Решение по дело №3459/2017 на Административен съд - Варна

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………

 

гр. Варна, 20.04.2018  г.

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр.Варна, ХХIХ състав в публично заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Ангелина Г.ева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №3459/2017 г. по описа на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Предмет на настоящото производство е жалба от А.И.Щ. ЕГН ********** срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г. /по-нататък АУЗД/ издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци” - Община Варна, в частта относно установен данък върху превозните средства – с рег. № * **** *, рег. № * **** * и рег. № * **** * за периода 2012 г. – 2017 г. в размер на 457,08 лева – главница и 130,42 лева – лихва, общо дължима сума 587,50 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т17006233ВН_001ВН_001ВН/20.11.2017 г. на директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна.

Жалбоподателят – Щ. е уточнила в молба с.д. № 702/12.01.2018 г., че оспорва АУЗД само в частта относно определените данъци върху превозните средства. Изтъква, че не е придобила, чрез наследяване собствеността върху описаните в акта превозни средства. Майка й – А. Щ. не е придобивала на собствено основание посочените МПС. Те са били придобити от баща й – И. Щ., но не й е известно да са били в негова собственост към смъртта му на 28.12.2003 г., те не са включени в наследствената маса и не са придобити, чрез наследяване. Поради това, не е подала декларация по чл.32, ал.1 от ЗМДТ. Не е осъществила фактическа власт върху въпросните МПС. След смъртта на майка си на 05.10.2007 г. не разполага с информация за реалното съществуване на посочените МПС. Счита, че АУЗД е издаден след изтичане на преклузивните срокове по чл. 108 и чл.109 от ДОПК и задълженията са с изтекла давност. Отправено е искане за отмяна на АУЗД в оспорената част и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, чрез юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Излага, че след смъртта на И.Д.Щ. сина му – Г. Д. Щ. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел Вектра“ с рег. № * **** * в ЗД „Бул Инс“ АД през 2006 г. Налице е застраховка и към ЗК „Лев Инс“ АД. Това означава, че наследството е прието и автомобилите са съществували. Към момента на издаване на АУЗД автомобилите са били с активни партиди, както в КАТ, така и в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

От Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Варна е изпратена справка изх. № УРИ № 819000-44033/21.11.2017 г. от АИС – КАТ за бивша и настояща собственост за МПС собственост на И.Д.Щ. ЕГН **********:

1.                  Рег. № ****** – л.а. „Опел Вектра“, посочено е, че е със служебно прекратена регистрация.

2.                  ****** - л.а. „Москвич 21412“, посочено е, че е със служебно прекратена регистрация.

3.                  ****** – мотопед „Гарели 50“, посочено е, че е със служебно прекратена регистрация.

4.                  ****** – л.а. „Москвич 412“ посочено е, че е със служебно прекратена регистрация.

При проверка на налични застраховки „Гражданска отговорност“ е установено, че за МПС с рег. № В **** СМ на 04.01.2007 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗД „Бул Инс“ АД, с крайна дата на покритие 04.01.2008 г. Представена е застрахователната полица № 02507270000160005479/04.01.2007 г., относно сключената застраховка, като е посочено, че собственик е И.Д.Щ..

От сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР-Варна на 03.01.2018 г. са издадени три удостоверения на Г. И. Щ., в които е удостоверено следното за МПС, относно които е определен данък с процесния АУЗД:

1.                  * **** * - „Москвич 412“, от 23.03.1998 г. до 03.01.2018 г. е собственост на И.Д.Щ..

2.                  * **** * – „Опел Вектра“, от 22.11.2002 г. до 03.01.2018 г. е собственост на И.Д.Щ..

3.                  * **** * - Мотопед „Гарели 50“ от 04.11.1999 г. до 03.01.2018 г. е собственост на И.Д.Щ..

От писмо изх. № МД-Т18000204ВН_002ОД/15.01.2018 г. издадено от кмет на район „Одесос“ при Община Варна се установява, че И.Д.Щ. е починал на 28.12.2003 г. и А. Г.ева Щ. е починала на 05.10.2007 г., техни наследници са А.И.Щ. – дъщеря и Г. И. Щ. – син.

С писмо УРИ № 819000-10771/12.03.2018 г. издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е представена следната справка за процесните МПС:

1.                 * **** * - „Москвич 412“ от 23.03.1998 г. до 03.01.2018 г. е собственост на И.Д.Щ., служебно прекратена регистрация на 01.10.2006 г., прекратяване на регистрацията на 03.01.2018 г.

2.                 * **** * – „Опел Вектра“ от 22.11.2002 г. до 03.01.2018 г. е собственост на И.Д.Щ., служебно прекратена регистрация на 07.11.2016 г., прекратяване на регистрацията на 03.01.2018 г.

3.                 * **** * - Мотопед „Гарели 50“ от 04.11.1999 г. до 03.01.2018 г. е собственост на И.Д.Щ., служебно прекратена регистрация на 01.10.2006 г., прекратяване на регистрацията на 03.01.2018 г.

Срещу АУЗД е подадена жалба от А.И.Щ. в резултат на което е издадено писмо рег. № МД-Т17006233ВН_001ВН_001 ВН/20.11.2017 г. от директор на Дирекция “Местни данъци“ при Община Варна, в което е посочено, че не е налице основание за отмяна или изменение на АУЗД. Връчено е на жалбоподателя на 24.11.2017 г.

Съдът прави следните правни изводи, с оглед установеното от фактическа страна:

Жалбата е от подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административния акт, в установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

С писмо рег. № МД-Т17006233ВН_001ВН_001 ВН/20.11.2017 г. издадено от директор на Дирекция “Местни данъци“ при Община Варна, е посочено, че няма основание за отмяна или изменение на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г. Изявлението въпреки, че е не е наименувано решение по съществото си е произнасяне по обжалване на АУЗД. Налице е изчерпване на административното обжалване на АУЗД, което е предпоставка за съдебното обжалване.

Предмет на оспорване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК относно дължим данък върху превозни средства.

В случая размера на данъка е определен служебно /чл.107, ал.3 от ДОПК/ след направена справка в КАТ – Варна и установяване, че ½ от  процесните МПС са собственост на жалбоподателя – А.И.Щ..

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/.  Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.

В случая със Заповед № 0793/14.03.2016 г. на кмет на Община Варна, действал в условията на заместване, съгласно Заповед № 0709/12.03.2016 г. на кмет на Община Варна, са определени на основание чл.44, ал.1, т.2 от ЗСМСМА вр.чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ органите по приходите, които да извършват установяването събирането и контрола на местните данъци и такси и такса битови отпадъци. Сред изброените лица е Милена Николова Капитанова, която е изпълнява длъжността главен инспектор „Контролно – ревизионни дейности”, на която са предоставени правомощията по чл. 12, ал. 1 ДОПК, в т. ч. и правомощието да издава актове по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От изложеното следва, че процесния административен акт е издаден от компетентен орган.

В съответствие с чл.4, ал.5 от ЗМДТ и чл. 107, ал.4 от ДОПК директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна е имал компетентност да се произнесе по законосъобразността на АУЗД.

 Спазена е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за издаването на акта. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. Задължението за данък върху превозните средства  за притежаваните от оспорващия автомобили е посочено по години, по партиди, в общ размер, като е посочена  главницата и лихвата. Отделно от това съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. При издаване на АУЗД и писмото, с което е потвърден не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.  

 

 

 

 

Определянето на задълженията е извършено при правилно приложение на материалния закон.

От представени от жалбоподателя три удостоверения издадени от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Варна се установява, че МПС с рег. №№ * **** *, * **** * и * **** * са били до 03.01.2018 г. собственост на И.Д.Щ.. Наследници на И.Д.Щ. /починал на 28.12.2003 г./ към момента на издаване на АУЗД са Г. И. Щ. - син и А.И.Щ. - дъщеря. Не са представени доказателства собствеността върху МПС да се прехвърлена само върху един от наследниците, поради което законосъобразно за А.И.Щ. е определен данък в размер на ½ от дължимия.

За определяне на данъка върху превозните средства в АУЗД са посочени Декларации по чл.54 от ЗМДТ за притежавани леки автомобили както следва:

 №**********/13.09.2017 г., за мотопед „Гарели 50” рег. № * **** * – мощност 6 kW, придобит по наследство от Г. И. Щ. и А.И.Щ.. За посоченото МПС е подадена декларация от И.Д.Щ. по чл.54 от ЗМДТ № 1/07.08.2002 г. с по голяма мощност – 49 конски сили /36,5 kW/.

№ **********/13.09.2017 г. за МПС „Опел Вектра” рег. №* **** * – мощност 56 kW, /направено е намаление на мощността поради това, че е собственост на лице с намалена работоспособност от 50% до 100%/, придобит по наследство от Г. И. Щ. и А.И.Щ.. За посоченото МПС е подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ № 7062/21.11.2002 г. от И.Д.Щ. със същите данни относно мощността.

 № и **********/13.09.2017 г. за МПС „Москвич 412”, рег.  № * **** * – мощност 56 kW, /направено е намаление на мощността поради това, че е собственост на лице с намалена работоспособност от 50% до 100%/, придобит по наследство от Г. И. Щ. и А.И.Щ.. За посоченото МПС е подадена декларация от И.Д.Щ. по чл.54 от ЗМДТ № 1/16.01.2003 г. със същите данни относно мощността.

Фактическите установявания в АУЗД не са оспорени от жалбоподателя. В съответствие с чл.54, ал.4 от ЗМДТ е определен размера на дължимия данък върху превозните средства, с оглед данните в посочените декларации.

В писмени обяснения от гл. инспектор „КРД” е изложено подробно изчисляването на дължимия данък за процесните МПС, като размера му е определен правилно съобразно чл.1, ал.2 от ЗМДТ и чл. 40, ал.1 от Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Варна, лихвите законосъобразно са определени съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл. 60, ал.1 от ЗМДТ. Законосъобразно е определен общ размер на дължим данък за трите МПС за периода 2012 г. – 2017 г. в размер на 457,08 лева – главница и 130,42 лева – лихва, като общото задължение е 587,50 лева. В този смисъл е съдебната практика – решение по адм. дело № 15114/2014 г. на ВАС.

Съгласно чл. 49, ал.1 от Закон за наследството, приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга, съгласно ал.2 на посочения член, приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

На основание  чл. 49, ал. 2 от ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които наследникът по закон е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице, в този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела № 3555/2007 г., №8309/2002 г. и №12128/2013 г.

В случая жалбоподателя не сочи, че се е отказала от наследството придобито от И.Д.Щ. /чл.52 от ЗН/  или е придобила наследството по опис /чл.60, ал.2 от ЗН/. Наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на 04.01.2007 г. относно МПС с рег. № * **** *, в която е посочено, че собственик е И.Д.Щ. /макар и след смъртта му/ налага извода, че наследството е прието, включително и относно процесните три броя МПС предмет на АУЗД. Доказателство за приетото наследство са предприетите действия по прекратяване регистрацията на трите броя МПС, като това е извършено на 03.01.2018 г.

Съгласно чл. 109, ал.1 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) приложим към момента на издаване на АУЗД, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.  На основание чл. 54, ал.4 от ЗМДТ, при придобИ.е на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. На основание чл.32, ал.1 от ЗМДТ, при открИ.е на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя.

  Жалбоподателят е наследник по плава линия на баща си и майка си, поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗМДТ не заплаща данък върху наследството, също така не оспорва, че не е подала декларация по чл.54, ал.4 от ЗМДТ, вр.чл.32, ал.1 от ЗМДТ. В случая жалбоподателя твърди в жалбата, че е узнала за придобИ.е по наследство на процесните три МПС при съобщаване на АУЗД. На основание чл. 32, ал.7 от ЗМДТ е предвидено, че в този случай наследствените имущества се декларират в едномесечен срок от узнаването им. Съдът приема, че с издаване на АУЗД жалбоподателя е узнала за придобитите от нея МПС по наследство. АУЗД й е съобщен на 30.10.2017 г., поради което срокът за деклариране е бил до 30.11.2017 г. Следва, че административното производство е образувано преди да е изтекъл срока по чл.109, ал.1 от ЗМДТ. Жалбата на А.И.Щ. срещу АУЗД е подадена на 28.09.2017 г. преди съобщаването му, поради това, че АУЗД относно задължения на брат й – Г. И. Щ. е бил връчен по-рано. При приемане, че на 28.09.2017 г., А.И.Щ. е узнала за придобитите по наследство МПС, то срокът за деклариране е бил до 28.10.2017 г., поради което отново не е изтекъл преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК за образуване на производство за установяване на задължения за данъци.

Данък за МПС е определен за периода 2012 г. – 2017 г. Съгласно чл.58, ал.4 от ЗМДТ, в приложимата редакция за периода 2012 г. – 2017 г., превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

Нормата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, предвижда, че прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.

Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства.

На основание §2, ал.1 от ЗР на ЗДвП, снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

С оглед посочените разпоредби следва да е установено не служебно прекратяване на регистрацията, както е налице за трите МПС считано от 01.06.2006 г. за л.а. „Москвич 412” и мотопед „Гарели 50” и от 07.11.2016 г. за л.а. „Опел – Вектра”, а е необходимо прекратяване на регистрацията по реда на чл. 58, ал.4, изр.2 от ЗМДТ, чрез изпълнение на задължението по чл.143, ал.6 от ЗДвП и чл.18, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В случая е установено, че прекратяване на регистрацията на процесните три МПС е извършено на 03.01.2018 г., поради което законосъобразно за периода 2012 г. – 2017 г. е определен данък върху превозните средства в законосъобразен размер. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 58, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, съгласно която алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Данъчните задължения за посочения период не са погасени по давност па арг. на чл.171, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗМДТ, данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Задължението за данък за 2012 г. е било съответно до 30.06.2012 г. и до 31.10.2012 г., поради което от 01.01.2013 г. е започнал да тече давностния срок и е бил до 01.01.2018 г. Към датата на издаване на АУЗД 13.09.2017 г. е прекъсната давността по арг. на чл. 172, ал.2 от ДОПК, поради което предвидения с чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок не е изтекъл за задълженията за 2012 г. По същите съображения аналогично не е изтекла давността за задълженията за данък върху процесните превозни средства за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

 С оглед изложеното съдът намира, че издадения АУЗД в частта относно определен данък върху превозните средства и лихви към него за периода 2012 г. – 2017 г. е издаден в съответствие в процесуалните правила и материалноправните разпоредби, същия е правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и по арг. на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в производство е неоснователно поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От юрисконсулт е извършено процесуално представителство по делото. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно предвид изхода на спора. Материалния интерес по делото е в размер на 587,50 лева. На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Жалбоподателят следва да бъде осъден за плати в полза на Община Варна, към която се числи ответника сумата от 300 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.И.Щ. ЕГН ********** срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г. издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци” - Община Варна, в частта относно установен данък върху превозните средства – с рег. № * **** *, рег. № * **** * и рег. № * **** * за периода 2012 г. – 2017 г. в размер на 457,08 лева – главница и 130,42 лева – лихва, общо дължима сума 587,50 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т17006233ВН_001ВН_001ВН/20.11.2017 г. на директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна.

ОСЪЖДА А.И.Щ. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: