Решение по дело №1092/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			30.10.2019
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	29.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1092		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

К.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу В.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което е признат за виновен с Решение № 372 от 30.10.2018г., постановено по АНД № 730/2018г. по описа на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-21.03.2018г., до окончателното плащане. Претендира разноски.  

Ищецът твърди, че в следствие на причинената му телесна повреда изживял много силни болки и страдания, както в момента на причиняването, така и в процеса по възстановяването му, което продължило дълго време. За един продължителен период от време изпитвал силни болки в главата. И до момента изпитва болки в областта на носа, синусите и челото, които се засилват при промяна на времето, както и при нервно и физическо напрежение. Наложило се да приема болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти както по време на лечението, така и към настоящия момент, когато болките се появяват периодично.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер. Ответникът счита, че претендираният размер на обезщетение е твърде завишен, понеже, съгласно представените по АНД № 730/2018г. по описа на РС-Дупница документи, срокът на възстановяване на пострадалия при благотворно протичащ възстановителен процес е около 15-20 дни и няма данни за настъпили усложнения. При определяне размера на обезщетението трябвало да се съобрази, също така, че ответникът е признал вината си и е изразил съжаление, както и че към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, а освен това, към момента няма никакви доходи и разчита на издръжка от родителите си. Намира, че искът за неимуществени вреди е основателен до размер от 500.00 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното АНД № 730/2018г. по описа на ДРС се установява, че с постановеното по него Решение № 372 от 30.10.2018г. ответникът по настоящото дело В.Х.Г. е признат за виновен в това, че на 21.03.2018г. около 13.00 часа, в гр. Кочериново, на ул. „Св.Иван Рилски“, пред сградата на СУ„ Христо Ботев“, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото, е причинил на ищеца К.С.К. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,  изразяваща се във фрактура на лицеви кости - предни стени на двата синуса на челната кост, носни кости, стени на клетки на решетъчната кост, предна стена на десния синус на горната челюст, контузии и натъртване на меки тъкани и кръвонасядания на лицето в челната област, носа и около двете очи, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеметяване, като деянието ответникът извършил по хулигански подбуди (демонстрирал е чувството си на превъзходство, спорил и се заканвал на ищеца, показвайки незачитане личността и здравето му, нанасяйки безпричинен побой, въпреки опитите на останалите да го предотвратят, като цялото му поведение е изразявало незачитане на установения обществен и законов ред), като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

За това престъпление по чл. 131 ал. 1, т.12, във вр. с чл. 130, ал.1 и чл. 63 от НК, ответникът бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, като му било наложено административно наказание „обществено порицание“.

Свидетелката Спаска Славчова Кацарска – леля на ищеца по бащина линия, дава показания, че непосредствено след инцидента, посетила К.К. в „Пирогов“, където бил приет за лечение. Главата му била подута и обезобразена, бил на системи. Престоял в болницата повече от седмица, след което се възстановявал в период около два-три месеца, през който период много трудно се хранел и дишал затруднено. Очите му били зачервени и с кръвонасядания, изпитвал силно главоболие. Приемал обезболяващи лекарства през цялото време, продължава да приема и към момента, заради болките в синусите, които били много засегнати и мнението на лекарите било, че се налага в бъдеще да бъдат оперирани. Бащата на ищеца споделял, че след инцидента той се плаши и „скача“ насън.

Свидетелят Е.Д., пряк свидетел на инцидента, дава показания, че след нанесения му побой от ответника, ищецът паднал на земята в несвяст, а след това му помогнали да се изправи и отишъл да се наплиска с вода, защото бил целият в кръв. След това го закарали с кола в болницата в гр. Благоевград, а оттам-в УМБАЛСМ „Пирогов“ в гр. София, където бил около една-две седмици. След като се върнал от болницата, ищецът бил подут, не можел да диша нормално и да се храни. Оплаквал се, че много го боли носа и бил много стресиран от случая.

Вещото лице д-р В. Николчев по назначената в досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза посочва, че при инцидента ищецът е получил фрактури на лицеви кости-предни стени на двата синуса на челната кост, носни кости, стени на клетки на решетъчната кост, предна стена на десния синус на горната челюст; лека пневмоцефалия, неоказваща компресия на мозъка; контузии (натъртване на меки тъкани и кръвонасядания) на лицето в челната област, носа и около двете очи; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието-краткотрайно зашеметяване. Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по времето и по начина, за които се съобщава от пострадалия-нанесени му няколко удара с юмруци по лицето. Тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдание. При благоприятно протичащ възстановителен процес (няма обективни данни за усложнения, забавено възстановяване и др.) същите подлежат на пълно възстановяване в период от около 25-30 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязло в сила Решение № 372 от 30.10.2018г., постановено по АНД 730/2018 год. по описа на РС-Дупница ответникът е признат за виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът.

Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно (умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат, който е елемент от състава на престъплението, за което е осъден. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по АНД № 730/2018г. по описа на РС-Дупница.

Безспорно се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани доказателства, така и от заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, че от причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт, продължили в период от около два месеца.

Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения срещу прекия причинител на неимуществено увреждане - ответникът В.Х.Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по  реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички  неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

 Според заключението на вещото лице, получените от ищеца вследствие на инцидента травматични увреждания са с период на възстановяване около 25-30 дни. Според показанията на свидетелката Кацарска, ищецът се е възстановявал ат нанесения му побой в период от около два-три месеца, като една седмица е бил на лечение  УМБАЛСМ „Пирогов“ в гр. София, през който период е изпитвал силни физически болки и дискомфорт, не е можел да се храни и да диша нормално. Продължително време след инцидента е усещал главоболие и болки в синусите. Прогнозата на посочените травматични увреждания е благоприятна, но становището на лекуващия лекар, видно от показанията на свидетелката Кацарска, е че в бъдеще се налага операция на синусите. Няма медицински данни за настъпили усложнения след инцидента.  Не на последно място следва да се имат предвид отражението върху психиката на ищеца на нанесения му от ответника побой: касае се за млад човек, който към датата на инцидента е бил все още непълнолетен; побоят му е нанесен пред негови съученици, които се опитвали да възпрат ответника, който е демонстрирал чувството си на превъзходство и незачитане личността и здравето на ищеца. В случая негативните изживявания на ищеца като преживян силен стрес, срам и неудобство са продължили много повече от периода на физическото му възстановяване.

В тази връзка следва да се посочи, че са абсолютно несъстоятелни възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, че обезщетението следвало да се намали, понеже той (ответникът) бил изразил съжаление за случилото се, както и че няма доходи, за да заплати претендирания размер на обезщетение. Тези обстоятелства са ирелевантни, тъй като за определяне размера на обезщетението съдът се ръководи единствено от принципа за интегрално (пълно) обезщетяване на пострадалия от противоправното деяние.   

Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3 000.00 лв., представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на упражненото спрямо него физическо насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като за разликата над тази сума, до претендираните от ищеца 15 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот.

Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава /компенсаторна/, считано от датата на деликта /21.03.2018г./, в съответствие с падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на иска по сметка на РС – Дупница в размер на 120.00 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на иска, в размер на 100.00 лв.

Ответникът не е претендирал разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в резултата на извършеното от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с решение по АНД № 730/2018г. по описа на ДнРС, а именно: причинената на ищеца лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се във фрактура на лицеви кости - предни стени на двата синуса на челната кост, носни кости, стени на клетки на решетъчната кост, предна стена на десния синус на горната челюст, контузии и натъртване на меки тъкани и кръвонасядания на лицето в челната област, носа и около двете очи, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеметяване, извършена по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането-21.03.2018г., до окончателното плащане.; КАТО за разликата над уважения размер от 3 000.00 лв. (три хиляди лева), до претендирания от ищеца размер от 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева), ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева).

ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 100.00 лв. (сто лева), за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

           

            Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.                

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: