Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 334/14.06.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура гр.Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 229
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С.А.Г. ***, чрез
пълномощника му адвокат К. Г. от МАК против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №18-0996-000226 от 25.04.2018год. на
Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год.
на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, отнети са СУ МПС № *********, за установено с АУАН
серия Д, №564211 от 15.04.2018год., административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, пр.1 от ЗДвП. В жалбата не се оспорва описаната в заповедта фактическа
обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на лек автомобил
марка „М*** Е 250 ТД” с рег. №М*** на посочената в заповедта дата и място, след
употреба на алкохол над 0,5 промила, а именно 0,63 промила алкохол установени в
издишания въздух в техническото средство. Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като същата е издадена на база
Заповед №301з-1169 от 25.04.2018год., с което е отменена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год., с
която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП - поради „допусната явна фактическа грешка при
издаване на ПАМ №18-0996-000210 от 16.04.2018год., техническа причина свързана
с отразяване на нарушената норма”. Моли за отмяна на оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски, не
представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, не се явява и не изразява становище и представляващия го
адвокат К. Г. от МАК.
Ответникът - Началник Сектор "Охранителна
полиция" при РУ Л*** към ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата против ЗПАМ е основателна, а
оспорения административен акт е незаконосъобразен по подробно изложени мотиви в
представено писмено заключение по делото.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0996-000226
от 25.04.2018год. е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.5 по делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси,
поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА за
разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка и са изискани данни от ответника
за наличието на новонастъпили обстоятелства, свързани с отмяна на издадената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от
16.04.2018год.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед №18-0996-000226 от 25.04.2018год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца" отнети са СУ МПС № *********. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН
серия Д, №564211 от 15.04.2018г., за това, че на 15.04.2018 г. в 2,00часа в
гр.Монтана по ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, управлявал МПС – лек
автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М 4513ВН,
след употребата на алкохол над 0,5 промила. Наличието на алкохол в
издишания въздух от 0,63 промила е установено с техническо средство А*** 7510 с
фабричен № ARDM 0227. Тези обстоятелства се установяват от представения
АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018г. на л.49 от делото. С който на
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено административно
нарушение на чл. 5, ал.3,
т.1, пр. първо от ЗДвП за това, че на 15.04.2018 г. в 2,00часа
управлявал лек автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М 4513ВН в гр.Монтана по
ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, като му била направена проверка с
техническо средство "А*** 7510” с № ARDM
0227, който отчел 0,63 промила алкохол в издишания въздух в техническото
средство. По данни на управляващия МПС - то е изпил 100мл. уиски. Издаден е
талон за изследване с №0019587 от 15.04.2018 г. на л.50 от делото връчен на
жалбоподателят, където същият собственоръчно е записал, че „приема” показанията
на техническото средство, съгласно чл.6, ал.3 от действащата Наредба №1 от
19.07.2017год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
Техническото средство „А*** 7510”, с № ARDM
0227 е включено и в представеният списък с рег. № 3286р-46854/10.11.2017г. на
успешно преминали последваща проверка средства за измерване, анализатори на
алкохол в дъха тип „Д*** А*** 7510” в оправомощена лаборатория.
От приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение серия Д, №564211 от 15.04.2018г. същият е подписан без
възражения от страна на жалбоподателят в настоящето производство, като въз
основа на него е издадено Наказателно постановление №18-0996-001099 от
19.04.2018год., което не е влязло в законна сила, поради обжалването му пред
Районен съд – Монтана, по реда на ЗАНН.
По делото е приложена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год. издадена във връзка със
същият съставен АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018г. по отношение на С.А.Г.,
за това че на 15.04.2018 г. в 2,00часа в гр.Монтана по ул.”А*** . Младен
Кръстев срещу №11, управлявал лек автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М
4513ВН, след употреба на алкохол над 0,5 промила, като при проверка с
техническо средство "А*** 7510” с № ARDM
0227 е отчетена 0,63 промила алкохол в издишания въздух в техническото средство.
По данни на управляващия МПС -то е изпил 100мл. уиски и е издаден талон за
изследване с №0019587 от 15.04.2018 г. Същата е обжалвана от С.А.Г. /настоящ
жалбоподател/ пред Административен съд – Монтана и е образувано Адм. дело
№215/2018год., по което с Определение №236/26.04.2018год. жалбата е оставена
без разглеждане и образуваното адм. дело е прекратено, поради оттегляне на
оспорения административен акт, за което е издадена Заповед №301з-1169 от
25.04.2018год. с която е отменена оспорената ЗПАМ №18-0996-000210 от
16.04.2018год. поради допусната явна фактическа грешка при издаване на същата,
а именно техническа причина свързана с отразяване на нарушената норма.
По делото е приложена и Заповед №301з-1169 от
25.04.2018год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана,
която също е обжалвана от С.А.Г. /настоящ жалбоподател/ пред Административен
съд – Монтана и е образувано Адм. дело №230/2018год., по което с Определение №279/15.05.2018год.
жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима и образуваното адм. дело е
прекратено.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед
началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Монтана, който е издател на
оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР
- Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е
налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената
от закона форма и съдържа в себе си фактическите и правни основания послужили
за издаването й.
Предмет на настоящото съдебно производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№18-0996-000226 от 25.04.2018год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
– Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ –
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.
В оспорената заповед от Началник сектор ПП са
изложени мотиви, че настоящия жалбоподател на 15.04.2018 г. в 2,00часа в гр.Монтана
по ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, управлявал МПС – лек автомобил марка ”М***
Е*** ” с рег.№ М 4513ВН, след употребата
на алкохол над 0,5 промила. Наличието на алкохол в издишания въздух от 0,63
промила е установено с техническо средство А*** 7510 с фабричен № ARDM
0227, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е съставен АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018год. Така
оспорената в настоящото съдебно производство заповед представлява повторно
издаден административен акт, тъй като първоначално издадената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от
16.04.2018год., с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, при напълно идентични
мотиви е била оттеглена, съответно производството по образуваното
административно дело № 215 по описа за 2018 година на Административен съд – Монтана
с Определение № 236 от 26.04.2018 година е прекратено и оставена без
разглеждане жалбата на С.А.Г. /настоящ жалбоподател/.
Съгласно чл. 156, ал.
1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите
ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения
акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С посочената норма
законодателя е установил правото на административния орган, чиито акт се
оспорва в съдебното производство, да оттегли акта си и правомощието му да издаде
акт, чието издаване е отказал. Така макар и различни по своето съдържание те
имат една цел – органът да упражни законосъобразно предоставената му държавна
власт и чрез това да не засяга субективни права, свободи и законни интереси на
адресатите на акта. С упражняване на оттеглянето органът едностранно прекратява
действието на акта и едностранно премахва възможността да се породят целените с
него правни последици. Причинете, поради които органа оттегля акта си, са
ирелевантни за съда. Правото на оттегляне на акта като процесуално действие, по
своята същност е аналогично на правото на преразглеждане на акта от органа по
смисъла на чл. 91, ал. 1
от АПК.
В разпоредбата на чл. 156, ал.
3 от АПК е предвидено, че оттегления акт може да бъде издаден
повторно само при нови обстоятелства, т. е установява се забрана за повторно
издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. От данните по
делото е безспорно, че процесната заповед и оттеглената такава имат един и същ
предмет и са издадени въз основа на напълно идентични фактически установявания,
отразени в съставените в двете административни производства актове.
Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и
обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на
конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта.
В случая фактическите установявания по отношение основанието за издаване на
Заповед за ПАМ, предмета на делото и неговия адресат, както по оттеглената,
така и по повторно издадената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка са напълно идентични. В случая при повторно издадената
заповед – предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство с оглед
представените доказателства, настоящият съдебен състав безспорно приема, че не
са налице нови обстоятелства, съответно доказателствата и по двете заповеди са
били включени в обсъждания и преценяван фактически материал при постановяването
на оттегления административен акт и съответно са били предмет на преценка от
органа при вземане на решението, обективирано в повторно издадения
административен акт. В случая оспорената повторна Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №18-0996-000226 от 25.04.2018год. на
Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана в настоящето производство е
издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал.
3 от АПК, с което административният орган е нарушил императивната
разпоредба на посочената правна норма, което само по себе си е основание за нейната
отмяна. Оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически
основания, а ако бъде издаден, новият акт е материално незаконосъобразен. В
случая е налице пълна тъждественост във фактическите основания за издаване на
оттеглената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000210 от 16.04.2018год., респ. отменен от Началник сектор „ПП” при ОД
МВР Монтана със Заповед №301з-1169 от 25.04.2018год. и оспорения в настоящото
съдебно производство акт, поради което е материално незаконосъобразен. В
посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд,
обективирана в Решение № 9727 от 25.09.2008 година, постановено по адм. дело №
4089/2008 година, II отделение, Решение № 9214 от 08.07.2009 година,
постановено по адм. дело № 3463/2009 година, II отделение, Решение № 1612 от
08.02.2010 година, постановено по адм. дело № 16147/2009 година, IV отделение и
Решение № 11314 от 17.09.2012 година, постановено по адм. дело № 4292/2012
година, II отделение.
С оглед на гореизложеното и при извършената
проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че са налице отменителни
основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.А.Г.
***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№18-0996-000226 от 25.04.2018год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
– Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП
му е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, отнети са
СУ МПС № *********, за установено с АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018год.,
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен
съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: