Р Е Ш Е Н И Е
№ 871/17.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Радослава Цоневска и
участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от
съдия Колева к.а.н. дело № 956 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт Т.С., срещу Решение № 711/12.11.2021 г. по АНД № 943/2021 г. на Районен
съд-Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно негово Наказателно
постановление № 565358-F570440/12.03.2021
г. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложимия
материален закон, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – В.Ц.К. не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на В.К., срещу Наказателно постановление № 565358-F570440/12.03.2021 г.
на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на посочено
правно основание чл. 273 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във
връзка с извършено административно нарушение на чл. 13, ал. 1 във вр. чл. 37,
ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 12 ДОПК, е наложена глоба в размер на 500 лв.
Посочено е, че К. не е оказал съдействие на орган по приходите за извършване на
проверка, като не е представил изисканите от него документи и обяснения.
Районният съд е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя.
Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Посочил е, че изложените в АУАН и НП
обстоятелства водят до неяснота относно датата на извършеното нарушение, както
и защо К. се явява задължено лице по смисъла на чл. 14 ДОПК. Приел е, че
описаното в АУАН и НП деяние е несъставомерно, като е посочил, че липсата на
съдействие от страна на ревизираното лице не е регламентирано като състав на
административно нарушение, а единствено би могло да бъде преценявано на
плоскостта на последиците от неизпълнение по смисъла на чл. 37, ал. 4 ДОПК,
поради което е отменил оспорения пред него акт.
Постановеното решение е правилно като краен
резултат, но с коригиращи мотиви.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за неправилно
приложение на материалния закон. Въз основа на приобщения доказателствен
материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от
фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление.
Неправилно съдът е приел, че в АУАН и в НП не е
посочена датата на извършване на нарушението. Видно от изложеното в тях, на 09.06.2020
г. на К. е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице № П-16001320074038-040-001/09.06.2020 г. (ИПДПОЗЛ), подробно
изброени, като изрично е указано, че документите, справките, декларациите,
обясненията и др. следва да бъдат представени в 14-дневен срок от връчване на
искането. В НП е записано, че в определения на основание чл. 22, ал. 1 ДОПК
срок – 23.06.2020 г. такива документи и обяснения не са представени. Съгласно
чл. 22, ал. 6 ДОПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ
деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден,
като последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но
ако трябва да се извърши или представи нещо пред органа по приходите, срокът
изтича в момента на приключване на работното време (чл. 22, ал. 8 ДОПК). При
условие, че в НП е посочено, че ИПДПОЗЛ е връчено на 09.06.2020 г. и в срока до
23.06.2020 г. не са представени изисканите документи и обяснения, то е ясна и
датата, на която е извършено нарушението, а именно 24.06.2020 г. В тази връзка
неправилно съдът е изчислил сроковете и е приел, че датата на извършване на
нарушението е 25.06.2020 г. По отношение на записаните в НП други две дати –
22.07.2020 г. и 16.09.2020 г. е посочено, че при извършени проверки в Офис на
ТД на НАП-Пазарджик е установено, че няма представени документи от К., като отбелязването
е във връзка със задължението на органа по чл. 37, ал. 4, изр. второ от ДОПК,
поради което не може да се приеме, че има неяснота по отношение датата на
извършване на нарушението.
Неправилно е посоченото от съда, че от описанието
на нарушението не става ясно в какво качество се явява задължено лице по
смисъла на ДОПК – проверка, ревизия или друго производство. В НП изрично е
посочено, че К., в качеството си на участник в административно производство
съгласно чл. 9, ал. 3 ДОПК, не е оказал съдействие на орган по приходите в хода
на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с
Резолюция № П-16001320074038-0РП-001/04.05.2020 г. В чл. 110 ДОПК е направено
разграничение между ревизия и проверка, като съгласно ал. 3 проверката е
съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното
и осигурителното законодателство, с която могат да се установяват определени
факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Другояче казано, в НП конкретно е посочено, че спрямо К.
се извършва проверка, която да установи определени факти и обстоятелства,
поради което не се споделя извода на съда, че за нарушителя не е било ясно в
какво качество се явява задължено лице.
Неоснователно е твърдението на касатора обаче за
допуснати от съда нарушения при постановяване на обжалваното решение, поради
неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 37 ДОПК. В случая следва да се
прави разграничение за това, дали искането за изпълнение на задължението по чл.
37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК е отправено към лице, срещу което се извършва проверка
или към друго трето лице, което не е страна в производството. Последицата от
неизпълнение на задължението за представяне на писмени документи от страна на
участник в административното производство, който не е страна в същото (по
смисъла на чл. 9 ДОПК) е евентуално приложение спрямо него на
административнонаказателната отговорност при условията на чл. 273 ДОПК. По
отношение на проверяваното лице обаче, такава отговорност няма установена,
както правилно е приел районният съд. Неизпълнението на задължението за
представяне на писмени документи по чл. 13, ал. 1 във вр. чл. 37, ал. 3 ДОПК от
страна на проверяваното лице, не е възведено като състав на административно
нарушение. В тази насока, правилно съдът е съобразил правилото на чл. 37, ал. 4 ДОПК, според което, в случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3
доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява
само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства
бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното
производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е
длъжен да ги обсъди. Съответно, в чл. 42, ал. 1 ДОПК е предвидена възможността,
в случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или
на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или
откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по
приходите да могат да поискат съдействие от органите на Министерството на
вътрешните работи, включително за извършване на претърсване или изземване по
предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс ред.
В ДОПК са обявени последиците в случай на
непредставяне в срок на документите – чл. 37, ал. 4 ДОПК, респ. въобще при
несъдействие на органите по приходите във връзка с образуваното производство,
които се изразяват във възможността органът по приходите да приеме, че изисканите
доказателства не съществуват и преценява само събраните в производството
такива, но не и да налага глоба на посоченото основание. В случая лицето има
право да дава или не дава обяснения, респ. да представя или непредставя писмени
доказателства, като какво поведение ще избере зависи изцяло от линията на
защита, която следва и не може да бъде санкциониран за това си поведение.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 711/12.11.2021 г. по АНД № 943/2021 г. на Районен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.