П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 24 февруари 2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34 състав в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти февруари на две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Съдебни
заседатели: А.С.
С.А.
Секретар:
ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА
Прокурор:
АХМЕД КОКОЕВ
Сложи за разглеждане
докладвано от съдия ЩЕРЕВА
Наказателно ОХ дело № 4641 по описа
за 2019 година
На
именното повикване в 10,00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К.Б. се явява лично и
с адв С.Г.,
упълномощен защитник от ДП.
Д.,
чрез М.НА Ф., - редово уведомена със съобщение по чл. 247б от НПК, не изпраща
представител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Да се даде ход на
делото. Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване
преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките
за разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
К.И.Б. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, средно специално образовани, безработен,
живущ *** с ЕГН **********
Самоличността на подсъдимия е снета по
представена лична карта № ******** издадена
на 14.10.2016 г. от МВР София.
След снемане самоличността на
подсъдимия, личната му карта бе върната.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ ПРАВАТА НА ПОДСЪДИМИЯ в
настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам
искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.
АДВ. Г.: Не правим искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към
състава на съда и секретаря.
СЪДЪТ
ПРИКАНИ СТРАНИТЕ към становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.
248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам че делото е подсъдно на СГС.
Няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ДП, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
и на пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила
към настоящия момент. Делото не трябва да се гледа при закрити врати и да се
привлече резервен съдия, съдебен заседател, защитник, вещо лице, преводач и
тълковник. Не се налагат извършване на съдебно следствени действия по
делегация. Не се налага изменение на взетите мерки за процесуална принуда. Нямам искане за събиране на нови доказателства.
Предлагам делото да бъде насрочено по
общия ред.
АДВ.
Г.: Присъединявам се към становището на представителя на СГП по всички
въпроси с изключение на това, че ще изкажа съображения и ще направя искане по
реда на чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК, а именно дали са допуснати на ДП отстраними
съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правата на обвиняемия.
Считам, че съдебното производство
следва да бъде прекратено и върнато, тъй като на фазата на ДП са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата
на обвиняемия, а именно:
Съгласно съдебната практика,
непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на
извършване на деянието съставлява основание за връщане на делото в предходната
процесуална фаза, ако става въпрос за елементи на престъпния състав, както и
основания за връщане на делото на прокурора следва да бъдат само тези пороци на
обвинителния акт, които водят до липса на съществени негови реквизити, касаещи
съществото и начина на осъществяване на престъплението.
В горния смисъл, в обвинителния акт,
сложил началото на настоящото съдебно производство, не са посочени факти, имащи
значение за формулиране на фактическите и правни рамки на обвинението на подсъдимия Б..
От него не се установяват всички изискуеми в чл. 246, ал.2 от НПК обстоятелства.
Безспорно е, че обвинителният акт трябва
да съдържа всички посочени в цитираната норма обстоятелства, но неговото
конкретно съдържание се определя от спецификата на всяко престъпление и
неговите съставомерни признаци. В конкретния случай, прокурорът се е ограничил
в вписването на съставомерната престъпна дейност на
подсъдимия, като е подходил, по моему, сравнително стеснително и ограничено,
фрагментарно и недостатъчно и по този начин възпрепятства подсъдимия да разбере
в каква именно рамка прокурора слага неговата дейност и я характеризира, като престъпление.
Считам, че при изготвяне на акта са
използвани общи фрази и недостатъчно ясен и детайлен подход, който да опише конкретните действия в
дълбочина и в подробност така, че да не
се ограничи правото на подсъдимия и защитата да разберат обвинението и да организират
защитата. В случая се касае за сравнително усложнено от продължаваната
престъпна дейност конструкция, както и от
времевия период обхванал престъпната дейност, която следва да бъде
възпроизвеждана последователно, като изрично, съгласно съдебната практика, да
бъдат описани всички съставомерни елементи от престъпния състав, консумирани от
подсъдимия в т.ч. конкретно, съзнателно, престъпно поведение обуславящо
умисъла, действия насочени към противоправния резултат от страна на подсъдимия,
а не както е в настоящия случай - ограничавайки
се до общи фрази и изрази. В този смисъл и поради това считам, че посочването
на обстоятелствата за място и по-скоро за начин на извършване, в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са достатъчно точни. Описаното не е пълно и ясно,
като по този начин не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.
В обстоятелствената част на обвинителния
е описано, че подаването на въпросните данъчни декларации е извършено по електронен
път, чрез електронни подписи, като малко неточно и неясно не ни става ясно дали
това е извършено от свидетелката Т. или от другата свидетелка М.В.. В този
смисъл описаното в обстоятелствената част не кореспондира с диспозитива на
обвинението, в който никъде не става ясно дали въпросните документи, а именно
годишна данъчна декларация за 2012 г., за периода от 14.02.2012 до 01.04.2013 г.
е подадена от подсъдимия. По какъв начин е подадена? Кой подпис в конкретен
случай (имам предвид електронен подпис) в конкретен случай за съответното юридическо
лице е употребен? Какво се твърди относно това къде е извършено това действие -
в офиса на фирма „Л.Т.“ ЕООД на ул. „Позитано“, както
е описано в обстоятелствената част (на стр. 6 в обвинителния акт), но подобно
твърдение никъде не намира място в диспозитива.
Тези противоречия и неясноти между обстоятелствена
част, диспозитив и както казах по-горе описване на факти и обстоятелства във
връзка с начина на извършване на деянието, за което прокуратурата е внесла обвинителен
акт, до известна степен ни объркват и пречат да организираме защитата относно
всички 13 деяния, които са обобщени, като продължавана дейност в диспозитива.
Ето защо правя такова искане, а именно
да прекратите делото и да върнете същото на СГП за отстраняване на пропуски,
довели до ограничаване възможностите на защитата и подсъдимия да разберат
обвинението, да организират защитата, поради общата фразеология и неточности
при отразяване на субекти, конкретни действия, свързани с начина на извършване
на деянието, мястото на извършване на деянието, което според мен е отстранимо
чрез изготвянето на един нов обвинителен акт, в който да бъдат описани и да
бъде сложена една по-коректна и по-точна рамка, относно поведението на подсъдимия,
което е инкриминирано в диспозитива.
ПОДСЪДИМИЯТ
Б.: Моето мнение е изцяло като на защитника ми поддържам това, което той
каза.
ПРОКУРОРЪТ:
Според мен не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП.
Посочените неясноти, непълноти, несъответствия и разминавания няма в обвинителния
акт. Това е така, защото за мястото на извършване на престъплението изрично е
посочено в стр. 27 ,че това е ТД на НАП гр. София, офис Овча купел.
По отношение на механизма на извършване
на самото престъпление – съставът е пределно ясен и инкриминира избягването на установяването
и плащане на данъчни задължения, като подсъдимият потвърждава неистина и
използва неистински документи и документи с невярно съдържание, като по точи
начин е приспадното ДДС. В случая няма никакво
значение кой е подал въпросните декларации и по ЗДДС по ЗКПО.
В този смисъл считам, че не е допуснато
твърдяното нарушение.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ след съвещание, по въпросите по
чл. 248,ал.1 от НПК намери, че няма
основание да преразгледа становището на съдията докладчик, че, съобразно
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, делото е родово и местно подсъдно на СГС.
Не се констатират основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство, като според съдебния състав при изготвянето
на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Б.,
в частност правото му да разбере в какво е обвинен.
За да постигне тази цел обвинителният
акт, който очертава фактическите и правни рамки на предмета на делото, трябва
да опише без каквито и да било противоречия и в пълнота всички съставомерни
елементи от състава на престъплението, за което съответният подсъдим се иска да
бъде предаден на съд.
В
случая СГП е повдигнала обвинение за продължавано престъпление по чл. 255, ал.3,
вр. ал.1, т 2, пр. 1 и т.6 и 7, във вр. чл. 26 ал.1 от НК, като в общите твърдения
са въведени факти, че обвиняемият е контролирал няколко дружества, както и че
са били съставяни документи с невярно съдържание, които отразявали, според
прокуратурата, фиктивни сделки между тези дружества и, съответно, подавани до
данъчната администрация дължими документи по ЗДДС и ЗКПО, които са съдържали
неверни данни. В тази връзка съдът констатира няколко пропуска на прокуратурата,
които счита, че могат да бъдат отстранени,
за да може да се обезпечи в максимална степен правото на защита на подсъдимия
спрямо конкретни факти и правни норми.
На първо място, в обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че документите до съответната данъчна
администрация ТД на НАП София, офис „Овча купел“ са подавани от служител на
дружество, ръководено от подсъдимия Б.. Описано е, че този служител е получавал
документи с невярно съдържание от подсъдимия, след което със съответните електронни
подписи, издавани за дружествата, е подавал документите към данъчната
администрация, без да знае, че същите са с невярно съдържание.
В същото време, в диспозитива на обвинителния
акт прокуратурата е посочила, че подсъдимият Б. лично е подавал съответните
документи. При това положение съдебният състав счете, че съществува
противоречие между твърденията на прокуратурата относно това, какъв точно е бил
механизмът за извършване на престъплението.
На следващо място, при описанието на
всяко едно от 13-те отделни деяния прави впечатление, че в обстоятелствената
част прокуратурата е посочила, че се
касае до фактури с невярно съдържание и фиктивни сделки. Посочени са издателите
на фактурите, както и размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит по
ЗДДС.
В
същата част на обвинителния акт обаче, прокурорът не е посочил какви сделки са
отразявали тези фактури, както и на каква стойност се твърди да са сделките.
Само така е възможно обективно да се извърши преценка, дали тези сделки наистина
са били фиктивни, т.е. не са реализирали фактическия си състав, нито съответни
правни последици, а са целяли само приспадането на
данъчен кредит, както и подлежали ли са тези сделки на облагане по ЗДДС или ЗКПО
и каква е била тяхната стойност.
Едва в правната страна на обвинението
прокуратурата е посочила с абревиатура „ДО“, която би могла да се възприеме, че
означава данъчна основа, определени суми, а те следва да бъдат описани
съответно при индивидуализирането на сделките, за които се твърди са фиктивни.
От там, според настоящия съдебен състав, следва и проблемът с непосочването на
конкретни обстоятелства относно правния извод, че се касае за документи с
невярно съдържание.
Отделно от това, съдът намира, че и при
формулировката на обвинението от правна страна, респективно формулирането на
диспозитива на обвинителния акт и на постановлението за привличане,
прокуратурата следва да опише всяко едно от отделните деяния, включени в едно
продължавано престъпление, с всички съставомерни признаци на престъплението по
чл. 255 от НК, доколкото всяко едно от тези деяния трябва да личи, че и
самостоятелно може да бъде престъпление, т.е. да бъдат посочени всичките му
съставомерни елементи. В случая само при обобщеното описание на продължаваното престъпление
прокуратурата е посочила, че чрез 13 деяния подсъдимият е избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения, но в последствие при описанието на всяко едно
отделно деяния няма посочен от този съставомерен елемент, избягването на
установяване или плащане на данъчни задължения.
Тази непрецизност също, според съдебния
състав, би могла да затрудни подсъдимия при подготовката му да се защитава
срещу това тежко обвинение, за което се иска да бъде предаден на съд.
Така в обобщение съдът прие, че този обвинителен
акт не може да сезира редовно настоящия съд за разглеждане по същество на
делото срещу подсъдимия К.Б. и прокуратурата следва да отстрани нарушението на процесуалното
му право да разбере в какво е обвинен, като изготви нов обвинителен акт и ново
постановление за привличане на обвиняем.
Доколкото съдебният състав счете, че
няма предпоставки за разглеждане на делото в съдебното производство на този
етап той прие, че е безпредметно да се произнася по останалите въпроси по чл. 248,
ал. 1 от НПК.
Ето защо и
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НОХД № 4641/2019 г. на СГС, НО, 34 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на
посочените съществени процесуални нарушения.
Определението може да се обжалва и
протестира в 7-дневен срок от днес по реда на Глава 22 от НПК.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11,45 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: