РЕШЕНИЕ
№358
21.06.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 216 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Х.И.А.,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0271-000054 издадена
на 31.01.2021г. от мл.автоконтрольор в
РУ Харманли при ОДМВР-Хасково(З.
Т.М.).
В жалбата се излага фактическа обстановка по случая и се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Твърди се, че заповедта била съставена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. АНО бил наложил административна мярка във връзка с недоказано нарушение, а фактическото изложение и аргументите в заповедта не кореспондирали на обективно осъщественото. В заповедта не бил визиран и крайният срок за прилагане на мярката.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Претендират се разноски.
Ответникът - Младши автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР-Хасково (З. Т.М.), редовно призован не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2021г. мл. автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер. АА, с бл. № 815457, за това, че по път II-76, общ.Харманли, посока гр.Харманли управлява собственият си лек автомобил БМВ 320, с рег. № AY*****, като в 16.30ч. на същия ден отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг тест 5000 с номер ARKF-0022, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е също, че на водача е издаден и талон за медицинско изследване, с № 0021220, но същия е отказал да даде кръв и урина за химико и химико-токсикологично изследване.
В акта било отразено, че с деянието си Ш.е нарушил чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП.
АУАН е бил предявен и връчен на адресата си на 31.01.2021г.
На база съставения АУАН, на същата дата - 31.01.2021г. младши автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково - З. Т.М. е приложил, с оспорената заповед, спрямо Х.И.А. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността.
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 31.01.2021г. Жалбата срещу административният акт била подадена до съда по поща на 12.02.2021г. и заведена под вх. № 1164 от 15.02.2021г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. издадения по отношение на жалбоподателя талон за медицинско изследване .
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приета като писмено доказателство Заповед №272з - 479 от 16.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1 от ЗДвП, между които и държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектор/група “Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР-Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи. Издателят на акта заема длъжността младши автоконтрольор и осъществява дейността си към ОДМВР-Хасково, именно в група“Охранителна полиция“ в РУ – Харманли. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на основание
нормата на чл.171 т.1,б.”б” от ЗДвП,
предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца,
на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване ; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, като в конкретния
случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено отказ
на водач на м.п.с. да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Предпоставките за прилагането на ПАМ в тази хипотеза следователно са на
посочените дата и място в заповедта
адресатът на заповедта да е бил
водач на м.п.с. и след надлежна покана да бъде отказан да бъде
тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози по някой от горепосочените начини.
Установяването на
материалната законосъобразност на оспорен административен акт, предполага
пълно и главно доказване на всички
изложени в него фактически основания за издаването му .
За доказване
изложените в заповедта обстоятелства по делото е представен и приет като
писмено доказателство АУАН с бл. № 815457 от 31.01.2021г. издаден от
мл.автоконтрольор при РУ Харманли.
В производствата по АПК актовете за установяване на
административно нарушение представляват, официални свидетелстващи документи и
се ползват с материална доказателствена сила касателно лично възприетите от
актосъставителя и отразени в тях факти. Съдържанието на представения по делото
АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, съответно
същият обвързва съда да приеме, за
установени обективираните в него обстоятелства касаещи поведението на
оспорващия.
Обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство - дрегер се установява и от приетия по делото медицински талон с №0051220,
а че е отказал да даде кръвна проба и
урина се доказва и от протокол за
медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози с амб. № 4443/31.01.2021г. - приети като
писмени доказателства, без оспорване от страните по делото.
Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 20-0271-000054 от 31.01.2021г. факти, а именно, че на 31.01.2021г. около 16.30ч. Х.И.А. е имал качеството на „водач“ на м.п.с и е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози - както с техническо средство така и с медицинско изследване. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е бил длъжен да приложи процесната ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките на нормата, на чл.171,т.1 б.”б”, същият действа при условията на обвързана компетентност. Възраженията на жалбоподателя, че не е доказано осъществяването в 16.30ч. на 31.01.2021г. на вмененото му нарушение не се споделят от съда. Процедурата по съставяне на АУАН и издаване на талон за медицинско изследване са дейности, които не предхождат, а следват поканата отправена от съответните контролни органи до водач на м.п.с. за установяване употребата на алкохол, респ. наркотични вещества или техни аналози и обективирането на отказ от последния. Съответно житейски и правно логично е водачът първо да бъде поканен да бъде тестван, и едва след негов отказ, спрямо същия да бъде да бъде издаден талон за изследване, респ. съставен АУАН. Ето защо съдът не намира противоречие във факта, че в АУАН е посочено, че отказът е обективиран в 16.30ч., а талонът за медицинско изследване е връчен на жалбоподателя в 16ч. и 42 м. на 31.01.2021г., а още по – малко от така посочения в двата документа час , може да се направи извод, че в 16.30 ч. на 31.01.2021г. жалбоподателят не е обективирал отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Въпреки това обжалваната заповед подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
Срокът на действие на тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва налагането й със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от осемнадесет месеца. Под израза „до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на санкционният акт, с влязло в сила съдебно решение.
В представената по делото от административният орган заповед, липсва определен срок за приложение на принудителната административна мярка. Посочено е само, че е до решаване въпроса за отговорността. Обективирана по този начин волята на органа е неопределена и не отговаря на изискванията на закона, тъй като както вече се посочи, изрично в чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП е посочено, че мярката се налага не само до решаване въпроса за отговорността на водача, но и за определен срок, който не може да е по - дълъг от 18 месеца. Това законово изискване налага, при издаване на акта си на това правно основание, административният орган да индивидуализира, в рамките на закона, надлежно времевия период за прилагането на ПАМ. Това е необходимо, защото в противен случай би могло да се стигне до положение, при което и след изтичане на законоустановените 18 месеца, ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП би продължила да действа поради това, че въпросът за решаване отговорността на водача – с влизане в сила или отмяна на издаденото НП, не е решен. По този начин безспорно се засяга и то съществено правото на защита на лицето спрямо което същата се прилага, тъй като то се поставя в невъзможност да разбере волята на органа относно това за какъв срок спрямо него се въвеждат неблагоприятните последици на акта, респ. съдът е поставен в невъзможност да установи в законоустановените рамки ли е приложена ПАМ и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният индивидуален административен акт.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски, възлизащи общо на сумата 310.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 300.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000054 издадена на 31.01.2021г. от мл.автоконтрольор в РУ Харманли при ОДМВР-Хасково(З. Т.М.).
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на Х.И.А., с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 310.00(триста и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: