Р Е Ш Е Н И Е
№ 260071
Гр.Оряхово,25.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА - САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия
Кънева-Санкова гр.дело № 618 по
описа за 2019 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Ч.А.С., с ЕГН ********** и Т.А.С., с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес *** чрез адв. М.М.-***, са предявили против И.Г. С., с ЕГН ********** ***, Д.И.
С., с ЕГН ********** ***, М.И.С.,
с ЕГН ********** ***4 и С.И.М., с
ЕГН ********** ***, иск по чл.124 ГПК
вр. чл.79 ЗС, чл.108 ЗС, чл.537 ал.2 ГПК, за:
- признаване за установено по отношение на
ответниците, че Ч.А.С. и Т.А.С., са собственици по давностно владение на едноетажна
масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща
се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, общ. Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016
г. на Община Хайредин, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, общ.Хайредин, обл.Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г.
на Кмета на Община Хайредин, с площ от 518 кв.м., с административен адрес на
имота: с. Бързина, ул.“Гаврил Генов“, при граници и съседи: от изток: УПИ XII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина, от запад: - УПИ XIII,
пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от юг – УПИ I, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина и от север – улица „Гаврил Генов“;
- за отмяна на констативен нотариален акт
издаден по документи и вписан с дв.вх.р. № 2073/02.08.2019 г. в Служба по
Вписванията Козлодуй, в частта, с която И.Г.
С., Д.И. С. и М.И.С., са признати
за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене,
със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.Бързина,
общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета
на Община Хайредин;
-за осъждане на С.И.М., да предаде на Ч.А.С. и Т.А.С., владението върху едноетажна масивна жилищна
сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г.
на Кмета на Община Хайредин с площ от 518 кв.м. с административен адрес на
имота: с. Бързина, ул.“Гаврил Генов“, при граници и съседи: от изток: УПИ XII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина, от запад: - УПИ XIII,
пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от юг – УПИ I, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина и от север – улица „Гаврил Генов“.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на придобитата по
давностно владение едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за
живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ
XIV, пл.№ 232,
кв.14 по плана на с.Бързина, общ. Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед №
РД-394/23.06.2016 г. на Община Хайредин, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, общ.Хайредин, обл.Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г.
на Кмета на Община Хайредин, с площ от 518 кв.м., с административен адрес на
имота: с. Бързина, ул.“Гаврил Генов“, при граници и съседи: от изток: УПИ XII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина, от запад: - УПИ XIII,
пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от юг – УПИ I, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина и от север – улица „Гаврил Генов“.
Правото си на собственост върху описаната
сграда и правото на строеж в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина ищците придобиват по силата на упражняваното от тях явно,
необезпокоявано и непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10
години преди 09.12.2011 г. На посочената дата, с протокол за принудително
отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изп.д. № 44/2011 г. по описа
на ДСИ при РС Козлодуй, владението на ищците е отнето по принудителен път от
държавен съдебен изпълнител, който при провеждане на незаконосъобразно принудително
изпълнение, без да е налице изпълнително основание и изпълнителен титул в
издадения в полза на И.Г.С. и Наташа Петрова Шаматова изпълнителен лист от
17.02.2011 г. по гр.д. № 369/2007 г. по описа на РС Козлодуй, отнема от ищците
владението върху процесната сграда и предава същото на взискателите по
изпълнителното дело, заедно с предаване на владението върху 224 кв.м. от имот
парцел XII, кв.14, за
което ищецът Ч.А.С. е осъден.Собствената на ищците сграда, попада в очертанията
на присъдените на И.Г.С. и Наташа Петрова Шаматова по цитираното дело 224 кв.м.
от парцел XII, от който при
изменение на Подробния устройствен план- план за регулация и застрояване,
извършено със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета на Община Хайредин по
възлагане на ответника И.Г.С., е обособен съществуващия по действащия ПУП на с.
Бързина УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14, с площ от 518 кв.м. Впоследствие с Протокол
за въвод във владение от 10.04.2012 г. по същото изпълнително дело, същият
съдебен изпълнител извършва повторен въвод във владение срещу ищеца Ч.С. по
отношение на спорната сграда, след като приема, че е налице самоволно
възвръщане на владението, каквато фактически няма.
Твърди се също, че процесната сграда е
построена в периода 1962-1966 г. от бащата на ищците – Александър С. Ганов със
собствени средства и труд и със знанието и без противопоставянето на баща му –
Съло Ганов Петров, което е декларирано писмено, с нотариално заверена
декларация с рег. № 310/23.05.1963 г. на Селски общински народен съвет с.
Бързина. С тази декларация, Съло Ганов Петров като собственик на парцел IX, кв.14 по плана на с. бързина с площ от 6 498 кв.м., който
закупува от Митко Цонков, с Договор за продажба от 15.08.1956 г., разпределя
своята ¼ ид.ч. от целия парцел на три равни части между синовете
си-Александър С. Ганов, Христо С. Ганов и Ганчо С. Ганов, на които с
Протокол-договор от 07.5.1963 г. е разпределил по 1/3 част от същия парцел.
На 28.12.1962 г., Ганчо С. Ганов, се снабдява
с констативен нотариален акт № 128, т.1, дело № 271/1962 г. за собственост на
дворно място от 2 250 кв.м., с находящите се в него къща и други
постройки, представляващо част от парцела IX в кв.14 по плана на с. Бързина.
На 29.12.1961 г., И.Д. Чергански, който има
сключен с Александър С. Ганов предварителен договор за покупко-продажба на ¼ от двор от
парцела IX в кв.14, също
се снабдява с констативен нотариален акт за собственост по давност № 181, т.1,
дол № 380/1961 г., с който е признат за собственик на дворно място от
1 500 кв. м. от същия парцел IX кв.14 по плана на с. Бързина.
През 1964 г. е изменен ПУП-ПЗР на с. Бързина
със Заповед № 390/15.07.1964 г. на СОНС с. Бързина, чрез разделяне на стария
парцел IX, кв.14, на нов
парцел IX с площ от
2 182 кв.м. за собственик И. Чергарски, нов парцел XII, с площ от 1 866 кв.м. за
собственик Гано С. Ганов и остатъчен нов парцел XIII, с площ от 2 235 кв., който е
останал за дядото на ищците Съло Ганов.
През 1996 г., с договор за покупко-продажба
от 28.11.1996 г., обективиран в н.а. № 87, т.2, дело № 1305/1996 г., Ганчо С.
Ганов, заедно със съпругата си продават на И.Г.С. парцел XII, пл. № 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, целият с площ от 1 866 кв.м., жилищна полумасивна сграда от 50
кв.м., селскостопанска паянтова сграда от 60 кв.м. и други подобрения. Въз
основа на този н.а, И.Г.С. и Наташа Петрова Шаматова, декларират придобитите
недвижими имоти в Община Хайредин по реда на ЗМДТ. На 31.10.1996 г. от Община
Хайредин е издадено удостоверение за данъчна оценка на притежаваните от И.Г.С.
и Наташа Петрова Шаматова недвижими
имоти в с. Бързина, видно от което, процесната сграда, собственост на ищците не
е декларирана от тях. Същата с декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № 3081/19.08.1998
г., на Община Хайредин е декларирана от ищеца Ч.А.С., който е заплащал данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за спорната сграда през целия
период от 1998 г. до 2011 г. включително и продължава да заплаща и към
настоящия момент, считайки себе си за собственик на сградата, както и за
съпритежател заедно със сестра си Т.С. на съответното право на строеж в имота,
върху който е построена.
Следващо доказателство, че ищците са владели
процесната сграда през периода след 1998 г. до 2011 г.е и фактът, че партидите
за потребител на ел.енергия и вода в тази сграда, са били разкрити в ЧЕЗ
Електро България АД и ВиК ЕООД Враца именно на името на Ч.С. и същият е
заплащал ежемесечните фактури за изразходена в сградата ел.енергия и вода.
Ищците установяват владение върху спорната
сграда след смъртта на баща им-Александър С.. Къщата е заключена от тях, други
лица без тяхно съгласие и знание не са допускани, включително ответника.
Дворното място около къщата е частично заградено с телена мрежа и израснали
дървета, с което достъпът до сградата е ограничен. Къщата се ползва от ищците
основно като лятна вила. От 2000-2001 г. в къщата през летните месеци е живеела
Т.С., заедно с майка си Симеонка до смъртта
и. Двамата ищци дори променили регистрацията си по настоящ адрес за по-голямо
удобство.
Сочи се също, че през този период от време –
1998-2011 г., до датата на въвода във владение на И.Г.С. и Наташа Петрова
Шаматова, никой от собствениците на поземления имот, върху който е построена
къщата, не е имал претенции срещу тях за това, че владеят без основание
процесната къща, както и ч, е построена без тяхно съгласие, макар, че към
периода, в който е строена къщата, Александър С. е владеел реално обособена
част от парцел IX
в кв.14 по плана на с. Бързина, за която част е придобил по давностно владение
правото на собственост. Сочи се също, че ищците въз основа на упражняваното от
тях в продължение на повече от 10 години преди 09.12.2011 г. владение върху
процесната къща, построена в чужд имот, придобиват правото на собственост върху
нея, ведно с правото на строеж, което също може да бъде придобито по този
способ, при изпълнение на законовите предпоставки за това.
На следващо място в ИМ се сочи, че на
02.8.2019 г., И.Г.С., Д.И.С. и М.И.С., се снабдяват с констативен нотариален
акт за собственост, издаден по документи и вписан в СВ Козлодуй с дв.вх.рег. № 2073/02.08.2019
г., по силата на който са признати за собственици на УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина, ведно с жилищната сграда от 25кв.м., явяваща се спорната сграда,
собственост на ищците. Сочи се също, че
в решение по гр.д. № 369/2007 г. на РС Козлодуй, в диспозитива липсва
произнасяне по иск за собственост на И.Г.С. и Наташа Петрова Шаматова срещу Ч.А.С.,
по отношение на процесната жилищна сграда, находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина, така че същото решение не е годен документ, удостоверяващ правата на
собственост върху сграда, признати от нотариуса с цитирания по-горе констативен
н.а. Въпреки това и със знанието, че не са собственици, на същата дата –
02.08.2019 г., И.Г.С., Д.И.С. и М.И.С., продават на С.И.М. УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.
Бързина, ведно с находящата се жилищна сграда от 25 кв.м. в него с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а., вписан в СВ Козлодуй с дв.вх.р. №
2074/02.08.2019 г. Сочи се, че сделката сключена от несобственици, не поражда
вещно прехвърлително действие и е непротивопоставима на ищците, като
действителни собственици на процесната жилищна сграда и правото на строеж в УПИ
XIV, пл.№ 232,
кв.14 по плана на с. Бързина.
С исковата молба да представени и приети
писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника И.Г.С., е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявените
искове са недопустими, като излага доводи в тази насока.
В подкрепа на изложеното в отговора, са
допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от
назначения на ответника Д.И.С. особен представител – адв. И.Ф., е постъпил писмен
такъв оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, като навежда
доводи в тази насока. Изискани са от РС
Козлодуй гр.д. № 369/2007 г., НОХД № 558/2005 г. и гр.д. № 114/2005 г., страна
по които е ищецът Ч.С..
В срока за отговор по
чл. 131 ГПК, от останалите ответници не е постъпил писмен такъв.
В съдебно заседание ищците
редовно призовани се явява ищеца Ч.С., заедно с адв. М.М.,който се явява и като
пълномощник на ищцата Т.С. и поддържа предявените искове. Счита същите за
основателни и доказани и навежда доводи в тази насока.
Ответника И.Г.С., редовно призован, се явява
лично и с адв. В.В., редовно упълномощен, който оспорва предявените искове и
поддържа отговора на исковата молба.
Особения представител на ответника Д.И.С. се
явява лично, като поддържа депозирания отговор.
Останалите ответници редовно призовани, не са
се явили и не са взели становище.
По делото са събрани
писмени доказателства относими към спора.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Бащата на Ч.С. - Александър С. Ганов,
продава на И.Д. Чергарски, полагащата му се ¼ идеална част от терена, с
построената в него жилищна сграда и стопански постройки с н.а. акт №181/1961г.
а именно 1500 кв.м., като в този акт се цитира парцела IX кв.14, което е част
от старата парцела IX кв.14, цялата от 6 498 кв.м. по разписен лист.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот №128 т. 1 дело 271/1962 год. Гано С. Ганов – баща на ответника И.С.
е признат за собственик по обстоятелствена проверка на дворно място от 2 250
кв.м. - част от парцела IX, кв. 14 по плана на с.Бързина, с находящите се в
него къща и други постройки.
През 1996 год. с нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 87, т. II, дело 1305/1996 год. Гано С. Ганов и Димитра И.С.
продават на сина си - ответника И.Г.С. собственият си недвижим имот - парцела
XII в кв.14 по плана на с.Рогозен, дворище 232, с площ 1 866 кв.м., ведно с
намиращите в него жилищна полумасивна сграда с площ 50 кв.м, селскостопанска
паянтова сграда от 60 куб.м и други подобрения в имота срещу задължение за
издръжка и гледане.
Видно
от влязло в законна сила Решение № 160/24.10.2007 г. по гр.д. № 369/2007 г. на РС Козлодуй, ищеца Ч.А.С.,
е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на 224м2 от имот парцел
XII, кв.14 по плана на с. Бързина, целият с площ от 1 866 к.м. на И.Г.С. и
Наташа Петрова Шаматова и да отстъпи собствеността и предаде владението на 466 м2
от имот парцел IX, кв.14 Димитра И.С. и Павлина И. Димитрова. Видно от решението на РС Козлодуй, преди 1956 год., парцела
IX кв. 14 по плана на с.Бързина, е била с площ 6 498 кв.м. по разписен лист,
със собственик Мито Цонков, който е записан като такъв в разписния лист към
плана на с. Бързина.
В мотивите на
решението съдът е приел, че имот парцел XII, кв.14 по плана на с. Бързина,
целият с площ от 1 866 к.м. е собственост на ответника по делото И.Г.С. и
Наташа Петрова Шаматова. Посочено е също, че в парцела XII има построени
двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, втора жилищна сграда на един етаж с
приземен етаж за живеене и стопански постройки.
С Нотариален акт за констатиране право на
собственост върху урегулиран поземлен имот № 66, том V, рег.№ 6469, дело № 496/ 2019г. от 02.08.2019г. на нотариус
Валентин Митов, рег.№373 с район на действие РС – Козлодуй, вписан в вх.рег. №
2075/02.08.2019 г. в Служба по Вписванията Козлодуй, ответниците И.Г.
С., Д.И. С. и М.И.С., са
признати за собственици на дворно място с площ 518 кв.м ведно с построената в
него полумасивна жилищна сграда със ЗП
от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г.
на Кмета на Община Хайредин. Констатирането на собствеността е направено въз
основа на представените писмени доказателства - нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 87, т. II, дело 1305/1996 год., както и представени
Удостоверения от Община Хайредин.
На същата дата 02.08.2019г. с нотариален акт
за покупко- продажба на урегулиран поземлен имот № 67, том V, рег.№ 6470, дело
№ 497/ 2019г. от 02.08.2019г. на нотариус Валентин Митов, рег.№373 с район на
действие РС – Козлодуй, вписан в СВ Козлодуй с дв.вх.р. № 2076/02.08.2019 г. ответниците
И.Г.С., Д.И.С. и М.И.С., са продали на ответницата С.И.М. дворно
място с площ 518 кв.м ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със
ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.Бързина,
общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета
на Община Хайредин.
От разпита на свидетеля Петър Петров – съсед на
имота се установява, че знае от баща си, че спорния имот- едноетажна
масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене е построена през 60-те години, като при строежа
е участвал и бащата на ищеца Алексадър С., като осигурил материалите. Свидетеля
твърди, че в процесния имот е живяла майката и баща на ищеца. Твърди,
че всяка година през летния период ищците обитават къщата, садят си зеленчуци, ползват
я като вила. Свидетелят сочи, че
процесната сграда е разделена с мрежа, от другата къща в дворното място. Свидетелят
твърди, че имота се ползва само от ищците, а когато не са в с.Бързина същият е
заключен. Сочи също, че в момента в тази къща живее семейство – Мариан и С.,
които са купили къщата от ответника И.С..
От разпита на свидетеля Д.Ц. се установява,
че познава страните по делото, в добри отношения е и с двамата. Свидетеля сочи,
че ищецът Ч.С. и ответника И.С. се скарали се за имоти. Свидетелят заявява, че Ч.,
сестра му, майка му живеели в Бързина в спорната къща, като къщата си имала
ограда. В показанията си свидетеля сочи, че е бил и кмет от 89-94 година. Твърди,
че редовно са плащани данъци на спорната къща от майката на ищецът Ч.С.. Твърди,
че през 1965-1966 година майката на ищеца е живяла в къщата. Живеела и в гр.София.
Свидетеля сочи също, че спора за къщата възникнал след като ответника И.С. си извадил
нотариалните актове. Когато се влошили отношенията им, бащата на И.С. бил жив. В
спорната къща живеел Съло – дядото на Ч. и на И.. Твърди, че знае че дядо Съло бил разрешил на бащата
на Ч.С. да си направи къща в спорния имот, като двете къщи бели разделени с
ограда. Спорния имот със спорната къща
освен къщата, имала сушина, тоалетна, курник, имало и дървени постройки. Имало мрежа от край до край. Другия имот също имал
помощни постройки. Почти всяко лято децата на Ч.С. посещавали имота, но откакто
започнал спора не са ходили. Свидетелят заявява, че ищецът Ч.С. е живял в тази
къща, където са живели майка му и баща му. След това като те починали, той
идвал от пролетта до есента. Сестра му две години живеела и през зимата, но
след това си заминала и тя за София. През зимата си ходели в София, а през пролетта си идвали, обработвали
двора, а когато си били на София, къщата се заключвала, спирали водата и тока.
От
показанията на свидетеля С.Г.Ц., се установява, че от дълги години познава
страните, тъй като са от едно село. В периода от
2003 г. до 2011 г., заемал длъжността Кмет на с.Бързина. Не познава
родителите на Ч.С., и незнае кога са строени къщите. Докато бил кмет на селото
имало два случая за спорове между страните по делото. При него два пъти ходил
да се оплаква бащата на ответника И.С. от племенника си ищеца Ч.С., че го гони,
заканва се да го бие, заради някакви имотни спорове. Два пъти подавал сигнали
за това в полицията. Докато бил Кмет,
рядко е виждал ищецът Ч.С. да живее в
спорната къща , незнае да е живял постоянно там. Сестра му Т.С. виждал по-често
в селото. До случая, в който за първи път при него дошъл бащата на И.С., за да му
се оплаче, не е чул да имат проблеми с Ч.С.. По това време в селото имало над
90 необитаеми къщи, включително и тази, в която пребивавал Ч., като и нея я
броили за необитаема. Къщата, в която отсядал Ч.С., свидетелят твърди, че се намира в един двор с къщата на чичо му Ганчо –
бащата на И.С..
В обясненията си ответника И.С. твърди, че
двете къщи, са строени 63-64-65 година, с материалите от старата къща в
която живеели той, майка му, баща му и дядо му Съло. Това е старата тяхна къща.
Тъй като на другите двама сина той е направил по една къща – на Александър С. и
Христо С., най –малкия е останал да живее при баща си и майка си. Дядо Съло е
баща на неговия баща и негов дядо. Къщите на другите двама братя – на Христо С.,
е построена в парцел, който е на Христо С., тъй като Александър С. е продал
къщата и неговия двор от 1 500 дка през 1953-та година, когато са заминали
да живеят за София на моя дядо по майчина линия -И.Д. Чергарски. След това се
разбират и построяват първо къщата, където живели те, на дядо му и баба му
се разваля и с част от материала от старата къща, се направила спорната къща. Спорната къща и
нашата къща, са построени от дядо ми И.Д. Чергарски, тъй като той ръководел
строителна бригада в ТКЗС. Тогава чичо му,
братовчедите му идвали при тях и живеели в
тази къща преди да я развалят и не са имали никакви проблеми. Цяло лято те
живеели на село и след като започнеше училище, си отивали на София и си живеели там. Става въпрос за ищците,
които са му първи братовчеди. Строителството на тези къщи са платени с трудо
дни на майка му, която работела в ТКЗС-то, а част
от материала от старата къща се използвали за построяване на малката къща,
която е спорната къща. 63-64-година, дядо ми Съло отишъл да живее в София, когато се развалили къщите, като 2 зими и
едно лято бил в София при чичо му и при Ч., тъй като трябвало някъде да живеят.
Когато си дошъл на село, малката къща вече бела построена и той останал да си
живее на село, като за него се грижел майка му, баща му и чичо му Христо -
другия брат. През 1968-ма година чичо му Александър Солов – бащата на Ч. а той
си идвал всяка година през лятото и живееше.Нямало нито огради, нито нищо. От 68-ма година, до 80- та година, никой от тях
не е идвал на село. Дядо му живеел в малката къща, като с него
живеела и неговата сестра. До 1980-та година, никой не е идвал, нито е търсил
дядо м,, тъй като били поели ангажимент да го гледат. След като почина чичо му,
нито Ч., нито майка му се интересували и никой не идвал. Майка му и баща му са
го гледали и чичо му Христо до 1973 г.
като починал. Тъй като бил починал чичо му, нито Ч. нито никой не е идвал да го
гледа. Докато дядо му починал, за него се грижели неговите родители. След 1980
година, след като ищеца Ч.С. създал семейство, неговата майка дошла в с.
Бързина и отседнала в тази къща да живее през лятото. Лятно време са идвали,
както и преди са идвали и са живели в неговата
къща. През 1992-1993 г., започнали да се влошават взаимоотношенията между баща
му и Ч.С., тъй като е започнал да тормози майка му и баща му, да ги псува, да
налита да ги бие. Ответника И.С. му казал да остави родителите му да си
изживеят старините и че на него къщи не село не му трябват, както и че ще му
остави и тая къща и другата къща, обаче той продължавал по същия начин, започнал
самоуправни действия, заради което завели дело и е осъден. След като доброволно
не искали да напуснат имота му, се принудил да заведа чрез Съдия изпълнител
дело и да освободят имота му.
Страните спорят относно собствеността върху полумасивна
жилищна сграда със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по
плана на с.Бързина, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед №
РД-394/23.06.2016 г. на Кмета на Община Хайредин, която е построена в дворно
място с площ 518 кв.м собственост на ответниците И.Г.С., Д.И.С. и М.И.С..
При
така събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с пр. основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС, чл.537 ал.2 ГПК чл.108
ЗС.
По иска с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС.
Ищците претендират,
че са собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж със ЗП
от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.Бързина,
общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета
на Община Хайредин, в едно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14
по плана на с.Бързина, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016
г. на Кмета на Община Хайредин, като са придобили процесният недвижим имот,
чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, считано от 1998г. до
2011г.
За да се признае
на едно лице правото на собственост по отношение на един чужд недвижим имот,
разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години /недобросъвестно владение/ или 5
години /добросъвестно владение/ фактическата власт по отношение на конкретната
вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение на не владеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик - т. е. поведение, което безсъмнено сочи,
че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
В конкретния случай не се установява по
делото ищците да са упражнявали фактическа власт върху процесният имот , както
и да са демонстрирали по отношение на не владеещите собственици – ответниците и
техните праводатели, което да сочи, че упражняват собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си.
Безспорно по делото се установява, че
ответниците са ползвали процесната сграда, но със съгласието на действителните
собственици техни роднини, до влошаване на отношенията, когато ответникът Ч.С.
е започнал да демонстрира по отношение на собствениците – ответниците и техните
праводатели, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено
за себе си - от 1998г. - когато е декларирал имота на свое име до 2011г.-
когато е изведен от същия. Именно в този период собствениците на имота са се
противопоставили на това владение и са инициирали множество съдебни производства
– наказателни и граждански, за да защитят собствеността си.
За
да владее за себе си на първо място е необходимо третото лице да манифестира
това свое намерение, като това намерение на третото лице да владее за себе си,
следва да стигне до знанието на собственика, респективно собствениците чийто
права отрича и собственика в продължение на десет годишен давностен срок да не
е оспорил това владение, като знае намерението на трето лице за своене.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал.І от ЗС е
самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен
такъв. Такива данни по делото не се събраха за ищците. В конкретния случай от
представените по делото многобройни писмени доказателства се установява, че
собствениците на имота и ответниците по делото са се противопоставили на
владението на процесния имот от ищците в претендирания период от 1998-2011г.
С
оглед горното и изхождайки от изтъкнатите от ищците фактически основания на
твърдяната изтекла в тяхна полза придобивна давност и анализирайки събраните по
делото доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не са налице
предпоставките за изтекла такава в полза на ищците Ч.А.С. и Т.А.С., поради
което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед неоснователността на предявения чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС се явяват неоснователни предявените искове с правно основание
чл.108 ЗС, чл.537 ал.2 ГПК
По иска с правно основание чл.537 ал.2 ГПК.
Константната практика на съдилищата приема,
че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това
спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу лицата, които
се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или
изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи
от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него
материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986
г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2
от ГПК /отм./, но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка
са и разпоредбите на ТР № 3/12 г НА осГК на ВКС .С констативния нотариален акт
се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става
в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица
от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо
всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост,
признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на
това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със
сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт
следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния
нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на
съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
Поначало доказателствената сила на
констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим
имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на
противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва
със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се
противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може
да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на
нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за
собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537,ал.2
от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът
на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към
становището, че искът по чл.537,ал.2 ГПК може да бъде предявен само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването му.
Следователно, с оглед доказателствата по
делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или
отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по
отношение на главния иск.
В настоящият случай предявеният установителен
иск, който е главен, обуславящ иск е неоснователен и недоказан, което логично
води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен
иск по чл.537,ал.2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт за констатиране право на
собственост върху урегулиран поземлен имот № 66, том V, рег.№ 6469, дело № 496/
2019г. от 02.08.2019г. на нотариус Валентин Митов, рег.№373 с район на действие
РС – Козлодуй, вписан в вх.рег. № 2075/02.08.2019 г. в Служба по Вписванията
Козлодуй, ответниците И.Г. С., Д.И. С. и М.И.С., са признати за собственици на
дворно място с площ 518 кв.м ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със ЗП от 25
кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.Бързина,
общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета
на Община Хайредин.
По иска с правно основание чл.108 ЗС.
За да е основателна една ревандикационна
претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота - предмет на
иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това
владение без правно основание. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска
предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и
една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на
ищецът принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи към
момента на предявяване на иска. В случая по делото не се установи, че ищците са
собственици на процесния имот, поради което и искът по чл.108 от ЗС се явява
неоснованелен и недоказан и също следва да бъде отхвърлен.
На осн. Чл. 78 ал.3 от ГПК, и с оглед изхода на делото на ответникът
И.Г.С. следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в настоящото
производство, размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с
правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79
ЗС, чл.108 ЗС, чл.537 ал.2 ГПК от Ч.А.С., с ЕГН ********** и Т.А.С., с ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес *** чрез адв. М.М.-***, против И.Г. С.,
с ЕГН ********** ***, Д.И. С., с ЕГН **********
***, М.И.С., с ЕГН ********** ***4 и С.И.М., с ЕГН ********** ***, за :
- признаване за установено по отношение на
ответниците, че Ч.А.С. и Т.А.С., са собственици по давностно владение на
едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25
кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232,
кв.14 по плана на с.Бързина, общ. Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед №
РД-394/23.06.2016 г. на Община Хайредин, ведно с правото на строеж върху УПИ
XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.Бързина, общ.Хайредин, обл.Враца, одобрен
със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета на Община Хайредин, с площ от 518
кв.м., с административен адрес на имота: с. Бързина, ул.“Гаврил Генов“, при
граници и съседи: от изток: УПИ XII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от
запад: - УПИ XIII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от юг – УПИ I, пл.№
232, кв.14 по плана на с. Бързина и от север – улица „Гаврил Генов“;
- за отмяна на констативен нотариален акт
издаден по документи и вписан с дв.вх.р. № 2073/02.08.2019 г. в Служба по
Вписванията Козлодуй, в частта, с която И.Г.
С., Д.И. С. и М.И.С., са признати
за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене,
със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.Бързина, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г.
на Кмета на Община Хайредин;
-за осъждане на С.И.М., да предаде на Ч.А.С. и Т.А.С., владението върху едноетажна масивна жилищна
сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV,
пл.№ 232, кв.14 по плана на с.Бързина, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със
Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета на Община Хайредин с площ от 518 кв.м.
с административен адрес на имота: с. Бързина, ул.“Гаврил Генов“, при граници и
съседи: от изток: УПИ XII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от запад: -
УПИ XIII, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. Бързина, от юг – УПИ I, пл.№ 232,
кв.14 по плана на с. Бързина и от север – улица „Гаврил Генов“, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ч.А.С., с ЕГН ********** и Т.А.С., с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Г. С., с ЕГН ********** сумата от 500.00 лева – деловодни разноски за
платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :