Решение по дело №9392/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 786
Дата: 19 февруари 2023 г. (в сила от 19 февруари 2023 г.)
Съдия: Галина Ташева
Дело: 20221100509392
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100509392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 7190 от 27.06.22 г.по гр.д. №46368 по описа за 2021 г. СРС-87 състав
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно
село“, кв. „****, срещу Агенцията за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ **** , с
адрес: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
на уволнението, извършено със Заповед № П-163/02.06.2021 г. на Министъра на финансите
А.В., като неоснователен и като погА. по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно
село“, кв. „****, срещу Агенцията за държавна финансова инспекция, БУЛСТАТ **** , с
адрес: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "директор" на Агенцията за
държавна финансова инспекция, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Красно село“, кв. „****, да заплати на Агенцията за държавна финансова
инспекция, БУЛСТАТ **** , с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 180 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца.. Поддържа, че решението е
неправилно постановено при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото
1
правоотношение е било прекратено на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията
като съдът не е отчел,че чл.19 а ,ал.2 ЗА е дерогиран от чл. 9, ал. 3 от Закона за държавната
финансова инспекция. Поддържа, че нормите на чл. 9, ал. 3 от ЗАДФИ и чл. 19а от ЗАдм се
намират в условия от специална към обща норма, т.е. специалната норма изключва
общата.Специалният закон разширява пределите на контрола по законосъобразност.Съдът
неправилно е приел, че с оглед спецификата на разпоредбата на чл. 19а, ал. 3 от ЗАдм
проверката на съда се свежда само до установяване на формалните изисквания на закона.
Моли решението да бъде отменено и да се уважат предявените искове.Не претендира
разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от въззиваемия Агенция за
държавна финансова инспекция, с който същата се оспорва.Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, че на 04.11.2016 г. между Министъра на финансите и
ищеца е сключен трудов договор № 346, по силата на който ищецът е приел да изпълнява
длъжността " директор" на агенцията.
Със Заповед № П-163/02.06.2021 г. на Министъра на финансите А. Василев е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на длъжност "директор" на основание чл. 9,
ал.3 т. 4 от Закона за държавната финансова инспекция и чл. 19а, ал. 2 от Закона за
администрацията и след съгласуване с министър-председателя, обективирано с докладна
записка от Министъра на финансите № 03-00-457/01.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и 3 от Закона за държавната финансова
инспекция е предвидено, че директорът на агенцията за ДФИ се назначава и освобождава от
министъра на финансите съгласувано с министър-председателя. Не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е заемал
длъжност " директор" на Агенция за държавна финансова инспекция. При уреждане на
2
правата и задълженията на страните - работодател и служител, заемащ длъжността
"директор" в АДФИ, както и основанията за прекратяване на трудовото правоотношение се
прилагат правилата, предвидени в Кодекса на труда. С оглед спецификата на заеманата
длъжност приложение намират и разпоредбите на Закона за администрацията. Съгласно чл.
19, ал. 4 от Закона за администрацията, органи на изпълнителната власт се считат
председателите на държавни агенции, каквато е и Агенция за държавна финансова
инспекция. В разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от закона е предвидено специално основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и
техните заместници), като те могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който
ги назначава по негова преценка.
Следователно и въз основа на приложимите разпоредби следва да се извърши
преценка на законосъобразността на уволнението, извършено с оспорената заповед. От
събраните по делото доказателства се установява, че заповедта е издадена от органа по
назначението, както и че ищецът е заемал длъжност " директор", която попада в приложното
поле на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията
и чл. 9, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Установява се, че по докладна
записка на Министъра на финасите, министър-председателят е заявил съгласието си
трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено.
Правилно първоинстанционният съд е приел с оглед разпоредбата на чл. 19а, ал. 2
от Закона за администрацията, че работодателят не дължи излагане на мотиви относно
фактическите основания за уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на
съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на органа по назначението, в
конкретния случай Министърът на финансите да прекрати правоотношението с директора
на АДФИ по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата, които са довели до
вземането на това решение и дали те се дължат на несправяне с работата, нарушения на
трудовата дисциплина или лично отношение. Нормата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за
администрацията е специална по отношение на основанията за прекратяване на трудово
правоотношение, предвидени в Кодекса на труда, поради което настоящият съдебен състав
намира, че заповедта е мотивирана, като работодателят е посочил изрично разпоредбата,
уреждаща правото му да прекрати трудовото правоотношение по своя преценка и след
съгласуване с министър-председателя.
Следователно прекратяването на трудовото правоотношение се явява
законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение
,които съдът определя на 100 лв.

3

Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7190 от 27.06.22 г.по гр.д. №46368 по описа за 2021 г.
СРС-87 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Красно село“, кв. „****, да заплати на Агенцията за държавна финансова
инспекция, БУЛСТАТ **** , с адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 100 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му

на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4