективираното словесно в НП относно това, че жалбоподателят „ТОБИ“ ООД според АНО
„...не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“ е
само едно голо предположение, което се оспорва дори от служителите на НАП извършили
проверката и по-конкретно от актосъставителя Е.Я.. Безспорно с оглед събраните
доказателства не е изпълнена императивната разпоредба на чл. 303, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 84
от ЗАНН, а именно, че НП не може да почива на предположения и нарушителят следва да
бъде наказан, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Поради изложеното относно допуснатите няколко самостоятелни нарушения на закона
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло на посочените основания, като неправилно
и незаконосъобразно. Не може с идеята за попълване на фиска да се пренебрегват
императивни законови задължения от АНО.
По разноските:
С оглед изхода на спора и заявените претенции за разноски от страните такива се
дължат на дружеството-жалбоподател, в претендирания размер от 200,00 лева. Представен е
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил в
брой, в полза на представляващия го процесулен представител - адв. Г. общо сумата от
400,00 лева за процесуално представителство по АНД 650/2021г. и по АНД 651/2021 г. и
двете по описа на РС-Дупница. Претендирана е по настоящото дело именно половината от
така заплатения адв. хонорар. Поради това АНО – НАП, представлявана от изпълнителния
директор, следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, да заплати в полза на
ТОБИ“ ООД, със седалище в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №7, с ЕИК *********,
представлявано от управителя С.М., сумата от 200,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 650/2021 г., по описа на РС-Дупница.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 570614-F576591 от 08.04.2021 г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в ЦУ на НАП, упълномощен
съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., на изп. директор на НАП, с което на
основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от
ЗДДС, на „ТОБИ“ ООД, със седалище в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №7, с ЕИК
*********, представлявано от управителя С.М. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 3 000,00 лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от
изпълнителния директор, да заплати в полза на „ТОБИ“ ООД, със седалище в гр. Дупница,
ул. „Никола Малашевски“ №7, с ЕИК *********, представлявано от управителя С.М.,
сумата от 200,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 650/2021 г., по
описа на РС-Дупница.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6