Решение по дело №1748/2018 на Районен съд - Търговище

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 503                                                05.09.2019 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На осми август                                                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Ивалина Станкова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1748 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, обективно съединен с осъдителни искове с пр. осн. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., твърди в исковата си молба(и в уточнителните молби), че по силата на Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ********** от 20.04.2016г., сключен между кредитополучателя М.Т.Д. с ЕГН  **********,***, подписан и от съдлъжникът В.М.Х. с ЕГН  **********,***, ищецът предоставил на първия ответник паричен заем в размер на 5 000лв. за срок от 24 месеца, с размер на месечна вноска от 309,01лв., ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, при лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 7 418,64лв., по който вторият ответник се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Ищецът твърди още, че кредитополучателят е подписал и Споразумение за допълнителни услуги от 20.04.2016г. към договора за кредит, което също е подписано от двамата ответници.Излага, че длъжниците не са изпълнявали точно задълженията си по договора, поради което съобр. т.12.3 от ОУ към него, е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за което кредиторът не е необходимо да уведомява длъжниците, но въпреки това до тях е изпратено писмо за настъпилата предсрочна изискуемост на 07.09.2016г., като и след това същите не са изпълнили задълженията си по договора, при което ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 605/25.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1094/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжниците в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск  за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 4864,37лв. обявена за предсрочно изискуема от 07.09.2016г. главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-09.05.2018г., обективно съединен с осъдителни искове за сумата от 2247,10лв. договорна лихва и 3593,75лв. възнаграждение за допълнителни услуги по същия договор и споразумение към него;претендират се разноските в заповедното и в настоящото производства.Признава обстоятелството, че към момента на депозиране на исковата молба, по договора са изплатени общо 477,60лв., с които е погасена сумата от 463,42лв. от номинала, а останалата част-14,18лв. са погасени лихви за забава по т.12.1 от ОУ. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са писмени молби от процесуалния му представител юрисконсулт Р. И., с които се иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца; исковите претенции се поддържат изцяло, като се иска уважаването им, ведно със законните последици, претендират се разноските в заповедното и в исковото производства.

            В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Н.С. -ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответниците, се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, с оглед липса на данни обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора да е доведено до знанието на длъжниците; иска се отхвърлянето на предявените искове изцяло; излага се още, че доколкото исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното, то в настоящото производство съдът е обвързан от присъденото в заповедта вземане по основание и размер, респ. по делото не могат да се претендират суми, включени в размера на главницата, но дължими на друго основание-лихви, такси и др.В съдебно заседание възраженията се поддържат от особения процесуален представител на ответниците адв.Н.С. -ТАК, който пледира за отхвърлянето на установителния иск като неоснователен; счита, че уговорката за заплащане на сумата на възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна, като противоречаща на закона и пледира за отхвърлянето на исковете изцяло.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ********** от 20.04.2016г., сключен между кредитополучателя М.Т.Д. с ЕГН  **********,***, подписан и от съдлъжникът В.М.Х. с ЕГН  **********,***, като съдлъжник, се установява, че ищецът е предоставил на първия ответник кредит в размер на 5 000лв. със срок на кредита 24 месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на 309,11лв., платима на 1-то число от месеца, с годишен лихвен процент 41,17%; ГПР 49,89% и лихвен процент на ден от 0,11%, при обща дължима сума по кредита в размер на 7 418,64лв.Съгл.  съдържанието на ОУ към договора, в т.12.3 е уговорено, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо кредиторът да изплаща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др. под.На следващо място, в чл. 10.1 от ОУ е уговорено, че съдлъжникът се задължава спрямо кредитора за задълженията на кредитополучателя по силата на чл. 121-127 от ЗЗД, а задълженията са поети при условията на солидарност-чл.10.2.От Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано от ответниците, се установява задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане на последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното :  1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Посочено е  още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за предоставяне на тези услуги в размер, посочен в т.6 на договора за потребителски кредит. От съдържанието на ОУ към договора, в частта, касаеща посочените допълнителни услуги, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение. На следващо място, в т.12.4 от ОУ е уговорено, че при прекратяване на договора в хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.От преводно нареждане от 20.04.2016г. се установява, че ищецът е превел на кредитополучателя сумата от 5 000лв.; приложени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и искането за отпускане на кредита, подадено от ответника до ищеца, ОУ и погасителен план(за срока на договора от 01.06.2016г. до 01.05.2018г. с вноска по кредита 309,11лв., вноска по пакета доп. услуги 156,25лв. и общ размер на месечна вноска 465,36лв.), както и две уведомителни писма от 09.09.2016г. до длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията, за които няма данни да са изпратени, респ. достигнали до тях.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

           Предявеният  установителен иск за съществуване на вземане за главница в размер на 4864,37лв. обявена за предсрочно изискуема от 07.09.2016г. по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-09.05.2018г., е обоснована с неизпълнение на задълженията на ответниците, като солидарни длъжници по см на чл. 121 от ЗЗД по договора за повече от тридесет календарни дни и настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ автоматично прекратяване на договора, считано от 07.09.2016г., при което ищецът претендира последиците от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на останалата част от непогасената главница.по делото не се оспорва обстоятелството, че ответниците са сключили процесния договор, като валидно са се задължили по него за заплащане на дължимите суми.В тази връзка, за неоснователно приема съдът възражението на адв. С.-ТАК във връзка с предявения размер на главницата, доколкото, видно от данните по делото, ищецът е конкретизирал, че предявява частичен иск за главница в размер на 4 864,37лв., което процесуално действие е изцяло в преценка на ищеца. Възражението на процесуалния представител на ответниците  за липса валидно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, съдът приема за основателно, доколкото липсват доказателства двете писма в тази връзка до длъжниците да са достигнали до тях, а обявяването й съставлява едностранно изменение на договора по см. на чл.20а от ЗЗД и може да породи целените правни последици само ако волята на кредитора е достигнала до знанието на ответниците, което не е установено по делото,  но това обстоятелство, не е достатъчно, за да обоснове неоснователност на установителния иск, поради следното: Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, крайният падеж е уговорен на 01.05.2018г., т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 09.05.2018г., при което следва да се приеме, че независимо от ненастъпилата предсрочна изискуемост на целия дълг, с изтичане на крайния  срок на договора, всички неизплатени суми по договора са станали изискуеми , респ. и това за главница в размер на 4864,37лв., които следва да бъдат заплатени.На следващо място, ищецът ангажира отговорността на двамата ответници в условията на солидарност на задълженията по см. на чл. 121 от ЗЗД, като съдът приема, че доколкото вторият ответник е договорен съдлъжник, солидарно отговорен с кредитополучателя за цялото задължение, то ответниците следва да заплатят солидарно дължимата главница в размер на 4 864,37лв.,  ведно със законната лихва от 09.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 605/25.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1094/2018г. по описа на РСТ, обуславящо основателност на предявения установителен иск в уточнения му размер и неговото уважаване, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК (в този см. ТР №8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК).

          По предявения осъдителен иск за заплащане на договорна лихва в размер на 2247,10лв. за периода от 02.06.2016г. до 01.05.2018г., съдът приема следното: Доколкото е установено по делото обстоятелството, че крайният срок на Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г. е настъпил на 01.05.2018г., като не се оспорва, че дължимата договорна лихва е в размер на 2247,10лв. за посочения период и същата не е погасена, то следва да се приеме, че сумата е изискуема, считано от 02.05.2018г., при което осъдителният иск е основателен и доказан в предявения размер и следва да бъде уважен, на осн. чл. чл.240,ал.2 от ЗЗД.

           По предявения осъдителен иск за сумата от 3593,75лв. възнаграждение за допълнителни услуги по същия Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г. и споразумението, касаещо тези услуги,  съдът приема следното: Съгласно практиката на ВКС в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност, като в тази връзка, съдът приема следното: На първо място, съдът приема, че т.нар. „Споразумение за допълнителни услуги“ е част от договора за кредит, но е обособено като отделно съглашение между страните,  за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от съдържанието му, изброените услуги представляват всъщност права, които ответниците имат по закон, а и доколкото са свързани пряко с договора за кредит, дължимите суми за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в случая дори не става ясно и каква част от сумата в общ размер на 3593,75лв.  се дължи за всяка от услугите, нито дали такива изобщо са предоставяни от ищеца. На следващо място, посочените като услуги възможности не са свързани с каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл. 26,ал.1, пр. трето  от ЗЗД.И не на последно място, обстоятелството, че тези разходи за допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК-над петкратния размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са нищожни и на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че предвид нищожността на споразумението за допълнителни услуги, вземания за такива не са възникнали в полза на ищеца, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от 3593,75лв. за допълнителни услуги е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.

          По разноските:Ищецът е претендирал разноските в заповедното и в настоящото производство, представяйки списък по чл. 80 от ГПК, като исковият съд дължи произнасяне по това искане. С оглед изхода от спора, съдът приема, че от разноските в заповедното производство в размер общо на 364,69лв. ищецът има право на такива в размер на 165,26лв., а от разноските в исковото производство в размер общо на 1363,52лв. има право на разноски в размер на 903,34лв., или общо 1 068,60лв.,  определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  съществуването на вземане в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., против М.Т.Д. с ЕГН  **********,*** и В.М.Х. с ЕГН  **********,***, като солидарни длъжници, за сумата от 4 864,37лв .(четири хиляди осемстотин шестдесет и четири лв. и тридесет и седем ст.), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г.,  ведно със законната лихва от 09.05.2018г. до изплащане на задължението, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 605/25.06.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1094/2018г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК .

           ОСЪЖДА М.Т.Д. с ЕГН  **********,*** и В.М.Х. с ЕГН  **********,***, да заплатят солидарно на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., сумата от 2 247,10лв.(две хиляди двеста четиридесет и седем лв. и десет ст.), представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г., на осн. чл. чл.240,ал.2 от ЗЗД.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., против М.Т.Д. с ЕГН  **********,*** и В.М.Х. с ЕГН  **********,***, като солидарни длъжници, осъдителен иск за заплащане на сумата от 3 593,75лв.(три хиляди петстотин деветдесет и три лв. и седемдесет и пет ст.)за допълнителни услуги по Споразумение за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2016г., като неоснователен, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.

           ОСЪЖДА М.Т.Д. с ЕГН  **********,*** и В.М.Х. с ЕГН  **********,***, да заплатят на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., разноски в заповедното производство в размер на 165,26лв. и в исковото производство в размер на 903,34лв., или общо 1 068,60лв.,  определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                                      Съдия: