О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Сливен, 04.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на четвърти август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 270/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Й.И.Н. с адрес ***, чрез адв. Г.Д.-***, със съдебен адрес ***, офис *, подадена против Решение № НОМ 63 от 23.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, с което е прието, че жалбите на Й.И.Н. срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № АУ001035 от 12.07.2016 г. по описа на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен са недопустими, като просрочени и не следва да бъдат разглеждани по същество. В жалбата жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че не е надлежно приложена процедурата по чл. 32 от ДОПК. Моли да се отмени обжалваното решение, като се задължи органът да се произнесе по същество. Претендира разноски.
Административният орган – Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, в писмено становище излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като прецени становищата на страните и писмените доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С АУЗ № АУ001035 от 12.07.2016 г. по описа на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, по отношение на жалбоподателя Й.И.Н. е установен размер на задължения за данък върху пр. средства – леки, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. В АУЗ се съдържа отбелязване, че е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 19.10.2016 г.
В Декларация по чл. 54, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, подадена от жалбоподателя Й.И.Н., Вх. № 09364 от 02.12.2008 г. по описа на "Местни данъци и такси" при Община Сливен, е посочен постоянен адрес ***. Не се спори, че от 10.02.2010 г. /видно от л.к. № *******, издадена от МВР С./ Й.И.Н. е с постоянен адрес ***.
Относно връчването на АУЗ на жалбоподателя Й.И.Н., по делото са представени следните документи: Известие за доставяне на АУЗ ИДРS 8800 00MFQ6 U, адресирано до адрес: ГР. С., бул. „г. С.“ № **, ет. *, ап. *, изпратено на 05.07.2016г., върнато като непотърсено на 04.08.2016г.; Известие за доставяне на АУЗ ИД PS 8800 00MO88 N, адресирано до същия адрес, изпратено на 09.09.2016г., върнато като непотърсено на 29.09.2016г.; Съобщение № МП – АУ001035 от 03.10.2016 г. по описа на Община Сливен, адресирано до жалбоподателя, че следва да се яви в 14-дневен срок от поставяне на съобщението в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен за връчване на АУЗ, като в съобщението са посочени: дата на публикуване: 03.10.2016 г., дата на поставяне: 03.10.2016 г., дата на сваляне: 18.10.2016 г.; Известие за доставяне на горепосоченото съобщение, адресирано до адрес: гр. С., бул. „г. С.“ № **, ет. *, ап. *, изпратено на 05.10.2016г., върнато като непотърсено на 22.10.2016 г.
На 27.05.2021 г., допълнена на 07.06.2021 от жалбоподателя е подадена жалба против АУЗ № АУ001035 от 12.07.2016 г.. В жалбата е заявено твърдение, че АУЗ не е редовно връчен, като излага съображения за това. Моли същия да бъде отменен.
С Решение № НОМ 63 от 23.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, е прието, че жалбите на Й.И.Н. срещу АУЗ № АУ001035 от 12.07.2016 г. по описа на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен са недопустими, като просрочени и не следва да бъдат разглеждани по същество. В мотивите на решението е прието, че: АУЗ е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 19.10.2016 г.; срокът за обжалването му е изтекъл на 02.11.2016 г.; жалбите са просрочени. Решението е съобщено на жалбоподателя на 06.07.2021 г. Жалбата срещу него е подадена на 12.07.2021 г.
Въз основа на установените факти, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, установяването на местните данъци се извършва с акт на служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Компетентният орган по чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ издава акт за установяване на задължението – арг. чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в който е регламентиран редът за установяване на задължения по декларация. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В чл. 107, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция в 14-дневен срок от получаването на акта. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци, съгласно чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение, което може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган.
В разглеждания случай Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен е бил сезиран с жалба против АУЗ, регистрирана с входящ номер от 27.05.2021 г., допълнена с жалба от 07.06.2021 г. с твърдения за незаконосъобразност на акта. По жалбите се е произнесъл с решение, с което е приел, че същите са недопустими, като просрочени. Следователно, съдът е сезиран с жалба по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 147, ал. 1 от ДОПК.
Жалбата е допустима, като подадена пред надлежен съд, при наличие на правен интерес и в предвидения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Неправилен е извода на издателя на акта, че жалбата е просрочена въз основа на приетото от него, че АУЗ е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. А в чл. 28, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че адресът за кореспонденция за физическите лица е постоянният адрес, ако не е посочен писмено друг адрес.
Видно от представените по делото документи, съдържащите се в административната преписка известия за доставяне на АУЗ са изпратени на постоянния адрес, и са върнати като непотърсени, след което е изготвено съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК, извършени са действията по чл. 32, ал. 5 и ал. 7 от ДОПК, и е прието, че АУЗ е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.
Изводът на административния орган, че е АУЗ е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, е неправилен, тъй като са нарушени регламентираните в чл. 32 от ДОПК процесуални правила. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В чл. 32, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В чл. 29 от ДОПК са описани начините и изискванията за връчване на съобщения в административното производство. Алинея 3 на разпоредбата предвижда, че е допустимо връчване на съобщение чрез пощенски оператор, но неговото връщане по преписката с отбелязване „непотърсено“ не осъществява процедурата по чл. 32, ал. 1 от ДОПК. За да се връчи съобщение чрез прилагане към досието по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, лицето трябва да не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, като според ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. По делото не са представени протоколи по чл.32, ал.2 от ДОПК, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 32, ал. 1 от ДОПК. Липсата на съставени протоколи по чл. 32, ал. 2 от ДОПК опорочава осъщественото от административния орган връчване чрез прилагане към досието. В този смисъл е Решение № 17256 от 17.12.2019 г. на ВАС на РБ - Осмо отделение по адм. дело № 7945/2019 г. по описа на съда.
Предвид нередовното връчване, срокът за обжалване на АУЗ не е изтекъл. Като е достигнал до извод, че жалбите срещу АУЗ са подадени след 14-дневния срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, административният орган е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по същество по подадените от Й.И.Н. жалби против АУЗ.
При този изход на спора разноски на ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани. Претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Д., за възлагане в полза на тази страна на направените от нея разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на основание чл. 161 от ДОПК. Същите се равняват на 10. 00 заплатена държавна такса и 500. 00 /петстотин/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар, който е оспорен от ответника по размер като прекомерен, но съдът намира, че не се явява такъв, предвид чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
147, ал. 3 от ДОПК, Административен съд
– Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № НОМ 63 от 23.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен за произнасяне по същество по жалби от 27.05.2021 г. и от 07.06.2021 г. по описа на Община Сливен, подадени от Й.И.Н., ЕГН ********** против Акт за установяване на задължение № АУ001035 от 12.07.2016 г. по описа на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Й.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, направените от него по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: