О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 3661
29.03.2019
г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, IX граждански състав, в закрито заседание
на 29 март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2901/2019 по описа на РС Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от М.Г.Б. срещу С.Н.Б.. Предявен е иск
за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3
от ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответника спогодба от 21.11.2018 г.,
съгласно която ответникът се задължил да продаде на ищцата притежаваните от
ответника 2/5 идеални части от всеки от следните недвижими имоти: 1)378,30/650
идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, 2)сграда с идентификатор ***
и 3)самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. Страните са се
споразумели за покупка цена в размер на 43 258 лв., която, вместо да бъде
реално заплатена от ищеца, ще бъде прихваната със задължения на ответника
спрямо ищеца, изрично посочени в исковата молба.
От
посочените твърдения следва, че е предян иск за обявяване на предварителен
договор за окончателен на стойност 43 258 лв. – уговорената обща продажба сума.
Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото,
който включва всички спорни правоотношения. В случая е налице едно спорно
правоотношение – обявяване на предварителен договор за окончателен, а
обстоятелството, че предварителният договор между страните има за обект три
недвижими имота, не променя същността на спора, нито обстоятелството, че е
предявен един иск. Това означава, че цената на иска не следва да се определя
самостоятелно върху всеки от недвижимите имот, предмет на предварителния
договор, а общо за трите имота.
На основание чл.69, ал.1, т.4 във
връзка с т. 2 ГПК цената на иска по искове за сключване на окончателен договор,
когато договорът има за предмет вещни права върху имот, е данъчната оценка на
имота. Доколкото искът се предявява за 2/5 идеални части от процесните имоти,
то цената на иска ще се определи като 2/5 идеални части от данъчната оценка на
всеки от имотите, или сумата в общ размер на 27 264,80 лв., както е
посочена от ищеца и съгласно представената данъчна оценка.
Съгласно
чл.104, т.4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000 лв. са родово подсъдни на Окръжен съд. Тъй като искът за обявяване на предварителния
договор за окончателен е облигационен иск, а не вещен по смисъла на чл. 104,
т.3 от ГПК, и е над 25 000 лв., родово компетентният съд, който следва да
се произнесе по исковата молба на ищеца, е Окръженият съд.
Доколкото ищецът е подал иска
пред РС Пловдив, делото следва да се изпрати по подсъдност на ОС Пловдив.
Въпреки посочения адрес на ответника, който не е в България, настоящият съд не
е родово компетентен да разгледа делото, вкл. да се произнася по международната
компетентност на българския съд.
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 118, ал.2 от ГПК производството по гр.д. №2901/2019г. по описа на РС
Пловдив, IX гр.с. и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Окръжен съд Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив с
частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД