Решение по дело №1846/2023 на Софийски градски съд

Мотиви към Решение по НЧД№ 1846/2023 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав

Постъпило е Искане от СГП с правно основание чл.44 ,ал.1 от ЗЕЕЗА , с което се
предлага на Софийски Градски Съд да постанови Решение , с което да предаде на компетентните
органи на ФРГ лицето Л. К./гражданин на Полша и Израел/за наказателно преследване срещу
него на територията на молещата държава въз основа на издадена ЕЗА/Европейска Заповед за
Арест/ от съд на последната държава.
Спрямо исканото лице е била издадена ЕЗА/предвид гражданството му на Полша-
държава членка на ЕС/, а няма депозирано искане за екстрадиция,предвид данните за второ
гражданство – на държавата Израел.
В СЗ се явява исканото лице лично.Явява се и негов защитник , както и преводач от
английски език,като това е езикът на който К. пожела да ползва в хода на процеса.
След снемане самоличността на исканетото лице и липсата на направени отводи, съдът
разясни правата на К. в хода на производството по ЗЕЕЗА.След разясняване на правата му К. заяви
,че не дава съгласие за предаване на органите на молещата държава , както и не прави отказ от
принципа на особеността/като и двете процедури бяха подробно разяснени на исканото лице.
След като бяха приети и прочетени писмените доказателства,съдът намери за установена
фактическата обстановка и обяви за приключено съдебното следствие, като даде ход на делото по
същество.
Прокурорът намира,че следва да се уважи искането за предаване на Л. К. въз основа на
ЕЗА , издадена от РС,гр.Гьотинген, ФРГ. Искането лице е издирвано за водене на наказателно
преследване за престъпления – участие в ОПГ,измама и пране на пари.Предвиденото наказание за
тези деяние е до 10 години „Лишаване от свобода“.ЕЗА онговаря на всички законови
изисквания.Според представителя на държавното обвинение са налице всички предпоставки за
изпълнение на ЕЗА от Република България и предаване на исканото лице на молещата
държава.Няма основания да бъде отказано предаването ,счита прокурорът.
Защитникът предлага по същество на съда да откаже изпълнението на ЕЗА,тъй като
последната страда от неотстраними пороци, които я правят незаконосъобразна.Макар защитата
да не оспорва ,че ЕЗА е издадена от компетентен орган/съд във ФРГ/ по отношение на същото
лице е издадена и ЕЗР,като последната е посочена и в самата ЕЗА, но не е приложена в настоящото
производство.Това е пропуск , който е в пряко нарушение на процедурата за предаване на лица
между държавите /РР от 13.06.2002 г./ и не е в духа и нормата на чл.37,ал.1,т.3 от ЗЕЕЗА.Според
защитата е абсолютно задължително молещата държава да е приложила документ , от който да е
видно ,че лицето е привлечено като обвиняем.Простото посочване в графа „д“ на формуляра на
ЕЗА на обстоятелствата ,при които е извършено престъплението е недостатъчно,намира още
защитата, след като не е приложила горепосочения документ.Освен това , защитникът счита че
ЕЗА противоречи на чл.5 от ЕКЗПЧОС, на чл.6 от Хартата за основните права на ЕС и на чл.6 от
Договора за функциоаниране на ЕС.С оглед повече убедителност ,защитата се позовава на
Решение № С-396/2011 г. от Съда на ЕС въз основа на преюдициално запитване от АС-
Констанца,Румъния.В това решение се казвало ,че изпълняващите държави следва да вземат
предвид основните права, установени в цитираните по-горе международноправни актове.По
делото няма данни Л. К. да е имал качеството издирвано лице в Германия или в България.Спрямо
него са извършвани проц.сл. действия в офиса му , в дома му.Нищо не е пречело немски прокурор
да го призове от адреса му в България, а издаването на ЕЗА е една злоупотреба с право, настоява
защитата.Защитата намира още ,че на К. „не му е осигурен съдебен процес при вземане на мярката
за неотклонение в Германия“, както и „правото на защита също не му е осигурено в рамките на
такъв процес , който се е провел в негово отсъствие в Германия “/цитати от защитната пледоария
пред СГС/.Основната задача пред СГС ,смята още защитата, е да прецени дали задържането по
тази ЕЗА се явява пропорционална по тежест мярка и дали с това не се нарушават правата на
лицето Л. К..Във връзка с това в хода на пледоарията защитата формулира искане до съда да
отправи на основание чл.486,ал.1,пр.2 ,вр.чл.485 от НПК преюдициално запитване до Съда на
ЕС.Това не са доказателствени искания или други искания/които следва да се направят при
1

неприключило съдебно дирене/, уточнява защитата , а са такива с оглед на решението по
тълкуването на правото.Защитникът уточнява ,че е могъл да ги направи и по-рано , но е преценил
,че сега /по време на пледоариите/ им е времето.Защитата формулира 5 въпроса,на които Съда на
ЕС да даде общовалиден отговор как да се тълкува правото на Съюза.Първо-дали е нализе
злоупотреба с право подаване на искане за издаване на ЕЗА и самото издаване на такава , когато
разследващият орган не е доказал ,че е търсил лицето и не е могъл да го намери чрез редовните
способи.Второ-има ли пак злоупотреба с право ,ако се издирва лице , което вече се е явявало по
дадено досъдебно производство/ДП/ и което е участвувало в разследването по него.Трето-има ли
злоупотреба с право , ако се издаде ЕЗА спрямо неиздирвано лице.Четвърто, трябва ли издирвано с
ЕЗА лице да е обвиняем и не е ли задължително молещата държава да представи доказателства за
това на изпълняващата държава.Пето,накърнени ли са правата на задържано въз основа на ЕЗА
лице , след като то не може да обжалва съд.акт , въз основа на който е издадена ЕЗА относно
неговото задържане.Накрая, защитата повтаря доводите си ,че следва да се откаже предаване на
лицето въз основа на ЕЗА, както и същото да се освободи веднага , тъй като няма никакви
основания за продължаващото му задържане.
Искането лице Л. К./по същество и последна дума/ заявява ,че иска да каже нещо за
себе си и семейството си.Заявява че има жена и две деца, последният си рожден ден е прекарал в
арестните помещения, като е навършил 40 години.Пропуснал е поради фактическото си
местоположение и празник в еврейската общност.Би искал да попита дали не може да сътрудничи
на съответните органи,докато е в къщи и може да разговаря с децата си.
От фактическа страна ,съдът намери за установена следната обстановка :
В района на РС,гр.Гьотинген било образувано наказателно производство № 35Gs 555 AR
5417/23 281/23 ,което било водено срещу обв.Л. К. и още седем обвиняеми/посочени в ЕЗА/,които
били заподозрени в това ,че за времето от юпи 2019 г. до м. Октомври 2021 г. в Германия и други
места , действувайки в съучастие са извършили четири престъпления.Обв.К. , действувайки с
намерението да осигури за себе си или за трето лице неправомерна изгода , е навредил на
имуществото на друг,като чрез инсцениране на неверни факти е предизвикал заблуда и
имуществени загуби в големи размери, както и действал с намерението чрез повтарящо се
извършване на измама да постави голям брой хора в опасност от загуба на материални активи, като
е извършил измама по занятие и като член на организирана престъпна група/ОПГ/,сформирана за
постоянно извършване на престъпления/престъпление по чл.263 от НК-ФРГ. Обвиняемите били
извършили серийно в най-малко петцифрен брой случаи измами заедно с неидентифицирани
съучастници,като така причинили значителни имуществени вреди на пострадали лица от Германия
и други държави в рамките и извън ЕС.Ролята на обв.К. била в сферата свързана с персонала,
докладвал на обв.Ш. за свършеното , както и самият той бил един от отговорните оператори на
онлайн-платформите за измами – fx-leader.com/по-късно fxleader.com, swisscapital.com,
invcenter.com , interactive trading.com ,gteck.io.
На 01.03.2023 г. съдия Моог от РС,гр.Гьотинген издал Заповед за арест , където наред с
изложението на основните характеристики на деянията ,за които се води разследването ,обосновал
и причините за постановения арест спрямо обв.Л. К. /л.13-14 от документа/, като посочва че с
голяма вероятност това лице живее в България , но пътува често извън страната/документирани са
64 пътувания !!!/.Предвид сериозността на възможното наказание се очаква К. да се укрие от
наказателното производство.Съдия Моог допълва още ,че опитът от проведената акция през
октомври 2021 г. показва ,че обвиняемите бързо унищожават доказателствата/особено
електронните/ и с ареста на обвиняемите разследващите ще имат директен достъп до тези
доказателства.На последно място , предвид чл.112А,ал.1 № 2 от НПК-ФРГ има риск от
повторно извършване на деянията , тъй като групата обвиняеми лица продължава да е оператор на
колцентрове, което крие опасност от нови престъпления.
Въз основа на горепосочената Заповед за арест е издадена и процесната ЕЗА на
07.03.2023 г. от съдия в РС Гьотинген, д-р Й..ЕЗА е разпространена чрез ШИС/Шенгенската
информационна система/, като в първата на л.5-7 има подробно описание на обстоятелствата около
извършените 4 престъпления , като авторът на ЕЗА препраща за повече детайли към Заповедта за
арест по предходния абзац.При описанието на обстоятелствата на извършените престъпления е
даден детайлен преглед на механизма на извършване на деянията,субсумиран в глава „Измама чрез
кибертърговия“, а за другите способи данни се съдържат в Заповедта за арест на съдия Моог.
В графата , в които се посочва за разследването на кои престъпления се иска предаване
2

на исканото лице К. , е посочено че това са „Участие в ОПГ“,“Престъпления ,свързани с
компютри“ и „Мошеничество“.Съгласно чл.36,ал.3,т.1,11,пр.2 и т.20 от ЗЕЕЗА отбелязаните
деяния са такива , за които не се изисква двойна наказуемост.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от материалите по
преписката,които са изпратени от молещата държава/ЕЗА,Заповед за арест и всички останали
писменти доказателства в оригинал на немски език и в превод на български език/.
Съдът намира ,че ЕЗА съдържа изискуемите реквизити по смисъла на чл.37 ,вр.чл.3 от
ЗЕЕЗА, с оглед на което може да се приеме ,че последната е издадена в законовата форма и
съдържа изискуемото съдържание.Видно е ,че в нея се съдържат данни за самоличността и
гражданството на исканото лице/предвид полското гражданство на Л. К. е ползвана процедурата с
ЕЗА, а не молба за екстрадиция/, има данни за издаващия орган, както и се сочи характер и правна
квалификация на извършените престъпления и описание на престъплението с данни за време и
място и степен на участие на исканото лице.Липсата на обстоятелства по чл.37,ал.1,т.3 от ЗЕЕЗА
е детерминирано от характера на искането – за водене на наказателно преследване , а не за
изтърпяване на влязла в сила присъда.
На следващо място, не са налице основанията за задължителен или факултативен отказ за
изпълнение на ЕЗА,визирани в чл.39 и 40 от ЕЗА.Обстоятелството ,че в България е издадена ЕЗР ,
в рамките на което е възможно да са извършени или да се извършват проц.сл. действия е една
възможност , която се реализира по различен нормативен акт и няма пряко отношение към
материята на ЗЕЕЗА.В редица писмени актове от СГП по делото е видно ,че държавното
обвинение съобразява това обстоятелство така че двете процедури да могат да се осъществяват
при създадена предварителна организация за това.
По отношение доводите, възраженията и исканията на защитника на исканото
лице.Не е основателно възражението за незаконосъобразност на ЕЗА ,поради факта че към нея
нямало прикрепен документ , отразяващ акта на привличане на Л. К. като обвиняем от
разследващите органи на ФРГ.Няма такова правно задължение за която и да е държава – членка от
ЕС, като ЗЕЕЗА и РР определят нужните реквизити на самата ЕЗА, а за улеснение е приложен и
формуляр-образец на Заповедта.Описанието на престъпленията е достатъчния реквизит в това
отношение.При недостатъчно данни в тази графа сезираните съдебни органи на замолените
държави могат да изискват допълнителна информация от молещите държави, които са издали
ЕЗА,но това не може да са процесуални документи.Няма задължение за никоя държава-членка да
изпраща отделни материали или наказателнитге дела/в цялост/ на изпълняващата държава.Поради
тази причина и не съществува право на замолената държава да преценява законосъобразност на
отделни проц.действия ,извършени на територията на молещата държава.На първо място ,
замолената държава не разполага с делото, а на следващо място няма подобни наднационални
правомощия да контролира дейността на чужди национални юрисдикции.Касателно довода ,че
имало по същото дело и ЕЗР,следва да се отбележи ,че макар копие от последната да не се намира
в настоящото производство , по делото има Разпореждане на прокурор от СГП от 23.03.2023 г. , на
основание чл.250,ал.1 от ЗИНЗС,вр.чл.199 от НПК, в което се споменава ЕЗР , но има данни ,че
това не е по същото дело в Германия, макар да има съвпадение на част от лицата.Прокурорът
споменава ,че ЕЗР е за дело в Германия с техен номер 509 Js 5602/2020 г.Съпоставка с делото ,по
което е издадена ЕЗА в настоящото производство , показва ,че номерата на немските дела не
съвпадат.
Касателно искането за преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание
чл.486,ал.1,пр.2 ,вр.чл.485 от НПК. Независимо от изрично акцентираното становище на
защитника ,че искането е направено „навреме“ по време на пледоарията,трябва да се посочи че по
каквото и да е съдебно дело ,ходът по същество предпоставя приключено събиране на
доказателства и приключено произнасяне по основателните искания/без оглед характера на
последните-доказателствени или други такива/, като това следва да е известно на страните ,
особено на квалифицираните такива.След като бе направено несвоевременно това искане , за
съда съществуваше необходимостта да прецени дали се налага отмяна на хода по същество и
възобновяване на съдебното следствие,доколкото съгл. чл.66 от ЗЕЕЗА ,вр.чл.294 от НПК
принципно има подобна възможност.С оглед възможното спиране на делото докато се изчака
отговора по преюдиц.запитване/когато такова е направено/, последното би било в колизия със
сроковете ,в които следва да приключи производство по ЗЕЕЗА/ чл.48,ал.3 от ЗЕЕЗА/.Съдът, ако е
намерил основания за преюдициално запитване, следва да го направи и служебно , ако има
3

съмнение за валидността на акт по чл.485 от НПК, като в настоящия случай след като не е
направено ,не е преценена подобна нужда.Начинът ,по който са формуЛ.и въпросите на защитата
,които се иска да бъдат зададени в това преюдициално запитване, са извън обхвата на
чл.487,вр.чл.485 от НПК, а биха били своеобразен инстанционен контрол върху орган издал
ЕЗА.Не е възможно априори да се иска от Съда на ЕС да определя едно или друго като
„злоупотреба с право“ в действията на чужда правна система.Подобна преценка на даден
национален съдебен акт, според настоящия съдебен състав , е възможна само чрез инстанционния
контрол от горестоящите органи на съответната държава-членка.Достатъчно критерии има в
ЗЕЕЗА дали да се приеме или не за изпълнение ЕЗА , без да се стига дотам една национална
юрисдикция да преценява действията на друга национална юрисдикция по даден конкретен
казус.Касателно твърдяното несъобразяване на ЕЗА „с духа и нормата“ на чл.37,ал.1,т.3 от
ЗЕЕЗА и дефинирането на това като един от „неотстранимите пороци“ на ЕЗА ,следва да се
отбележи ,че вероятно защитата не е обърнала внимание ,че този реквизит е изискуем само в
случаите , когато се иска предаване на лице за изтърпяване на наказание по влязла в сила
присъда/а в конкретния случай К. се иска за наказателно преследване/.На последно място,
оплакванията на защитата ,че самата ЕЗА е в разрез с чл.5 от ЕКЗПЧОС и други подобни текстове
са неотносими и несъпоставими с правилата и реда за издаване на ЕЗА като специфична процедура
/твърде различна от понятията „обосновано подозрение“,повдигане на обвинение и др. принципи
,които следва националните наказателно процесуални системи следва да съблюдават/,поради което
дори не си струва да се коментират повече от настоящия съд. състав тези доводи поради своята
несъстоятелност.
С оглед разпоредбата на чл.44,ал.7 и 9 от НПК съдът императивно следваше да вземе
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В този смисъл съдът постанови Решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

1.
ЧЛЕНОВЕ :

2.

4

Номер на акта:	224
Дата:	3 април 2023 г. (в сила от 3 април 2023 г.)
Съдия:	Николай Младенов

Дело:	20231100201846
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 март 2023 г.

Решение по дело №1846/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите