Определение по дело №884/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2305
Дата: 26 ноември 2018 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20182100100884
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 2305                                26.11.2018                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..………………граждански състав …………..

на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                 

                                                        Председател: Десислава Динкова

                                                         Членове:

                                                    

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

гражданско дело № 884 по описа за 2018 година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на М. Георгиевна Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:  Руска Федерация, гр. Москва, ул. „Раменски“, бл. 11, кор. 1, ап. 200, чрез пълномощник и съдебен адресат адв. В.Б. ***, пл. “Тройката“ № 4, ет. 2, офис 5, против К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, бул. "Демокрация" № 81, ет. 1, ап. 2, с предназначение жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., при съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта 07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над обекта 07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е разположен в сграда 1, ситуирана в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, както и за осъждане на ответника да предаде владението върху гореописания имот.

Твърди се в исковата молба, че ищцата придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на извършена от родителите й дарствена сделка, обективирана в нотариален акт № 112, том XIV, дело № 6490, вх. рег. № 8138 от 12.08.1999 г. по описа на СВ-Бургас. Сочи се, че предвид характера на сделката, имотът е лична собственост на ищцата, която живее постоянно в Руска Федерация и не е посещавала България от 2001 г. Посочва се, че на 21.11.2013 г. с пълномощно изх. № 12882/21.11.2013 г., заверено от завеждащ консулска служба при посолството на Р.България в гр. Москва, ищцата упълномощила приятелката си Анна Дянкова Янчева-Костадинова, с постоянен адрес ***, да я представлява с правото да сключва договори за отдаване под наем на процесния имот, без право упълномощената да се разпорежда с имота. В началото на юни 2018 г. Костадинова разбрала от съседи, че имота на приятелката й е продаден. Посетила имота и на адреса заварила ответника, който й обяснил, че преди два месеца закупил апартамента и е негов собственик. От извършена в СВ- Бургас справка се установило, че по партидата на имота бил вписан нотариален акт № 141, том I, рег. № 2290, дело №  92 от 26.04.2018 г. по описа на Нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, с който ищцата, действайки чрез пълномощника Любомира Йорданова, ЕГН **********, продала процесния имот на ответника, срещу цена от 49 000 евро, преведена по посочена от пълномощника банкова сметка, ***ритания и Северна Ирланди Твърди се, че ищцата не е разкривала тази сметка, както и не е теглила/получавала посочената в нотариалния акт продажна цена.  Ищцата заявява, че съгласно горецитирания нотариален акт, Любомира Йорданова се е легитимирала като неин пълномощник с пълномощно с рег. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018 г., заверено от нотариус Мариета Трошева, рег. № 684, с район на действие РС-Малко Търново. Твърди се, че ищцата не познава лицето Любомира Йорданова, не е упълномощавала същата с каквито и да било права, не е упълномощавала лица да се разпореждат от нейно име с процесния имот, нито е подписвала пълномощно с рег. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018 г., заверено от нотариус Мариета Трошева. Заявява се, че на 04.04.2018 г. ищцата не била в България, а в Руската Федерация, поради което е обективно невъзможно да го е подписала. В тази връзка се твърди, че използваното в нотариалното производство пълномощно и декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗННД, съпътстващи сделката, са неистински досежно тяхната автентичност, а именно не са подписани от ищцата М.Д.. При извършване на упълномощаването, представилото се за нея лице действало с неистински документ за самоличност – фалшива лична карта. Заявява се, че при сключване на договора за покупко-продажба ищцата била мнимо представлявана от лицето Любомира Йорданова, като последната не разполагала с представителна власт да сключи посочения договор от нейно име. В тази връзка ищцата оспорва представителната власт и изрично заявява, че не потвърджава сключения от това лице договор и същият не я обвързва. Счита сделката, извършена с нотариален акт № 141, том I, рег. № 2290, дело №  92 от 26.04.2018 г. по описа на Нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради което същата не поражда правно действие и не настъпва вещно-транслативен ефект по чл. 24 от ЗЗД. Твърди се също така, че към момента фактическата власт върху процесния имот се упражнява от К.Г., който не владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, и е недобросъвестен, поради което ищцата счита, че е налице правен интерес да потърси петиторна защита на претендираното от нея право на собственост по чл. 108 от ЗС.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

Заявява се, че не са налице посочените в исковата молба пороци при сключване на сделката – неистинност на пълномощно с рег. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018 г., заверено от нотариус Мариета Трошева, рег. № 684, с район на действие РС – Малко Търново, както и на декларациите по чл. 264, ал.1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Твърди се, че ищцата лично се била явила пред нотариуса в Малко Търново, легитимирала се с документа си за самоличност, след което нотариусът заверил процесното пълномощно, както и декларациите по ДОПК. Посочва се, че при сключване на сделката ответникът превел по сметка на ищцата продажната цена от 49 000 евро, в посочена от пълномощника сметка в банка Метробанк, след представено извлечение от същата, от което били видни номерът на сметката, идентификационния код на банката и титулярите на сметката – продавачката М.Д. и друго лице – Ирина Койчева.

Оспорват се твърденията на ищцата за недобросъвестност на ответника като неподкрепени с доказателства. Изтъква се, че действията му били добросъвестни, действал изцяло според законовите разпоредби и указания на продавача, дадени чрез пълномощника Любомира Йорданова. Твърди се, че не е имал никакви основания да се съмнява, че сключва договора с действителен пълномощник на собственика на апартамента – напротив, след като същият се явил с нотариално заверено пълномощно и сделката била сключена, заплатил продажната цена и бил убеден, че няма никакви основания за притеснения. Също така извършил проверка на имота за вписани тежести и възбрани и не установил наличието на такива.

Твърди се, че след покупката извършил основен ремонт на имота, чиято обща стойност възлизала на 30 000 лв. – разходи за материали и труд, изразяващи се в подмяна плочките в санитарните помещения и коридора, ремонт на ел.инсталацията и водопроводната инсталация, смяна на мазилки, шпакловка и боядисване. При извършването им били причинени неудобства на съседите, които разбрали, че имотът вече има нов собственик. Ответникът, бидейки добросъвестен владелец, не се прикривал – напротив, всички разбрали, че се извършват ремонтни дейности. Сочи се, че това било нормално поведение на човек, придобил жилищен имот и в никакъв случай не го прави недобросъвестен.

Изтъква се от ответника, че евентуалното уважаване на исковете би обосновало претенцията му за връщане на платената продажна цена от 49 000 евро, както и за допълнително обезщетение за извършените в имота подобрения на стойност 30 000 лв., в резултат на които стойността на имота се увеличила с 65 000 лв. В тази връзка ведно с отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск против ищцата по главния иск - М.Д. и Ирина Миткова Койчева, ЕГН **********, за осъждането им солидарно да заплатят на К.Г., сумата от 49 000 евро, представляваща платената с отпаднало основание продажна цена на процесния недвижим имот. Също така се отправя искане за осъждане на М.Д. да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 65 000 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот след извършените подобрения, както и сумата от 3 874,93 лв., представляваща разноски по сделката за местен данък (2875.07 лв.), нотариална такса (902.02 лв.) и такса за вписване (97.84 лв.). Иска се и заплащане на законната лихва за забава върху претендираните суми считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им заплащане. В насрещната искова молба отново се излагат фактите по сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 141, том I, рег. № 2290, дело №  92 от 26.04.2018 г. по описа на Нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, изплащането на продажната цена по банкова сметка, *** М.Д. и Ирина Койчева. Подробно са описани действията по ремонти и подобрения на посочената от ищеца по насрещния иск стойност, като се сочи, че същите са извършени преди получаването на исковата молба. В резултат на това стойността на имота се повишила с 65 000 лв. Изтъква се, че К.Г. бил добросъвестен при придобиване на владението и извършването на подобренията. Претендират се разходите по сделката, които следва да се възстановят на купувача, тъй като Г. не би ги направил, ако не беше купил процесния имот.

По указания на съда, с молба от 17.09.2018 год. ответникът уточнява, че насрещният иск е предявен при условията на евентуалност спрямо първоначално предявения иск. Претенцията за сумата от 49 000 евро се основава на фактическите твърдения, че продажната цена е преведена по обща банкова сметка *** – Ирина Койчева, поради което, при евентуално уважаване на първоначалния иск, двете лица – титуляри на сметката, дължат на купувача на имота заплатената на отпаднало основание цена. Вземането срещу ищцата за сумата от 65 000 лв. се основавал на твърдението за добросъвестно извършените подобрения, със стойността на които се е увеличила цената на имота.

По указания на съда, с молба от 02.10.2018 год. ответникът уточнява, че претенцията му относно заплатените от него данъци и такси в общ размер от 3874.93 лв. се дължи след евентуалното уважаване на предявения от М.Д. иск, тъй като ответникът се е обеднил, респективно развалянето на сделката по инициатива на продавача, без да е налице някакво неизпълнение на задълженията на купувача, обосновават претенцията за посочената сума. Относно иска срещу Ирина Койчева се сочи, че пасивната солидарност се обосновава с общото притежание на банковата сметка, по която е бил преведена продажната цена. Уточнява, че солидарно предявеният иск, в частта относно Ирина Койчева, се явява обратен иск, във връзка с което изрично заявява желанието си за привличане на същата като трето лице – помагач.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.      

 

 По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Съдът е сезиран с първоначален ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС,  предмета на който е защита правото на собственост на ищцата. Исковата молба съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да й предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. По тези съображения ОСГК на ВКС с Тълкувателно решение №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк. д. №4/2014г. в т.2А изрично е указал на съдилищата, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

Ответникът притежава титул за собственост – нотариален акт, според който е придобил правото си от транслативна сделка (договор) с ищцата.

Последователно ищцата излага обстоятелства, на които основа иска си и предявява своите претенции против ответника в съответствие с тях и със съществуващия правен интерес от съдебна намеса, като навежда доводи за недействителност на сделката под формата на възражение и по този начин въвежда в основанието на иска едно преюдициално правоотношение. Възражението по своята същност обаче съставлява форма на защита от страна на ответника, не е годно да въведе нов спорен предмет на делото от страна на ищеца, с оглед на което на ищцата следва да бъдат дадени указания да заяви дали поддържа искова претенция за недействителност на договора за покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, поради представляването ѝ от мним пълномощник. За да бъде дадена квалификация на предявените искове, следва да се изясни въпроса за наличието или липсата на искова претенция по отношение на преюдициалното правоотношение за валидността на сделката, сключена с нотариален акт № 141, том I, рег. № 2290, дело №  92 от 26.04.2018 г. по описа на Нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК. Поради това, на основание чл.145 от ГПК на ищцата следва да се укаже да заяви изрично дали предявява и поддържа такава установителна претенция и ако поддържа – следва да внесе отделна държавна такса.

Едва след изпълнение на горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете и ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните.

С така депозирания отговор на исковата молба е отправено от ответната страна искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в настоящия процес да бъдат конституирани като трети лица - помагачи на негова страна следните лица: Мариета Желева Трошева - нотариус с рег. № 684 на НК, Пламена Г. Димова - помощник-нотариус по заместване при нотариус Мариета Трошева, и Любомира Петрова Йорданова – пълномощник на продавача. Тези искания съдът намира за неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Връзката между страните по спора и третото лице, а оттам и правният интерес, произтичат от материалноправните им отношения. Такива за третото лице са случаите, в които по изключение решението простира своята сила на пресъдено нещо и върху него, т.е. извън спорещите по делото- например при другарство; или когато законът предполага възникване на регресна отговорност между привличащия и привлечената страна. Интересът на главната страна, която привлича помагач, произтича от необходимостта да постигне удовлетворяващо тезата ѝ решение, а при негативен резултат, да обвърже третото лице с мотивите му така, че да се улесни последващото производство, което подпомаганата страна ще води в защита на своя интерес спрямо подпомагащата. При всички случаи в крайна сметка привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за привличащия. В случая не е налице нито една от горните материалноправни зависимости в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна. При съобразяване на изложеното съдът намира за неоснователно искането за привличане като трети лица – помагачи на К.Г. нотариус М.Трошева, пом.нотариус Пламена Димова, пълномощникът Любомира Йорданова и титулярът на сметката Ирина Миткова Койчева.

 В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК е предявен от ответника при условията на евентуалност насрещен иск (по-късно наименован обратен), против ищцата по главния иск и Ирина Койчева, за солидарното им осъждането да заплатят сумата от 49 000 евро, представляваща платената с отпаднало основание продажна цена на процесния недвижим имот. Също така се отправя искане за осъждане на М.Д. да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 65 000 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот след извършените подобрения, както и сумата от 3 874,93 лв., представляваща разноски по сделката за местен данък (2875.07 лв.), нотариална такса (902.02 лв.) и такса за вписване (97.84 лв.). Иска се и заплащане на законната лихва за забава върху претендираните суми считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им заплащане.

Предявяването на насрещен иск е способ за последващо обективно съединяване на искове, поради което същият може да бъде предявен единствено против ищеца, не и против друго лице. Недопустимо е едновременно предявяване с една молба на насрещен иск против главния ищец и обратен иск против трето лице, което не участва в производството. Предявяването на тези искове за общо разглеждане с една молба от страна на ответника в настоящото производство с нищо не променя тяхната самостоятелност. В случая, сами по себе си исковете са допустими и подсъдни на настоящия съд, като преценката за възможността за съвместно разглеждане на исковите претенции е изцяло в дискрецията на сезирания с тях съд. При съобразяване на така предявените от ответника обективно съединени искови претенции, съдът намира, че производството по тези искове за заплащане на посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, следва да бъде отделено и настоящото производство да бъде прекратено в тази му част. По така предявените искови претенции са отстранени всички указани от съда нередовности, включително е внесена дължимата държавна такса. След разделяне на производството следва да се предприемат действия по изпращане на препис от исковата молба и доказателства към нея на ответниците – ищцата по настоящото дело и третото лице, с указания за представяне на отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.

На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства. По останалите доказателствени искания на страните съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изпълнение на дадените указания  

Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от М. Георгиевна Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:  Руска Федерация, гр. Москва, ул. „Раменски“, бл. 11, кор. 1, ап. 200, чрез пълномощника и съдебен адресат адв. В.Б. ***, пл. “Тройката“ № 4, ет. 2, офис 5, иск против К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответната страна, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, бул. "Демокрация" № 81, ет. 1, ап. 2, с предназначение жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 92 кв.м., с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м., при съседи: СОС с идентификатори - на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта 07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11 и над обекта 07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е разположен в сграда 1, ситуирана в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, както и за осъждане на ответника да предаде владението върху гореописания имот.

ОТДЕЛЯ насрещния иск на К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против ищцата по главния иск - М.Д. и Ирина Миткова Койчева, ЕГН **********, за осъждането им солидарно да заплатят на К.Г., сумата от 49 000 евро, представляваща платената с отпаднало основание продажна цена на процесния недвижим имот; за осъждане на М.Д. да заплати на ищеца по насрещния иск 65 000 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот след извършените подобрения, както и сумата от 3 874,93 лв., представляваща разноски по сделката за местен данък (2875.07 лв.), нотариална такса (902.02 лв.) и такса за вписване (97.84 лв.), както и заплащане на законната лихва за забава върху претендираните суми считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им заплащане.

ПОСТАНОВЯВА насрещната искова  молба с приложенията и уточненията да се образуват в ново гражданско дело, което да се докладва на настоящия състав за администриране на исковата молба.      

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в частта досежно насрещните исковите претенции на К.А.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против ищцата по главния иск - М.Д. и Ирина Миткова Койчева, ЕГН **********, за осъждането им солидарно да заплатят на К.Г., сумата от 49 000 евро, представляваща платената с отпаднало основание продажна цена на процесния недвижим имот; за осъждане на М.Д. да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 65 000 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот след извършените подобрения, както и сумата от 3 874,93 лв., представляваща разноски по сделката за местен данък (2875.07 лв.), нотариална такса (902.02 лв.) и такса за вписване (97.84 лв.), както и заплащане на законната лихва за забава върху претендираните суми считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им заплащане.

УКАЗВА на ищцата в седмичен срок от съобщението, с препис за насрещната страна, да заяви дали поддържа искова претенция за недействителност на сделката, сключена с нотариален акт № 141, том I, рег. № 2290, дело №  92 от 26.04.2018 г. по описа на Нотариус Гергана Сазанова с рег. № 396 на НК, и ако поддържа такава претенция – да внесе отделна държавна такса.

ДОКЛАДВА на страните гр.дело № 884/2018 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ОСТАВЯ без уважение исканията на ответника да бъдат конституирани Мариета Желева Трошева - нотариус с рег. № 684 на НК, Пламена Г. Димова - помощник-нотариус по заместване при нотариус Мариета Трошева, и Любомира Петрова Йорданова – пълномощник на продавача, както и Ирина Миткова Койчева като трети лица - помагачи на негова страна. 

ОБЯВЯВА на страните, че след изпълнение на горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете и ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в съдебното заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  08.01.2019 год. от 15.00 за която дата и час да се призоват страните.

Определението да се връчи на страните, като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от връчването му, в частта, в която е оставено без уважение искането за конституиране на Мариета Желева Трошева, Пламена Г. Димова, Любомира Петрова Йорданова и Ирина Миткова Койчева като трети лица - помагачи на страната на ответника

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: