Решение по дело №10249/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20237060710249
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

227

гр. Велико Търново, 26.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                          

                                                                        ДИАНКА ДАБКОВА

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Светла И.а, разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 249/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 29/17.07.2023 г., постановено по АНД № 20234130200022/2023 г., с което състав на Районен съд – Елена е потвърдил Наказателно постановление №23-0260-000020/30.01.2023г. на Началник на РУ - Елена към ОДМВР - Велико Търново, с което на С.С.В. *** за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ от 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на С.С.В., чрез упълномощения адвокат от ВТАК. Според касатора решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се оплаквания за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин нарушението, за което е санкционирано лицето. Според касатора посочените в АУАН и НП мястото и времето на извършване на нарушението е в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Отбелязва, че на практика извършената от полицейските служители проверка за алкохол предхождала управлението на товарния автомобил от санкционирания.  Твърди се и противоречие между показанията на разпитаните пред въззивния съд двама свидетели – полицейски служители относно фактите по установяване на нарушението и нарушителя, както разминаване между същите и приложените по делото веществени доказателства – фотоснимки. Освен това, от показанията на втората група свидетели се установявало, че касаторът въобще не бил на посоченото в АУАН и НП място по време на извършване на нарушението. В противоречие със закона и АУАН бил съставен преди да изтече срокът за медицинско изследване за наличието на алкохол в кръвта, за което бил издаден талонът. Намира, че районният съд е постановил решение без да е обсъдил наведените пред него възражения.   На последно място счита че дори да се приеме управление на автомобила на посочените в НП място и време от  санкционирания водач, то същото било по разпореждане на контролния орган, а не самоволно. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ - Елена към ОДМВР - Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно установена фактическата обстановка и въз основа на същата правилно изведени праните изводи на РС. Счита че нарушението е доказано по безспорен начин. Според прокурора несъответствията в показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели не следва да дискредитират изцяло техните твърдения, още повече, че не са представен доказателства, които да оборят доказателствената сила на АУАН. Счита че няма основания за отмяна на съдебния акт и предлага да бъде оставен в сила.

Оплакванията в жалбата съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 14.01.2023 г., около 8.00 часа, в гр. Е., до супермаркет „Царица Елена“ и сградата на Община Елена, лицето С.С.В. управлявал товарен автомобил ”Рено Трафик ” с рег. № ...., собственост на РПК, град Велико Търново, когато е спрян за проверка от контролните органи при РУ - Елена. За да не затруднява движението на другите МПС, полицейските служители разпоредили на водача на товарния автомобил да се придвижи на паркинга до механа „Трухчев“, находящ се зад сградата на Община Елена. Водачът бил изпробван за наркотични вещества или техните аналози, като резултатът бил отрицателен. След това контролните органи извършили проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPM0746 за установяване употребата на алкохол в издишания въздух, който отчел 0,58 промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 124717/14.01.2023г., връчен му в 8.20 часа на 14.01.2023г., в който е отбелязано, че С.С.В. следва да се яви във ФСМИ-гр.Елена за клиничен анализ и подпис на лицето. По делото липсват доказателства да е било извършено химическо лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта. На лицето са връчени още седем броя стикери серия А №047830. Съставен е АУАН серия GA № 830219 от 14.01.2023г., връчен на нарушителя и подписан без възражения. Въз основа на този АУАН е издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП №23-0260-000009/14.01.2023г., както и НП №23-0260-000020 от 30.01.2023г., издадено от Началник РУ – Елена към  ОД на МВР - Велико Търново, с което е ангажирана и административнонаказателната отговорност на В. за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. НП е връчено на лицето на 01.02.2023г., което в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН го е оспорило пред РС - Елена.

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч ясно и точно описание на извършеното нарушение. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана отговорността на нарушителя за това, че е управлявал лек автомобил на посочена в НП дата и час с концентрация на алкохол над допустимата, установена надлежно с годно техническо средство – дрегер. От съда не са кредитирани показанията на свидетелите С. В. /баща на санкционирания/ и Д.И./колега на санкционирания/, приемайки, че роднинската връзка, съответно колегиалните отношения с жалбоподателя, будят съмнения в достоверността им, а и същите противоречали на останалите по делото писмени доказателства. Кредитирани са показанията на изслушаните пред районния съд свидетели И. и Н. - полицейските служители, преки очевидци на извършване на нарушението, като съответстващи на събраните по делото писмени доказателства и описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Въззивният съд е приел, че в 8.11 часа водачът е бил тестван за алкохол, а отразеният час в АУАН и НП /8.11.23 часа/ е приел за техническа грешка, която не опорочава крайния акт.Изложени са мотиви, че правилно АНО е възприел показанията на уреда след като от нарушителя не е дадена кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохола в кръвта. Прието е, че дадената правна квалификация е правилна, а наложените наказания са съответни на нарушението и са определени в предвидения от закона абсолютен размер. Изложени са мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. 

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата касационна инстанция намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Противно на наведените в жалбата твърдения, настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение от състава на РС – Елена са обсъдени всички направени пред него възражения, които по своята същност се свеждат до недоказаност на вмененото нарушение и са идентични с тези, наведени и пред настоящия състав, като правилно същите са преценени за неоснователни.

Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на НП. Правилни са изводите, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.         Както в АУАН, така и в наказателното постановление са достатъчно ясно и точно описани нарушенията, обстоятелствата и доказателствата, които ги потвърждават. В производството по издаването им са спазени всички процесуални правила до толкова, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил различен.

При касационния контрол се установи, че решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства, при изложени подробни мотиви. Констатациите съответстват на събраните по предвидения процесуален ред  писмени и гласни доказателства, а изводите на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд – Елена.

От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място С.С.В. е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,58 промила, отчетена чрез техническо средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Твърденията в касационната жалба, че лицето касаторът не е управлявал автомобила преди проверката от контролните органи, а е бил спрял пред супермаркет „Царица Елена“ в гр. Елена, за да разтоварва стока в изпълнение на трудовите си задължения, не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Тези твърдения не се доказват и от представените пред РС два броя фотоснимки от камера за видеонаблюдение доколкото същите са без посочена дата и час на заснемане. Правилно РС не е кредитирал показанията на св. В. и св. И.а, приемайки ги за противоречиви на събраните по делото доказателства, а лицата - заинтересовани от изхода на спора предвид близките отношения с жалбоподателя. Същите е логично да се опитват да го защитят в тези свои показания. РС е интерпретирал правилно показанията на другата група разпитани свидетели – на актосъставителя и свидетеля по акта - старши полицай Н. и мл. автоконтрольор И., които са непротиворечиви, логични и съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. И двамата полицейски служители са присъствали при установяване на нарушението, непосредствено са възприели неговото извършване и подробно са опиС. фактическата обстановка при установяване на нарушението и нарушителя и не е налице твърдяното от касатора противоречие помежду им. В безпротиворечивите си показания св. Н. и св. И. категорично заявяват, че автомобилът на касатора С.С.В. е бил в движение в посока от пл. „Христо Ботев“ към пл. „Иларион Макариополски“ в град Елена, преди да бъде спрян за проверка срещу супермаркет „Царица Елена“ в същия град, след което по разпореждане на полицейския орган е преместил автомобила си, за да не създава затруднения за останалите участници в движението. Дали проверката на касатора е била провокирана по постъпил от трети лица сигнал в РУ – Елена е без правно значение за съставомерността на деянието. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд относно техническата грешката в изписването на часа на извършване на нарушението и този от проверката за алкохол с доказателствен анализатор и не смята за нужно да ги преповтаря. Освен това, видно от представената разпечатка от GPS системата на патрулния автомобил, часовият диапазон на престой от 8.07 часа до 8.44 часа на 14.01.2023г. изцяло припокрива посочените в АУАН, НП, талона за изследване и разпечатката от паметта на техническото средство от същата дата на часовете на тестването на В. за алкохол в издишания въздух, на съставяне на АУАН и посочения час в талона за изследване и няма основание да се приеме, че полицейският патрул е бил в този времеви период на друга локация или в движение. Всички изброени документи, свързани с нарушението, са били връчени на нарушителя, който видно от положения подпис е бил запознат с тяхното съдържание и не е налице оспорване относно авторството на положения от името на В. подпис. По делото липсват доказателства, оборващи презумтивната доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че АУАН е съставен преждевременно, а освен това в случая този въпрос е ирелевантен и не променя крайния резултат доколкото не е извършено кръвно изследване за опровергаване резултата от техническото средство. Установеното количество концентрация на алкохол попада в границите, определени с нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Проверката от контролните органи е извършена с годно и изправно техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM0746, преминало успешно проверка в лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери на 14.09.2022 г., видно от изготвения протокол рег. №3286р-46828/14.09.2022г. В настоящия случай на жалбоподателя съгласно изискването на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от посочената наредба е бил издаден талон за медицинско изследване на 14.01.2023г., но като няма данни и доказателства да е изпълнил предписанието за медицинско изследване и да е дал кръвна проба за анализ. Самият нарушител е приел показанията на техническото средство и правилно в съответствие на чл. 6, ал. 10 (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017г. административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

С оглед показанията на техническото средство, налице са обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана неговата отговорност за посоченото нарушение. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, който е изключен на основание чл.189з от ЗДВП.

В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Независимо от изхода на спора, от ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 29/17.07.2023 г., постановено по АНД № 20234130200022/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: