Присъда по дело №67/2017 на Районен съд - Павликени

МОТИВИ

по НЧХД № 67/2017 г. по описа на Районен

съд Павликени, IV-ти състав

 

         Наказателното производство е образувано по внесена в Районен съд Павликени тъжба от В.Н.Н., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка А.Р.Г., с ЕГН ********** срещу К.К.П., с ЕГН ********** за това, че 08.09.2016 г., вечерта, в село Б., община *** чрез нанасяне на 3-4 силни удара в областта на лицето и дясното ухо е причинил на пострадалата В.Н.Н. следните травматични увреждания– охлузвания с отоци по лицето и травматично спукване на дясната тъпанчева мембрана, които по своя медико-биологичен характер представляват лека телесна повреда с разстройство на здравето- престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.   

          В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Н. срещу подсъдимия П. за сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –08.09.2016 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.                

          В проведеното открито съдебно заседание повереникът на тъжителя – адв. М.Н. от *** поддържа обвинението срещу подсъдимия П. като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства същото е доказано по безспорен и категоричен начин, като на процесната дата доверителката му била застигната от подсъдимия, който й е нанесъл удари в областта на лицето и дясното ухо. Адвокат Н. посочва, че  с действията си подсъдимият осъществил състава на повдигнатото обвинение, както от обективна, така и от субективна страна- от обективна страна  деянието е осъществено чрез нанасяне на удари в областта на лицето, които видно от доказателствата по делото са причинили на пострадалата травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното й ухо и повърхности охлузвания в дясната половина на лицето, с оток на меките тъкани. От субективна страна, според повереника, подсъдимият е действал под форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал настъпването на обществено опасни последици и е целял причиняването на вредоносния резултат. Релевира доводи, чрез интерпретация на доказателствената съвкупност по делото, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание. Счита, предявения граждански иск за основателен и доказан изцяло по размер, тъй като е налице причинно-следствена връзка между причинените на доверителката му неимуществени вреди и виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Пледира, подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, а предявеният граждански иск да бъде уважен от съда в цялост.

          Тъжителят- В.Н., поддържа изложеното от нейния повереник като в допълнение подчертава, че подсъдимият я е ударил и й е спукал тъпанчето.

          Упълномощеният защитник на подсъдимия– адвокат Х.Д.- *** намира, че възведеното обвинение спрямо неговия подзащитен не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Посочва, че от показанията на свидетеля П.П., К.П. и писмените доказателства по делото не  е установено, по категоричен, че подзащитния му е осъществил деянието предмет на възведеното с тъжбата обвинение. След пространствен анализ на доказателствената съвкупност прави заключение, че по делото липсват обективни доказателства, касателно това подсъдимият К.П. да е нанесъл удари по лицето, тялото, ухото на пострадалата В.Н., както и да я е събарял на земята, правейки опити да я пребива, а напротив събрани са такива установяващи, че на инкриминираната дата подзащитният му не е нанасял удари на тъжителката, а напротив дори й е поднесъл извиненията си за предходно пререкание помежду им. Анализирайки доказателствата, в частност показанията на свидетеля К.П., адвокат Д. посочва, че дори непосредствено след твърдения инцидент по В.Н. не са били налични видими следи нито по лицето, нито по тялото, нито по дрехите й. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне на предявената имуществена претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер.

          Подсъдимият К.П. разбира в какво е обвинен, дава обяснения за случилото се, но твърди, че почти няма спомен тъй като бил употребил алкохол, но е категоричен, че не е конфликтна личност, дори е разпитвал негови приятели от село Б. за процесната ситуация, тъй като бил изненадан от посещението на дядото на тъжителката и нещата, които той му разказал. Поддържа изложеното от защитник му. Заявява, че не е нанасял удари на В.Н., не я е влачил по земята, не е правил опити да я насилва. В гарантираното му право на последна обективира желание пред съда да бъде оправдан, тъй като не е виновен.

           

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните съгласно чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

          Подсъдимият К.К.П. е роден на *** г. в гр. *** българин, български гражданин, разведен, със средно специално образование, работи като **** в ****, към **** при ***, неосъждана, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.

         Подсъдимият П. не е конфликтна личност, добронамерен е, отзивчив, притежава големи професионални умения, отнася се отговорно към поставените му задачи в професионален план и ги изпълнява качествено, обстоятелства установяващи се от прекия служебен ръководител на П..***- местоживеенето му, като добър и услужлив, не се говори с лошо за него в селото.

         На 08.09.2016г. тъжителката В.Н. гостувала на баба си и дядо си по майчина линия в село Б. Вечерта на посочената дата компания от младежи се били събрали в центъра на селото, тъй като момче на име Б. имало рожден ден и решило да почерпи. На събирането присъствали подсъдимият П., тъжителката Н., свидетелката П. и свидетелят П.. Компанията употребявала алкохол, свидетелят П.П. пускал музика.

         Момиче с имена Р. Н. и момче с имена Ц. И. били заедно в компанията на Н., свидетелката П. и подсъдимия, когато Р. и Ц. започнали да се шегуват с подсъдимия К.П., В.Н. не разбрала, че отнесените към подсъдимия реплики са шеги, поради което изрекла нещо на П., който й отправил забележка да не се меси в чужди разговори както и да не го обижда, повишил й тон. Въпросната вечер при падане на плочките на тротоара мобилният телефон на В.Н. претърпял инцидент, следствие на който бил спукан екранът му или слюдата му. В.Н., била видимо ядосана, но на отправените й предложения от свидетелката П. да се прибират, тъй като живеят в съседство в селото, Н. отказала няколко пъти. Празненството било към края си, когато свидетелката П. си тръгнала, като по време на придвижването й от центъра на селото до дома й разговаряла по телефона с приятеля си. Малко след като тръгнала забелязала, че В.Н. също тръгнала да се прибира, но двете се движели на разстояние от около 20-30 метра, като Н. също провеждала разговор по мобилния си телефон и се намирала след свидетелката К.П..

         Свидетелят П.П. предложил на подсъдимия К.П. да го откара до дома му, тъй като последният бил употребил алкохол и не бил в състояние да шофира, собствения си лек автомобил, с който бил на центъра на селото. Потегляйки към дома на подсъдимия с автомобила му свидетелят П. и подсъдимият настигнали В.Н., като подсъдимият пожела П. да преустанови движението на автомобила, тъй като искал да си изясни отношенията с Н. по повод конфликта между тях двамата по-рано през същата вечер, по време на празненството. Подсъдимият пожелал да разговаря с В.Н., според свидетеля П. да й предложи извиненията си, според подсъдимия П. да й поиска обяснения по повод спречкването им същата вечер. Свидетелката П., чул шум на кола, поради което се обърнала и възприела, че това е автомобилът на подсъдимия, който пътувал на предна дясна седалка, а шофьор бил свидетелят П.. Подсъдимият слязъл от автомобила си и провел разговор с В.Н., според свидетеля П. й подал ръка, за да й се извини, но тя останала на мястото си, не е възприел дали Н. е подала също ръка, за да приеме извиненията. Подсъдимият й предложил да я закарат до дома й, но тя отказала, при което К.П. се качил в автомобила си и свидетелят П. го откарал до дома му.  Свидетелката П. е категорична, че не е чула или възприела автомобилът в който е пътувал подсъдимия да е спирал до тъжителката Н., както и че не чула тя да вика за помощ, не е чула подсъдимият да крещи на В., не е възприела нито визуално, нито е чула някакви подобни противоправни действия или закани отправени от подсъдимия към тъжителката, когато си прибирала към къщи или по-рано същата вечер. Малко преди улицата, на която живее свидетелката и на която се намира домът на бабата и дядото на В.Н., последната застигнала П., като й съобщила че подсъдимият й ударил шамар, започнал да й вика, нанесъл й удари по главата. Свидетелката не знаела как да реагира, в последствие когато двете вървели заедно към домовете си Н. провела телефонен разговор първо с майка си, а след това с някой от прародителите си в село Б., като на първия човек свидетелката възприела Н. да разказва, че подсъдимият я настигнал с колата си, слязъл от нея и й ударил шамар и започнал да й вика, при което Н. се разстроила и започнала да плаче по телефона, а при втория разговор помолила баба й или дядо й да излязат да я посрещнат като при провеждането му била разстроена. Свидетелите М. В. и В. В. излезли и посрещнали внучката си както и свидетелката П.. Всички- П., Н. и семейство В. влезли в дома на бабата и дядото, където било светло, при което П. е категорична, че не е възприела по В.Н. следи от удари- не е видяла сини по нея, не е видяла да са й били изцапани дрехите, не е видяла и кръв по тъжителката, не е видяла по лицето й да има отпечатък от ръка, не е видяла да има зачервявания по лицето на тъжителката. Спомня си, че е В. е казала, че е уплашена, че е била плакала, но е категорична, че не е споделяла, че нещо я боли или да се оплаква от друго неразположение. След което свидетелката П. се прибрала в дома си, но малко по-късно В.Н. й се обадила по телефона, извикала я и двете пушили цигари пред дома на свидетелите В. в село Б.

         Няколко дни след инцидента свидетелката П. срещнала тъжителката Н., която била с приятелката си Р., при което В. споделила на П., че възнамерява да си "изкарва медицинско", като тогава й споделила, че я боли ухото, споделила, че има болки, но нищо повече, както и че се налага няколко пъти да ходи на прегледи.

         На 09.09.2016г. в 11.50 часа тъжителката била прегледана от д-р Х. Х.- хирург, който констатирал, че при външен оглед, в областта на лицето, се виждат няколко броя повърхностни охлузвания с различни размери от дясно със слабо изразен оток на тъканите под охлузванията, при което била поставена основна диагноза MKБ- S002 други повърхностни травми на клепача и околоочната област. В анамнезата е посочено, че на 08.09.2017г. Н. е наранена от познато лице в областта на лицето. За прегледа д-р Х. Х. издал амбулаторен лист № ****, видно от който на Н. не са извършвани изследвания, както и не й е предписана никаква терапия. Издадено било от д-р Х. Х. и медицинско свидетелство за пред съда ***/09.09.2016г, чиито кратка анамнеза и обективни находки възпроизвеждат отразеното в амбулаторния лист.

         На 12.09.2016г. в 10.10 часа Н. била прегледана от д-р П.Х. А., видно от амбулаторен лист № *** от същата дата, й била поставена диагноза МКБ S09.2- травматично разкъсване на тъпанчето. В анамнезата е посочено, че Н. съобщава за нанесени множество удари в областта на главата и дясното ухо. Обективното състояние на Н. при прегледа на 12.09.2017г. било- ушни канали проходими, наличие на трвматична перфорация, обхващаща долната трета на дясна тъпанчева мембрана, предписани й били аугументин 1.0 и макситрол.

         В медицинско удостоверение от 10.10.2016г. д-р А. Л.- психиатър, е удостоверил, че на същата дата е прегледал В.Н.Н., като е констатирана посттравматична стресова реакция, данни за нощна енуреза и нощни страхове в пряка връзка с преживян побой от познато лице на 08.IX, 21.30 часа.

            На 10.10.2016г. В.Н. по искане на майка й А.Г. била прегледана от д-р Н. Г.- специалист по съдебна медицина, като му били представени предварителни сведения от лицето и майката, както и амбулаторни листове № *** и № *** съответно на д-р Х. Х. и д-р П. А., като в заключение е посочено, че при прегледа са установени- охлузвания с отоци по лицето, травматично спукване на дясната тъпанчева мембрана. Констатирано е, че получените травматични увреждания са в резултат на тъпи травми и по време и начин описан от пострадалата е възможно да са получени, същите са причинили на Н. временно разстройство на здравето, не опасно за живота с интензивни болки и страдания, по отношение на спукването на тъпанчевата мембрана, а останалите травми са причинили болки и страдания.

            Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и психологична експертиза уврежданията, които е получила Н., възприети от медицинската документация, са довели до нарушаване на анатомичната цялост на дясната тъпанчева мембрана и на анатомичната цялост на меките тъкани с оток на същите в дясната лицева половина. Механизмът, според вещото лице д- р Г., на причинените травми на В.Н., отговарят да бъдат получени от и при действието на удар- плесница с ръка в областта на дясната половина на лицето, засягащ ушната мида_, довело до внезапно повишаване на налягане в ушният канал, предизвикал разкъсването на тъпанчевата мембрана в долната й една трета, а охлузванията на меките тъкани в дясната половина на лицето отговарят да бъдат получени от и при тангенциалното триене в терена на лицето, когато пострадалата е била внезапно паднала и притиснала лицевата си половина. Тези механизми съответстват на начините посочени в тъжбата. Констатираните увреждания са довели до промяна в клиничното здраве на Н.- травматичното разкъсване на дясната тъпанчева мембрана /неоперативно зараснало-спонтанно/, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, съпроводено с болка и страдание по време на възстановително оздравителният процес, за срок от около 25-30 дни, с прояви на персистираща болка и страдание при промяна на времето, без намалена загуба  на слуха с дясното ухо, а повърхностните охлузвания на меките тъкани в дясната лицева половина с отока на меките тъкани са причинили на Н. болка и страдание по време на възстановително оздравителният процес, за срок от около 8-10 дни. В съдебно заседание вещото лице д-р Г. е пояснило, че болката и страданията са индивидуални, съпровождащи оздравителния процес, като всичко е строго индивидуално, както и че във времето е възможно да се появят хипотетично усложнения с намаление на слуха, но към настоящият момент Н. не се оплаква то слухозагуба и възприемането на звуците е еднакво и с лявото, и дясното ухо.

         Вещото лице Б.М. психолог при МОБАЛ гр. **** дава заключение, че при В.Н. са налични данни за проявен посттравматичен стрес, придружен с нощни пристъпи на панически атаки и силен страх от извършителя на деянието, съпроводени с изяви на несигурност, страх и апатия към заобикалящата среда, от случилото се, като заключението й изготвено чрез беседа и интервю и информацията от медицинско удостоверение.

            По повод на подадена жалба от А.Г.- майка на тъжителката Н., относно инцидент на 08.09.2016г., прокурор при РП- П. е разпоредил на основание чл. 145, ал.1, т.3 ЗСВ и чл. 211 НПК извършване на проверка от РУ- П. В хода на същата са снемани обяснения, на 19.09.2016. Р. П. Р.- мл. полицейски инспектор при РУ П., съставил протокол за предупреждение на основание чл. 65 ЗМВР на подсъдимия П.. На 29.11.2016г. прокурор при РП- П. поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер е постановил отказ за образуване на досъдебно производство.    

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализ на събраните по делото доказателства чрез обясненията на подсъдимия К.К.П. (л. 100 от делото), показанията на свидетелите В. Н. В.- частично (л. 23 от делото), М. К. В.- частично (л. 23-24 от делото), К.С.П. (л. 98-99 от делото) и П.А.П. (л. 99-100 от делото), съдебномедицинско удостоверение № ***/10.10.2017г. (л. 7 от делото), амбулаторен лист № *** от 09.09.2016г. (л. 8 от делото), амбулаторен лист № *** от 12.09.2016г. (л. 9 от делото), медицинско удостоверение от 10.X.2016г. (л. 9а от делото), медицинско свидетелство за пред съда ***/09.09.2016г. (л. 10 от делото), справка за съдимост на подсъдимия К.П. (л. 19 от делото), комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза (л. 41-45 от делото), социална характеристика (л. 50 от делото), постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, по пр. пр. № ***/16 от 29.11.2016г. на РП- П., материали по преписка № ***/16 на РУ П.

Съдът възприе заключението на допуснатата експертиза, която е изготвена от специалисти с призната компетентност в съответните области, неоспорена е от страните и е приета от съда, поради което съдържащата се в тях експертна оценка залегна в основата на фактическите констатации на органа по ръководство и решаване, касателно травматичните увреждания установени при В.Н., както и относно психологичното й състояние.

Поради относимостта им към предмета на доказване по делото, съдът възприе и писмените доказателствени материали – съдебномедицинско удостоверение № ***/10.10.2017г., амбулаторен лист № *** от 09.09.2016г., амбулаторен лист № *** от 12.09.2016г., медицинско удостоверение от 10.X.2016г., медицинско свидетелство за пред съда ***/09.09.2016г., социална характеристика, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, по пр. пр. № ***/16 от 29.11.2016г. на РП- П., материали по преписка № ***/16 на РУ П., както и справката за съдимост на подсъдимия, съдържаща сведения за съдебното му минало, което от официално издадения документ се установи, че е необременено.

Съдът възприе показанията на свидетелите К.П. и П.П., които са от решаващо значение за формиране на фактическите констатации досежно процесния инцидент, доколкото свидетелят П. е единственият свидетел-очевидец, а П. се е движела на разстояние от около 20-30 метра пред твърдяното място за инцидента и е била първият човек, с когото В.Н. е разговаряла след срещата й с подсъдимия П. на прибиране към къщата на баба й и дядо й вечерта на 08.09.2016г. Тези две лица всъщност не са очевидци на същински инцидент между тъжителя и подсъдимия, и двамата свидетеля споделят за конфликт между двамата още по-рано през процесната вечер по повод отправени обиди от страна на Н. към подсъдимия и съответно забележка по този повод от страна на П. към Н.. Свидетелката П. заяви пред съда, че още преди да си тръгнат към къщи от центъра на селото Н. е била ядосана следствие на пререканията й с подсъдимия, както и че същата вечер и имало инцидент, при който е повреден телефонът й.

Свидетелката П. следва да бъдат оценени като напълно безпристрастна, тъй като не се установи да е субективно повлияна от благоприятен за една от страните изход на делото, докато свидетелят П. е приятел на подсъдимия. Показанията на П. служат за проверка и на показанията на свидетеля, посочения, от защитата- П.П., така и от частното обвинение- М. В. и В. В., поради което съдът им придава сериозно значение и ги преценява като решаващ фактор за правилната оценка на фактите в процеса. Впечатление прави разминаването в съобщеното непосредствено след като Н. е настигнала свидетелката П., на която споделила: "...че К. я бил настигнал и й бил нанесъл удари по главата, бил я повалил на земята.." с това, която В. разказала по телефона на майка си вървейки с П. към къщата на баба си и дядо си : "... че К. я настигнал, слязъл от колата, ударил й шамар и започнал да й вика...". 

По делото са събрани разнопосочни гласни доказателства относно обстоятелствата, характеризиращи същинския инцидент и това е така защото единственият свидетел-очевидец е П.П., а останалите свидетелите К.-С. П. и семейство В. пресъздават това, което са научили от В.Н. за случилото се. Съдът изследва изключително внимателно показанията на М. В.  В. В. като съобрази, роднинската им връзка с тъжителката, както и емоционалното им привързаност и обстоятелството, че В. е била оставена под техните грижи в село Б. от родителите си.

 При преценка на обясненията на подсъдимия съдът съобрази обстоятелството, че процесуалният закон им възлага двояка процесуална функция – на основно доказателствено средство, но и на средство за защита на привлеченото към отговорност лице. В обясненията си подсъдимият поддържа, че на 08.09.2016г. е имало конфликт между него и В.Н., по време на празненството по случай рождения ден, както и че прибирайки се за вкъщи е видял Н. да се движи по тротоар, като е слязъл от автомобила си и й е искал обяснения, но не е удрял тъжителката, още повече да й е нанасял множество удари, или пък да я е събарял на земята. Тезата на подсъдимия се подкрепя от показанията на свидетеля П.П., които твърди, че е наблюдавала инцидента от колата спряла непосредствено до Н. и подсъдимия.

         Свидетелите М. и В. В. поддържат различна теза, която според тях пресъздава разказаното им от тяхната внучка- Н. за случилото се, като обаче показанията им са в пълно противоречие, с показанията на свидетеля П.П.- очевидец на срещата между Н. и подсъдимия, като и с показанията на свидетелката К.П., относно обективното състояние на Н. непосредствено след твърдения инцидент, оплакванията които е имала В. и най-важното разминаване с констатациите отразени в амбулаторен лист № *** от 09.09.2016г., касателно обективното състояние на Н. на следващия ден около 11.50 часа и поставената й диагноза- повърхностни травми на клепача и околоочната област. Сериозно недоумение буди разминаването в показанията на К.П. и тези на семейство В., относно твърденията на В. относно инцидент, макар и производни (получени по данни на частния тъжител) те са диаметрално противоречиви и разнопосочни.

         Предвид разнопосочните гласни доказатества и явно влошените отношения между лицата, участващи в конфликта- подсъдимия и тъжителя, предвид предхождащ инцидент процесната вечер между Н. и П. съдът потърси обективни данни, въз основа на които да прецени достоверността в изложението на двете групи свидетели. Неоспорими доказателства, от които се установява, че на процесната дата на частния тъжител са били причинени травматични увреждания, охлузвания и др. по делото няма. Такива едва се появяват на следващия ден около обяд след преглед при хирург, констатирал повърхностни травми на клепача и околоочната област, данни за предписани медикаментозни терапии както и болкоуспокояващи от тази дата няма. Свидетелката П. беше непоколебима и категорична пред съда, че процесната вечер В.Н. след като се е прибрала в дома си е била във видимо добро физическо състояние, не е имало по нея следи от насилие, удари, побой, не е видяла кръв, не чула оплаквания от Н. за болка, дори след инцидента и прибирането си вкъщи била повикана от В. и двете излезли отново и пушили цигари пред къщата ?!? Свидетелят В. обаче е категоричен, че още вечерта Н. се е оплаквала от болки в дясното ухо, текло е кръв от него, ясно си е личал отпечатък от ръка на ухото й, също така с утвърден спомен за сигурност пред съда посочи, че на следващия ден е завел В. на преглед и д-р Х. Х. констатирал: "...че тъпанчето на детето е спукано..." . В показанията на свидетелката М. В. също се съдържат данни, че внучка й е имала оплаквания от болки в дясното ухо още вечерта при прибирането й след инцидента, от него течала кръв като болките й продължили цяла нощ, както и че цялата била в сини- по лицето от дясно.  Посочените обстоятелства, преценени наред с показанията на свидетелката П. и свидетеля П., обясненията на подсъдимия и данните от медицинския преглед едва от 12.09.2016г. на четвъртия ден след 09.09.2016г. че е констатирано травматично разкъсване на тъпанчето на Н. след съобщение за нанесени множество удари в областта вече на главата и дясното ухо, без да е посочено в анамнезата кога се е случило това, за разлика от анамнезата от 09.09.2016г., а не както е било съобщено на д-р Х. при анамнезата му от 09.09.2016г. удари в областта на лицето са достатъчни този състав да приеме, че не се установява на процесната дата тъжителят Н. действително да е получила травматичните увреждания, посочени в тъжбата, определено там като травматично спукване на тъпанчева мембрана. Действително на 12.09.2016г. е констатирано травматично увреждане при В.Н., но за пълнота следва да бъде посочено, че д-р А. е констатирал травматична перфорация, обхващаща долна трета на дясна тъпанчева мембрана, следствие на нанесени множество удари в областта на главата и дясното ухо, без да е посочена тяхната давност. Останалата медицинска документация и заключението на лекарската медицинска експертиза, позволяват да бъде направен изводи, че В.Н. е получила травматични увреждания, като обаче произходът им с оглед обсъдената доказателствена съвкупност по делото е неустановен по изискуемият от процесуалния закон категоричен начин, доколкото основното, най-тежкото увреждане на тъпанчето е обективирано едва 4 дни след твърдения процесен такъв, а именно 08.09.2016г., и при все, че според свидетелите В. В. и М. В. твърдят, че именно оплакване от болка в ухото е било основното, което е притеснявало В.Н. цяла нощ и не е могла да спи, както и че заради тази травма именно е била заведена от свидетеля В. на 09.09.2016г. при д-р Х.. Обстоятелство не намиращо опора в останалата налична доказателствена съвкупност по делото.

         В заключение от показанията на свидетелката К.П., в частта им за това, което тъжителката й е съобщила, а именно, че подсъдимият й нанесъл удари, без свидетелката да е видяла непосредствено след това следи от такива по тъжителката, както и от показанията на свидетелите М. и В. В., отново за съобщеното им от внучката им В.Н., за нанесени удари, събаряне на земята и прочие не могат да се изведат фактически данни, които да подкрепят тезата на обвинението. Съдът отказа, да постави в основата на фактическите си констатации изявлението на посочените свидетели, с което те възпроизвежда обстоятелствата по инцидента, така както са им предадени те от частния тъжител, със значително разминаване по отношение на това дали й е нанесен един шамар от подсъдимия или множество удари, съпроводени със събаряне на земята. Показанията на свидетелите в тази им част са производни – те изхождат от лица, не които пряко са възприели обстоятелствата, интересуващи процеса, а от друго, което ги е възпроизвело пред тях. Първоизточникът на сведенията обаче е самата пострадала– тъжителят в процеса В.Н.. Според категоричното становище на съда, разглеждащ делото това лице е недобросъвестно при излагане на фактите, които е съобщило пред свидетелите К.П., М. и В. В. За да направи тази констатация съдът на първо място отчете ролята на тъжителя като страна, която поддържа частното обвинение. На второ- съобрази конфликтния характер в отношенията между нея и подсъдимия, предхождащ се от инцидент по-рано същата вечер, при който най-вероятно е повреден мобилният телефон на Н.. Така обсъдените доказателствени материали установяват, че когато е споделила пред свидетелите за инцидента тъжителката не е била обективна и не е изложила правдиво фактите, интересуващи процеса. Въпреки, че подмяната на първичните доказателства с производни в случая е допустима, доколкото те заменят възприятията на пострадалия очевидец, който не може да бъде разпитан, поради качеството му в процеса, то тези производни доказателства са недостоверни и не следва да залегнат в основата на фактическите констатации на съда.

         Изхождайки от направения до тук анализ на доказателствата, съдът прие, че единственото лице, което действително освен подсъдимия и Н. е присъствало на срещата при прибирането на Н. и П. е свидетелят П., като изнесеното от него, че подсъдимият не е удрял Н., се подкрепят от показанията на свидетелката П., която не е видяла никакви следи от удари, зацапвания и кръв, както и не й е било съобщено от В. да има оплаквания веднага след срещата с подсъдимия за физически болки и страдания за каквито съобщават свидетелите В.

Механизмът на причиняване на уврежданията на тъжителя, описан от нея самата не се изключва и от съдебния лекар д-р Г., както и от вещото лице д-р Д.Г., който обаче в писменото си заключение, потвърдено и в съдебно заседание, уточнява, че част от уврежданията на пострадалата- охлузванията на меките тъкани в дясната половина на лицето отговарят да бъдат получени от и при тангенциалното триене в терена на лицето, могат да бъдат получени когато пострадалата е била внезапно паднала и притиснала лицевата си половина, като налични доказателства за такова падане по делото няма.

               При направения вече анализ на доказателствата съдът прие, че обвинителната теза се основава единствено на приложените с тъжбата писмени доказателства, а именно съдебномедицинско удостоверение № ***/10.10.2017г., амбулаторен лист № *** от 09.09.2016г., амбулаторен лист № *** от 12.09.2016г. и медицинско свидетелство за пред съда ***/09.09.2016г., в който при първоизточника-, амбулаторен лист № *** от 09.09.2016г., амбулаторен лист № *** от 12.09.2016г. и медицинско свидетелство за пред съда ***/09.09.2016г. където са описани травматични увреждания на пострадалата, като част от тях датират от 09.09.2016г., а друга част едва от 12.09.2016г., както и от показанията на свидетелката П., която уточнява, че няколко дни след 08.09.2016г. Н. й се оплакала от болки в ухото. Медицинският документ и показанията на свидетелката П., доколкото показанията на свидетелите М. В. и В. В., като необективни, опровергани от останалата доказателствена съвкупност обсъдена по-горе, съдът изключва в тази им част, могат до доведат до недвусмислената констатация, че на 09.09.2016г. при тъжителката са установени  повърхностни травми на клепача и околочната област, с различни размери от дясно със слабо изразен оток на тъканите под охлузванията, както и че на 12.09.2016г. при Н. е установено наличие на травматична перфорация, обхващаща долната трета на дясната тъпанчева мембрана– травматични увреждания, които квалифицирани по по-тежкия резултат, реализират медико билогичната характеристика на увредата по чл. 130, ал. 1 НК. Тези доказателствени данни обаче не са достатъчни, за да изяснят механизма на причиняване на уврежданията. За този механизъм единствено достоверни сведения се съдържат в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетеля П., според който физическо съприкосновение между Н. и подсъдимия процесната вечер не е имало, останалите налични доказателства възпроизвеждат съобщеното от Н. за случилото се.

         От всичко изложено до тук следва, че доказателствата, събрани включително и със съдействието на активната в процеса страна- тъжителя, са недостатъчни, за да изключат различните хипотези и предположения и да установят едно единствено и категорично обяснение на главния факт, което да бъде съответно на посоченото в тъжбата. Разгледани в логическата им последователност, наред с производните на тях доказателства, установени от заключенията на съдебномедицинската експертиза за характера и механизма на причиняване на уврежданията, описани в наличната медицинска документация, не образуват логически хармонична верига, която води до единствено възможния извод, че подсъдимият е причинил на тъжителя уврежданията, описани в тъжбата. Част от тях датират в медицинската документация от 09.09.2016г., а другото и то по-тежкото с оглед резултата и оздравителния период едва в амбулаторен лист № *** от 12.09.2016г. С оглед събраните в хода на процеса доказателствени материали съдът счита, че механизма на получаването на телесните увреждания, обективирани в медицинската документация не е съответен на посочения в тъжбата, а увредата не може да се свърже с виновно и противоправно поведение на подсъдимия К.П.. Анализът на доказателствата включва логическо обобщение, че тези увреждания тъжителят е получил при неизяснен механизъм по делото. По несъмнен начин в хода на процеса тезата на частното обвинение не бе установена, а бе опровергана от противостоящите й доказателства, ангажирани по искане на защитата и допуснати от съда. Оценката на посочените доказателства и проверката на тяхната достоверност установи, че подсъдимият няма причастност към причинавяне на съставомерните увреждания.

         За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, с оглед възведеното в пледоарията на повереника на тъжителя, че за съда не съществува никакъв процесуален способ, въз основа на който да може да ползва обясненията снети от К.П. по преписка вх. № *** на РУ- П. като източник на информация по делото, като същото се отнася и за съдържащите се сведения в заявление с вх. № *** от 10.09.2016г., инициирало проверката по чл. 145, ал.1, т.3 ЗСВ.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно и неопровержими доказателства подсъдимият К.К.П. да е автор на инкриминираното деяние, за което е предаден на съд, а именно такова по чл.130, ал.1 НК, като подробни съображения в тази насока съдът изложи при обсъждане на доказателствата по делото.

Доколкото не се установява участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, съдът намира за ненужно да обсъжда дали са налице останалите признаци от обективната и субективната страна на деянието, за което подсъдимият е обвинен.

         В заключение съдът намира, че въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, не може да обоснове един единствен и категоричен извод в съответствие с изискването на разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът постанови присъда с оправдателен диспозитив по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.                           

         Предвид изхода на делото предявената гражданскоправна претенция от тъжителя В.Н.Н., действаща със съгласието на своята майка А.Р.Г., срещу К.К.П., в размер на 5 000,00 лева за обезщетение на причинените й от описаното в тъжбата деяние неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло като недоказана по основание.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

          На основание чл. 190, ал. 1 НПК извършените по делото разноски остават за сметка на тъжителя.

         Съгласно задължителните указания посочени в Тълкувателно решение № 36 от 6.XI.1990 г. по н. д. № 27/90 г., на ОСНК, съдът е задължен служебно да се произнесе по възлагането на разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено и да ги присъди дори и когато той не ги е поискал изрично. В конкретния случай по делото не само са налични доказателства, относно направени разноски пред тази съдебна инстанция от подсъдимия К.П., в размер на 700.00 лева (седемстотин лева), видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 18 от делото), но съдът е и сезиран с искане за присъждане на разноски. Съобразно посоченото тъжителят В.Н. е осъдена да заплати на подсъдимия К.П., извършените от него разноски в наказателното производство за заплатено адвокатско възнаграждение на защитника.

 

         Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Районен съд Павликени, IV-ти състав постанови своята присъда.   

 

 

                                                    

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

Й.П.