№ 428
гр. Горна Оряховица, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.а
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело
№ 20244120101538 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между
“БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България и ответника М. Й. Й.
бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г.,
по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в
размер 6000 лв., като се постигнало съгласие застрахователната премия по
сключената застраховка в размер на 2 134,80 лв. да бъде заплатена от
кредитора, а ответникът да я върне на вноски, заедно със заемната сума.
Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави заетата
сума, а за ответника възникнало задължение за погасяването й, ведно с
възнаградителната лихва, на 60 равни месечни вноски, всяка от 222,53 лв.,
първата от които дължима на 01.06.2022 г., а последната – на 01.05.2027 г.
Твърди, че ответникът преустановил плащането след 01.01.2023 г., което
съгласно договорните условия било основание за превръщане на кредита в
предсрочно изискуем от падежната дата на втората непогасена вноска. Твърди
се, че кредиторът изпратил на ответника уведомително писмо за предсрочната
изискуемост, получено от него на 12.04.2024 г. Счита, че поради
неизпълнението ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва
върху непогасеното задължение от датата на изискуемост на първата
неплатена вноска – 02.01.2023 г. до 30.04.2024 г. в размер от 935,39 лв.
1
Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от 28.09.2023 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., “БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България му прехвърлило вземанията по
договор за потребителски кредит № PLUS-19251549/12.04.2022 г. Твърди, че в
качеството си на пълномощник на цедента изпратил уведомление до
ответника за извършване на цесията. Позовава се и на уведомяване за цесията
с връчване на исковата молба. Моли за постановяване на решение, с което да
се приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор
за потребителски кредит № PLUS19251549/12.04.2022 г., сключен с “БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България, както следва: 5 762,14 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г.; 3 798,84 лв. – договорна
лихва за периода от 01.01.2023 г. до 12.04.2024 г. и 935,39 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 02.01.2023 г. до 30.04.2024 г.,
за които е издадена заповед № 369/30.04.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 937/2024 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
Ответникът М. Й. Й., както в подаденото възражение по чл.414 ГПК,
така и в отговора на исковата молба счита, договора за нищожен поради липса
на посочване на условията за прилагането на лихвения процент по кредита и
месечния му размер, наличие на клаузи, противоречащи на добрите нрави и
неравноправни клаузи. Счита, че посочването на формула, по която се
изчислява лихвата на ден, не отговаря на изискванията на закона за яснота на
съдържанието на договора. Възразява, че това не позволило на ответника да
прецени икономическите последици от сключване на договора и размерът на
дължимата лихва. Твърди, че реалният годишен процент на разходите не е
посоченият в договора. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
установяване, че между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон
България е възникнало правоотношение по сключен договор за потребителски
заем № PLUS-19251549/12.04.2022 г., съдържащ лихвения процент по кредита
и условията за прилагането му и посочване на годишния процент на разходите
по кредита, изчислен към момента на сключване на договора с посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му; че “БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България е изпълнило задължението
си да предостави заетата сума; размерът на непогасения към датата на падежа
2
остатък от главница и договорната лихва; че “БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Клон България е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца
и че длъжникът е уведомен за цесията; че предсрочната изискуемост е обявена
на ответника на 12.04.2024 г.
От договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19251549/12.04.2022 г. се установява, че “БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Клон България се задължило да предостави на ответника сумата от
6 000 лв. и да заплати от негово име застрахователна премия от 2 134,80 лв.,
срещу задължението за връщане на сумите, заедно с възнаградителна лихва с
фиксиран лихвен процент за срока на договора от 27,30 %, платими на 60
равни месечни вноски от по 222,53 лв., в т.ч. 35,58 лв. застрахователна премия
всяка, първата – дължима на 01.06.2022 г., а последната – на 01.05.2027 г. В
чл.5 от условията по договора било уговорено, че в случай на забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена
вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е
необходимо изпращане на съобщение до длъжника.
Съгласно сертификат № PLUS-19251549/12.04.2022 г. и Общите
условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
потреителски кредит и допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, с
посредничеството на ищеца, ответникът бил застрахован при „Кардиф
Животозастраховане“, Клон България и „Кардиф Общо застраховане“, Клон
България по договор за застраховка „Защита на плащанията“ и „Второ
медицинско мнение“ срещу застрахователни премии от 0.585 % от
финансираната сума, дължима месечно и съответно 0,008 % от финансираната
сума, дължима месечно, или общо за двете застраховки – премия от 0.593 % от
финансираната сума, дължима месечно, или 35,58 лв. месечно. Съгласно чл.7,
съответно чл.9.2 от Общите условия, препращащи към сертификата,
застрахователната сума е платима месечно на датите на падежа на
погасителните вноски.
Съществените елементи на съдържанието на кредитното
правоотношение – възмездно предоставяне на заем на физическо лице,
необслужващ търговската, професионалната или стопанската му дейност,
сочат, че сключеният между договор по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК,
поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на
специалния закон. Чл.11, ал.1 ЗПК урежда императивното изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит, на което процесният
изцяло отговаря. Съгласно чл.2 от условията по договора, страните са
уговорили фиксирана възнаградителна лихва за целия срок на договора, с
което и е изпълнено изискването за посочване на условието за прилагане на
посочения лихвен процент по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Изискванията за посочване
3
на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент и методиката за изчисляване на референтния лихвения процент
(чл.11, ал.1, т.9 in fine и т.9а ЗПК) са отделни изисквания и са приложими
единствено в случаите, при които се уговаря променлив лихвен процент (арг.
от чл.5, ал.7 ЗПК, чл.33а ЗПК, и дефинициите в т.5а и т.6 на §1 ДР ЗПК).
Ответникът възразява още, че клаузата, уреждаща договорната лихва е
неравноправна, като не се посочва в коя от хипотезите на чл.143, ал.2 ЗЗП се
счита да е налице неравноправност, но с оглед всички негови доводи, може да
се счете, че се касае до т.19 на чл.143, ал.2 ЗЗП. Действително, клаузите на
условията по договора не са уговорени индивидуално, най-малкото поради
възпроизвеждането им в Стандартния европейски формуляр, на съдържанието
на който ответникът не би могъл да влияе (чл.146, ал.1 ЗПК), но за да е налице
претендираната последица, следва да е изпълнено общото условие на чл.143,
ал.1 ЗЗП и някоя от хипотезите на ал.2 на с.чл. В случая както
недобросъвестността на търговеца, така и вредата за потребителя, а и липсата
на възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, се извличат от неясното формулиране на клаузата за
дължима договорна лихва. Вече бе уточнено, че лихвата е уговорена във
фиксиран за целия срок на договора размер, който е посочен в съответната
графа на параметрите на кредита, както и в погасителния план като сума, част
от всяка погасителна вноска (чл.11, ал.1, т.12 ЗПК). С оглед посоченото не
може да бъде прието, че формулирането на този разход, както от буквална
граматическа, така и от смислова гледна точка е неясно, създава възможност
за различно тълкуване от буквалното или внася някаква неяснота в условията
по договора.
На следващо място, в договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите – 32,63 % и и общата сума, дължима от ответника – 13 351,80 лв.,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите – чл.3 от условията по договора. На ответника бе дадена
възможност по реда на чл.143, ал.3 ГПК да уточни възражението си относно
годишния процент на разходите, като посочи кои разходи е трябвало, но не са
били включени в изчисляването му. Нито в определения срок, нито до края на
съдебното дирене, този довод не бе уточнен, а при извършената служебна
проверка, твърдяното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не се установи.
Прави се още и възражение за неспазване на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК поради
невключване в съдържанието на договора на месечния лихвен процент. От
една страна, посочената разпоредба касае включване в съдържанието на
договора наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и
ал.6 ЗПК и за размера на лихвения процент на ден (всички те, посочени в чл.11
4
от условията по договора), а от друга – в ЗПК липсва изискване за посочване
на месечен лихвен процент. Неоснователно се счита, че чл.29, ал.4 ЗПК
изисква посочване на абсолютна стойност на лихвата – напротив, законът
предвижда изчисляване на лихвения процент на ден на базата на уговорения
лихвен процент. Съответно на посоченото чл.11 от условията по договора
регламентират, че лихвата на ден се изчислява като предвидения лихвен
процент се раздели на 365. Несъответен на посоченото предвиждане е
доводът, че кредитополучателят следва да има математически познания за да
извърши това изчисление, тъй като се касае до проста аритметична операция,
за извършване на която дори и не са необходими специални знания по смисъла
на чл.195, ал.1 ГПК. Същата уговорка отговаря на изискването на чл.147 ЗЗП
за яснота, доколкото не би могла да се тълкува по различен от посочения
начин, следващ пряко от нейното съдържание. С оглед изложеното,
аргументите на ответника относно нищожността на договора поради липса на
съдържанието, изискуемо в чл.11, ал.1 ЗПК, са неоснователни.
Независимо от посоченото и доколкото съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС съдът дължи служебна проверка за нищожност на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без
да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, следва
да се разгледа клаузата на чл.2 от договора, в частта й, която предвижда
заплащане на такса „ангажимент“ в размер 150 лв., срещу която кредиторът се
задължава да „фиксира“ лихвения процент за срока на договора при условията
и размерите на договора. Видът и условията за прилагане на лихвения
процент са съществена уговорка от договора за кредит (цена на
предоставената финансова услуга), за която страните са постигнали съгласие
при сключване на договора. Заплащането на такса за това кредиторът да не
променя вече постигнати уговорки в договора за кредит от една страна е в
пряко противоречие с чл.20а, ал.2 ЗЗД, а от друга – с чл.10а, ал.1 и ал.4 ЗПК,
тъй като нито се касае за услуга (действие на кредитора по арг. от чл.10а, ал.4
ЗПК), нито е ясно какъв би бил лихвеният процент, ако той не бе фиксиран – в
Стандартния европейски формуляр е посочена единствено фиксираната лихва,
а не и възможност за променлив лихвен процент без заплащане на таксата.
Допълнително следва да се посочи, че такса „ангажимент“ е условие за
получаване на кредита, доколкото чл.2, изр. посл. от условията по договора,
сочи, че тя се плаща при усвояване на кредита чрез удръжка от главницата, т.е.
кредитът не може да бъде усвоен, ако потребителят не се съгласи да плати
тази такса. Посоченото влиза в противоречие и със забраната на чл.10а, ал.2
ЗПК за заплащане на такси за усвояване на кредита. Освен това, липсва
възможност кредитополучателят да не даде съгласие за заплащане на таксата,
а при предсрочно погасяване на кредита, такса „ангажимент“ не се намалява
(възстановява на кредитополучателя) пропорционално, а се дължи целият й
размер върху пълната главница и за целия първоначален срок на договора. По
5
тази причина, бездействието на кредитора, за което се заплаща таксата,
изобщо не съставлява услуга, а начин кредиторът да предостави по-ниска по
размер сума на кредита, но да начисли възнаградителна лихва върху цялата
посочена в „Общ размер на кредита“ сума. С оглед посоченото, разглежданата
клауза противоречи както на закона, така и на добрите нрави, поради което е
нищожна. Предвид съдържанието й, договорът би бил сключен и без клаузата,
поради което нейната нищожност не води до нищожност на целия договор
съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД.
Така с оглед условията по договора, ответникът е дължал връщане на
5 850 лв. – отпуснатата главница, заплатена от кредитора по сметка на
ответника (задача № 1 от съдебно-счетоводната експертиза), както и
заплатените от кредитора наместо ответника застрахователни премии.
Съгласно заключението по задача № 1 от експертизата “БНБ Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Клон България заплатило на „Кардиф Общо застраховане“,
Клон България 16 броя месечни застрахователни премии по 35,58 лв., или
общо сума в размер 569,28 лв., която следва да бъде заплатена от ответника на
кредитора.
Видно от заключението по задача № 2 на експертизата през периода от
29.05.2022 г. до 08.02.2023 г. ответникът заплатил на кредитора сума в общ
размер 2 225,30 лв., с която били заплатени в пълен размер първите десет
вноски от кредита, включващи 451,34 лв. от главницата, 355,80 лв. от
застрахователните премии и 1 418,16 лв. от възнаградителната лихва. След
настъпване на падежа десетата вноска – 01.03.2023 г. плащания по кредита не
са постъпвали.
Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и допълнително споразумение към него от 27.07.2023 г. “БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България, приложение № 1 от
28.09.2023 г. към тях и потвърждение за сключена цесия, на 28.09.2023 г.
„Юробанк България“ АД, като универсален правоприемник на “БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България, след прехвърляне на търговското
предприятие на последния, прехвърлило на ищеца вземанията си по договора
за кредит, сключен с ответника, като в приложението бил посочен номерът и
датата на сключването на договора за кредит, отпуснатата по него главница,
индивидуализиращите длъжника данни, дължимите суми, в т.ч. и лихви за
просрочие от 01.04.2023 г. до датата на цесията. В представеното приложение
вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на
длъжника, основанието (договора, от който произтича) и размера му, а
посочените суми са съответни на уговорените размери на задълженията за
заплащане на главница и начислените договорна лихва и обезщетение за
забава по договора. Това еднозначно сочи, че предмет на договора за цесия е
именно вземането по процесния договор за кредит, поради което
представените доказателства установяват твърдяното от ищеца
правоприемство.
6
На 28.06.2024 г. ищецът, действащ като пълномощник на “БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, Клон България съгласно пълномощно от 01.03.2022
г., изпратил на ответника писмо изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-19251549.
Видно от известието за доставяне, писмото било получено на 06.10.2023 г.
Така до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора му за
прехвърляне на вземането, както предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Това, че
ищецът е действал като пълномощник, както и това, че преди цесията титуляр
на вземането е било и „Юробанк България“ АД, не опорочава уведомяването,
доколкото на общо основание цедентът може да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника и това упълномощаване не противоречи
на целта на посочените по-горе разпоредби. В допълнение следва да се
отбележи, че дори и ответникът да не беше получил уведомителното писмо,
той е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията, в т.ч.
уведомлението и пълномощното. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на това
уведомление следва да бъде съобразено от съда (арг. от чл.235, ал.3 ГПК). С
оглед изложеното ответникът няма основание да се приеме, че ответникът не е
уведомен за цесията.
С прехвърляне на вземането съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД върху ищеца са
преминали всички права, които старият кредитор е имал по отношение на
длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на
цесията вземане, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при
наличие на предвидените в договора предпоставки за това, дори и при липса
на изрично делегирано/прехвърлено от цедента такова право (така Решение №
204/25.01.2018 г. по т.д.№2230/2016 г. на I Т.О. на ВКС). Така за ищеца след
придобиване на вземането и съобщаване за цесията на длъжника, е
възникнала материалноправна легитимация да иска изпълнение на вземането,
както на падежа, така и да лиши длъжника от преимуществото на срока,
обявявайки му предсрочната изискуемост. Ищецът е избрал именно втория
вариант. На гърба на уведомлението за съобщаване на цесията, се съдържало
изявление от ищеца, че поради неплащане на погасителните вноски по
договора в срок, е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по
отношение на неизплатения размер на задължението, считано от датата на
получаване на уведомлението – 06.10.2023 г. Няма ангажирани от ищеца
доказателства във връзка с твърдяната дата на обявяване на предсрочната
изискуемост (12.04.2024 г.), а дори и такава да е била обявена, то това
изявление следва обсъденото и не би могло да твърдяното същото действие.
Предсрочната изискуемост е право на кредитора, но веднъж упражнено, то е
породило преобразуващия си ефект и правната промяна е настъпила – отнето
е преимуществото на срока и ответникът е дължал плащане на цялото
задължение на 06.10.2023 г. Установяването на дата на настъпване на
предсрочната изискуемост, различна от претендираната от кредитора, не
променя основанието, на което вземането е предявено. Това е така, защото
предметът на производството се определя от правното твърдение на ищеца
7
(кредитор) в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение (приетото в т.17 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС). Съдът не е обвързан от посочената от кредитора дата на предсрочната
изискуемост и може с оглед доказателствата да определи друг момент на
настъпването й или настъпване на изискуемост на краен падеж преди
приключване на съдебното дирене.
Предвид размера на главницата (5 850 лв. без удръжката за
недължимата такса „ангажимент“) и след приспадане на извършеното
плащане с това основание (451,34 лв.), остават дължими на това основание
4 943,65 лв. Към главницата следва да бъде включено и задължението за
заплащане на платените от кредитора за сметка на ответника застрахователни
премии, което с оглед общата платена от кредитора на застрахователя сума
(569,28 лв.) и възстановената от ответника на кредитора (355,80 лв.), остават
дължими 213,48 лв. Така общия размер на непогасената и дължима главница е
5 612,14 лв. Заключението по въпрос № 3, вариант 4 в частта относно
главницата, не се кредитира, доколкото задачата на вещото лице изисква да не
бъде отчетена стойността на такса „ангажимент“, а сборът между остатъка
според експертизата (5 548,66 лв.) и платеното (451,34 лв.) е равен на 6 000
лв., каквато сума не е предоставена на кредитополучателя. Неясно защо
вещото лице във вариант 3 и 4 посочва, че задължението за връщане на
застрахователната премия не е изпълнявано от вноска № 12, докато в
констативно-съобразителната част на експертизата се посочва, че са заплатени
общо 10 вноски, т.е. неизпълнението е от вноска № 11.
Договорната лихва е заплатена изцяло до 01.03.2023 г. включително,
като с оглед началната дата на неизпълнение – 02.03.2023 г. и до датата
настъпване на предсрочната изискуемост (до 05.10.2023 г. включително),
размерът й съгласно погасителния план и заключението по задача № 3,
вариант 4 е в размер 754,67 лв. Доколкото вноските с падеж на 01.02.2023 г. и
01.03.2023 г. са заплатени, няма основание това вземане да се претендира за
периода 01.01.2023 г. – 01.03.2023 г., а с оглед настъпване на предсрочната
изискуемост на 06.10.2023 г., вземането не съществува след тази дата до
12.04.2024 г.
За забава в плащанията по вноска № 4 (два дни), № 5 (десет дни), № 6
(тринадесет дни) и № 7 (единадесет дни), обезщетение за забава не се
претендира, доколкото началният период на претенцията е от 02.01.2023 г. По
отношение на периода от 02.01.2023 г. до 01.04.2023 г. (за забава в плащането
на вноска № 1 със седем дни и на вноска № 9 със седем дни), вземането не е
прехвърлено на ищеца с договора за цесия, доколкото в приложението, с което
се индивидуализира то, е посочена начална дата на забавата (дата на първата
неплатена вноска) 01.04.2023 г., с оглед което ищецът не е титуляр на това
вземане. Така началният период на обезщетението за забава е от 02.04.2023 г.,
като с оглед погасителния план и констативно-съобразителната част от
заключението, до настъпване на предсрочната изискуемост – 05.10.2023 г.,
8
изчислено върху падежиралата главница от 455,01 лв. е било в размер 20,92
лв. След тази дата, следва да се олихвява сумата от 5 612,14 лв., включваща
неплатената на падежа главница (455,01 лв.), предсрочно падежиралата
главница (4 943,65 лв.) и дължимите невъзстановени на кредитора
застрахователни премии (213,48 лв.). На основание чл.162 ГПК, при
съобразяване размера на вземането, броя на дните забава и Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, съдът изчисли размера на доказаното по
основание вземане в тази част на общо 438,06 лв. Заедно с дължимата преди
падежа на задължението законна лихва, цялото вземане за периода 02.04.2023
г. – 30.04.2024 г. е в размер 458,98 лв.
Така по делото се установи съществуването на непогасени задължения
на ответника по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19251549/12.04.2022 г., сключен с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
Клон България в размер 5 612,14 лв. – главница, включваща и 213,48 лв.
неплатени застрахователни премии; 754,67 лв. – възнаградителна лихва за
периода 02.03.2023 г. – 05.10.2023 г. и 458,98 лв. – обезщетение за забава в
плащанията в размер на законната лихва за периода от 02.04.2023 г. до деня на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2024
г. Установи се още, че ищецът е придобил вземанията по договора от
универсалния правоприемник на кредитора – „Юробанк България“ АД, че
длъжникът е уведомен за цесията, както и че на 06.10.2023 г. е получил
нарочно изявление на ответника за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Така всички материалноправни предпоставки за съществуване на
спорното право са налице, поради което исковете следва да бъдат уважени в
посочените по-горе размери. Над посочените размери и периоди до
претендираните, вземанията не се установи да съществуват, поради което
исковете следва да бъдат съответно отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от иска. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 259,93 лв. (209,93 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), от които съразмерно на
уважената част от иска му се следват 169,03 лв. В исковото производство са
представени доказателства за направени разноски от 659,93 лв. (209,93 лв. за
държавна такса и 450 лв. за възнаграждение за вещо лице). Доколкото ищецът
е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер,
съгласно посочената норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от
максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съобразявайки липсата на правна и
фактическа сложност на спора извън обичайната за дела от този вид,
9
утвърдената съдебна практика по спорните въпроси, цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и
изразяване на становище чрез молби, без явяване в отрито съдебно заседание,
съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 150 лв. Така
общият размер на разноските, направени от ищеца в исковото производство
пред настоящата инстанция е 809,93 лв., от които пропорционално на
уважената част от исковете, му се следват 526,69 лв.
Ответникът съгласно чл.78, ал.3 ГПК има право да му бъдат присъдени
разноските за заповедното и исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от иска. Както в заповедното, така и в исковото
производство са представени договори за правна защита и съдействие, по
силата на който ответникът е възложил на адв.П. П. – АК-Хасково
осъществяване на процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1,
т.2 ЗАдв. Сключеният договор удостоверява съгласие за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ, в който случай правоотношението между
адвоката и клиента не включва заплащане на възнаграждение. По тази
причина размерът му не подлежи на договаряне, а на определяне от съда (арг.
от чл.38 ал.2 ЗАдв). При определяне на размера на посоченото
възнаграждение, съдът не е обвързан от чл.38, ал.2 ЗАдв и Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
която препраща, доколкото представлява хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, параграф 1 от ДФЕС
(Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело № C438/2022
г.). Съобразявайки по идентичен начин посочените по-горе критерии за липса
на фактическа и правна сложност на спора и цената на иска, като и реално
осъществената от адвоката защита – подаване на възражение срещу заповедта
за изпълнение, което следва да се счете за общо предвид липсата на
конкретика относно визираните в него клаузи; изготвяне на отговор на
исковата молба без същия да е уточнен по реда на чл.143, ал.3 ГПК съобразно
дадените указания и поддържане на становището за неоснователност на
исковете с молби и без явяване в съдебното заседание, съдът намира, че
съответният на осъществената защита в заповедното производство размер на
адвокатския хонорар е 50 лв., а в исковото – 400 лв. От тези суми, съразмерно
на отхвърлената част от исковете е 17,48 лв. в заповедното производство и
139,88 лв. в исковото производство. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв
ищецът следва да бъде осъден да заплати тези суми в полза на адвоката.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М. Й.
Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ул.“***“ № ***,
10
вход „***“ дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин,
ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж
2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори З.
С. Б. и Д. М. М., по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19251549/12.04.2022 г., сключен с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
Клон България, сумите както следва: 5 612,14 лв. (пет хиляди шестстотин и
дванадесет лева и четиринадесет стотинки) – главница, включваща и 213,48
лв. (двеста и тринадесет лева и четиридесет и осем стотинки) неплатени
застрахователни премии, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до
окончателното й изплащане; 754,67 лв. (седемстотин петдесет и четири лева
и шестдесет и седем стотинки) – възнаградителна лихва за периода
02.03.2023 г. – 05.10.2023 г. и 458,98 лв. (четиристотин петдесет и осем лева
и деветдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава в плащането в размер
на законната лихва за периода 02.04.2023 г. – 30.04.2024 г., за които е издадена
заповед № 369/30.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 937/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в следните части: за разликата над присъдения размер
главница, включваща застрахователни премии – 5 612,14 лв. (пет хиляди
шестстотин и дванадесет лева и четиринадесет стотинки), до претендирания –
5 762,14 лв. (пет хиляди седемстотин шестдесет и два лева и четиринадесет
стотинки), или за сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева); за разликата над
присъдения размер възнаградителна лихва 754,67 лв. (седемстотин петдесет и
четири лева и шестдесет и седем стотинки), до претендирания 3 798,84 лв.
(три хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки), или за сумата от 3 044,17 лв. (три хиляди четиристотин и
четири лева и седемнадесет стотинки), както и за периодите от 01.01.2023 г.
до 01.03.2023 г. и от 06.10.2023 г. до 12.04.2024 г.; за разликата над присъдения
размер обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва 458,98
лв. (четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), до
претендирания 935,39 лв. (деветстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки), или за сумата от 476,41 лв. (четиристототин седемдесет и шест
лева и четиридесет и една стотинки), както и за периода от 02.01.2023 г. до
01.04.2023 г.
ОСЪЖДА М. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.***, ул.“***“ № ***, вход „***“ да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Район Люлин, ж.к. Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано заедно и поотделно от
изпълнителните директори З. С. Б. и Д. М. М. сумата от 169,03 лв. (сто
шестдесет и девет лева и три стотинки), представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете и
сумата от 526,69 лв. (петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и девет
11
стотинки), представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин, ж.к.
Люлин-10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2,
офис 4, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори З.
С. Б. и Д. М. М. да заплати на адв.П. И. П. – АК-Хасково, с личен номер
********** , със служебен адрес: гр.Хасково, ул. „Македония“ № 71, сумата
от 17,48 лв. (седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за подаване на възражение в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете и
сумата от 139,88 лв. (сто тридесет и девет лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на М. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.***, ул.“***“ № ***, вход „***“ в първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12