Решение по дело №264/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 208
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20207110700264
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 208

                                    гр.Кюстендил, 25.09.2020год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на шестнадесети септември  през две хиляди  и  двадесета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                         НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА            

при секретаря  Антоанета Масларска и с участието на прокурора  Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева   кас.  адм. дело № 264 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК  вр. с чл.285 от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на А.С.Й. ***, подадена от пълномощника му адв. Е.Й., против решение № 94 от 13.04.2020г., постановено по адм. дело № 583/2019 г. по описа на Административния съд – Кюстендил. В жалбата се сочат касационните основания по чл.209, т.1 и т.3 от АПК. Претендира се нищожност на оспорения съдебен акт, както и неправилност на същия поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила  и необоснованост. Налице са доводи за доказаност на предявения иск по основание и размер, с оглед на което се прави искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция.  

В съдебното заседание, пълномощникът на ищеца заявява становище за поддържане на жалбата и за уважаване на предявения иск, който считат за доказан.

В писмен отговор, представителят на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, юрисконсулт Е.Г., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.

Кюстендилският административен съд, като взе предвид становищата на страните и  провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуален представител на легитимиран правен субект  с право на обжалване  по смисъла  на чл.210, ал.1 от АПК, и  в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от касатора Й. срещу ответника, иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200,00лв., причинени вследствие неблагоприятните условия в наказателната килия, в която е бил изолиран  в изпълнение на незаконосъобразен административен акт – заповед № 663/18.12.2014г. на началника на затвора – гр. Бобов дол за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че  наказателната килия е била нехигиенична, без нормално отопление и с постоянно осветление; че е бил лишен от нужните му спални принадлежности /завивка и дюшек/, както и от възможността  да участва в колективни мероприятия, да ползва  личните си вещи и телефона на затвора, да пазарува в лавката, да си приготвя чай и да общува с любимата си котка, което счита за нарушение  по чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, за което се следва парично обезщетение за причинените неимуществени  вреди през исковия период.  Последните са определени като уронване на човешкото достойнство, чувство на безсилие, безпомощност, безпокойство и уязвимост.

От фактическата страна на спора, въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства,  съдът е установил, че  със заповед № 663/18.12.2014г. на началника на затвора – гр. Бобов дол, на А.С.Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Бобов дол, на осн. чл.100, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от ЗИНЗС,  е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия; че издадената заповед е отменена с определение № 36 от 22.01.2015г. на Районен съд – Дупница по ЧНД № 34/2015г., но в изпълнение на същата, за периода 12.01.2015г. - 23.01.2015г. ищецът е пребивавал в наказателната килия, след което е освободен и върнат в помещение в основния корпус на затвора; че в наказателната килия ищецът е разполагал с добри битови условия – санитарен възел и радиатор за отопление; че са му осигурени две одеяла, дюшек и възглавница, както и възможност да си приготвя чай, да ползва телефон и да пазарува от лавката в затвора, да общува с любимата си котка по време на престоя на открито. Съдът е кредитирал като обективни показанията на свид. Кирил Петров – дежурен главен надзирател в затвора, респ. е отказал да кредитира показанията на свид. Янчо Костов - изтърпяващ наказание в затвора – Бобов дол, по съображения, че видно от признанието му, последният няма преки впечатления от условията в наказателната килия за процесния период.

  При тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за допустимост, но неоснователност на иска и с оспореното решение го е отхвърли изцяло. Решаващите мотиви са за недоказаност на кумулативните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът е  установил въз основа на събраните доказателства, че ответникът е извършил нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като в изпълнение на издадената незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание, е изолирал ищеца в наказателна килия, но е изложил доводи за недоказаност на сочените от касатора неимуществени вреди, доколкото е приел, че условията в наказателната килия не са довели до неблагоприятни преживявания с по-силен интензитет от тези в обикновена килия, тъй като ищецът е разполагал с добри битови условия и възможности да упражнява правата, които законът предвижда за лишените от свобода.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустим иск. В съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, вкл. във връзка с преценката  на доказателствата, както неоснователно сочи касаторът. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на допустими доказателствени средства и е извел изводи, касаещи приложимото материално право. В решението съдът е обсъдил спорните въпроси, предмет на исковата молба. Решението има съдържанието по чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението се приема за  правилно и следва да се остави в сила. Съображенията за това са следните:

При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил релевантните за спора факти. Въз основа на извършена преценка на писмените доказателства и  свидетелските показания, са формирани правните изводи за приложимото право.  Касационната инстанция счита, че административният съд е приложил правилно материалния закон.  На анализа на събраните доказателства, респ. на фактически установеното  и на относимите правни норми, съответстват формираните  изводи за неоснователност на предявения иск. 

Претендираните от ищеца неимуществени вреди правилно са субсумирани под фактическият състав на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. През периода на незаконосъобразно изтърпяване на дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“, ищецът има качеството на  лишено от свобода лице, пребиваващо в затвора – гр. Бобов дол. Последният е  териториална служба на ответната ГД „Изпълнение на наказанията“ /арг. чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Следователно, правилна е преценката на съда за активна процесуална легитимация на ищеца и възможност на ответника да отговаря по исковата претенция като юридическо лице, в структурата на което се намират специализираните органи по изпълнение на наказанията, от чиито актове, действия и бездействия се претендира нарушение по чл.3 от ЗИНЗС и причинените неимуществени вреди.

В случая, като нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, ищецът сочи изолирането си в наказателна килия  в изпълнение на издадената незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание, Преценката на доказателствата обосновава наличието на съставомерно поведение  на ответника и изводите на първоинстанционния съд  за доказано нарушение са правилни.  От писмените доказателства  е видно, че  със заповед № 663/18.12.2014г.  на началника на затвора – гр. Бобов дол,  отменена с определение № 36 от 22.01.2015г. на Районен съд – Дупница по ЧНД № 34/2015г., на А.С.Й.  е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия, като в периода  12.01.2015г. - 23.01.2015г.  същият  е  пребивавал в наказателната килия. Независимо от горното, съдът правилно е констатирал, че ответникът е оборил презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС като е установил, че ищецът не е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение / арг. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС/. Същият  предвижда задължения за осигуряване на условия за изтърпяване на наложените  наказания, съобразени с уважението към човешкото достойнство на лишените от свобода, а начините и методите за изпълнение на наказанията не следва да подлагат лишените от свобода на страдания или трудности от степен  над  неизбежното ниво, присъщо на задържането.  Анализът на доказателства, извършен с оглед на горните изисквания, обосновава  изложените в оспореното решение изводи, че в случая не може да се приеме за установено неизпълнение на законови задължения, вследствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.  От показанията на свид. Петров, които решаващият съд основателно е  кредитирал като ясни и обективни, е видно, че  в наказателната килия има санитарен възел и отопление; че на ищеца са предоставени дюшек, одеяла  и завивки, като му е осигурена възможност да си приготвя чай, да ползва телефона в затвора и лавката на затвора, както и време за престой на открито, в което е можел да общува с любимата си котка.  Горното сочи на изводи за това, че условията в наказателната килия не са довели до неблагоприятни преживявания с по-силен интензитет от тези в обикновена килия, тъй като ищецът е разполагал с добри битови условия, съответстващи на общите изисквания по чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС, както и на специалните изисквания за наказателна килия по  чл.96, ал.2 от ППЗИНЗС /ред.  ДВ бр.20/2014г./;  с възможности да разполага с личните си вещи от вида на описаните в чл.96, ал.4, т.1 и т.2 от ППЗИНЗС /ред.  ДВ бр.20/2014г./, както и да упражнява правата, предвидени в чл.84 и чл.86, ал.2 от ЗИНЗС, в чл.96, ал.7 и ал.8 от ППЗИНЗС  /ред.  ДВ бр.20/2014г./.  По делото не се установи налагане на ограничения  и забрани извън нормативно предвидените, от страна на ответника спрямо Й.. Съгласно чл. 88а от ППЗИНЗС, лишените от свобода имат задължението да поддържат чистотата в помещенията, в които изтърпяват наказанието, с оглед на което лошата хигиена, каквато ищецът твърди, че е съществувала в наказателната килия, е резултат от неположени  от него надлежни грижи и усилия, а не на бездействие на затворническата администрация. Няма доказателства, вкл. в показанията на свид. Костов,  че Й.   се е оплаквал от физически болки и неудобства във връзка с постоянното осветление в наказателната килия.

От анализа на събраните доказателства, правилно е установено, че нарушението на чл.3 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на заявените от ищеца неимуществени вреди.  Понесените от същия ограничения при пребиваването му в затвора, предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние и на конкретни оплаквания, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. Доводите   в изложения смисъл са съответни на доказателствата по делото и на преценката на същите в контекста на приложимото право.

 По изложените съображения касационният състав на Административен съд  – Кюстендил, счита оспореното решение  за  правилно и законосъобразно, постановено при  отсъствие на касационните основания по чл.209, т.1 и  т.3  от АПК и ще го остави в сила.          

С оглед неоснователността на жалбата, в полза на касатора и на пълномощника му не се следват деловодни разноски.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

              ОСТАВЯ  В СИЛА  решение № 94 от 13.04.2020г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело №  583/2019г.

               Решението е окончателно.

              Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                           Членове:  1.

 

                                                                                               2.