РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Враца, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420101322 по описа за 2023 година
Б. А. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. Д., .............................,
чрез: адвокат Е. Л. И. - ВрАК, със съдебен адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ ****************,
ел.поща: ********************е предявил против „Е.“ ЕООД, ЕИК: ...................., със
седалище и адрес на управление: гр. В., п.к. ****, ул. "Х." № ....., телефон:
............................., факс: ............................, управител П. Г. Ч. и Г. Х. Ч. осъдителен иск
за сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, получени в пряка причинно-следствена връзка с изпращането на видеозапис и
последвалия разговор на 09.05.2023г., между Г. Ч. и Ц. Ч., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 09.05.2023г. до окончателното
изплащане. Претендират се държавна такса.
Предявеният иск е с правно осн. чл. 49 във връзка с чл.45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през 2021г. ищецът Б. А. Н. е сключил трудов
договор с фирма „Е.“ ЕООД, с управител П. Г. Ч.. Твърди се, че отношенията му с
управителя П. Ч. и нейната дъщеря Г. Ч. (за която няма данни да е служител на
търговското дружество, но е изпълнявала ръководни функции), през цялото време са
били на едно много добро професионално и лично ниво като Н. извършвал множество
доброволни дейности, невключени в трудовата му характеристика, именно мотивиран
от коректната им комуникация. Поддържа се, че всичко това се променило в началото
на месец март 2023г., когато Н. споделил с Г. Ч., че има желание да прекрати
едностранно трудовото си правоотношение. Поддържа се, че тогава от страна на Г. Ч.
била отправена заплаха, че има „нещо" срещу него, което може да му „съсипе живота"
и е предупреден да не предприема никакви действия по подаване на предизвестие за
напускане. Ищецът твърди, че два месеца е бил принуден да остане служител на
фирмата, под угрозата, че ще бъде „съсипан“, като тази заплаха започнала да променя
1
цялостното му отношение към фирмата и нейния ръководен състав, извършвал
вменените му задължения против волята си, вкаран бил насилствено в едни феодални
отношения, зависим от една заплаха, за която няма точна информация. Ищецът твърди,
че на 09.05.2023г. решил, че въпреки всичко е необходимо да прекрати едностранно
трудовия си договор и да поеме негативните последици, от това с което е заплашван.
Подал молба за едностранно прекратяване на трудовото си правоотношение и само
няколко часа по - късно на жената, с която живее на семейни начала и майка на двете
им деца Ц. Е. Ч., с адрес: ул. Р. ...../ служител на П. Ч./ е изпратен видео клип. Твърди
се, че на видеото си вижда как ищецът общува с колегата Ц. И. Х., по един „фриволен“,
според Г. Ч. начин. Поддържа се, че Г. Ч. е изпратила клипа, заедно с твърдения, че Б.
Н. има интимни отношения с въпросния колега и от месеци са подозирали за това.
Твърди се, че клипът е заснет на 12.03.2023г. с камера инсталирана в търговски обект
на фирма „Н.“, собственост на „О.“ ООД, дружеството с което Е. ЕООД е в търговски
отношения, по повод извършваната дейност по занятие. Твърди се, че в последствие,
по молба на Ц. Ч. се е наложило Б. Н. да напусне общият им дом и да понесе пълният
крах на отношенията им, както и на тези с двете си пораснали деца, които са разбрали
за случващото се. Твърди се, че към момента на депозиране на искова молба ищецът и
Ч. са все още във фактическа раздяла, от която ищецът търпи огромна мъка и
страдание още повече, че изневярата, в която е бил набеден ищецът била
несъществуваща, измислена и нереална, а компромат изфабрикуван, с цел умишлено и
целенасочено да се навреди.
Поддържа се, че снабдяването със съдържащ лични данни видеозапис от лицето Г. Ч.,
използвайки служебното си положение във фирма „Е.“ ЕООД и разпространението му извън
пределите на позволеното от Закон за защита на личните данни, както и лисата на контрол и
надзор, тоест бездействието от страна на П. Ч., в качеството й на управител на търговското
дружество, обуславят противоправния характер на деянието. Твърди се, че в един от онлайн
разговорите, който е приложен по делото Г. Ч. сама признала, че се е сдобила със записа,
който според нея е „обществено достояние“. Поддържа се, че разпространението на лични
данни, извън пределите и нуждите на работодателя, като администратор на лични данни е
противозаконно, поради което е налице противоправно поведение изразяващо се в
бездействие от страна на ответника „Е.“ ЕООД, който трябва да понесе отговорността за
виновно извършените противоправно действия на служителката Г. Ч.. Поддържа се, че след
раздялата си с Ц., Б. е изгонен от семейното жилище, живее далеч от децата си, преживява
огромно страдание, което само разрушените семейни връзки могат да провокират у
личността на човек като вредата е нанесена и отражението й е перманентно.
Поддържа се, че всичко случило се след получаването на видеозаписа от Ч. и
разговора й с Г. Ч. е пряка и непосредствена последица от тях като в семейството е имало
разбирателство и доверие. Твърди се, че Ц. Ч. не е подозирала или следяла Б. Н., не е имала
съмнение в неговата вярност, тъй като Н. не е имал интимни отношения с колегата си Ц. Х..
Твърди се, че цялата серия от катастрофални за ищеца събития е провокирана от действията
на Г. Ч..
В законовият срок от ответникът е постъпил писмено отговор на исковата молба, с
който се твърди, че исковата молба е неоснователна. Възразява се срещу твърденията за
настъпила вреда от ищеца, тъй като съдържанието на записа не е скандално, неприлично
или морално укоримо. Твърди се, че конкретния запис не е единствената причина за
влошаване на отношенията на ответника с Ц. Ч. до степен Н. да бъде изгонен от семейното
жилище. Поддържа се, че представения запис показва разговор между двама души, които с
поведението си по никакъв начин не нарушават обществените норми и не показват
отношения на близост по-голяма от тази между познати и в записа липсва каквото и да е
2
морално укоримо поведение, показващо интимност, физическо привличане или сексуален
заряд, поради което липсва вреда за ищеца от приложения видео запис. Оспорват се
представените с исковата молба писмени доказателства, за които се твърди, че
представляват кореспонденция по Вайбър. Във връзка с останалите твърдения в исковата
молба се твърди, че П... Ч. управлява и представлява ответното дружество, което развива
дейност за продажба на сладкарски изделия. Поддържа се, че в сроковете заявени в исковата
претенция Г. Ч. не е била в трудовоправни отношения с ответното дружество. Трудовия
договор на Г. Ч. е бил прекратен на 31.01.2022г. поддържа се, че ответното дружество не е
собственик на търговския обект, в който се твърди, че е заснет представения с исковата
молба видеозапис. Твърди се, че нито „Е.", ЕООД, нито негови служители са извършили
твърдяното противоправно деяние, както и че не е налице твърдяната вреда от процесния
видеозапис,поради което не е налице вина в ответното дружество.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че считано от 2021 г. ищецът Б. А. Н. е бил
служител при ответника „Е.” ЕООД и трудовите правоотношения между тях са
прекратени през месец май 2023 г.
Видно от Заповед за прекратяване на трудов договор ** г. издадена от „Е.
ЕООД на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовите правоотношения между Г. Ч. и ответника
„Е.” ЕООД са прекратени.
Видно от договор за наем от 27.11.2020 г. П. ЕООД в качеството му на
наемодател е предоставило на наемателя Е. ООД за временно и възмездно ползване
оборудван специален автомобил марка Ф. Д. с рег.№............
По делото са разпитани свидетелите Ц. Х. и Ц. Ч..
В показанията си св.Ц. Х. твърди, че се е запознала с ищеца в момента в който
той започнал да работи на същото място, където тя вече е работела - фирма „Е.“ ЕООД
гр.В.. Свидетелката твърди, че ищеца е работил като шофьор - доставчик, а тя
продавачка на торти и твърди, че техните отношения са били само колегиални.
Свидетелката поддържа, че от месец май вече не е във фирмата. Напуснала е, тъй като
е искала друго работно време тъй като съпруга й е бил дълго време в болница, а тя има
три деца и трябва да си тръгва по-рано. Свидетелката твърди, че Г. Ч. в началото била
продавачка, но година по-късно тя не била на трудов договор с фирмата, но била
непрекъснато в кемпера и следяла целия процес на работа. Свидетелката поддържа, че
няколко месеца след отварянето на кемпера, техници сложили камери и Г. Ч. ги
уведомила, че имат видео наблюдение, до което Г. Ч. има достъп и следи самия
работен процес. Х. поддържа, че процесния запис е от март, а Г. Ч. го е използвала
реално през месец май когато свидетелката и ищеца напуснали. Свидетелката твърди,
че съпругата на ищеца, Ц. Ч. дошла заедно с ищеца в дома на свидетелката на 10 или
11 май и поискала обяснения по повод записа. Х. поддържа, че съпругата на ищеца й
показал запис и чат по вайбър, който е получила от Г. Ч.. Свидетелката поддържа, че
съпругът й който си бил в къщи й поискал обяснение и тя му казала за какво става
въпрос, като възникнали проблеми и скандали. Х. твърди, че тя и ищеца са били
служители във фирмата и когато шефовете ги нямало, ищецът е имал задължението да
идва в кемпера и да й помага. Свидетелката твърди, че когато ищеца и съпругата му Ц.
Ч. дошли, тя заявила, че не са имали връзка, но П. и Г. Ч. били убедени, че имат връзка.
Според свидетелката в клипа нямало нищо не морално и това се е случило една сутрин
в която ищеца е бил задължен да отворят кемпера заедно със свидетелката.
В показанията си св.Ц. Ч. твърди, че П. Ч. я повикала и я попитала дали в къщи
3
са имали някакви проблеми. На разговора й казала, че съпругът на свидетелката има
отношения с колежката си като П. Ч. извела основателни причини за това, как са
виждани извън работно време. Свидетелката твърди, че ищеца е работел като шофьор
при тях и е видяла това, което е пратено от Г. Ч. от камерата. Свидетелката твърди, че
разговорите й с П. Ч., били още преди да й се изпрати това с вайбъра и клипа, а с Г. Ч.
по телефона и чата който тя има. Ч. твърди, че на този клип е видяла как колежката се
доближава до бившия й съпруг и за нея това било достатъчно. Свидетелката твърди, че
няма някакъв сексуален контакт, но двамата са излъчвали близки отношения. Ч.
поддържа, че е живяла двадесет години с ищеца и не е имала проблеми, които да
доведат до такъв резултат, а именно тяхната раздяла. Твърди, че се доверила на двете
госпожи Ч., тъй като те имат по близки контакти и са заедно, но лично тя не е виждала
лични контакти между ищеца и другата свидетелка и никой друг не й е казвал освен Ч.,
че те имат такива контакти. Свидетелката твърди, че Г. Ч. е била прекия началник на
ищеца, а тя е била свидетел как тя му звъни във връзка с работата и му дава указания.
Ч. поддържа, че през март ищеца е искал да напусне. Ч. твърди, че е показала клипа от
камерата в бусчето на Ц. Х. и попитала ищеца дали има някакви отношения с тази
жена, но той отрекъл. Свидетелката твърди, че все още не е преглътнала тази обида
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от ответника
на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (**); 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо
лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (**), а само качеството им на изпълнители на в
Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата,
а от вината на лицето – изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа
може да се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е
възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. В този смисъл е **
В исковата молба се твърди, че в деня на 09.05.2023 г. няколко часа след като
ищецът е подал молбата за едностранно прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника Е.ЕООД, Г.Ч. е изпратила процесния запис на съпругата
на ищеца, което причинило вреда на ищеца и от което деяние последвали твърените в
исковата молба неимуществени вреди.
По делото липсват данни към момента на деянието Г. Ч. да е служител на
дружеството-ответник. Видно от Заповед за прекратяване на трудов договор ** г.
издадена от „Е.на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовите правоотношения между Г. Ч. и
ответника „Е.” ЕООД са прекратени и няма данни лицето Г. Ч. да е служител при
ответника с възложени трудови функции.
Освен това в настоящият случай следва да се съобрази постановленията №
4
7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленумат на В. с. В същата е прието,
че отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму:
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия
за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се
явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Приема се, че
отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е
нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената
работа и същата не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения
между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при
или по повод изпълнението на възложената работа. В този смисъл е решение
№538/19.12.2012 г. по гр.д.№208/2012 г. на ВКС IV Г.О. постановено по реда на чл.290
ГПК
В случая изпратеният видеозапис на съпругата на ищеца – Ц. Х. очевидно има за
повод лични отношения между причинителя на вредата и ищеца, а не нарушение на
възложени служебни отношения от страна на причинителя на твърдяната вреда.
На следващо място не се установява причиняване на вреда, която да е причинила
твърдяните в исковата молба наимуществени вреди. В исковата молба се излагат
твърдения, че процесния запис на който е той и свидетелката Ц. Х. е бил причина да се
„унищожи” семейство на ищеца, от което ищеца търпял душевни болки и страдание.
Поддържа се и, че ищецът се е разделил със жена си заради процесния запис.
Видно от показанията на свидетелката Ц. Ч. двамата с ищеца не са имали близки
отношения различни от служебните, които да провокират раздялата на ищеца и
съдържанието на клипа не разкрива неморално поведение между ищеца и
свидетелката. Освен това в показанията си свидетелката Ц. Ч./съпруга на ищеца/
твърди, че на записа се вижда само как служителката Ц. Х. се доближава към ищеца,
няма сексуален контакт, но се излъчват близки отношения. Съпругата твърди и, че
досега тя не е виждала лични контакти между ищеца и служителката от клипа.
Ищецът и Ц. Ч. са били служители на едно и също дружество – ответника „Е.”
ЕООД и по повод служебните си отношения са имали ежедневен контакт помежду си
който създава близки отношения, но не и отношения които могат да провокират
раздялата на ищеца и съпругата, още повече че именно съпругата твърди, че на записа
се вежда само как колежката се доближава до съпруга й.
От гореизложеното следва, че съдържанието на процесният запис не е причинил
твърдяните от ищеца вреди.
С оглед изложеното не се установиха в кумулативност всички посочени по-горе
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по предявеният срещу него
иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен в цялост.
С оглед изхода от спора в полза на ответника Е.ЕООД следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на 850.00 лева адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. А. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
В., ж.к. Д., ******, иск против **, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. "Х." № ***, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, получени в пряка причинно-следствена връзка с изпращането на
видеозапис и последвалия разговор на 09.05.2023г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б. А. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. Д.,
***********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., п.к. 3************ сумата от 850.00 лева съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. съд В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6