Мотиви по присъда № 68/28.07.2017 г. по НЧХД № 28/2012
г. по описа на Районен съд гр. Дупница
С тъжба депозирана в РС гр. Дупница
на 09.01.2012г., Й.С.Ч., с ЕГН **********
*** е повдигнал обвинение срещу подсъдимите В.Б.И., с ЕГН ********** *** и Г.Й.С., с ЕГН **********,*** за това, че на 10.08.2011г. в
с. Самораново, в кафене, намиращо се над черквата в селото, двамата в
съучастие, като извършители, чрез нанасяне на удари с ритници по главата и
цялото тяло, а подсъдимия С. и с нанасяне на удар с крак от пластмасова маса,
умишлено са му причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляващо лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на черепно-мозъчна травма с контузия на
главата и мозъчно сътресение, както и наранявания: в дясна темпорална област –
контузна рана с размери 3/1 см и подкожен хематом 8/6 см; в лява зигуматична област – контузна рана с размери
2/0,5 см и периотбитален хематом с диаметър 6 см, по мед. повърхност -
проксималната трета на лява мишница – подкожен хематом с размери 6/4 см, в
областта на дясна лакетна става – външна повърхност – три линеарни екскулиации
на кожата с размери 4/0,2 см, в лява лумбална област, хематом с размери 10/0,2
см -престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание частният тъжител се представлява от упълномощения от него повереник –
адв. Р., който поддържа така повдигнатото обвинение, като моли съда да наложи
справедливо наказание.
На основание
чл. 84 от НПК е предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес
граждански иск от частния тъжител Й.С.Ч. против подсъдимите В.Б.И. и Г.Й.С., в размер на 10 000 лв.,
като обезщетение за причинените на първия неимуществени вреди от деянието –
претърпени болки и страдания в следствие нанесените му телесни повреди. Ч. е
конституиран и като граждански ищец по делото, като чрез повереника си адв. Р.
изцяло поддържа заявената претенция и моли същата да бъде уважена в пълен
размер, както и в случай, че съдът признае гражданския иск, да осъди
подсъдимите да заплатят на Ч. и законната лихва, считано от момента на
извършване на деянието до изплащане на обезщетението. Претендират се и
деловодни разноски.
В съдебно заседание подсъдимите не са
дали обяснение. Защитникът им пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Навежда на доводи, че вината на подсъдимите И. и С. не е установена по
безспорен и категоричен начин с оглед изискванията на НК.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят
Й.Ч. и подсъдимите В.И. и Г.С. *** и се
познават помежду си. Вечерта на 10.08.2011г. Ч. и св. О.А. посетили кафе
„Плаза”, находящо се на центъра на гр. Дупница, където изкарали част от
вечерта. По-късно, около 22:00- 22:30 ч.двамата решили да отидат на дискотека в
гр. Благоевград, като с автомобила на Ч. ***, за да може тъжителя да се преоблече.
По лични съображения Ч. спрял пред заведение „Билярда”, находящо се в центъра
на с. Самораново. Заведението се намирало на път към дома на тъжителя. Същият
имал намерение да провери какво става, с идеята, ако има други приятели да се
съберат по-голяма група за гр. Благоевград. Влизайки в кафето не установил
никой от неговата компания и видял, че има друга група, която празнува рожден
ден на св. Д.Н., която празнувала 18 си рожден ден. Същата била барманка в
същото заведение в този период. Тъжителят установил, че в заведението и двамата
подсъдими са в тази компания. По време на посещението си в кафенето Ч. не е
влизал в конфликт с двамата подсъдими, затова, за негово учудване, излизайки
отвън той е бил последван от двамата подсъдими, които започнали да се заяждат и
да му се заканват, като агресията не е
била провокирана от него. Подсъдимият И. от тях го попитал „Ти ли си най-големия
тарикат в Самораново?”, като той не е разбрал защо му задават този въпрос. На
излизане от заведението и преди да се насочи към автомобила си Ч. бил нападнат
от двамата подсъдими. Подсъдимият С. нанесъл първия удар на Ч., като го ударил
с юмрук в главата. Това е безспорно уточнено чрез повторния разпит на св. О.А.,
който описа кой и как изглежда лицето, което е ударило първо пострадалия Ч. –
това е по-едрия и по светлия от двамата, и това е подсъдимия С. по описанието, а черномурния и ниския е подсъдимия В.И.. Св. А.
познава подсъдимите визуално, тъй като често е ходил в с. Самораново, заради
приятеля си Ч., а освен това е имал и приятелка, но не знаел имената на
подсъдимите. След като подсъдимия С. е ударил
с юмрук, в областта на
главата тъжителя, веднага след това
се е включил и подсъдимия И.. От ударите
Ч. паднал на земята, като подсъдимите продължили да го ритат в областта на
главата и цялото тяло, като Ч. заел защитна позиция и се свил на кълбо. Подсъдимият Г.С. взел крак от една
от пластмасовите маси, намиращи се навън
пред заведението и ударил с нея тъжителя Ч. от което той загубил за кратко
време съзнание. От заведението излезли посетители, като едно от момчетата било
с рижа коса, но не оказали съдействие на Ч.. Съвземайки се се изправил и сам се
придвижил до автомобила. Шофирайки тръгнал заедно със св. А. до Бърза помощ.
Бил афектиран, но не обяснил на приятеля си причината, поради която е бил
нападнат и бит, като през цялото време на пътуването мълчал. Св. А. се уплашил,
тъй като за първи път в живота си станал свидетел на такъв жесток побой. По
лицето и тялото на Ч. имало кръв. Преди да влезе в болницата залитал, но не
пожелал А. да му помогне, като на входа на болницата са се разделили. Св. А.
живее на 300 м. от болницата, като се прибрал у дома към 00:10-00:20 ч. Съдът
кредитира изцяло показанията на св. А., тъй като същият беше разпитан два пъти,
като показанията му са изцяло обективни. До този изцвод съдът стигна от
обстоятелството, че Ч. е бил приет в Бърза
помощ на 10.08.11 г. в 23.55 ч., където му е оказана първа помощ. Непосредствен
очевидец на случая е неговия братовчед св. Е.Ч., който отишъл към 00:30 ч. на
11.08.2011 г. да го вземе от бърза помощ, тъй като тъжителя не бил в състояние
да шофира. Окото му било подуто, дрехите разкъсани, бил замаян, бил на системи.
Ч. не споделил с братовчед си кой го у ударил, а само попитал дали е бил
наблизо и видял ли е какво се е случило, като споделил, че си говорил с Влади
и същия му ударил шамар. На следващия
ден в селото се е носела мълва, че подсъдимите нанесли бой на Ч.. На следващия ден
тъжителя постъпил в хирургично отделение
за лечение.
От приложената
медицинска документация и от изготвената по делото съдебно –медицинска експертиза
е видно, че тъжителя е получил сътресение на мозъка, контузна рана в лява
зигоматочна област контузна рана с размери 2/0,5 см и периорбитален хематом с
размери с диаметър 6 см
по медианната повърхност на проксималната 3, на лява мишница подкожен хематом с
размери 6/4 см в областта на дясна лакетна става 3, линеарни екскулиации с
размери 4/0,2 см в лява лумбална област, хематом с размери 10/0,2 см. Видно е
от многобройните наранявания и тяхната локация по главата и торса на, че Ч. е
бил подложен на тежък побой. Нанасяни са удари с ръце и крака по главата и тялото докато е бил прав и докато
е бил на земята. След като тъжителя Ч. напуснал болницата, където е престоял
три дни, лечението продължило около
15-20 дни, видно от заключението на вещите лица, за което време е пронозирано
пълно възстановяване.
Този конфликт не е
приключил с този инцидент на 10.08.2011г. На 18.08.2011 г. двамата подсъдими,
виждайки какво са извършили при инцидентната среща, са засекли Ч. докато се
движи с мотора, влезли са във вербален конфликт с него и са го заплашили, че
трябва да оттегли жалбата,която депозирал в полицията. Деянието не е доказано,
тъй като действията се се развили на „четири очи”, поради което образуваното
досъдебно производство № 836/11 г. по
описа на РУП гр. Дупница за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, е прекратено.
Горната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на св. А., св. Ч., св. Ничев, св. Влахов,
св. Ч., приложените многобройни писмени доказателства и съдебно-медицинска
експертиза.
Следва да бъде
отбелязано, че в хода на съдебното следствие се очертаха две групи гласни
доказателства, които си противоречат. Едните са на страната на обвинението,
другите на страната на защитата, нормално е да има фрапираща разлика между
показанията, но в случая свидетелите, посочени от защитата на подсъдимите се
опитаха да развият съвсем различна обстановка, която се различава от тази в
тъжбата. Според свидетелите на защитата, твърдят, че въпросната вечер тъжителят не е били в това заведение,
както и че подсъдимите са били през
цялото време в заведението, като не са излизали. Свидетелите Влахов, Н. и Ч. се опитаха да направят алиби
на двамата подсъдими, като твърдят, че нито са видели, нито са чули за побой.
Едни от тях спестяват истината, като твърдят, че през цялото време от 20:00 ч.
до 01:30 ч. седели на една маса с подсъдимите, без да излизат, освен до
тоалетна, която е вътре в заведението (св. Ч.), друг от тях твърди, също че подсъдимите не са
излизали през вечерта, макар и да били на различни маси (св. Влахов), а св. Н.
не си спомня дали подсъдимите са влизали и излизали от заведението въпросната
вечер. Общото между показанията на тези свидетели е, че от отвътре навън от
заведението има видимост. Св. Ч. даде яснота по въпроса, че заведението е с два
входа, като от входа, граничещ с улицата навън имало поставени пластмасови
маси, за които св. Н., макар и барман за известно време не си спомня да е
имало. Общото между тези свидетели, показанията на които съдът цени критично и
не кредитира в частта, в която твърдят, че подсъдимите не излизали от
заведението, че тъжителят не е отивал въпросната вечер в заведението и че не
имало побой нанесен от подсъдимите на тъжителя, е и обстоятелството че
въпросната вечер идвала полиция в заведението. Св. Н. твърди, че не разбрала
защо е това посещение, като помислила, че има оплакване заради високо пусната
музика. Показанията на св. А., който е очевидец на случая и е обективен, се
потвърждават досежно външното описание на двама подсъдими от показанията на св.
Ч.. Ето защо по образуваната преписка са съставени протоколи за предупреждение
спрямо двамата подсъдими, но поради противоречивите и непълни показания на
свидетелите, които присъствали в заведението и са проявили,”приятелски
толеранс” към агресивното поведение на подсъдимите в докладната записка мл.
разузнавач Савов е приел, че по отношение на подсъдимите И. и С. не са налице
достатъчно данни, за да бъде прието, че са извършители на деянието.
От така описаната
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна, че подсъдимите В.Б.И. и Г.Й.С. са осъществили от
обективна страна признаците от състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК,
а именно, че на
10.08.2011г. в в с. Самораново, в кафене, намиращо се над черквата в
селото, двамата в съучастие, като извършители, чрез нанасяне на удари с ритници
по главата и цялото тяло, а подсъдимия С. и с нанасяне на удар с крак от
пластмасова маса, умишлено са причинили на Й.С.Ч. *** на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляващо лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на черепно-мозъчна травма с контузия на главата и
мозъчно сътресение, както и наранявания: в дясна темпорална област – контузна
рана с размери 3/1 см и подкожен хематом 8/6 см; в
лява зигуматична област – контузна рана с размери 2/0,5 см и периотбитален
хематом с диаметър 6 см,
по мед. повърхност - проксималната трета на лява мишница – подкожен хематом с
размери 6/4 см, в областта на дясна лакетна става – външна повърхност – три
линеарни екскулиации на кожата с размери 4/0,2 см, в лява лумбална област,
хематом с размери 10/0,2 см.
От субективна страна, съдът прие, че
деянието е осъществено под форма на вината при пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на постъпката си и са предвиждали настъпването на общественоопасни
последици, като същевременно са искали
тяхното настъпване. Деянието е извършено в условията на съизвършителство, като
и двамата подсъдими съзнавали действията на другия при нанасянето телесната
повреда на тъжителя, която целяли като краен резултат.
Като причини за деянието съдът отчита слабите
морално-волеви задръжки и незачитането
от подсъдимите на обществените отношения, свързани със защитата на
неприкосновеността на човешкото тяло, желанието им за саморазправа и ниската им
правна култура. Съдът прецени като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимите
чистото им съдебно минало. Отегчаващо вината обстоятелство - изключителната
жестокост, с която нанесли побой на
тъжителя, в центъра на с. Самораново.
По вида и размера на
определяне на наказанието.
С
оглед на така установеното съдът прие,
че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като подсъдимите И. и С. с деянието си са причинили лека телесна повреда
на Й.Ч., с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Законодателят е предвидил санкция за това умишлено престъпление наказание
„лишаване от свобода” до две години или „пробация”. След като съдът установи
дееца и тяхната вина ги призна за
виновни и ги освободи от наказателна отговорност, на основание чл. 78а, ал.1 от НК и им наложи административно наказание „глоба”, в размер на 1 000.00
(хиляди) лв. на всеки едни поотделно. При определяне размера на наказанието
съдът се съобрази с имотното състояние на двамата подсъдими и доколкото същите
не представиха данни за имотното си състояние, а са работещи съдът прие, че
месечното му възнаграждение е в размер на средната брутна работна заплата за м.
март 2017 г., според НСИ- 1036.00 лв. (хиляда тридесет и шест) лв., при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът приложи този институт, предвид на това, че за горното умишлено
престъпление е предвидено наказание до две години „лишаване от свобода” или
„пробация”, подсъдимите не са осъждан преди датата на деянието и не са
освобождавани досега от административна отговорност по реда на чл. 78а НК, в
която разпоредба е предвидено административно наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. Имуществените щети от престъплението не са нанесени.
По гражданския иск.
Досежно предявения граждански иск, РС гр. Дупница
съобрази следното: съдът намира, че в
резултат на процесното противоправно деяние и в причинна връзка с
поведението на двата подсъдми, пострадалия е претърпял лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, като са му причинени болки и страдания, за
които трудно би било да се намери равностоен паричен еквивалент.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които
са причинили вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното
по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, които са неизмерими с пари и затова размерът на следващото
се от тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД ,обаче, е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни фактори са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения,
общественото му положение, възстановителния период през който е търпял болките
и страданията. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие
на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин
по-горе. Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществените вреди да
бъде обезщетяван пострадалия, след като се установи, че действително е
претърпял такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи
недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и в случая обхваща безспорно Й.С.Ч..
С
оглед на тези обстоятелства главният иск предявен към В.Б.И. и Г.Й.С. от Й.С.Ч.,
да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
гореописаното престъпление, се явява
доказан по основание. Съобразно установеното по делото, по справедливост
съдът присъди сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/ за посочените
поотделно различни телесни повреди, като отхвърли искът за разликата
до 10 000 лева, поради прекомерност на претенцията. Основателен и доказан
е акцесорния иск, като съдът осъди подсъдимите И. и С., да заплатят върху
уважената размер на иск и законната лихва, считано от датата на увреждането –
10.08.2011 год., до окончателното изплащане на цялата сума.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 2 от Тарифа за таксите събирани от
съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимите И. и С. да заплатят по сметка на
Районен съд – гр. Дупница сумата в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща 4% държавна такса върху уважената част на предявения граждански
иск.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите В.Б.И. и Г.Й.С.
да заплати на тъжителя Й.С.Ч. сумата в размер на 552.00лв.(петстстотин петдесет и два лева),
представляващи деловодни разноски за вещо лице, адвокатско възнаграждение и
държавна такса за образуване на делото.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе в
най-пълна степен своята възпираща, превантивана и възпитателна роля, т.е. ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като счита, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца.
Водим от горните
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :