№ 2601
гр., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110140943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Предявен от ищеца Ц.Г. е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1174,98 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за апартамент ... в гр., ж.к., бл., вх за периода
01.06.2003г. – 01.12.2008г., сумата от 579,10 лв., представляваща лихва за забава за
периода 01.06.2003г.-01.12.2008г. и сумата от 122,78 лв. – присъдени разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017г. по гр.д. № 45409/2008г. по
описа на СРС, 51 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
755/2020г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие СГС.
Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по
посоченото изпълнително дело. Поддържа се изпълнителният лист да е издаден шест
години след влизане в сила на 30.07.2010г. на решението по посоченото производство,
а изпълнителното дело да е образувано през 2020г., първите изпълнителни действия се
сочи да са от 01.03.2021г. или десет години след влизане в сила на съдебното решение.
Ето защо поддържа вземането по издадения изпълнителен лист да е погасено по
давност преди предприемане на действия по принудително изпълнение. При тези
твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение посочените по-горе суми, поради погасяване по давност на процесното
вземане и не подлежи на принудително изпълнение. Претендира присъждане на
разноски.
В срока за отговор ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва
предявения иск при възражения, че вземанията не са погасени и подлежат на
принудително изпълнение, тъй като е налице своевременно предприемане на
изпълнителни действия, с което давността е прекъсната и процесното вземане не е
погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане
1
на разноски.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в
отговора, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
С доклада по делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелствата: че в полза на „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц.
СП. Г. е издаден изпълнителен лист на 06.11.2017 г. на основание влязла в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 45409/2008 г. по описа на СРС, 51 състав,
след проведено по реда на чл. 422 ГПК производство, приключило с постановяване на
решение по гр.д. № 29879/2009 г. по описа на СРС, 76 с-в за вземане в общ размер на
главница 1174,98 лв., представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия,
законна лихва върху главницата и сумата от 579,10 лв. мораторна лихва, въз основа на
който изпълнителен лист, е образувано изп. дело № 755/2020г. по описа на ЧСИ С.Я.,
рег.№ в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
Видно от преписа на изисканото изпълнително дело № 20208440400755 по описа
на ЧСИ С.Я., рег.№ в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
градски съд, същото е образувано на 12.03.2020 г. по молба на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист.
В молбата са посочени конкретени изпълнителни способи, а е направено и възлагане
по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Основният спорен въпрос между страните е откога е започнала да тече
погасителната давност за процесното вземане, прекъсвана ли е тя, в частност с кои
действия и дали към датата на образуване на изпълнително дело № 20208440400755 по
описа на ЧСИ С.Я., същата е била изтекла.
Съгласно разпоредбите на чл.116 б. „б” и б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение, както и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Когато вземането е предявено чрез иск, респ. възражение и
същите бъдат уважени, по арг. от чл. 117 ЗЗД вр. чл. 115 б. „ж” ЗЗД новата давност
започва да тече от влизането в сила на съдебния акт и същата винаги е 5-годишна.
С разрешенията, дадени в т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
молбата за образуване на изпълнителното производство, изпращането на призовки за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника не са
действия по принудително изпълнение, имащи за последица прекъсването на
давността. Като такива следва да се считат само онези действия в рамките на
изпълнителния процес, които съставляват елемент от реализацията на конкретен
изпълнителен способ, като например налагането на запор или възбрана, опис и оценка
на имущество, насрочване на публична продан. С извършването на кое и да е от тези
изпълнителни действия давността се прекъсва и започва да тече нова давност, поради
което тази последица настъпва многократно в рамките на изпълнителния процес.
Прието е още, че за разлика от исковия процес, в изпълнителното производство
давността не спира, поради което и ППВС № 3/80г. следва да се счита за изгубило сила.
Константна е и съдебната практика, а изводи в тази насока следват и от
възприетото по-горе с цитираното ТР № 2/2013г. /т.10 и т.14/, че подаването на молба
за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение също не
съставлява действие по принудително изпълнение, което да води до прекъсване на
давността. Следователно, доводите на ответника, че с депозираната от него молба за
издаване на изпълнителен лист (респ. с издаване на изпълнителния лист) за
присъдените в нейна полза суми за разноски по отхвърления иск е прекъснат
започналият да тече за това вземане давностен срок, считано от влизане на решението в
сила, са неснователни.
По делото безспорно се установи, че решение от 14.06.2010 г., постановено по
гр.д. № 29879/2009 г. по описа на СРС, 76 с-в е влязло в законна сила на 30.07.2010 г.,
давностния срок за вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист е започнал да
2
тече на 30.07.2010 г. В рамките на 5-годишния давностен срок, изтекъл на 30.07.2015 г.
ответникът не е предприел действия по принудително изпълнение на тези вземания.
Това обуславя и извода на съда, че към 12.03.2020 г. – датата на образуване на
изпълнително дело № 20208440400755 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ в Регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност. Следователно ищцата не дължи сумите по
него.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 75,10 лева – държавна такса и 450
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на ответното
дружество е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Същото следва да
бъде редуцирано определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минимум, а
имемно до сумата от 361,38 лева.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. СП. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр., ул. „Княз Борис 1” № 45, ет. 4, ап.10, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр., ул. „Ястребец” № 23Б НЕ
СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата
1174,98 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за апартамент ...
в гр., ж.к., бл., вх за периода 01.06.2003 г. – 01.12.2008 г., сумата от 579,10 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.06.2003 г.-01.12.2008 г. и сумата от
122,78 лв. – присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
06.01.2017 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 45409/2008 г. по описа на СРС, 51 състав, след проведено по реда на чл. 422 ГПК
производство, приключило с решение от 14.06.2010 г., постановено по гр.д. №
29879/2009 г. по описа на СРС, 76 с-в, влязло в законна сила на 30.07.2010 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20208440400755 по описа на ЧСИ
С.Я., рег.№ в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр., ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. СП. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр., ул. „Княз Борис 1” № 45, ет. 4,
ап.10 сумата от 436,48 лева – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3