РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. В. Търново,29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
МАРИЯ
НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ИЛИЯН
БЛАГОЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10179 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Д.М. ***,
чрез адвокат Й.Й. със съдебен адрес ***, срещу
Решение от 02.07.2020г. по НАХД № 739/2020 г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което е потвърден Eлектронен фиш серия К № 238845, издаден от ОД
на МВР – В. Търново, с който на касатора за извършване
на нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.6 от
с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН. Намира постановеното решение на районния съд за необосновано. Счита че
не е доказано извършването на нарушението от санкционираното лице. Намира, че
от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява управлението
на процесното МПС от друго лице. Твърди, че от страна
на наказващия орган е накърнено правото му на защита, като излага подробни доводи за
това. Като допълнителни съображения за извършено нарушение на правото на защита
сочи липсата на конкретни разпоредба от закона в постановлението, с което е
прекратено досъдебното производство и материалите са изпратени компетентния административнонаказващ орган за налагане на
административно наказание. Претендира за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменен електронният фиш. Претендира присъждане на разноски по делото за две
съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба – ОД на МВР – В. Търново, не взема становище по
нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново,
заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в
сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта
на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260007/02.07.2020г. по НАХД №739/2020г. по
описа на Великотърновския районен съд е потвърден Електронен фиш, серия К №
238845, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който на касатора
за извършване на нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182,
ал.2, т.6 от с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600
лв.
За да постанови този резултат от фактическа страна
съдът е приел, че на 10.11.2018г., в 16,21 часа, на ПП І-4, км 124+400 до автосервиз
„Пежо“, в посока гр. София, е установено нарушение с автоматизирано техническо
средство, тип мобилна система TFR1-M № 602 от лек автомобил „Хонда акорд Турер“ с рег. № ВТ 8778
КК, като е засечена скорост на движението от 113 км/ч при ограничение на
скоростта от 60 км/ч за извън населени места, въведено с пътен знак В26.
Засеченото превишение е 53 км/ч. над разрешената
скорост (след приспаднат толеранс от 3 км/ч). Изготвен е снимков материал. За
нарушението е съставен електронен фиш на собственика на автомобила И.Д.М.,връчен
на 12.02.2019г. Представена е декларация в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в
която е посочено, че на дата 10.11.2018г. в 12.00 часа е предоставил за
ползване процесния автомобил на трето лице – Л.В.В., , притежаваща СУМПС кат.“Б“. Декларирал е, че а
сочената в ЕФ дата и час автомобилът е бил във владение именно на това лице. От
страна на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е извършена справка, при
която е установено, че по отношение на украинската гражданка Л.В.В. няма регистрирано влизане на територията на Република
България. Материалите по преписката на сектор ПП към ОД на МВР-Велико Търново са
изпратени на РП-Велико Търново по компетентност с оглед извършено престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК. Образувано е досъдебно производство №ЗМ-252/2019г. по
описа на РУ – Велико Търново,пр.пр №573/2019г. по
описа на РП – Велико Търново за извършено от И.М. престъпление по чл.313, ал.1
от НК като с постановление от 14.01.2020г. на РП – Велико Търново на основание
чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК образуваното на досъдебно производство е
прекратено и материалите са изпратени на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико
Търново за ангажиране на административнонаказателна отговорност на М.. С молба
от 22.04.2020г. до директора на ОД на МВР – Велико Търново И.М. е поискал анулиране
на издадения ЕФ. В отговор от 22.04.2020г. касаторът
е уведомен, че с издаването на ЕФ реално е изпълнено постановлението на
прокурора за ангажиране на
административнонаказателна му отговорност. Недоволен от получения отговор, на
30.04.2020г. е подал жалба против ЕФ пред районния съд.
Въз основа на тези факти, въззивният
съд е намерил жалбата за допустима, а оспореният пред него електронен фиш за
формално, процесуално и материално законосъобразен. Позовавайки се на относимите нормативни разпоредби и противно на оплакванията
в жалбата, с която е бил сезиран, съдът е посочил, че електронният
фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити и има нормативно установеното
съдържание. Събраните
по делото писмени доказателства са обосновали фактическата установеност и доказаност на деянието, включително дата, място, време и
скорост. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е
констатирано, че към момента на извършване на нарушението соченото от М. трето лице - Л.В.В., не е управлявала процесния
автомобил доколкото същата е била извън пределите на РБългария.
За неоснователни са приети наведените в жалбата възражения за извършено
нарушение на правото на защита като въззивния съд е
приел, че жалбоподателят е бил уведомен за решението на наказващия орган по
повод неговата за отмяна на ЕФ, както и че санкцията се дължи в пълния размер. Прието е, че правилно е ангажирана
отговорността на собственика на автомобила и сочената за нарушена правна норма
кореспондира със санкционната такава. Извършена е преценка и относно наложената
санкция, която е единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
На първо място, в касационната жалба е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, но съгласно нормата на чл.220 от АПК, приложима по силата на чл. 63 от ЗАНН, фактическите установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол. От друга страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
Настоящият касационен състав намира, че при
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. Направените фактически изводи кореспондират със събраните по
делото доказателства и формираните правни изводи. Правилни са изводите на
районния съд, че по същество извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа
от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение,
изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с
въведеното от закона ограничение.
С нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се въвежда оборима презумпция, че собственикът на МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение. От събраните доказателства безспорно се
установява, че процесният автомобил не е бил във фактическата
власт на украинската гражданка Л.В.към момента на извършване на нарушението,
посочена в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото същата не е била на
територията на страна. След като автомобилът не е бил в нейно владение по време
на извършване на процесното нарушение и собственикът
не посочил друго лице, което да го е управлявал, правилно е ангажирана отговорността на собственика на
автомобила. С оглед на
изложеното неоснователни са възраженията на касатора,
че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл. 188 и сл. от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата отговорността като собственик
на моторното превозно средство.
Както правилно е установил районният съд, електронният
фиш съдържа всички нормативно регламентирани реквизити и е изготвен по образеца, утвърден
от министъра на вътрешните работи. Използването на мобилната АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол (приложение към чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. на
министъра на вътрешните работи), съставен от обслужващия полицейски служител, в
който изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е
осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на
измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от
мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км/ч. Извършена
е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното
нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.
Не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
ограничило правото на защита на наказаното лице и водещо до отмяна на издадения
ЕФ. Възраженията на касатора за допуснати непълноти
във връзка с посоченото правно основание в Постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 14.01.2020г. на РП – Велико Търново и липсата на
указания за обжалване на писмото на Директора на ОД на МВР – В.Търново, с което
е уведомен, че издаденият ЕФ подлежи на изпълнение, са неотносими
към настоящото административнонаказателно производство. Предмет на проверка в
производството пред районния съд е законосъобразността на обжалвания ЕФ, а пред
настоящата касационна инстанция предмет на проверка е постановеното от въззивния съд решение. Дори и хипотетично да се приеме, че
са допуснати нарушения в наказателното производство, те не са от естество да допринесат
за отмяна на ЕФ на самостоятелно основание, а постановлението за прекратяване е
подлежало на самостоятелно обжалване по съдебен ред, различен от настоящия. Само
за пълнота следва да се отбележи, че в постановлението на прокурора ясно е
посочено, че извършеното от И.М. деяние е несъставомерно
от субективна страна като са посочени правните норми от процесуалния закон, кореспондиращи
с изложената фактическа страна. Отделно от това, писмото на Директора на ОД на
МВР – В.Търново не е от категорията на индивидуалните административни акт и същото
не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В тази връзка съдът ще припомни, че процесуалното
нарушение може да бъде преценено като съществено, когато то се е отразило на
правото на защита на жалбоподателя. Такова процесуално нарушение в конкретния
случай не е допуснато. Наказаното лице не е било по никакъв начин лишено от
възможността да упражни правата си в административнонаказателното
производство. От приложените по делото доказателства се установява, че
връчването на ЕФ е извършено редовно на 12.02.2019г. и очевидно М. е избрал
предоставена от закона възможност да се защити, като е представил декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е пожелал да се възползва от другите три алтернативи
– да обжалвала електронния фиш; да се възползва от привилегията, предоставена с
нормата на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП или за представяне на възражение пред Директора
на съответната структура на МВР. Действително, няма данни касационният
жалбоподател да е бил уведомен за предприетите от наказващия орган действия по
изпращане на преписката до районна прокуратура за ангажиране отговорността на М.
за престъпление по чл.313 от НК, но това нарушение не обуславя незаконосъобразност
на атакувания акт. От доказателствата по делото се установява, че
санкционираното лице е направило възражение и е поискало анулиране на ЕФ с
молба от 07.04.2020г., по която е налице произнасяне от Директора на ОД на МВР
– Велико Търново, като с писмо от 22.04.2020г. наказващият орган е отказал да
анулира електронния фиш. Въпросното писмо е достигнало до знанието на нарушителя, който
е оспорил ЕФ пред съда, като така реално е имал възможност да реализира в пълен
обем правото си на защита. Съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 9, изр. второ от ЗДвП, самото
предприемане на действия по съдебно обжалване на ЕФ, изключва възможността при
неблагоприятен изход на спора, нарушителят да се ползва от превилегия
да заплати глобата в намален размер.
По никакъв начин не променят направените изводи от
фактическа страна представените в съдебно заседание от 18.09.2020г. от касатора писмени доказателства. Обстоятелството, че
електронният фиш е отразен като влязъл в сила и съответно наложената глоба като
подлежаща на принудително изпълнение публично задължение не рефлектира върху
правото на защита на касатора. В това производство
той е реализирал правата си в пълен обем, като е обжалвал електронният фиш и
решението на въззивната инстанция. Правоотношенията с
НАП във връзка със събиране на публични задължения на касатора
представляват отделно административно производство, което не може да се
разглежда и обсъжда в настоящото.
По изложените съображения настоящия състав на
касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото няма правна възможност за
присъждане на разноски в полза на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260007/02.07.2020г. по НАХД № 739/2020
г. по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.