РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. гр. Хасково, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101510 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.228 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД – за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 725/2021г.
по описа на Районен съд-Хасково от Д. И. Г. и З. И. Г., двамата от гр.Хасково
против Т. И. Т., от същия град.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2016г. между ищците като
наемодатели и ответника като наемател бил сключен Договор за наем на
търговски обект, находящ се в гр.Хасково, ул. „***“ №**, подземен етаж на
кота минус едно, с уговорена между страните месечна наемна вноска в размер
на 400 лева. Договорът бил сключен за срок от една година, с уговорка за
неговото продължаване, в случай че в 7 дневен срок преди изтичане срока на
действието му никоя от страните не заяви, че желае неговото прекратяване. С
така сключения договор наемателят се задължил да заплаща уговорения
месечен наем на наемодателите в срок до 15-то число на текущия месец. От
01.01.2020г. ответникът престанал да изпълнява задължението си за
заплащане на наемните вноски. Предвид епидемиологичната обстановка и
1
обявеното извънредно положение през 2020г., страните по договора
постигнали уговорка наемателят да ползва наетото търговско помещение, без
да им заплаща дължимия наем за месеците март, април и май на 2020г.,
поради което ищците не предявявали претенции за този период. След
изтичането на договорения между страните период без наемни вноски,
ответникът не изпълнявал поетите с договора задължения, като спрял да
отговоря на телефонните обаждания на ищците. След изчакване с оглед
доброволно уреждане на договорните отношения, на 15.02.2021г. ищците
изпратили нотариална покана до ответника, с която същият бил поканен да
заплати наемните вноски, ведно с уговорена неустойка за забава на
плащането, която била в размер на 1% за всеки просрочен ден върху
дължимата сума. Претендираната от наемодателя сума представлявала
дължими наемни вноски за месеците януари, февруари, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2020г. и за месеците януари и
февруари на 2021г., която възлизала в размер на 4 400 лева, както и сумата от
2880 лева, представляваща неустойка за забава на плащането, в размер на 1%
за всеки просрочен ден върху дължимата сума. Тъй като ответникът не
изпълнил задължението си, ищците подали в Районен съд–Хасково Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника и възоснова на него било образувано Ч.гр.д. №
724/2021 г. по описа на Районен съд–Хасково, по което съдът издал заповед за
изпълнение, с която уважил претенцията им. Тъй като длъжникът възразил
срещу издадената заповед за изпълнение, съдът им дал указания за
предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, което от своя страна обуславяло правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба. Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищците сумата от общо 7 280 лева, включваща сумата
от 4 400 лева - дължими наемни вноски за месеците януари, февруари, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020г. и месеците
януари и февруари 2021 г. по сключения Договор за наем на търговски обект,
находящ се в гр.Хасково, ул.“****“ №** подземен етаж на кота минус едно; и
сумата в размер на 2 880 лева - неустойка за забава, уговорена в т.31 от
договора за наем, подписан между страните, представляваща 1% за всеки
просрочен ден върху дължимата сума. Претендират направените в
2
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения за неоснователност на същия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възоснова на заявление по Ч.гр.д. № 725/2021г. по описа на Районен
съд-Хасково е издадена Заповед № 10/08.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Т. И. Т. да
заплати на кредитора Д.И. Г. и кредитора З. И. Г. сумата от 7 280 лева, от
които 4400 лева - дължими наемни вноски за месеците януари, февруари,
юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020г. и
месеците януари и февруари 2021г. и 2 880 лева - неустойка, както и
направените по делото разноски в заповедното производство – за държавна
такса в размер на 145.60 лева и адвокатско възнаграждение – 300 лева. След
надлежно връчване на заповедта длъжникът е възразил срещу същата и съдът
е указал на заявителите да предявят иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си. В указания от съда срок заявителите са предявили настоящия
установителен иск, поради което същият е допустим. Разгледан по същество,
е и основателен.
По несъмнен начин се установи, че на 16.03.2016г. е бил сключен
Договор за наем между ищците в качеството им на наемодатели и ответника в
качеството му на наемател за временно и възмездно ползване на собствен на
наемодателите недвижим имот, представляващ търговски обект в гр.Хасково,
ул. „*****“ № **, подземен етаж на кота минус едно, като е била уговорена
наемна цена в размер на 400 лева месечно, платима до 15-то число на
текущия месец. Първоначалният срок на договора е бил за една година, като
страните са договорили начин на продължаване на неговото действие, поради
което и не се спори, че същият договор не е бил прекратен през исковия
период.
Съгласно чл.31 от договора, при неизпълнение на задължението на
наемателя да заплаща в срок определения наем, той дължи неустойка в
размер на 1% за всеки просрочен ден върху дължимата сума. Страните по
договора са подписали и приемо-предавателен протокол за предаване на
наетия имот от наемодателя на наемателя, видно от записаното в чл.34 от
3
договора.
Като писмени доказателства по делото бяха приети Нотариална
покана, изпратена от ищците до ответника, с която го уведомяват, че има
неизплатени наемни вноски, с посочване на сумата и периода на тяхната
дължимост. В т.4 на поканата ищците са отправили покана също така да им
бъде предаден имота, именно поради неизпълнението да се заплаща наемната
цена. Представи се и доказателство за връчването на нотариалната покана от
нотариус Й. Ф. с рег.№ 779 на Нотариалната камара на Република България на
адресата Т. И. Т., с дата 15.03.2021г. Представи се и Приемо - предавателен
протокол от 16.06.2021г., от който съдът установи, че ответникът Т. И. Т. е
предал на ищеца Д. И. Г. процесния обект.
Събраха се и гласни доказателства чрез разпита на свид. М. Х.С.,
чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими
за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите,
събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
При тези данни по делото, съдът намира, че е основателна
претенцията на ищците за заплащане на наем. Безспорно е по делото, че е
налице един сключен редовен договор за наем, който за страните е породил
задължения и права, произтичащия от правния характер на такъв вид договор.
Безспорно е още, че до края на 2019г. наемателят е заплащал наемната цена в
уговорените срокове и размери. Няма данни обаче такъв наем да е бил
заплащан за месец януари и м. февруари 2020г. По устна договорка и
възоснова на добрата воля на наемодателите, същите са пожелали, с оглед на
извънредната епидемична обстановка в страната, ответникът да не им
заплаща наем за м.март, м.април и м.май 2020г. Самият ответник не отрича за
такава договорка, но твърди, че наемодателите не искали наем и за
следващите месеци. В тази насока обаче не са представени никакви
доказателства. Освен това следва да се посочи, че със самото твърдение на
ищците за неплащане на наем, доказателствената тежест в процеса лежи
върху ответника. Това е така, доколкото неплащането е отрицателен факт,
който не подлежи на доказване от кредитора. При тези данни по делото съдът
намира, че по безспорен начин се установява, че ответникът дължи
стойността на неплатения наем за исковия период. Неоснователни съдът
намира възраженията му в насока, че от исковата сума не дължи такава в
4
размер на 1200 лева /3 месеца х 400 лева/. В тази връзка ответникът се
позовава на показанията на свид. М. С., който твърди, че му дал в заем сумата
от 800 лева през м. август 2020г., която сума ответникът дал на ищеца.
Свидетелят обаче не знае за взаимоотношенията между страните, не е
присъствал на самото предаване на парите, дори не знае за какво точно
ответникът е взел този заем от него. Твърденията му са все в сферата на
предположенията, поради което съдът не ги кредитира. По делото няма
доказателства също и относно другите 400 лева, които ответникът предал на
ищеца, нито такива, които да сочат, че му е бил „опростен“ наема за три
месеца, като не сочи за кой точно период става въпрос. Не могат да се
споделят и навежданите доводи, че е бил лишен от правото на ползване на
наетата вещ, тъй като и в тази насока не се представят доказателства, а от
твърденията на ищците става ясно, че просто е била заключена общата врата с
цел по-добра охрана на всички обекти, намиращи се на това ниво в сградата.
Досежно претенцията за заплащане на неустойка поради забавеното
изпълнение съдът намира същата за основателна и доказана. От уговореното в
чл.31 от договора съдът прави обоснован извод, че страните са се
споразумели в случай на забава в плащането на наемната цена наемателят да
дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден. В този смисъл
исковата претенция е основателна и доказана по размер, поради което също
следва да бъде уважена. Това е така, защото сумата, която се претендира от
ищците, е на договорно основание, като неизпълнение на действителен
договор, по който ответникът не е плащал в срок определения наем. Или,
ответникът дължи на ищците неустойка в размер на 2 880 лева.
Предвид изхода на производството, то и разноските по заповедното
производство, направени от заявителите, следва да им бъдат присъдени, или
общо сумата в размер на 445.60 лева.
На ищците следва да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски, произтекли от внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, общо в размер на 445.60 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. И. Т., ЕГН ********** от гр.
5
Хасково, ж.к. „******* дължи на Д. И. Г., ЕГН **********, от гр. Хасково ,
ул.***** и З. И. Г., ЕГН **********, от гр. Хасково, ул. „***********,
сумата 7 280 лева, от които 4 400 лева - дължими наемни вноски за месеците
януари, февруари, юни, юли, август, септември, октомври ноември и
декември 2020г. и месеците януари и февруари 2021г. и 2 880 лева -неустойка
за забава, по Договор за наем от 16.03.2016г. на търговски обект, находящ се
в гр.Хасково, ул.“*****, подземен етаж на кота минус едно, за които суми е
издадена Заповед № 10/08.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 725/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН ********** от гр. Хасково, ж.к. *****, да
заплати на Д. И. Г., ЕГН **********, от гр. Хасково , ул.“К****** и З. И. Г.,
ЕГН **********, от гр. Хасково, ул. „******, сумата от 891.20 лева, от която
445.60 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 725/2021г. по
описа на Районен съд-Хасково и 445.60 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6