Решение по дело №229/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2018 г. (в сила от 5 юли 2018 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20187140700229
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

334/14.06.2018 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Д*** Д*** с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура гр.Монтана, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 229 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

 

Образувано е по жалба на С.А.Г. ***, чрез пълномощника му адвокат К. Г. от МАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №18-0996-000226 от 25.04.2018год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, отнети са СУ МПС № *********, за установено с АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018год., административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. В жалбата не се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на лек автомобил марка „М*** Е 250 ТД” с рег. №М*** на посочената в заповедта дата и място, след употреба на алкохол над 0,5 промила, а именно 0,63 промила алкохол установени в издишания въздух в техническото средство. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като същата е издадена на база Заповед №301з-1169 от 25.04.2018год., с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП - поради „допусната явна фактическа грешка при издаване на ПАМ №18-0996-000210 от 16.04.2018год., техническа причина свързана с отразяване на нарушената норма”. Моли за отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски, не представя списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и не изразява становище и представляващия го адвокат К. Г. от МАК.

Ответникът - Началник Сектор "Охранителна полиция" при РУ Л*** към ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителя на Окръжна прокуратура - Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата против ЗПАМ е основателна, а оспорения административен акт е незаконосъобразен по подробно изложени мотиви в представено писмено заключение по делото.

Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000226 от 25.04.2018год. е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.5 по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие от административната преписка и са изискани данни от ответника за наличието на новонастъпили обстоятелства, свързани с отмяна на издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящето съдебно производство заповед №18-0996-000226 от 25.04.2018год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" отнети са СУ МПС № *********. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018г., за това, че на 15.04.2018 г. в 2,00часа в гр.Монтана по ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, управлявал МПС – лек автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М 4513ВН,  след употребата на алкохол над 0,5 промила. Наличието на алкохол в издишания въздух от 0,63 промила е установено с техническо средство А*** 7510 с фабричен № ARDM 0227. Тези обстоятелства се установяват от представения АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018г. на л.49 от делото. С който на жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено административно нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. първо от ЗДвП за това, че на 15.04.2018 г. в 2,00часа управлявал лек автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М 4513ВН в гр.Монтана по ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, като му била направена проверка с техническо средство "А*** 7510” с № ARDM 0227, който отчел 0,63 промила алкохол в издишания въздух в техническото средство. По данни на управляващия МПС - то е изпил 100мл. уиски. Издаден е талон за изследване с №0019587 от 15.04.2018 г. на л.50 от делото връчен на жалбоподателят, където същият собственоръчно е записал, че „приема” показанията на техническото средство, съгласно чл.6, ал.3 от действащата Наредба №1 от 19.07.2017год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Техническото средство „А*** 7510”, с № ARDM 0227 е включено и в представеният списък с рег. № 3286р-46854/10.11.2017г. на успешно преминали последваща проверка средства за измерване, анализатори на алкохол в дъха тип „Д*** А*** 7510” в оправомощена лаборатория.

От приложения по делото акт за установяване на административно нарушение серия Д, №564211 от 15.04.2018г. същият е подписан без възражения от страна на жалбоподателят в настоящето производство, като въз основа на него е издадено Наказателно постановление №18-0996-001099 от 19.04.2018год., което не е влязло в законна сила, поради обжалването му пред Районен съд – Монтана, по реда на ЗАНН.

По делото е приложена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год. издадена във връзка със същият съставен АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018г. по отношение на С.А.Г., за това че на 15.04.2018 г. в 2,00часа в гр.Монтана по ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, управлявал лек автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М 4513ВН, след употреба на алкохол над 0,5 промила, като при проверка с техническо средство "А*** 7510” с № ARDM 0227 е отчетена 0,63 промила алкохол в издишания въздух в техническото средство. По данни на управляващия МПС -то е изпил 100мл. уиски и е издаден талон за изследване с №0019587 от 15.04.2018 г. Същата е обжалвана от С.А.Г. /настоящ жалбоподател/ пред Административен съд – Монтана и е образувано Адм. дело №215/2018год., по което с Определение №236/26.04.2018год. жалбата е оставена без разглеждане и образуваното адм. дело е прекратено, поради оттегляне на оспорения административен акт, за което е издадена Заповед №301з-1169 от 25.04.2018год. с която е отменена оспорената ЗПАМ №18-0996-000210 от 16.04.2018год. поради допусната явна фактическа грешка при издаване на същата, а именно техническа причина свързана с отразяване на нарушената норма.

По делото е приложена и Заповед №301з-1169 от 25.04.2018год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, която също е обжалвана от С.А.Г. /настоящ жалбоподател/ пред Административен съд – Монтана и е образувано Адм. дело №230/2018год., по което с Определение №279/15.05.2018год. жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима и образуваното адм. дело е прекратено.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа в себе си фактическите и правни основания послужили за издаването й.

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №18-0996-000226 от 25.04.2018год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

В оспорената заповед от Началник сектор ПП са изложени мотиви, че настоящия жалбоподател на 15.04.2018 г. в 2,00часа в гр.Монтана по ул.”А*** . Младен Кръстев срещу №11, управлявал МПС – лек автомобил марка ”М*** Е*** ” с рег.№ М 4513ВН,  след употребата на алкохол над 0,5 промила. Наличието на алкохол в издишания въздух от 0,63 промила е установено с техническо средство А*** 7510 с фабричен № ARDM 0227, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е съставен АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018год. Така оспорената в настоящото съдебно производство заповед представлява повторно издаден административен акт, тъй като първоначално издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, при напълно идентични мотиви е била оттеглена, съответно производството по образуваното административно дело № 215 по описа за 2018 година на Административен съд – Монтана с Определение № 236 от 26.04.2018 година е прекратено и оставена без разглеждане жалбата на С.А.Г. /настоящ жалбоподател/.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С посочената норма законодателя е установил правото на административния орган, чиито акт се оспорва в съдебното производство, да оттегли акта си и правомощието му да издаде акт, чието издаване е отказал. Така макар и различни по своето съдържание те имат една цел – органът да упражни законосъобразно предоставената му държавна власт и чрез това да не засяга субективни права, свободи и законни интереси на адресатите на акта. С упражняване на оттеглянето органът едностранно прекратява действието на акта и едностранно премахва възможността да се породят целените с него правни последици. Причинете, поради които органа оттегля акта си, са ирелевантни за съда. Правото на оттегляне на акта като процесуално действие, по своята същност е аналогично на правото на преразглеждане на акта от органа по смисъла на чл. 91, ал. 1 от АПК.

В разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК е предвидено, че оттегления акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, т. е установява се забрана за повторно издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. От данните по делото е безспорно, че процесната заповед и оттеглената такава имат един и същ предмет и са издадени въз основа на напълно идентични фактически установявания, отразени в съставените в двете административни производства актове. Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. В случая фактическите установявания по отношение основанието за издаване на Заповед за ПАМ, предмета на делото и неговия адресат, както по оттеглената, така и по повторно издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са напълно идентични. В случая при повторно издадената заповед – предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство с оглед представените доказателства, настоящият съдебен състав безспорно приема, че не са налице нови обстоятелства, съответно доказателствата и по двете заповеди са били включени в обсъждания и преценяван фактически материал при постановяването на оттегления административен акт и съответно са били предмет на преценка от органа при вземане на решението, обективирано в повторно издадения административен акт. В случая оспорената повторна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №18-0996-000226 от 25.04.2018год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана в настоящето производство е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК, с което административният орган е нарушил императивната разпоредба на посочената правна норма, което само по себе си е основание за нейната отмяна. Оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания, а ако бъде издаден, новият акт е материално незаконосъобразен. В случая е налице пълна тъждественост във фактическите основания за издаване на оттеглената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000210 от 16.04.2018год., респ. отменен от Началник сектор „ПП” при ОД МВР Монтана със Заповед №301з-1169 от 25.04.2018год. и оспорения в настоящото съдебно производство акт, поради което е материално незаконосъобразен. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 9727 от 25.09.2008 година, постановено по адм. дело № 4089/2008 година, II отделение, Решение № 9214 от 08.07.2009 година, постановено по адм. дело № 3463/2009 година, II отделение, Решение № 1612 от 08.02.2010 година, постановено по адм. дело № 16147/2009 година, IV отделение и Решение № 11314 от 17.09.2012 година, постановено по адм. дело № 4292/2012 година, II отделение.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на С.А.Г. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №18-0996-000226 от 25.04.2018год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, отнети са СУ МПС № *********, за установено с АУАН серия Д, №564211 от 15.04.2018год., административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

Административен съдия: