РЕШЕНИЕ
№
град
София, 15. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 3107/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 03. 02. 3021 год., постановено по гр. д. № 43557/2020
год. на СРС ГО 62 състав, на основание чл. 422 ГПК е прието за установено, че С.О.
дължи на З.Л.И. АД сумата 190 лева, заедно със законна лихва, считано от 03.
07. 2020 год. до датата на изплащане. С
решението ответникът е осъден за разноски на ищеца в размер на 550 лева и 75
лева разноски в заповедното производство.
С въззивна жалба ответникът обжалва решението, като
неправилно и необосновано, с искане за отмяна. Изводите на съда не кореспондират
на събраните по делото доказателства. Ищецът не е провел при условия на пълно
главно доказване регресната си претенция, поради което неправилно искът е бил
уважен. Налице е несъответствие между твърденията в исковата молба и показания
на свидетелката относно ПТП попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Липсват доказателства за механизма на ПТП, тоест същият се
оспорва и с въззивната жалба, както с отговора на исковата молба. Липсата на
доказателства за основателност на иска за главница влече и неоснователност на
иска за лихви, поради което решението следва да бъде отменено като неправилно и
необосновано.
В отговор ищецът оспорва жалбата, като неоснователна и моли
съдът да я остави без уважение, да потвърди решението като правилно и
законосъобразно.
Счита, че с оглед събраните по делото доказателства районният съдия е преценил
правилно в съвкупността им правилно решение, съобразено с нормативната уредба и
съдебната практика. Механизмът на ПТП е доказан от САТЕ, валидно застрахователно
отношение между страните – от два броя сметки за платена първа и втора вноска
от премията по полицата КАСКО. От своя страна ПТП протоколът е официален
свидетелстващ документ за фактите и обстоятелствата, възприети от длъжностното
лице в рамките на неговата компетентност и като такъв следва да се кредити,
както е постъпил решаващият състав. ПТП
е било посетено от компетентните органи на място и последните на Пътна полиция
непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата при настъпване на произшествието.
Претендират се разноски юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
Правното основание на исковете е по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД с цена на исковете 190 лева.
От протокол за ПТП, свидетелски показания на водач на
увредения автомобил се установява по безспорен начин механизмът на процесното
ПТП. На процесната дата и място увреденият автомобил попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение. Вещото лице с познания, каквито
съдът няма, тъй кат оса специални, е категоричен, че всички увреждания по лекия
автомобил, отразени в описа на застрахователя, са в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
228.73 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск КАСКО при ПТП с
в размер на 15 лева. Експертизата е изготвена на база неоспорени и приети по
делото писмени доказателства, като на свой ред не е оспорена по надлежния за
това ред по ГПК.
От представен по делото протокол за ПТП, съставен от
служител на 01 ср ОИПД, който е официален документ е описан механизмът на ПТП –
попадане на увредения автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътя. Застрахователното правоотношение се удостоверява с писмените на ищеца
доказателства, представени с исковата молба, които не са оспорени от насрещната
страна, а именно от два броя сметки за платена първа и втора вноска от премията
по полицата КАСКО.
Процесният протокол за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.
Тъй като механизмът на ПТП е оспорен от ответника, районният
съдия правилно е допуснал свидетелските показания на водача на увредения
автомобил и САТЕ.
Механизмът на ПТП е установен от писмените по делото
доказателства и експертната заключение, тоест чрез същите е удостоверена и
приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия. Свидетелските
показания й кореспондират и се кредитират като последователни и обективно
дадени. Свид. Грозданова помни случая, бил през м. 02. 2018 год., тъмно,
вечерта. Карала по бул. Арсеналски и попаднала в една дупка, срязала гумата, посока
към бул. Черни връх преди светофара на Хемус. Имало и други коли, попаднали в
дупката, на място дошла полиция. На място дошъл застрахователя и съставили
щетата.
На всички въпроси, поставени с въззивната на ответника
жалба, районният съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по
възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради което не се налага
преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.
Механизмът е установен от двустранен констативен протокол,
свидетелски показания и останалите писмени по делото доказателства, наред със
заключение на САТЕ. Нито едно от доказателствата не е оспорено, а свидетелските
показания са логични и последователни и се кредитират. Експертното заключение
се кредитира по чл. 202 ГПК.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по
делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и
главно доказване. Размерът е доказан чрез САТЕ и е основателна претенцията за приетата
от СРС сума, стойност необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
по средни пазарни цени към датата на ПТП със стойност и на обичайни ликвидационни
разходи в размер на 15 лева.
Правилен е и изводът на районния съдия, че са неоснователни
доводите на ответника, че водачът на увредения автомобил бил нарушил правилото на
чл. 25 ЗДП. С оглед приетия за установен механизъм на ПТП по делото, не е
осъществен фактически състав по правната норма, следствие на което оплакването
не може да бъде уважено. С оглед безспорно обявеното между страните, между тях не
е спорно, че от 03. 07. 2020 год. ответникът е изпаднал в забава, поради което
дължи обезщетение за неизпълнение по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Други доводи с въззивната
жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото
установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или
да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа
обстановка по коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна
и се отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно
разноски, поради което му се присъждат в размер на 100 лева, доколкото липсва и
възражение на насрещната страна по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Предвид размерите на обжалваемия интерес,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА С решение от 03. 02. 3021 год.,
постановено по гр. д. № 43557/2020 год. на СРС ГО 62 състав.
ОСЪЖДА
С.О., град София ул. *****да заплати на З.Л.И. АД ЕИК *****на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред
втората съдебна инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.