Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

Гр. Русе, 13 ноември 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 4 октомври 2018 г.  в състав:

                                      Председател: Йордан Дамаскинов

                                      Членове:        Палма Тараланска  

    Атанас Димитров

при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Й. Дамаскинов  въззивно търговско дело № 280 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 618 от 19.04.2018г. по гражданско дело № 177 по описа за 2018 г. отхвърля иска да се признае за установено по отношение на „Нобо Пропърти Енд Лърнинг Сълюшънс“ ЕООД, ЕИК:***-гр.Русе, представлявано от Б. В. И., че дължи на „Мотор Сервиз“ ООД, ЕИК:***-гр.Русе, представлявано от В. Т. Н., присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2017 г. по ч.гр.дело № 6321/2017 г. по описа на РРС суми от 935.85 лв.-неплатена главница по сервизни поръчки от 08.07.2015г., 30.08.2015г. и 01.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане и 182.86 лв.- лихва за забава за периода до 01.09.2017г.

Делото пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от „Мотор Сервиз“ ООД - гр. Русе, представлявано от управителя В. Н. чрез пълномощник – П., против решение № 618/19.04.2018 г., постановено по гр.д. № 177/2018г. по описа на РС-Русе. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и излага съображения за това. Моли окръжния съд да отмени решението и да уважи предявения иск. В съдебно заседание В. Н. и адвокат П. заявяват, че поддържат жалбата.

„Нобо Пропърти енд Лърнинг Сълюшънс“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не изпраща представител в съдебното заседание.

          Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

          Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

          Предявеният иск е установителен по чл. 422 ГПК с предмет установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта и изискуемостта на паричното задължение, очертано в заповедта за изпълнение. Необходимо е пълно съвпадение на обстоятелствата, посочени в заявлението за издаване на заповедта, и исковата молба. Претендираното парично задължение е с основание договор за изработка и правно основание чл. 266 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът носи тежест да докаже, че има такъв договор между страните, което включва какво трябва да се изработи и срещу какво възнаграждение, своето изпълнение на договора, което включва както факта на изпълнение на възложената работа, така и приемането й от поръчващия без възражения, и накрая размера на дължимото възнаграждение. Ответникът носи тежест да докаже своите възражения. В случая ответникът оспорва иска с доводите, че искът не е подкрепен с писмени доказателства, представените заявки не са подписани от ответното дружество, няма данни чия собственост е автомобила. Позицията на ответника ангажира ищеца с пълно доказване на предявения иск. Районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и е дял ясни указания на страните.

          В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба е посочено, че претендираната сума е цена за сервизно обслужване на автомобил Ауди А8 рег. № ***, собственост на Нобо Пропърти  енд Лърнинг Сълюшънс“ ЕООД, по три сервизни поръчки от 8.07.2015г. на стойност 131 лв., от 30.08.2015г. на стойност 40 лв. и от 1.09.2015г. на стойност 764,85 лв. В заявлението в частта т. 9, б. „в“ „За какво е паричното вземане“ заявителят е вписал следното: „Неплатенаи факткури за извършен ремонт доставени резервни части и консумативи“ .Такива фактури не са представени по делото, а в устните състезания пред въззивния съд пълномощникът на жалбоподателя поясни, че фактури не са издадени, защото не е постъпило плащане на поръчките. Самите сервизни поръчки са представени пред първата инстанция и са единствените писмени доказателства по делото. От тях се вижда, че само първата поръчка е за посочения в исковата молба автомобил Ауди А 8 рег. № ***. Другите две поръчки са за друг автомобил БМВ Х5 рег. № ***. Видът на ремонтирания автомобил не е без значение за делото, както твърди жалбоподателят, защото индивидуализира възложената работа. Сервизните поръчки са едностранни частни документи, съставени от жалбоподателя, и се представят за доказване на изгодни за него факти. В такъв случай те сами по себе си не могат да докажат възлагането на работата от ответника, цената, приемането на извършената работа без възражения. Необходими са писмени доказателства, изхождащи от ответника, които да установяват сключването на договор за изработка, договореното възнаграждение, приемането на готовата работа. Дори и доказателства, изходящи от ищеца, които установяват закупуването на резервни части и материали, влагането им в автомобили на ответника, работните часове на автомонтьорите и т. н. биха могли да осигурят евентуално доказателствен успех за ищеца при съвкупната преценка на доказателствата. При липса на доказателства за договор за изработка между страните, собствеността на ответника върху ремонтираните автомобили и приемането им за ремонт от ищеца, също биха били релевантни доказателства по делото, а такива липсват. 

          Възможно е ищецът да е напълно честен в твърденията си за извършен ремонт и договорената цена, но при положение, че се оспорва неговият иск и гражданският процес е състезателен, съдът е длъжен да изгражда фактическите си изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба се заявяват двама свидетели за доказване на приемането на сервизната поръчка и извършването на ремонтните работи. Гласни доказателства за установяване на устен договор за изработка на стойност до 5000 лв. са поначало допустими. В случая такива не са искани в първото по делото заседание след устния доклад в изпълнение на указанията на районния съд и е настъпила преклузия за посочване на доказателства. Във въззивната жалба се искат двама свидетели без посочване на имена, което е задължително (чл. 156, ал.2 от ГПК), и без обосноваване защо въззивният съд трябва да излезе от ограничението на чл. 266 от ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, а именно защо жалбоподателят като ищец в първата инстанция не е могъл да посочи тези свидетели в първото по делото заседание в районния съд. Въззивният съд в откритото съдебно заседание дори не е бил длъжен  да се произнесе по доказателственото искане, тъй като представителят на жалбоподателя е заявил към момента на приключване на съдебното дирене, че няма да сочи нови доказателства.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 272 от ГПК. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за неоснователност на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

          Мотивиран така Русенският окръжен съд

Р  Е  Ш  И  :

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 618 от 19.04.2018г. по гражданско дело № 177 по описа за 2018 г. на Русенския районен съд.

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

                   Председател:                           Членове: