Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 6213 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 3480,94 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 498,57 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***- Управител
против *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
–изп.директор, в която твърди, че на 27.12.2012 година в град Плевен е
осъществена търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от Търговския закон,
по силата на която дружество с ограничена отговорност *** е продало на
ответното еднолично акционерно дружество *** движими вещи - метален амбалаж на
обща стойност 199.64 лева с ДДС,като за установяване на стойността на
извършената продажба е издадена данъчна фактура № **********/27.12.2012 година.
Твърди, че втората поред търговска продажба между двете дружества е осъществена
на 23.01.2015 година,като "*** е продало на "*** движими вещи
-метален амбалаж на обща стойност 2 538.90
лева с ДДС,като за установяване на стойността на извършената продажба е
издадена данъчна фактура № **********/23.01.2015 година. Твърди, че последната
трета поред търговска продажба по смисъла на чл.318,ал.1 от Търговския закон
между двете дружества е осъществена на 20.05.2015 година,като ищцовото
дружество с ограничена отговорност е продало на ответното еднолично акционерно
дружество движими вещи - метален амбалаж на обща стойност 821.52 лева с ДДС,
като за установяване на стойността на извършената продажба е издадена данъчна
фактура № **********/20.05.2015 година. Твърди, че общият размер на
задължението за главница по трите продажби възлиза на сумата от 3 560.06 лева с
ДДС. Излага съображения, че
съгласно разпоредбата на чл.327,ал.1 от Търговския закон, купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават правото
да я получи, освен ако е уговорено друго. Твърди, че плащането по фактура №
**********/27.12.2012 година е в деня на нейното издаване, а по останалите две
фактури №№ **********/23.01.2015 година и **********/20.05.2015 година е с
отложен падеж - два месеца, считано от датата на издаване на съответната
фактура. Твърди, че с кредитно известие № **********/29.08.2012 година към
данъчна фактура № **********/08.08.2012 година е намалено задължението на ***
към „*** със сумата от 74.64 лева. Твърди, че след приспадане на сумата от
74.64 лева по кредитно известие № **********/29.08.2012 година към данъчна
фактура № **********/08.08.2012 година, понастоящем общият размер на
задължението за главница на ответника към ищеца възлиза на сумата от 3 480.94
лева с ДДС. Твърди, че със сумата от 74.64 лева по кредитно известие №
**********/29.08.2012 година към данъчна фактура № **********/08.08.2012 година
съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1, изречение второ от Закона за задълженията
и договорите се намалява главницата по данъчна фактура № **********/27.12.2012
година и непогасения остатък по нея остава в размер на 125.00 лева. Счита, че
за неизплатения в срок остатък от главница в размер на 125.00 лева с ДДС по
данъчна фактура **********/27.12.2012 година, за времето от 27.12.2012 година
до датата на подаване на исковата молба в съда,ответника дължи и мораторна
лихва в размер на сумата от 45.00 лева. За неизплатената в срок главница в
размер на 2 538.90 лева с ДДС по данъчна фактура № **********/23.01.2015
година, за времето от 24.03.2015 година до датата на подаване на исковата молба
в съда, ответника дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 365.00 лева и
за неизплатената в срок главница в размер на 821.52 лева с ДДС по данъчна
фактура № **********/20.05.2015 година,за времето от 19.07.2015 година до
датата на подаване на исковата молба, ответника дължи и мораторна лихва в
размер на сумата от 280.00 лева. Твърди, че общият размер на задължението за
мораторна лихва на ответника към ищеца,определен върху неизплатената в срок главница
по всяка една от процесиите фактури за времето от изискуемостта на всяко едно
отделно плащане до датата на окончателното плащане и съответно датата на
подаване на исковата молба в съда възлиза на сумата от 690.00 лева. Твърди, че
и до настоящия момент задължението за плащане не е изпълнено. Моли, на
основание чл.327,ал.1 от Търговския закон да бъде осъден ответника "***,
ЕИК *** да заплати на "***, ЕИК ***
сумата в размер на 3 480.94 лева с ДДС,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане. Моли,
на основание чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата от
690.00 лева,представляваща мораторна лихва за времето от изискуемостта на всяко
едно отделно плащане за главница до датата на окончателното плащане или до
подаване на исковата молба. Претендира направените деловодни разноски.
В
законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от фактура № **********/27.12.2012г., същата е издадена от *** в качеството на доставчик на *** в качеството на получател за доставка на метален амбалаж на обща стойност с вкл.ДДС 199,64 лв. Датата на падеж на задължението, отразена във фактурата е 27.12.2012г.
Видно от фактура № **********/23.01.2015г., същата е издадена от *** в качеството на доставчик на *** в качеството на получател за доставка на метален амбалаж на обща стойност с вкл.ДДС 2538,90 лв. Датата на падеж на задължението, отразена във фактурата е 24.03.2015г. Стоката е изпратена по куриер за което е съставено нареждане за експедиция № 4692/23.01.2015г.
Видно от фактура № **********/20.05.2015г., същата е издадена от *** в качеството на доставчик на *** в качеството на получател за доставка на метален амбалаж на обща стойност с вкл.ДДС 821,52 лв. Датата на падеж на задължението, отразена във фактурата е 19.07.2015г. Стоката е изпратена по куриер за което е съставено нареждане за експедиция № 4957/20.05.2015г.
Видно от кредитно известие № **********/29.08.2012 година към данъчна фактура № **********/08.08.2012 година е намалено задължението на *** към „*** със сумата от 74.64 лева.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че в счетоводството на ищеца се води вземане от ответника по процесните фактури в размер на 3485,42 лв. Ищеца е внесъл дължимия ДДС. Лихвата за забава върху фактурите от настъпване на изискуемостта на всяко вземане до подаване на исковата молба 16.08.2016г. е в размер на 498,57 лв.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 3480,94
лв.:
Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно
чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана
за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В настоящия случай е налице изрична
уговорка за настъпване на изискуемостта на всяко от задълженията по издадените
фактури.
Общите предпоставки за уважаване
на иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ са следните: Да е налице
облигационно отношение (правомерен юридически акт, от който да възниква
задължение за изпълнение), Да е налице
неизпълнение (пълно или частично), Реалното изпълнение да е възможно. Те трябва
да са кумултативно налични, за да бъде уважен искът за реално изпълнение.
По делото се доказа наличието
между страните на валидно облигационно правооотношение по договор за търговска
продажба. Договора е неформален. От фактурите се установи, че те са съставена
за продажба на посочения в тях метален амбалаж. Фактурите се са оспорени от
ответника по делото, както и твърденията на ищеца за извършената доставка.
Задължението на ответника-купувач да плати цената става изискуемо след настъпване
на уговорения срок. Тъй като в исковата молба се твърди наличието на
отрицателен факт - неплащането по фактурите, задължението за доказване на това
плащане е на ответника по аргумент на чл. 154 от ГПК. Не са ангажирани
доказателства от страна на ответното дружество, че е било извършено плащане по
процесните фактури.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявения иск се явява основателен и доказан в предявения си размер
и като такъв следва да бъде уважен.
По искът с правно основание и чл.86 ЗЗД с цена на иска 498,57 лв.:
Искът
с правно основаниечл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С
оглед установеността на претендираните задължения на ответника по делото за
заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното
им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Установиха
се от предстнавените и неоспорени фактури датите на падеж на задълженията по
тях. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на
основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят
е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от приетата по делото съдебно
икономическа експертиза и е 498,57 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен в целия си предявен размер след
допуснатото изменение.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в настоящото производство деловодни разноски в размер на 1018,24 лв. за държавна такса, адвокатски хонорар и
депозит за ВЛ, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ *** ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** –изп.директор ДА ПЛАТИ на ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***- Управител, сумата 3480,94 лева, представляваща
стойността на доставен метален амбалаж по по фактури № **********/27.12.2012г., **********/23.01.2015г.
и № **********/20.05.2015г., в едно със законната лихва от 16.08.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД
*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
–изп.директор ДА ПЛАТИ на ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***- Управител,
сумата 498,57 лева, представляваща лихва
за забава върху сумата от 3480,94 лв. за периода от настъпване на изискуемостта
до подаване на исковата молба/16.08.2016г./
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, *** ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** –изп.директор ДА ПЛАТИ на ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***- Управител, сумата 1018,24 лв. направени разноски по делото за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: