Решение по дело №1226/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			17.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	10.03.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1226		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000769/09.12.2020 г., на Началник РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Г.Д.Е., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни съображения относно липсата на извършено от него нарушение и допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на производство. Иска отмяна на НП.

В първото съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощения от него адвокат Р., който поддържа жалбата, като в хода на пледоарията си навежда допълнителни доводи в нейна подкрепа. Моли за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.11.2020 г., около 19:20 ч., жалбоподателят Е. управлявал собствения си лек автомобил „Ровър 416” с рег. № КН7959АК, движейки се в гр. Дупница, по ул. „Патриарх Евтимий“ към намиращия се на същата улица магазин „Изгрев“, придружаван от брат си св. Е.Е., който се возил на предната седалка до шофьора и още едно лице, които били употребили преди това алкохол. Спрял и паркирал управлявания от него лек автомобил върху пешеходната пътека пред магазина с намерение да си закупи цигари. След като влязъл в магазина по улицата минал автопатрул на КАТ съставен от свидетелите С. и П., които забелязали неправилно паркирания лек автомобил „Ровър 416” с рег. № КН7959АК без водач в него и останали на място, за да изчакат и да установят кой е водачът на същия, за да му съставят фиш за неправилно паркиране. След малко от магазина излязъл сам жалбоподателят, като се насочил към шофьорската предна врата на автомобила, но бил извикан от полицейските служители, които го попитали той ли е водач на автомобила, на което жалбоподателят отговорил положително. След това му обяснили, че е паркирал неправилно върху пешеходна пътека, за което ще му бъде съставен фиш по реда на ЗАНН. Същият погледнал и установил неправилното си спиране върху пешеходната пътека, предоставил своите СУМПС и лична карта на полицейските служители, запалил сам и преместил автомобила малко по-нататък по улицата. След него бил преместен и патрулният полицейски автомобил. Св. С.П. му съставял на място фиш за нарушението, когато и двамата полицейски служители усетили, че жалбоподателят, който имал леко забавен говор и нечленоразделна реч лъха на алкохол. Попитали го, дали е употребил алкохол като Г.Е. отрекъл. Връчили му фиша срещу подпис положен от него в графата „Нарушител“ след което му заявили, че ще му бъде извършена и проба за алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № 0269, при което Г.Е. ги помолил да не го изпробват, тъй като ще му отчете и тъй като работи в Италия като шофьор и книжката му трябва. През това време придружаващите го две лица излезли от процесния лек автомобил и започнали да го убеждават да не дава изобщо проба, като го съветвали да заяви, че не е управлявал той автомобила, а жена му. Станал кратък скандал. Полицейските служители попитали, къде е жената управлявала автомобила, но не получили отговор. Жалбоподателят звънял няколко пъти по телефона, но никой не му вдигнал. Г.Е. отказал да даде проба с предоставеното му техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № 0269. Отказът му бил надлежно отразен писмено в издадения му на място от св. С. Талон за изследване с № 0053664 от 27.11.2020 г., в 20:00 часа, който е подписан от жалбоподателя. Препис от талона му е бил връчен лично срещу подпис непосредствено след издаването му.

Веднага след това жалбоподателят бил заведен от полицейските служители с патрулния автомобил до ФСМП-гр. Дупница, къде пред дежурния лекар д-р И.Г.Е. отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване съдържанието на алкохол в кръвта. Този негов отказ бил отразен надлежно, писмено в съставения от лекаря Фиш за спешна медицинска помощ с амбулаторен № 307, както и с дата 27.11.2020 г. в медицинския журнал на лечебното заведение, където за удостоверяване на отказа се подписали дежурният лекар и св. Н.С..

С оглед установеното управление на автомобила и поради обективираните от жалбоподателя два последователни и недвусмислени отказа за даване на проба, съответно с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № 0269 и за вземане на кръвна проба за изследване наличието на алкохол, на жалбоподателя Г.Е. бил съставен от св. Н.С. приложения по делото АУАН, като му били иззети с него и  СУМПС, КТ, 2 броя рег. табели  с № КН7959АК и СРМПС. Актът бил подписан от свидетелите С. и П., както и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, като последният отразил писмено в него възраженията си, че не е карал автомобила.                                                                                                                           

На базата на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП № 20-0348-000769/09.12.2020 г., на Началник РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Г.Д.Е., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на писмените доказателства прочетени и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН и от показанията на част от разпитаните в съдебно заседание свидетели, а именно показанията на полицейските служители П. и С.. Двамата последователно разказват за фактите и обстоятелствата установени непосредствено и лично от тях по време на извършената проверка, предхождащото я санкциониране с фиш за неправилно паркиране и последващите действия по пристъпване към проверка за употреба на алкохол с техническо средство направения от жалбоподателя отказ и съпровождането му до ФСМП-Дупница за вземане на кръвна проба където е последвал втори негов отказ за вземане на кръвна проба за химическо изследване. По всички тези съставомерни факти показанията на полицейските служители са еднопосочни и взаимноподкрепящи се. Наличните малки и несъществени несъответствия в казаното от тях засягат други несъставомерни обстоятелства и съдът ги отдава изцяло на изтеклия период от време и най-вече на ежедневната им заетост с други случаи на нарушения по ЗДвП, вкл. във връзка с проверки на водачи за алкохол. Всеки от двамата добросъвестно заявява, че не си спомня определени факти и обстоятелства, а не се опитва да ги интерпретира във вреда на жалбоподателя. Липсват данни за каквито и да е предходни влошени взаимоотношения между полицейските служители и жалбоподателя Е., което да обосновава дори чисто хипотетична предубеденост и преднамереност на полицейските служители спрямо него. Напротив всеки от тях е осъществил законосъобразно и последователно служебните си задължения спрямо жалбоподателя след надлежно установяване на обстоятелството, че именно той е водач на процесния лек автомобил паркиран неправилно и преместен след това пред тях от него.   Казаното от свидетелите П. и С. се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени доказателства, в които са отразени включително и волеизявления на самия жалбоподател, чрез полагане на подпис. Не е налично нито едно писмено доказателство, което да опровергава дори частично казаното от свидетелите С. и П.. С особено значение е отразеното писмено в талона за изследване, преписа от журнала на ФСМП-Дупница, Фиш за спешна медицинска помощ с амбулаторен № 307 и служебно изискания и приложен фиш. И в четирите документа са налице положени лично от жалбоподателя подписи в съответните графи, с които същият е удостоверил, че последователно е отказал да бъде тестван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № 0269, след което е отказал и да му бъде взета кръвна проба за химическо изследване за употреба на алкохол в посоченото лечебно заведение и от посочения лекар в присъствието на св. С., както и че според положения подпис в графа „Нарушител“ на съставения му във връзка с предходно установеното неправилно паркиране фиш с дата 27.11.2020 г., около 19:12 часа сам е удостоверил, че именно той е бил водач на процесния лек автомобил „Ровър 416” с рег. № КН7959АК, с който е било извършено санкционираното нарушение на чл. 98, ал.1, т. 5 от ЗДвП. Всички тези обстоятелства дават аргументи на съда да приеме за достоверно изложеното от всеки от свидетелите, които с показанията си подкрепени от писмените доказателства отричат изцяло версията изложена от процесуалния представител на жалбоподателя в пледоарията и поддържана в хода на въззивното производство от другата група събрани в хода на делото гласни доказателства, а именно относно авторството на нарушението и по-конкретно управлението на процесния лек автомобил не от жалбоподателя, а от св. М..

Втората група гласни доказателства съставена от показанията на свидетелите Е.Е., М.М. и М.Е. излага твърдения, които не намират никаква упора в съставените във връзка с установените от полицейските служители и медицинското лице документи на процесната дата 27.11.2020 г.  Налице са и вътрешни противоречия в казаното от всеки от тримата свидетели, които са съответно брат, приятел и дъщеря на жалбоподателя, поради което и според съда всеки от тях има сериозно основание да се опита да оневини неговото противоправно поведение изразяващо се в управление на процесното МПС. От всички тях на място по време на извършване и установяване на нарушението безспорно е присъствал единствено братът на жалбоподателя - св. Е.Е., тъй като присъствието му се потвърждава и от показанията на св. С.. По отношение на другите две лица св. М. и дъщерята на жалбоподателя св. Е. изобщо тяхното присъствие пред процесния магазин и извършването пред полицейските служители на описаните от св. М. и св. Е. действия е категорично отречено от събраните доказателства, вкл. от показанията на св. П. и св. С.. Налице е според съда една непреодолима абсурдност и категорична житейска нелогичност в изложеното от св. М. и св. Е.Е. по отношение поведението на първия свидетел, който се твърди, че е управлявал и паркирал неправилно процесния лек автомобил пред магазина преди пристигането на полицейските служители, след което като ги видял е избягал въпреки, че не е бил употребил алкохол, а тъй като имал неплатени глоби. В същото време обаче този свидетел сочи, че е управлявал личния си лек автомобил в този ден от гр. Бобов дол до с. Мламолово и обратно, при което според съда при всяка една проверка на пътя е могло да бъде установено именно това обстоятелство, че има неплатени глоби и да бъде санкциониран, но тогава това не го е спряло да шофира тогава. Абсурдно е същото да го мотивира да бяга.  Налице са още по-сериозни и драстични вътрешни противоречия и в изложеното от св. Е.Е., който първоначално заявява, че св. М. излязъл с брат му от магазина, при което свидетелят се стресирал и веднага избягал. По-надолу в своите показания същият свидетел изоставя и отрича изцяло това си твърдение като категорично заявява нещо съвсем друго, а именно, че брат му и свидетелят М.  излезли то магазина, при което се срещнали с полицейските служители, които ги попитали кой кара този автомобил и пред тях св. М. заявил лично, че именно той е карал автомобила. Св. Е.Е. отрича и обстоятелството, че на брат му е бил съставен фиш за неправилно паркиране, което се опровергава изцяло от събраните писмени доказателства, на които съдът се доверява изцяло. Показанията на св. М.Е., които са изцяло косвени и до голяма степен неотносими се изключват изцяло от останалата доказателствена съвкупност. Всичко това мотивира съдът да не приеме с доверие изложеното от тази група свидетели по отношение авторството на нарушението, а именно относно управлението на лекия автомобил в процесната вечер от св. М..

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат абсолютно всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Описанието на административното нарушение е извършено в пълен обем откъм съставомерните му елементи от обективна страна, като въззивната инстанция счита, че изложените мотиви от АНО в същия смисъл са състоятелни и съобразяват законовите изисквания за конкретност и пълнота на обвинението към този вид административно нарушение. Административното нарушение така, както е описано в обстоятелствената част на АУАН и НП, е доказано безспорно, доколкото конкретно и безпротиворечиво са посочени фактите, обуславящи съставомерността на деянието и най-вече авторството и неговия субект. Правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от , защото не е отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, напротив - такава е извършена посредством кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.

Съдът намира, че в конкретния случай от обективна страна на база подробния анализ на събрания доказателствен материал - писмените доказателства /АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила, неразколебана, а потвърдена от други годни доказателствени средства, талон за изследване №0017419, фиш за спешна медицинска помощ, препис от журнала на ФСМП-Дупница от дата 27.11.2020 г., фиш за неправилно паркиране и др./ и гласните доказателства /показанията на контролните органи – свидетелите П. и С./, безспорно и категорично е доказано нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП представляващо – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и последвалия отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с оглед извършената на място проверка и безспорно установените от полицейските служители факти. Описанието на нарушението, с оглед повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, дадено в АУАН и пренесено в текста на НП е ясно от гледна точка на твърдяното изпълнително деяние, време и място на извършване. Безспорно е, че Г.Е. като водач на собствения си лек автомобил „Ровър 416” с рег. № КН7959АК е отказал да бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № 0269 за наличие на алкохол при управлението на автомобила. Ирелевантно е дали това е станало до управлението на автомобила и паркирането му неправилно върху процесната пешеходна пътека или след това при безспорно установеното управление от него за преместването на автомобила по-нататък по улицата, за да не пречи на преминаването по пешеходната пътека, доколкото отказът за проверка е направен непосредствено след спиране на МПС-то, т.е. след преместването му от жалбоподателя като водач и извършването на проверката, респ. санкциониране чрез съставения му фиш на място от контролните органи. Безспорно е също така, че след това е отказал да изпълни и предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което е надлежно удостоверено.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са императивно фиксирани от закона като вид и размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите като ги намали. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Липсват каквито и да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство и в последствие като не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДвП, но въпреки това не се въздържал и не е предприел предписаните в закона действия в обратна насока, а именно да даде проба или алтернативно да изпълни предписанията за медицинско изследване и вземане на проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Отговор на останалите възражения изложени в жалбата и пледоарията се съдържа по-горе, при анализа относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, подробното обсъждане на доказателствата относно авторството и правилното приложение на материалния закон. Всяка друга интерпретация на доказателствата и поведението на жалбоподателя в конкретната ситуация, отразено безспорно в тях като авторство на нарушението би представлявала липса на правосъдие водеща до безнаказаност при безспорно установеното противоправно поведение на същия като водач, както е в случая.

При изложените мотиви, съдът достигна до извод, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0348-000769/09.12.2020 г., на Началник РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Г.Д.Е., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: