РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212100600937 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат Стоян Иванов от БАК, в
качеството му на служебен защитник на подсъдимия И. Р. И. с ЕГН
**********, против присъда № 260018 от 27.01.2021 г., постановена по НЧХД
№ 1504/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С обжалваната присъда подсъдимият И.И. е признат за виновен затова,
че на 08.03.2017 г. в село Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас, на автобусна
спирка в центъра на селото, чрез нанасяне на удари с бухалка, причинил лека
телесна повреда на Т. П. М. от с. **, общ. **, обл. ** изразяваща се в разкъсно
– контузна рана на челото с оток на меките тъкани с дължина 3 см.,
кръвонасядания по ляво бедро с размери на 20x12 см. и по лява подбедрица с
размери 20x6 см., кръвонасядания и повърхностна рана от 2 см. в областта на
дясна глезенна става, довели до временно разстройство на здравето на
пострадалия, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал.1 от
НК и чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
1
Със същата присъда подсъдимият И.И. е осъден да заплати на
пострадалия Т.М. сумата от 800 лева, представляваща разноски по делото.
С атакуваната присъда, подсъдимият И.И. е осъден да заплати по сметка
на Районен съд – Бургас и сума в размер на 25 лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице, заплатено от бюджета на съда, както и сумата
от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен
лист по сметка на Районен съд – Бургас.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от служебния защитник на
подсъдимия И.И. с бланкетна жалба като незаконосъобразна, неправилна и
несправедлива. Иска се отмяната й, както и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият, редовно
призован, не се явява. Служебният му защитник поддържа въззивната жалба
като конкретизира възраженията си срещу присъдата, която намира за
незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Оплаква се, че присъдата е
немотивирана, като твърди, че съдът е кредитирал единствено твърденията на
пострадалия и материалите от досъдебното производство, без да отчита
показанията на разпитаните свидетели, които опровергавали обвинителната
теза. Твърди, че липсвали конкретни доказателства, че тъжителят е претърпял
конкретни телесни увреждания на посочената в тъжбата дата, нито че такива
са му били причинени от подсъдимия. Моли за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият И. бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Алтернативно, моли присъдата да бъде отменена поради допуснато
съществено процесуално нарушение – противоречие между мотиви и
присъда, а делото да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на
първостепенния съд.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, частният
тъжител, редовно призован, не се явява. Упълномощеният му повереник
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
атакуваната присъда да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и
правилна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
2
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на въззивен контрол не влязъл в сила съдебен
акт. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, а
съображенията за това са следните:
Настоящият въззивен състав, в съответствие с правомощията си,
извърши собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по
делото, и прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Р. И. е роден на ** г. в гр. **, ** гражданин е, има
завършено ** образование, **, **, **.
На 08.03.2017 г. сутринта, тъжителят Т.М. и неговата тогавашна
приятелка Г. И. тръгнали пеш от с. Ливада за с. Русокастро. Когато
пристигнали в селото, се уговорили с тяхна позната – св. М. Й., живуща в с.
**, да се видят на кафе в центъра на селото. Тримата се срещнали около 09:00
часа в центъра на селото и се настанили в едно кафене. След известно време,
по предложение на тъжителя и приятелката му, тримата посетили дома на св.
Й., където М. и И. останали до около 11:30 часа на същия ден.
Около обяд тъжителят и И. решили да се прибират към с. **, затова
тръгнали от дома на Й. и се насочили към автобусната спирка в селото, за да
се качат на автобус, който по график трябвало да пристигне в 12:30 часа.
Наближавайки спирката, двамата видели, че там се намира подсъдимия И.И.,
който държал дебела дървена сопа с вид на бухалка и с дължина около 50 см.
Още с приближаването на М. и И. до самата спирка, без да има размяна на
реплики или провокиращи действия от страна на тъжителя и спътницата му,
подсъдимият И. се нахвърлил да удря тъжителя с бухалката. Нанесъл му
удари по главата и краката, като удряйки го, повтарял „Майка ви да еба,
отровихте ми кучетата!". Г. И. се опитала да предпази тъжителя М., като
застанала между него и подсъдимия, но И. ударил и нея с бухалката по
краката.
Г. И. се обадила на спешен център ЕЕН „112" последователно в 12:05
часа и в 12:10 часа. Когато подсъдимият И. разбрал това, оставил тъжителя и
избягал към дома си. Тъжителят бил с окървавено лице, тъй като един от
3
ударите спукал лявата му вежда. Докато той и И. чакали линейка, покрай тях
наблизо минал с колата си свидетелят З. Ж., познат на М., който разбрал от
тях, че извършител на побоя е бил подсъдимия. Свидетелят бил все още при
тях, когато на мястото на инцидента, поради подадения от Г. И. сигнал на
ЕЕН „112", пристигнала линейка, с която тъжителят и Г. И. били отведени в
Шоковата зала на УМБАЛ – Бургас. Там по-късно били разпитани от
свидетелите Н. В. и В. Д. – полицейски служители от РУ – Камено при ОД на
МВР – Бургас.
При извършеният в лечебното заведение преглед, било установено, че
Т.М. е получил разкъсно-контузна рана без неврологичен дефицит и контузия
на лявото коляно без отворена рана. Лявото му око е било затворено от
големия оток и не е можел да вижда с него. По главата е имал болезнени
отоци. В края на лявата вежда е имал надлъжна рана с дължина 3 см., която
била зашита. По краката също е имал нанесени травми – върху лявото бедро е
имал оток с кръвонасядане с размери 20x12 см., върху лявата подбедрицата е
имал оток с кръвонасядане с размери 15x6 см., а в областта на десния глезен е
имал кръвонасядане с рана с размер 2 см. Бил му е издаден лист за преглед с
№ 5641 от 08 03.2017 г.
На 09.03.2017 г. Г. И. посетила отделението по съдебна медицина в
УМБАЛ – Бургас, където бил прегледана и й било издадено СМУ № 78/2017
г. Видно от същото, при прегледа й било установено, по предно-страничната
повърхност на лявото коляно, в долната трета, наличие на напречно синкаво-
мораво кръвонасядане с размери 12х10 см., с оток на меките тъкани и
палпаторна болезненост.
На 09.03.2017 г. тъжителят Т.М. посетил отделението по съдебна
медицина в УМБАЛ - Бургас, където бил прегледан и му било издадено СМУ
№ 79/2017 г. Видно от същото, при прегледа били констатирани същите
травматични увреждания, установени и при прегледа в болничното
заведение, като според съдебния лекар констатираните увреждания е
възможно да са получени по време и начин, както съобщава пострадалия по
механизма на удари с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност.
За нанесеният му побой, тъжителят подал жалба в РУ – Камено, по
която на 19.06.2017 г., с постановление на прокурор Т. Ш., било образувано
досъдебно производство № 181/2017 г. по описа на РУ – Камено (пор. №
4
1774/2007 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас), за извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2, вр. чл. 23 НК.
На 03.09.2018 г. подсъдимият И.И. бил привлечен в качеството на
обвиняем по образуваното наказателно производство, като с постановление
от 25.10.2019 г. на наблюдаващия прокурор същото било спряно поради
липсата на доказателства деянието да е извършено по „хулигански подбуди",
като на пострадалия бил предоставен срок за предявяване на частна тъжба за
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав възприе изложените по-горе фактически
констатации след самостоятелен анализ на доказателствените материали,
съдържащи се в делото и които прецени като годни, допустими и относими
към предмета на делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие пред районния съд свидетели З. Ж., Е. И. и М. Й.,
доколкото същите са незаинтересовани от изхода на делото, а показанията им
са безпротиворечиви, логични и последователни, и относими към предмета на
делото. Показанията на св. Й. потвърждават обстоятелствата, посочени в
частната тъжба, досежно срещата й с пострадалия и приятелката му Г. И.,
общите им действия, както и престоят на последните в селото и в частност – в
дома й. Съдът кредитира показанията на Й. и в частта им, в която тя твърди,
че не е виждала св. Н. И. в центъра на селото и не е коментирала пред
пострадалия и приятелката му, че подсъдимият го обвинява, че е отровил
кучетата му. Макар досежно тези факти показанията на М. Й. да противоречат
на изложеното в тъжбата, въззивният съд намира твърденията на
свидетелката за достоверни, още повече, че се подкрепят от показанията и на
самата св. Н. И..
По делото липсват каквито и да е било годни и допустими
доказателствени средства, установяващи верността на твърденията, изложени
в частната тъжба, че свидетели на инкриминираното деяние са станали
свидетелите Е. И. и З. Ж., поради което и доколкото тези свидетели отричат
да са присъствали на местопрестъплението по време на извършването на
деянието, съдът прие за установено, че тези свидетели не са възприели
инкриминираното деяние, но свидетелят Ж. е видял на по-късен момент
пострадалият и неговата приятелка и е узнал от тях, кой, според М., е
5
неговият извършител.
Показанията на св. Я. К. не бяха кредитирани от настоящия въззивен
състав, доколкото същите не съдържат негови лични впечатления за
съставомерни и относими към делото факти и обстоятелства.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители,
дадени от тях в хода на съдебното следствие пред районния съд – свидетелите
Н. Д. В., Д. Г. и В. Д.. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на
делото, доколкото не се намират в родствена или приятелска връзка с
тъжителя или с подсъдимия. Показанията им са безпротиворечиви, взаимно
се допълват, подкрепят се от останалите, кредитирани от съда,
доказателствени материали и са относими към предмета на делото, доколкото
свидетелите са добили непосредствени впечатления, както за състоянието на
пострадалия непосредствено след инцидента, така и за случилото се – от
преразказа на участниците в него, докато са водили с тях беседи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени материали, които имат
характера на годни и относими към предмета на делото писмени
доказателства. В тази група от доказателствени материали настоящият
въззивен състав причислява издадените от съдебният лекар д-р Парасков
съдебномедицински удостоверения на частния тъжител М. и на неговата
приятелка И., в които са отразени, установените от него при прегледа им,
налични травматични увреждания по тях. Като писмени доказателства се
кредитират и приложените към досъдебното производство протокол за
предупреждение, съставен на подсъдимия И.И., медицинската документация
от престоя на частния тъжител М. в УМБАЛ – Бургас, справки за съдимост на
подсъдимия и писмо от районен център „112“ – Бургас. Тези писмени
материали по своето естество са официални документи, не представляват
писмени доказателствени средства, съставени в рамките на друго
производство с цел удостоверяване на извършени по него процесуално-
следствени действия и съдържат факти и обстоятелства, които имат значение
за изясняване на обективната истина по делото, като са събрани по
предвидения в НПК ред.
Установената от въззивният съд фактическа обстановка, като цяло и по
отношение на съставомерните факти и обстоятелства, не се отличава от тази,
възприета от първоинстанционния съд. Въззивният съд споделя и изложеният
6
в мотивите към обжалваната присъда извод, че са налице множество косвени
доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен
извод, а именно, че автор на деянието по тъжбата е подсъдимия И.. Следва да
се посочи, обаче, че част от посочените от районния съд косвени
доказателства, касаещи съставомерността на инкриминираното деяние, както
и тези, имащи значение за изясняване причините, мотивите и условията за
извършването му, са били установени от първостепенния съд посредством
недопустими доказателствени средства.
Видно от мотивите на обжалваната първоинстанционна присъда, за
установяване на фактическата обстановка по делото, районният съд е ползвал
като доказателствени източници сведенията, които е дал подсъдимия И.И. в
хода на досъдебното производство, образувано в РУ – Камено по повод
жалбата на пострадалия, както и от протокола за проведена очна ставка
между него, в качеството вече на обвиняем и пострадалия М.. По този начин
първостепенният съд е кредитирал като доказателствени средства писмени
документи, които нямат такава процесуална стойност. Посочените от
районния съд „сведения“, са дадени от подсъдимия И. в рамките на
извършвана от полицията преписка, т.е. преди образуването на досъдебното
производство и независимо от последното обстоятелство, принципно не
представляват, предвидено в НПК доказателствено средство, поради което и
произтичащите от тях данни нямат характер на доказателства. Снемането на
сведения от конкретни лица в рамките на полицейска преписка, представлява
само оперативен способ, даващ най-обща информация за органите на
досъдебното производство с оглед очертаването на хипотези в посока
изясняване на обстоятелствата от кръга по чл. 102 НПК. Що се отнася до
цитираният от районния съд протокол за проведена очна ставка, същият,
макар принципно да представлява годно писмено доказателствено средство, в
конкретният случай се явява недопустим доказателствен източник. По този
повод, а и доколкото първоинстанционният съд е приобщил към
доказателственият материал по делото, чрез прочитането им в с.з.,
показанията на лицето Н. С., разпитан като свидетел по цитираното по-горе
ДП, както и показанията на свидетеля Ж., дадени от него в хода на същото
ДП, следва да се припомни, че в наказателните производства, образувани по
частна тъжба, съдилищата не могат да ползват приложените в досъдебните
производства протоколи с оглед съдържащата се в тях информация, тъй като
7
те отразяват провеждането на процесуално-следствени действия по други
дела. Единственото, което могат съдилищата да направят, е да черпят от тях
сведения само за това кога и какви процесуални действия са извършвани, кои
лица са разпитвани като свидетели, но не и да ползват като доказателства
фактите и обстоятелствата, съдържащи се в техните показания, тъй като в
НПК липсва такъв процесуален ред. Въз основа на данните, които могат да се
почерпят от приложеното дознание, съдът би могъл обаче да прецени, че
съществуват доказателства, които могат да бъдат събрани в наказателният
процес, висящ пред него, като допусне съответното доказателствено средство
и лично и непосредствено събере доказателства чрез него. Затова и
законодателят не допуска приобщаване по реда на чл. 279 и чл. 281 от НПК
обяснения на подсъдим и показания на свидетел, дадени по друго дело, а само
на такива, които са депозирани по същото дело. А в случая няма спор, че
дознанието, водено срещу подсъдимия и настоящето наказателно
производство, са две различни производства. Поради това е недопустимо
приобщаването на доказателства от първото към второто производство.
Горните разсъждения се отнасят и до действията на
първоинстанционния съд за прочитане писменото заключение на вещото лице
по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза.
Недопустимо е приобщаването на изготвена по друго дело експертиза,
доколкото това засяга пряко принципа на непосредствеността при
разглеждането на делото – решаващият съд не се е произнесъл лично и
непосредствено по въпросът, за установяването на кои факти и обстоятелства
има нужда от специални знания, липсват и формулирани от същият този
съдебен състав въпроси, които да се поставят на вещите лица, нито пък съдът
лично е посочил, кои вещи лица приема за достатъчно компетентни да
извършат търсената от съда експертиза. В случая обаче следва да се
отбележи, че въпреки посоченото процесуално нарушение, настоящият
въззивен съд кредитира показанията на д-р Парасков, изготвил въпросната
съдебномедицинска експертиза, дадени от него в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, като ги разглежда като показания
на вещ свидетел, доколкото същият е издал и приложените към делото и
кредитирани като писмени доказателства съдебномедицински удостоверения
за установените при прегледа на тъжителя и неговата приятелка травматични
увреждания по тях.
8
Въпреки посочените от въззивният съд нарушения при събиране и
оценка на доказателствения материал по делото, не може да се приеме, че
обжалваната присъда е постановена при непълнота и противоречивост на
доказателствата и е необоснована. Напротив, атакуваният съдебен акт е
обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в мотивите на
присъдата съставомерни факти, обстоятелства и фактически изводи,
кореспондират напълно с наличния, събран и проверен в хода на проведеното
съдебно следствие, доказателствен материал. От друга страна, в хода на това
съдебно следствие са събрани необходимите доказателства, достатъчни за
изясняването на всички релевантни в случая обстоятелства, включени в
предмета на доказване по конкретното наказателно производство. Не е
налице и соченият от защитата порок – противоречие между мотиви и
постановена присъда – първостепенният съд е аргументирал не само своите
фактически изводи, позовавайки се на конкретни доказателствени източници,
но и е посочил конкретни мотиви защо се доверява на едни доказателствени
средства, а на други не, а също и въз основа на кои фактически положения
извежда правните си изводи. Обстоятелството, че част от използваните от
първоинстанционният съд доказателствени източници са негодни
доказателствени средства, не води до неправилност или необоснованост на
фактическите му изводи, тъй като последните, досежно съставомерните факти
и обстоятелства, могат да бъдат направени и въз основа на останалите
налични по делото, годни и допустими доказателствени средства.
Предвид така установената от въззивният инстанция фактическата
обстановка, налага се изводът, че правните изводи на районния съд относно
съставомерността на извършеното от подсъдимия и неговата правилна правна
квалификация, са правилни и законосъобразни и настоящия въззивен състав
ги споделя напълно.
С деянието си подсъдимият И. Р. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като
на 08.03.2017 г. в село Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас на автобусна
спирка в центъра на селото, чрез нанасяне на удари с бухалка причинил лека
телесна повреда на Т. П. М. от с. **, общ. **, обл. ** изразяваща се в разкъсно
- контузна рана на челото с оток на меките тъкани с дължина 3 см.,
кръвонасядания по ляво бедро с размери на 20x12 см. и по лява подбедрица с
размери 20x6 см., кръвонасядания и повърхностна рана от 2 см. в областта на
9
дясна глезенна става, с което е причинил на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Неоснователни са възраженията на защитата, че събраните по делото
доказателства по никакъв начин не установявали не само съставомерността на
инкриминираното деяние, но и наличието въобще на такова деяние,
извършено от подсъдимия.
Посочените в частната тъжба на тъжителя телесни повреди и
механизмът на получаването им, се установяват по несъмнен начин както от
представените по делото медицински документи, удостоверяващи престоят на
М. в УМБАЛ – Бургас, диагнозата, с която е бил приет и назначеното
лечение, но и от издаденото от д-р Парасков съдебномедицинско
удостоверение, съдържащо констатациите на съдебния лекар след извършен
личен преглед относно наличните към него момент травматични увреждания,
как са били получени, техния характер и отражението им върху
здравословното състояние на пострадалия, имащи в конкретния случай и
значение за правилната правна квалификация на инкриминираното деяние.
Наличието на телесни повреди у пострадалия по косвен път се установява и
от разпита на полицейските служители, посетили пострадалия в болницата по
повод сигнал за побой, подаден на тел. 112.
Датата, часът и мястото на извършване на инкриминираното деяние се
установяват по безспорен начин, както от подадените сигнали от Г. И. на тел.
112, така и от медицинските документи от УМБАЛ – Бургас, които по
несъмнен начин установяват откъде е бил взет и откаран в ЦСМП
пострадалият М.. По косвен път, тези съставомерни обстоятелства се
установяват и от показанията на св. Ж., който непосредствено след побоя е
видял пострадалия и Г. И. на спирката в селото и е разговарял с тях, така и от
показанията на полицейските служители, посетили мястото на
произшествието във връзка с подадените сигнали по тел. 112.
Авторството на деянието се установява по косвен път от показанията на
полицейските служители, разпитани в хода на съдебното следствие, които
категорично твърдят, че при проведената беседа с пострадалия, същият е
посочил именно подсъдимия като извършител на престъплението. В същият
смисъл са показанията и на св. Ж., на когото подсъдимият е бил посочен като
извършител от пострадалия и приятелката му Г. И.. Допълнително косвено
10
доказателство в тази насока е и съставеният на 09.03.2017 г. протокол за
предупреждение срещу И., който протокол е бил подписан от подсъдимия без
никакво възражение. С оглед гореизложеното и като се има предвид, че до
пристигането на пострадалия и И. до спирката тяхното местонахождение и
хората, с които са контактували са установени по несъмнен начин, че
инкриминираното деяние е било извършено на спирката, където не е имало
други хора освен подсъдимия, а след извършването му, пострадалият е бил
намерен на спирката с травми от лекарския екип, налага се единственият
възможен извод, а именно, че подсъдимият е извършител на престъплението,
за което е обвинен.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимият И. с пряк умисъл. Като се вземат предвид използваната от него
вещ – бухалка, с която е нанасял удари по тялото на пострадалия, както и
местата по тялото, по които е нанасял удари на М., може да се твърди
убедено, че И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното от него деяние, районният съд е
спазил принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Първостепенният съд се е съобразил с обстоятелството, че за
престъплението, извършено от подсъдимия И., законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, взел е предвид
чистото му съдебно минало, както и обстоятелството, че от престъплението
не са настъпили съставомерни имуществени вреди, и правилно е преценил, че
са налице условията за прилагане на чл. 78А от НК. Съобразно този правилен
правен извод, законосъобразно районният съд е освободил подсъдимия И.И.
от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на хиляда лева. Първоинстанционният съд се е съобразил с
всички установени по делото смекчаващи отговорността на И. обстоятелства,
доколкото му е наложил административно наказание в законоустановеният
минимален размер, под който то не може да бъде определяно.
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, законосъобразно,
правилно и съобразено с представените писмени доказателства, се явява
решението на първоинстанционният съд да възложи на подсъдимия И.И. да
11
възстанови на тъжителя, направените от последния разноски по делото в
размер на 800 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
сумата от 25 лева за направените разноски за възнаграждение на д-р Парасков
за явяване в съдебно заседание, а също и сумата от 5 лева като държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 260018 от 27.01.2021 г., постановена по
НЧХД № 1504/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12