Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260006
гр.
Севлиево, 17.02.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 483 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят М.В.А. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 19-0341-000809 от 25.11.2019 година на Началник РУ към ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 му е наложена
глоба в размер на 100,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от
три месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП и за извършено нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание „чл. 343в, ал. 3 НК от ЗДвП“ ме у наложена
глоба в размер на 0 лева. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 26.11.2020 година. Жалбата е подадена директно в Районен съд – Севлиево на
01.12.2020 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 16.09.2019 година свидетелите С.Ц. и И.И.–*** изпълнявали служебните си
задължения в село Сенник, община Севлиево. В 16:45 часа на изхода на селото за
гр. Севлиево, в посока с. Градница, община Севлиево, по улица „Дан Колов“ се
движел лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ЕВ *** ВК. Свидетелят С.Ц. подал сигнал със стоп – палка по образец на водача му
и посочил мястото, където да спре автомобила, за да му бъде извършена проверка.
Водачът на автомобила обаче не спрял същия, а продължил движението си с него.
При преминаване покрай свидетеля Ц., същият видял, че автомобилът бил
управляван от жалбоподателя А., който подминавайки го увеличил скоростта на
автомобила по посока паметника „Дан Колов“. Полицейските служители нямали възможност
да последват автомобила, тъй като в този момент свидетелят И. връчвал призовка.
В последствие била извършена справка в масивите на КАТ и се установило, че
жалбоподателят бил с отнето СУМПС.
На следващия ден – 17.09.2019 година в сградата на РУ на МВР – Севлиево
свид. Ц., в присъствието на свид. И., съставил срещу М.А. акт за установяване
на административно нарушение за това, че на 16.09.2019 година в 16:45 часа в
село Сенник, на ул. „Дан Колов“ № 15, посока с. Градница, при ясно подаден
сигнал за стоп - палка по образец на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ЕВ *** ВК с водач М.А., собственост на А.А., същият не спрял на
посоченото място, а продължил движението си в посока с. Градница. От
извършената проверка се установило, че водачът не притежава СУМПС, след като
същото му е отнето. Актосъставителят е квалифицирал описаните от него деяния
като нарушения на чл. 103 от ЗДвП и чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения,
в случай че има такива. Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят А.
отказал да подпише акта, като отказът му да подпише акта и разписката за
получаването му бил удостоверен с подписа на полицейския служител Х.Ч.. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу
съставения му АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-000809 от 25.11.2019
година, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложил на А. глоба в размер на 100,00 лева и го е лишил от право да управлява
МПС за срок от три месеца за първото нарушение, а за второто, описано в
наказателното постановление нарушение, не е наложил глоба.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Ц. и И.И. -
служители на РУ на МВР- Севлиево, обясниха пред съда, че ясно са видели, че
автомобилът, на който свидетелят Ц. е подал сигнал за спиране със стоп – палка
по образец, е бил управляван от жалбоподателя, който преминавайки покрай тях,
умишлено увеличил скоростта на автомобила. И двамата свидетели заявиха пред
съда, че жалбоподателят е познат на полицията и че именно той е управлявал
автомобила на инкриминираната дата и час.
Жалбоподателят не се яви в провелото се съдебно
заседание. Не се яви и негов процесуален представител.
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно
постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на
който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както
и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4
на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените
наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл.
34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление, както в
тази връзка съдът намира за неоснователни изложените в жалбата срещу
наказателното постановление възражения за неспазване на срока по чл. 52, ал. 1
от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съобразно изискванията на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице
– свидетелят С.Ц., който съгласно т. 1.3 от цитираната по – горе заповед е
оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. АУАН е съставен в срока по чл.
34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при
условията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и
в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това
съответствие е налице както в текстовото описание на нарушенията, така и в тяхната
цифрова квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване
за подпис на нарушителя и по връчване на препис от акта на същия, като видно от
същия жалбоподателят е отказал да го подпише, както и да му бъде връчен препис
от него. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
За нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Съдът счита, че нарушението по чл.
103 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със
събраните по делото доказателства. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът
счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то
по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е
редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в
него. Съгласно разпоредбата на чл. 103
от ЗДвП „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство
е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.“. В случая безспорно
се установи, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила и не е спрял на
подадения му от свид. С.Ц. със стоп – палка по образец сигнал. Свидетелските
показания в тази насока бяха ясни, категорични, недвусмислени и безспорни,
поради което съдът ги кредитира напълно с доверието си. Следва да се отбележи,
че жалбоподателят не е вписал никакви възражения в тази насока в АУАН, а и не ангажира
никакви доказателства за оборването на това обстоятелство пред съда. Именно
поради това и съобразявайки безспорните показания на полицейските служители съдът
приема, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин. На следващо
място съдът намира за напълно несъстоятелни възраженията на жалбоподателя,
направени с жалбата срещу наказателното постановление, че му било нарушено
правото на защита, тъй като от обстоятелствената част на наказателното
постановление не ставало ясно кой е подал сигнала за спиране със стоп – палката
по образец и в какво качество. В тази връзка съдът следва да отбележи, че
наказващият орган няма задължение да посочва имената на полицейския служител,
който е подал стоп – палката по образец и неговото качество, тъй като
наказателното постановление е изготвено въз основа на АУАН, в който са посочени
както имената на полицейския служител, съставил АУАН, така и неговата длъжност.
Съобразявайки изложеното до тук съдът
намира, че по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
Съдът счита, че извършеното от жалбоподателя нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност на извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически
данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни
последици от деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други
извършени от него нарушения и др. В случая деянието не се отличава с нищо от обикновените случаи
на адм. нарушение от същия вид и не може да се приеме, че е с незначителна
степен на обществена опасност. Същото касае норма на ЗДвП, която регулира
дейност по безопасността на транспорта и се явява дори с повишена степен на
обществена опасност. Целта на този
закон- ЗДвП е посочена ясно в чл. 2, ал. 2 от същия- "... да се
опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата... ".
Съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е приложил и санкционната
норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като за административно нарушение по чл. 103
от ЗДвП е наложил на на
жалбоподателя А. две административни наказания, съгласно чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП- глоба в размер на 100,00лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца.
Действително в закона са предвидени и по-ниски размери, но също и по-високи, а
именно- глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 до 6 месеца. В случая са наложени адм. наказания в среден размер, като
следва да се отбележи, че за размера на адм. наказания наказващият орган не е длъжен да се
мотивира. И двете адм.
наказания са наложени в рамките на предвиденото в закона за тях. От справката
за нарушител е видно, че М.А. е бил санкциониран до сега с влезли в сила наказателни постановления 35 пъти
за извършени нарушения на ЗДвП. По делото няма данни и не се представиха доказателства, относно
семейното, социалното и имуществено състояние на жалбоподателя. С оглед начина
на извършване на деянието, описан във фактическата обстановка и данните по
делото за личността на А., съдът приема, че размерите на двете адм. наказания са правилно
определени от наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН.
С оглед горното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и
обосновано в тази му част.
За нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Видно от обжалваното наказателно постановление в пункт
втори на обстоятелствената част е описано и друго нарушение на жалбоподателя –
управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка,
след като СУМПС му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В
диспозитивната част на наказателното постановление не е наложена санкция за
това нарушение, поради което следва да се приеме, че на А. не е определено
наказание за описаното в НП нарушение, поради което липсва предмет на обжалване
и не следва да се обсъжда въпроса за правилността и законосъобразността на
наказателното постановление в тази му част.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 19-0341-000809 от 25.11.2019
година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на М.В.А., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00лв.
/сто/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца за
извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: