РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Белоградчик, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100697 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК, във вр. чл.
79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 36 ал.1 и чл. 37 ЗА - за установяване на
вземането на заявител, произтичащо от договор за правна защита и съдействие в р-р на 21
100.00лв.
Ищеца СЛ. МЛ. Н. излага в предявената искова молба : Работи като адвокат при
АК-Видин. Сключила с ответника Община Димово договор за правна защита и съдействие
№ 20/2017 г., по който следвало да представлява ответника в качеството му на гр. ищец по
НОХД № 22/2017 г. на ОС Монтана. Участвала в това и проц. качество като представител
на ответника по цитираното производство. Въпреки, че ищеца е изпълнил задълженията си
по договора не му е платено от ответника възнаграждение в р-р на 21 100.00 лв.
Проведено е производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 598/2021 г. на БРС /в т.ч.
подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че в полза на ищеца съществува вземане с/у
ответника в размер на 21 100.00лв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 20/2017 г. и разноските по ч.гр.д. № 598/2021 г., и се присъдят разноските по
настоящото дело
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 598/2021 г.
по описа на БРС.
Ответника е оспорил предявения иск.
1
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - от 13 проведени съд.
заседания ищеца не е присъствал на четири и на две – се явил със закъснение, респ. не е
налице точно изпълнение по договора; - активността е била с изявление : „да се даде ход на
делото“, и „подкрепям прокурора“; - предявява възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
От приетите писм. доказателства се установява, че м/у ищеца и ответника е сключен
договор правна защита и съдействие № 20/2017 г., по който на ищеца е възложено проц.
представителство на ответника по НОХД № 22/2017 г. на ОС Монтана
Договорено е възнаграждение в р-р на 21 100.00лв.
Не се събраха доказателства, а ответника и не твърди да е платил договореното
възнаграждение в срок.
От приложения заверени преписи от протоколи за проведени открити заседания по НОХД
№ 22/2017г. се установяват извършени процесуални действия от ищеца по процесуално
представителство на ответника-общ. Димово в качеството и на гр. ищец по делото.
Отношенията м/у страните касаят договор за правна защита и съдействие.
Този договор е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се
задължава да извърши определени действия (правни консултации, изготвяне на договори и
други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към
уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл.
280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата/ЗА/. Така в последния, за
разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, предвижда, че адвокатският труд е винаги
възмезден, независимо дали е уговорено възнаграждение или не - чл. 36, ал.1 ЗА. Ако липсва
уговорка относно възнаграждението, адвокатът може да поиска от съответния адвокатски
съвет да определи такова (чл. 36, ал.3 ЗА).
За да бъде основателен искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл.
36, ал.1 ЗА ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор,
с които ответникът възлага на ищеца определени правни действия и правна защита; че
ищецът е изпълнил задълженията си и е настъпил падежът на вземането му, както и неговия
размер (съобразно договора или определено от адвокатския съвет). Ответникът следва да
докаже своите оспорвания и възражения - че договорът е прекратен или че е платил
дължимото.
Съгл. чл. 24 ал.1 т.2 и т.3 ЗА, упражняването на адв. професия включва изготвяне на
съдебни книжа и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и
законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и
служби, както и пред физически и юридически лица.
Като процесуален представител адвокатът е длъжен да следи за интересите на клиентите си
по най - добър начин, за изпълнението на което законът му е осигурил както правата по чл.
31 ЗА, така му е вменил и задължения по чл. 40 ЗА. Със сключения договор за адвокатска
2
помощ адвокатът - повереник поема задължението за правна защита, а не за определен
резултат, като защитата адвокатът осъществява според своите възможности, познания и
юридическа подготовка.
Договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който са налице
специални правила, предвидени в ЗА. Посоченият нормативен акт предвижда засилена
защита на имуществените права на адвокатите и ограничава до минимум възможността за
засягането на същите, вкл. в случаите на некачествено изпълнение на поетите от тях
задължения. Единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал.4 ЗА - когато съдебното
производство бъде прекратено по вина на адвоката. Законът за адвокатурата, като специален
закон, не предвижда никакви други имуществени последици от рода на намаляване или
връщане на възнаграждението при различните други форми на пълно или частично
некачествено изпълнение на задълженията на адвокатите. Ако волята на законодателя е била
в тези случаи да намерят приложение общите правила за неизпълнение на задълженията,
предвидени в ЗЗД, то в такъв случаи се обезсмисля правилото на чл. 35, ал.4 ЗА, доколкото
уредената в него хипотеза също може да се подведе под общите правила и не е било
необходимо специалното й посочване. От изложеното дотук се налага изводът, че правото
на адвоката да получи възнаграждение не зависи от качественото изпълнение на неговите
задължения, освен в специалната хипотеза на чл. 35, ал.4 ЗА. Ето защо, дори осъществената
от ищеца защита да не е съвпадала с исканата от ответника му се следва дължимото и
уговорено между страните възнаграждение.
Законът дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил
доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без да се изискват
специални основания за това, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме,
че уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи - аргумент от чл. 288
ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение
в хода на изпълнение на поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се
дължи. /така решение № 482/13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2010 г. на IV г.о./ В
същото решение се приема дори, че липсата на изпълнителна дейност не е основание за
недължимост на възнаграждението, когато е уговорено, тъй като при поръчката не се дължи
определен резултат.
Неоснователно е искането на ответника по реда на чл. 78, ал.5 ГПК да се намали
уговореното адвокатско възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие,
каквато е исковата претенция. Съдът разполага с тези правомощия само по висящи дела, във
връзка с присъждането на разноски, направени за адвокатско възнаграждение именно по
тези дела и то само по искане на насрещната страна, а не на една от страните по договора за
правна защита и съдействие.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, във вр.
чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 36 ал.1 и чл. 37 ЗА - за установяване
вземането на заявител, произтичащо от договор за правна защита и съдействие в р-р на 21
100.00 лв. е основателен и като такъв го уважава изцяло.
3
Предвид изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 422.00 лв. – държ. такса и 1 500.00 лв. – адв. възнаграждение
по настоящото дело и разноски по ч.гр.д. № 598/2021г. в общ размер 1 672.00 лв.
Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на хонорара на адвоката на
ищеца, съдът приема за неоснователно. В конкретния случай, адв. възнаграждение на
пълномощника на ищеца не е завишено предвид разпоредбите на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/09.07.04г. за МРАВ.
На ответника не се следват разноски в размер на 1 160.00лв. – адв. възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Община Димово, обл. Видин, ЕИК
*********, адрес гр. Димово, обл. Видин, ул. „Г. Димитров“ № 137, че дължи на СЛ. МЛ. Н.
ЕГН ********** от гр. В., ул. „....“ № ..., ет.3, офис 4 сумата 21 100.00 лв. – главница по
договор за правна защита и съдействие № 20/2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2021 г. до окончателното и изплащане
Осъжда Община Димово, ЕИК ********* да заплати на СЛ. МЛ. Н. ЕГН **********
направените по настоящото дело разноски в размер на 422.00 лв. – държ. такса и 1 500.00 лв.
– адв. възнаграждение, както и 1 672.00 лв. - разноски по ч. гр. д. № 598/2021 г. по описа на
БРС.
Оставя без уважение искането на Община Димово, ЕИК ********* за присъждане на
разноски по настоящото дело в размер на 1 160.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4