№ 1494
гр. София , 01.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110127391 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от В. П. В. срещу
„***“ АД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, с които се претендира признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи
следните суми:
- сумата 708,87 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 23.6.2015 г. до 8.1.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 13.4.2017 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 38,93 лв. за периода от 24.7.2015 г. до
8.1.2017 г. и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист
от 21.09.2017г. по гр. дело № 23450/2017г. по описа на СРС, 153 с-в, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20178630404116 по описа на ЧСИ Сия Халаджова;
- сумата от 1 049,62 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 11,01,2017 г. до 10,06,2018 г., ведно със законна лихва от 13.7.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 62,05 лв. за периода от 11.2.2017 г. до
10.6.2018 г. и разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение
на юрисконсулт, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.09.2019г. по
гр. дело № 46444/2018г. по описа на СРС, 151 с-в, въз основа на който е образувано изп.
дело № 20198630402115 по описа на ЧСИ Сия Халаджова.
Настоящият съдебен състав счита, че така предявените искове са
недопустими, поради следните съображения:
Предвидената в чл. 439 ГПК защита на длъжника в изпълнението има за предмет
оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, поради
което и при липса на подобни твърдения, предявеният иск по чл. 439, ал. 2 ГПК е
недопустим като средство за защита на претенцията на ищеца за признаване спрямо
ответника, че ищецът не дължи процесните суми в хода на образуваните изп. дело №
20178630404116 по описа на ЧСИ Сия Халаджова и изп. дело № 20198630402115 по описа
на ЧСИ Сия Халаджова. Предпоставките по чл. 439, ал. 2 ГПК са изпълнителната сила на
решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с
решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание
новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му. /в
този смисъл е и Решение № 175 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2013 г., II г. о., ГК/.
В случая ищецът не посочва нито един новонастъпил факт, който да е довел до
отпадане на изпълняемото право по влезлите в сила заповеди за изпълнение.
1
Единствените му твърдения са, че ответникът неправилно е начислил количеството
потребена вода, че издадените заповеди по чл. 410 ГПК страдат от пороци и че
вземанията в тях не са надлежно индивидуализирани.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че така предявените
искове по чл. 439, ал. 1 ГПК са недопустими, доколкото са налице влезли в сила
заповеди по чл. 410 ГПК, въз основа на които са издадени изпълнителен лист от
21.09.2017г. по гр. дело № 23450/2017г. по описа на СРС, 153 с-в и изпълнителен лист
от 19.09.2019г. по гр. дело № 46444/2018г. по описа на СРС, 151 с-в. В случая ищецът
е можел да депозира възражения по реда на чл. 414 ГПК или да обжалва
разпорежданията за издаване на изпълнителен лист, което същият не е сторил.
Ето защо следва да се обоснове, че чрез предявените искове ищецът се опитва да
заобиколи пропуснатата законова възможност да се защити срещу издадените
заповеди по чл. 410 ГПК, което обаче е недопустимо.
По така изложените съображения исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото следва да бъде прекратено.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на В. П. В., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК
МЛАДОСТ 2, №208, ВХ. 2, ЕТ. 14, АП. 96 против *** АД , ЕИК *********,
представляван от АРНО ВАЛТО ДЕ МУЛИАК, с адрес ГР.СОФИЯ, БИЗНЕС ПАРК
СОФИЯ, №1, СГР.2А.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 27391/2021г. по описа на СРС, I
ГО, 34 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2