Решение по дело №377/2018 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№195                                         31.10.2018г.                                            гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети октомври                     две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                          Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия Майска

Гражданско дело № 377 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК- ******, адрес: ***, Бизнес Парк-София, сгр.14, тел: 02/4035193, факс: 02/4899866, представлявано от Н.Н.и Д.Д.-прокуристи чрез пълномощник юк.Ц.С. против А.Р.А. с ЕГН-********** ***.

Ищецът моли, да бъде постановено решение по силата на което на осн.чл.422 ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение № 619/22.12.2017г., постановена по ч.гр.д. № 1196/2017г. по описа на РС-Несебър за сумата от 1784,48лв.,  представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит  №  PLUS-12414165/29.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението пред съда- 21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата;  сумата от 740,56лв.,  представляващи възнаградителна лихва-печалба на дружеството кредитор за периода от 20.11.2016г. до 20.01.2019г.; сумата от 177,17лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2016г. до 11.12.2017г.,  както и сумата от 104,04лв.лева, представляващи разноски по заповедното производство,  от които 54,04лв. за заплатена държавна такса и 50лв. за юк.възнаграждение, като се претендират разноски и по исковото производство.  Представят се писмени доказателства.

 Предвид разпореждане на съда по чл.415, ал.1, т.2, вр.ал.3 от ГПК в срока по чл.415, вр.чл.422 от ГПК се предявява  настоящата претенция. Представят се доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД.

В с.з. на 19.10.2018г. с постъпила писмена молба, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и отправя заявление за неприсъствено решение навеждайки, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК.

В месечния срок  не е постъпил писмен отговор от ответната страна. Не сочи писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания. Редовно уведомен за с.з. на 19.10.2018г. ответникът не се явява и не се представлява.Не е взето становище по исковата молба. Не е взето становище по представените доказателства и направените от ищеца доказателствени искания.

Несебърски районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира, че са налице предпоставките за постановяване на непрсъствено решение, а именно: С разпореждане от 30.04.2018г. по реда на чл.131 от ГПК, връчено на ответника на 13.06.2018г./вжл.36 -съобщение ведно с препис от ИМ и доказателства и разпореждане на съда по чл.131 ГПК/, същият е уведомен за последиците по чл.238, ал.1 от ГПК. Въпреки това, както бе посочено по-горе в месечния срок не е постъпил писмен отговор от ответника, същия не  се явява в първо по делото заседание, след като е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е отправил до съда искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Следователно настоящата инстанция констатира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК.

По отношение наличието на втората предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК: Не е спорно по делото, а и е видно от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит  №  PLUS-12414165/29.12.2015г., по който ответникът в качеството си на заемополучател не е погасил сумата от 1784,48лв., представляваща дължима главница по заемното правоотношение. С оглед горното кредиторът търси главницата ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението пред съда- 21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата;  сумата от 740,56лв.,  представляващи възнаградителна лихва-печалба на дружеството кредитор за периода от 20.11.2016г. до 20.01.2019г.; сумата от 177,17лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2016г. до 11.12.2017г.,  както и сумата от 104,04лв.лева, представляващи разноски по заповедното производство,  от които 54,04лв. за заплатена държавна такса и 50лв. за юк.възнаграждение, като се претендират разноски и по исковото производство.  .

За горното задължение от страна на ищеца е подадено заявление и е образувано ч.гр.д. № 1196/17г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е и постановено разпореждане до заявителя за предявяване на установителна претенция на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Предвид горното в срока по чл.415, вр.чл.422 от ГПК се предявява  настоящата претенция. Горните обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства – заверено копие от цитирания договор общи условия, погасителен план, формуляр за предоставяне на информаия за потребителски кредити, счетоводни извлечения по партидата на договора, доказателства, че кредита е револвиращ за издаване и използване на кредитна карта с размер на кредита за потребителски цели от 2000лева, които са изцяло превдоставени на кредитополучателя. Ответникът не оспорва претенцията.

   С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства съдът намира предявената установителна претенция за вероятно основателна, поради което констатира, че е налице и предпоставката на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяане на неприсъствено решение по делото.

С оглед гореизложеното предявеният  иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1  ЗЗД е установителен, тъй като срещу ответника вече има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1196/2017г. по описа на РС-Несебър. Видно от събраните писмени доказателства ищецът безспорно установява претендираната сума, поради което искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В тежест на ответника следва да се възложат на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски за д.т. в размер на 117,34лв. при образуване на настоящето дело и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл.78, ал.8 ГПК и по аргумент от чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.

Водим от горното съдът

Р     Е     Ш     И:

ПРИЕМА за установено по отношение на ответника А.Р.А. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК- ******, адрес: ***, Бизнес Парк-София, сгр.14, тел: 02/4035193, факс: 02/4899866, представлявано от Н.Н.и Д.Д.-прокуристи чрез пълномощник юк.Ц.С. по Заповед № 619/22.12.2017г., постановена по ч.гр.д. № 1196/2017г. по описа на РС-Несебър в размер на 1784,48лв.,  представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит  №  PLUS-12414165/29.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението пред съда- 21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата;  сумата от 740,56лв.,  представляващи възнаградителна лихва-печалба на дружеството кредитор за периода от 20.11.2016г. до 20.01.2019г.; сумата от 177,17лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2016г. до 11.12.2017г..

 

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК А.Р.А. с ЕГН-********** *** да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК- ******, адрес: ***, Бизнес Парк-София, сгр.14, тел: 02/4035193, факс: 02/4899866, представлявано от Н.Н.и Д.Д.-прокуристи чрез пълномощник юк.Б.Т.А.сумата от 104,04лв./сто и четири лева и четири ст./лева, представляващи разноски по заповедното производство,  от които 54,04лв. за заплатена държавна такса и 50лв. за юк.възнаграждение,.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК А.Р.А. с ЕГН-********** *** да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК- ******, адрес: ***, Бизнес Парк-София, сгр.14, тел: 02/4035193, факс: 02/4899866, представлявано от Н.Н.и Д.Д.-прокуристи чрез пълномощник юк.Б.Т.А.сторените разноски в исковото производство,  както следва: 117,34лева за заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението – А.Р.А. с ЕГН-********** ***, че може да поиска от ОС-Бургас неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 от ГПК.

ОСВОБОЖДАВА Ч.Гр.Д. № 1196/2017г. по описа на РС-Несебър, като ВРЪЩА същото в гражданско деловодство.

УКАЗВА Заверен препис от настоящото решение да се приложи по ч.гр.д. № 1196/2017г. на НРС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: