№ 129
гр. С. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200722 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №550424-
F578001/23.04.2021г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован не
изпраща представител. Изпраща становище, с което моли съда да отмени
наказателното постановление. Алтернативно в писмената защита се иска от
съда да измени наказателното постановление като се намали наложената
„Имуществена санкция“ до минималния размер от 500 лева.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който счита наказателното
постановление за законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.10.2020г. в 15,45 часа служители от Национална агенция за
приходите извършили проверка в обект магазин „Авокадо“, стопанисван от
жалбоподателя търговско дружество „Био 93” ООД, находящ се в гр. С., ул.
„Георги Данчев” №45. При проверката се установило, че при извършена
покупка на 2 броя безалкохолни напитки на обща стойност 2 лева е било
извършено плащане от св. Г. Н. СТ.. За това плащане не е била издадена
фискална касова бележка от фискалното устройство модел „Datecs DP- 150”.
Плащането е било прието от един от управителите на търговското дружество
Ж.Д.С. По време на проверката бил съставен протокол за извършената
проверка №0311110/25.10.2020г. На 02.11.2020г. св. Г. Н. СТ. съставил на
търговското дружество акт за установяване на административно нарушение
като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от Министъра на финансите във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Колегата му, св. П.Н. Коюндерлиев се подписал като
свидетел при съставянето и връчването на акта. Въз основа на съставения акт
за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно
постановление №550424- F578001/23.04.2021г. за нарушение на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била
наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция” в
размер на 2000 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е
частично основателна. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за
установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че не е
била издадена касова бележка от ЕКАФП. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ- всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
2
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път, а в
конкретния случай това не е било направено. По безспорен начин се установи,
че не е изпълнено изискването и на чл.25 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. при
извършване на плащането от страна на клиента търговецът да му връчи
касова бележка. Това не е станало. Доказа се по безспорен начин, че на
служителите на НАП, св. Г.С. и колегата му, св. Панайот Коюндерлиев не е
била издадена касова бележка за продадените стоки. След като не е изпълнил
това свое задължение търговецът е ангажирал и следва да понесе своята
административнонаказателна отговорност.
Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските
показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Националната
агенция за приходите, свидетелите Г. Н. СТ. и П.Н. Коюндерлиев в
проверявания обект. Показанията на свидетелите С. и Коюндерлиев съдът
кредитира изцяло, тъй като те са относими към предмета на делото и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че
свидетелите С. и Коюндерлиев са служители на Националната агенция за
приходите в случая липсват основания да се приеме, че са заинтересовани
или предубедени от изхода на делото. Тези свидетели нямат никаква връзка с
жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е извършена
обективна проверка на обект магазин, стопанисван от търговско дружество
„Био 93“ ООД. Показанията на тези свидетели освен това кореспондират с
писмените доказателства приложени по делото.
Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при
който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите се
осъществява като проверявания обект е прието плащане в брой като не е
издадена фискална касова бележка. Съдът счита, че не може да се приеме, че
тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Законът за данък върху добавената стойност урежда
обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като
законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се
засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Ето
защо съдът счита, че наказващият орган е преценил правилно, че не се касае
за маловажен случай и търговското дружество жалбоподател „Био 93“ ООД-
С. следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.
Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на наказателното постановление. Действително
извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство не е съобразено
от наказващия орган при определяне размера на имуществената санкция.
Вместо това наказващият орган е наложил санкцията в максимален размер от
2000 лева. В този размер санкцията не е справедлива и с нея не биха се
постигнали целите на генералната и специалната превенция. Ето защо съдът
счита, че размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция”
следва да се намали до минималният предвиден в закона размер от 500 лева.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
3
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на
Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, съобразно
потвърдената част от наказателното постановление, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №550424- F578001/23.04.2021г., издадено от Началника
на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „Био 93“ ООД с ЕИК ...... е наложено на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ като НАМАЛЯВА „Имуществената санкция” в размер
на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Био 93” ООД с ЕИК ......, представлявано от Т. Д. Т. с ЕГН
********** и Ж.Д.С.с ЕГН ********** да заплати на Националната агенция
за приходите направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4