РЕШЕНИЕ
Номер 328 01.07 Година 2019
Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение,
На 18.06. 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Стойка Иванова, като
разгледа докладваното от Съдията дело номер 355
по описа на съда за 2018 година, взе предвид следното:
Предявени са главни
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗО
и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени
главните искове, се предявяват осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „М.Т.“ ЕООД твърди, че на 24.02.2015 г. между него, в качеството му на
Изпълнител, и Н., представлявана от директора на Р. - С.З., в качеството на Възложител,
са сключени Договор № 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и Договор № 241702/24.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска
помощ по клинични процедури по НРД
Посочва, че договорът е сключен в гр. С.З. между него и Н., представлявана
от директора на Р.-С.З. по силата на законовата делегация на чл.59, ал.1 ЗЗО и
тъй като правният статут на Н. е определен в чл.6, ал.1 от Закона за здравното
осигуряване, регламентиращ качеството ѝ на юридическо лице със седалище -
С., съгл. чл.2, ал.1 ЗЗО, Р. - С.З. е териториално поделение на Н., като
съгласно чл.20, ал.1, т.1 ЗЗО, директорът на Р. представлява Н. на териториално
равнище.
Съгласно чл.45 и чл.47 ЗЗО, както и според чл. 2, ал. 1, т. 7 и 8 от
Националния рамков договор за медицински дейности за 2015 год., сключен между Н.
и БЛС, заплащането за оказаната медицинска помощ се извършва от бюджета на Н.
чрез съответната Р. на предоставилия я изпълнител. За болницата плащанията на
сумите за медицинска дейност се извършват от Р. - С.З., поради което и съгласно
чл.108, ал.2 във връзка с чл.104 от ГПК искът, предявен срещу Н., е подсъден на
Окръжен съд С.З., където е възникнало правоотношението, от което произтича
спорът и където е седалището на платеца на сумите, Р. - С.З..
Твърди, че за периода 01.11.2015 г. - 30.11.2015г. е оказал болнична
медицинска помощ на здравноосигурени български граждани, във връзка с което са издадени
фактури, като незаплатена към настоящия момент е сумата в размер на 409 144,00 лв., представляваща сбор от
дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена дейност по клинични
пътеки /КП/ по фактура № **********/08.12.2015 г. и спецификация към същата в
размер 367 324 лв. и за вложени медицински изделия по фактура с №
**********/08.12.2015 г. на стойност 41 820 лева.
Ищецът посочва, че незаплатената сума от 367 324 лв. представлява оказана
болнична помощ на 557 пациенти през ноември 2015г., като това са български
граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията
им. Твърди, че през ноември
Посочва, че при лечението на пациенти през процесния период са вложени
медицински изделия, стойността на които се заплаща от Н. извън цената на
клиничната пътека. Ищецът твърди, че през ноември
Сочи, че съгласно чл.35 от Договора, Н. се е задължила да извърши плащане
чрез Р. - С.З. до 30-о число на месеца, следващ отчетния и тъй като отчетен в
случая е месец ноември 2015 год., то плащането на сумата за оказаната болнична
помощ, е следвало да стане до 30.12.2015г. За незаплатената сума по фактурата,
считано от 31.12.2015г. до датата на подаване на исковата молба -
07.12.2018г., на основание чл. 86 от ЗЗД, счита че Н. дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху неплатената главница от 409
144 лева, а именно - 121 979,94 лева.
Твърди, че въпреки многократните опити, до доброволно уреждане на спора не
се е стигнало, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Н. да заплати на „М.Т.“ ЕООД сумата от 409 144,00 лева, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ заплащане,
представляваща извършена през месец ноември 2015г. болнична помощ по клинични
пътеки по Договор № 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП,
която сума е по фактура № **********/08.12.2015 г. и спецификация към нея, с
неплатен остатък от 367 324,00 лева и вложени за лечението на здравноосигурени
пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП по
фактура № **********/08.12.2015 г., и спецификациите към нея на стойност 41 820
лв., както и сумата от 121 979,94 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД
за забавено плащане на главницата от 409 144 лева, за периода от 31.12.2015
год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба.
При условията на евентуалност и ако бъдат отхвърлени предявените по-горе
искове за суми, дължими на договорно основание, ищецът моли същите да му бъдат
присъдени по правилата за неоснователно обогатяване, като в тази връзка развива
следните съображения:
Посочва, че съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване
гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез
определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и гарантира
свободен избор на изпълнител. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗО в редакцията му към
месец ноември 2015г. „задължителното
здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, което се осъществява
от Националната здравноосигурителна каса (Н.) и от нейните териториални
поделения - районни здравноосигурителни каси (Р.). Задължителното здравно
осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на HЗОК”.
Сочи, че съгласно чл.24, т.1 от ЗЗО средствата на Н. се разходват за
заплащане на медицинска помощ, включена в основния пакет от здравни дейности по
чл. 45 ЗЗО, а съгласно чл.47 ЗЗО заплащането за оказаната на осигуреното лице
медицинска помощ се извършва от Р. на предоставилия я изпълнител. Според ищеца,
по аргумент от посочените две разпоредби, Н. дължи заплащане за всеки случай на
оказана медицинска помощ на осигурено лице, осъществено в обхвата, гарантиран
от бюджета на Н., и то на всеки изпълнител, който я е предоставил, а
разпоредбата на чл.58 от ЗЗО определя, че изпълнител на медицинска помощ по
смисъла на този закон е лечебно заведение по Закона за лечебните заведения.
В случая се твърди, че е оказана болнична помощ на 557 здравноосигурени
лица, като диагностиката и лечението им е за заболявания, включени в клинични
пътеки /КП/ от Приложение № 5 към Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., обн. в ДВ, бр.
112 от
Твърди се, че при лечението на 31 здравноосигурени лица са вложени
медицински изделия, които Н. заплаща извън стойността по КП.
Доколкото оказаната болнична помощ е за заболявания, заплащането на които
се гарантира от бюджета на Н. и нейно е задължението да извърши плащане, с
отказът да заплати нейната стойност, ответникът на практика се обогатява с тази
сума за сметка на обедняването на ищеца, изпълнител на дейността, извършил
разходи за осъществяването й. Стойността на обогатяването на Н., респ. на
обедняването на болницата, е сума, равна на разходите за изпълнението на съответните
дейности. В тази връзка ищецът посочва, че стойността на разходите за изпълнение
на дейността е нормативно определена в Договор за обеми и цени на медицинската
помощ за
Твърди, че както ЗЗО, така и НРД не допускат възможност лечебно заведение,
изпълняващо дейност, включена в обхвата на здравното осигуряване, да поиска и
получи пълно или частично плащане за осъществена дейност от здравноосигурените
лица - арг. от чл. 47 ЗЗО, следователно, нормативно утвърденото финансово отношение
определя Н. като единствен платец на цената на оказана медицинска помощ от
гарантирания пакет от здравни дейности. Поради изложеното, като не е извършил
заплащане на осъществена медицинска помощ, включена в основния пакет от здравни
дейности по чл. 45 ЗЗО, заплащането на която според чл. 47 ЗЗО се извършва от Р.
на предоставилия я изпълнител, ответникът се е обогатил със сумите,
представляващи нормативно определени разходи за дейността.
Тъй като дейностите са били извършени през м. 11.2015 год., то считано от
поканата за плащане, каквато според ищеца са по същество издадените фактури с № **********/08.12.2015
г. и № **********/08.12.2015 г., ответникът е изпаднал в забава, поради което
дължи и обезщетение в размер на законната лихва за периода от 09.12.2015 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда - 07.12.2018 г. или 121 979 лева.
Предвид горното, „М.Т.“ моли да бъде
осъден ответника Н. да му заплати сума в размер на 409 144,00 лв., ведно със
законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ заплащане, представляваща извършена през месец ноември
2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № 241104/24.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по КП, която сума е по фактура № **********/08.12.2015
г. и спецификация към нея, с неплатен остатък от 367 324 лева и стойността на
вложените медицински изделия, подлежащи на заплащане извън сумата по КП, по
фактура № **********/08.12.2015 г. и спецификациите към нея на стойност 41
820,00 лева, която сума представлява стойността на нормативно определени разходи
за оказано през месец ноември 2015г. болнично лечение по клинични пътеки и
вложени медицински изделия на задължително здравно осигурени лица, с които Н.
се е обогатила без основание за сметка на „М.Т.“ ЕООД, както и да заплати на ищеца
сумата от 121 979 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено
плащане на главницата от 409 144,00 лева, за периода от 09.12.2015 год. до
датата, предхождаща подаването на исковата молба.
Ответникът Н. изцяло оспорва
исковете, като излага следните съображения:
Признава обстоятелството, че през 2015г., между „М.Т.“ ЕООД, гр. С.З. и Н. е
имало сключен договор № 241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, като посочва, че към този договор е било подписано Приложение № 2, в
което са определени стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ
(БМП), които следва да се заплатят на лечебното заведение през месец януари и
февруари 2015г., съответно за
извършената дейност през м.декември 2014г. и януари 2015г. Твърди, че с Анекс №
1/04.03.2015г. и подписано към същия Приложение № 2 към договорите са били
определени утвърдените стойности по видове дейности за болнична медицинска
помощ (БМП) за м.март 2015г. (месец на дейност февруари 2015г.), а с Анекс №
2/24.03.2015г. към договор № 241104/24.02.2015г. и подписано към същия
Приложение № 2 към договорите са определени стойности по видове дейности за
болнична медицинска помощ (БМП) и за останалите месеци от 2015г.
Сочи, че с последващи анекси, тези стойности по видове дейности за БМП са
били променяни, съобразно ПРАВИЛА № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г., за условията и
реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за
използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 от Закона за бюджета
на Н. за
Ответникът твърди, че съгл. чл. 20, т.6 от Договор № 241104/24.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, условие за заплащане за всеки
отделен случай по КП е извършената и отчетена дейност по КП да е в рамките на
стойностите, посочени в Приложение № 2 към този договор. Сочи, че в чл.40, ал.3
от същия договор е договорено, че изпълнителят не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности /лекарствени продукти/ и медицински
изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение № 2 за съответния
месец. Следователно, за да бъде заплатена дейността, същата освен да бъде
извършена, се изисква и да е договорена, т.е. да отговаря на определените в
Приложение № 2 стойности.
Ответникът твърди, че с подписано Допълнително споразумение № 3/06.04.2015г.
към Договор № 241104/24.02.2015г., текстовете на чл.20, т.6 и чл.40, ал.3
продължават да са част от съдържанието на договора, като са отразени в чл.20,
ал. 1, т.6, съответно в чл.40, ал.6. Твърди, че лечебното заведение -
изпълнител по Договор № 241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки е подписало, както този договор, така и Допълнително
споразумение № 3/06.04.2015г. към същия, с което е изразило съгласие с клаузите
на същите, а също и приложените към отговора на ИМ анекси и Приложения № 2 към
тях.
Ответникът сочи, че претендираната с процесната искова молба сума не е
заплатена на ищеца, тъй като със същата са надвишени стойностите, посочени в
Приложение № 2 към договор № 241104/24.02.2015г. т.е. претендира се сума, която
е извън обхвата на договора, а условие за заплащане на извършени дейности по
договор с Н. е стойностите по финансовоотчетните документи, представяни от
изпълнителите на болнична медицинска помощ /ИБМП/ по договор с Н., да не
надвишават размера на стойностите, определени в приложение № 2 към договорите с
Н., което е в съответствие с нормативните актове от по-висока степен.
Посочва се, че определянето и коригирането на стойностите по Приложение № 2
към договорите на ИБМП с Н. се регламентира в чл.4 от Закона за бюджета на Н.
за 2015г./ЗБН. за 2015г./ и е обвързано с бюджетните средства на Н. общо и в
частност за здравноосигурителни плащания. Бюджетните средства на Н. се формират
предимно (99%) от здравноосигурителни вноски върху доходите на подлежащите на
осигуряване лица.
Ответникът се позовава на Закона за
бюджета на Н. за 2015г., който е приет от Народното събрание и обн. ДВ, бр. 107
от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г. Визира чл.4 от този закон, с който е
регламентирано, че в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.6, ред
1.1.3.7 и ред 1.1.3.8 от ЗБН. за 2015г. към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ се определят стойности за дейностите, разпределени по
месеци. Съответно, при подписване на договорите между Н. и изпълнителите на
болнична медицинска помощ/БМП/, тази разпоредба следва да намери отражение и е
едно от условията при които се работи по договор с Н..
Посочва, че ЗБН. за 2015г. е обнародван в ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в
сила от 1.01.2015 г. и всеки изпълнител на БМП, желаещ да сключи договор с Н.
за оказване на БМП е следвало да знае, че към договорите се определят стойности
за дейностите като сключването на договор с Н. не е задължение, а само
възможност.
Сочи се, че НРД за МД за 2015г., съгл.§2 от ПЗР на същия, влиза в сила от
01.01.2015г. Съгл.чл.22, ал.1 и 3 от НРД за МД за 2015г., лечебните и здравни
заведения, кандидатстващи за сключване на договор с Н., подават заявления и
представят документи в Р. в 30-дневен срок от влизане в сила на НРД, съгласно
чл. 59а, ал.1 от ЗЗО, а директорът на Р. в срок от 30 дни от подаване на заявлението
сключва договор с изпълнителите.
Конкретно посочва, че с лечебното заведение /ЛЗ/ „М.Т.“ ЕООД, гр. С.З.,
през 2015г. е сключен Договор № 241104/24.02.2015г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки като същият влиза в сила от 01.01.2015г., а посоченото
в него условие за работа по договор с Н. е било предварително известно на ЛЗ. Посочва
също, че това условие е намерило отражение в подписания през 2015г. договор и
съответно с подписването му лечебното заведение е изразило съгласие да работи,
както при това, така и при останалите условия на договора.
Ответникът отбелязва и това, че клаузите на чл.20, ал.1, т.6 и чл.40, ал.6
от Договор № 241104/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки са в съответствие и са съобразени с разпоредбите на чл.4, чл.5, чл.35,
чл.45, ал.1 и ал.2 и чл.55, ал.3, т.5 и 6 /редакция ДВ, бр.101 от 2009г., в
сила от 01.01.2010г./, от ЗЗО, като се осигурява възможност на здравноосигурените
лица да упражняват всички свои права, както и правото на свободен избор на
изпълнител на медицинска помощ. Позовава се и на Постановление №57 на МС от
16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване обн.,
ДВ, бр. 21 от 20.03.2015 г., в сила от 20.03.2015 г., попр., бр. 25 от
3.04.2015 г. Сочи, че в ал.4 на чл. 21 от постановлението при достигане на
съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнител на
БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и
лечение, същият формира листа на чакащите. Счита, че с този текст се гарантира
спазването на правото на ЗОЛ на свободен избор на изпълнител на медицинска
помощ, тъй като ако има случаи, когато в съответен месец изпълнителят на БМП е
достигнал определените стойности за дейности в БМП, състоянието на пациента не
е спешно, тоест подлежи на планова хоспитализация, на същият се определя ден и
час за постъпване в ЛЗ и се вписва в листа на чакащите. По този начин, ако
пациента желае, избрал е да се лекува в определена болница може да упражни
правото си на избор. Сочи също, че съгл.чл.4, ал.2 от ЗЗО правото на избор на
изпълнител е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано
по географски и/или административни основания.
Отбелязва, че относно случаите на спешна диагностика и лечение, при които
пациента се приема и лекува по спешност, е регламентирано, че ако в конкретен
месец изпълнителят на БМП евентуално е имал такива случаи и са достигнати
определените на ЛЗ стойности за този месец, изпълнителят на БМП може да подаде
в Р. писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на
разходите за дейностите в БМП в Приложение № 2 по реда на т.1 и 2 на ал.4 от
чл.21 от Приложение № 2Б към чл.2 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът оспорва
възраженията на ответника, като счита същите за неоснователни. По
противопоставеното му от ответника възражение за недължимост на сумата поради
факта, че „със същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение № 2 към Договор
№ 241104/24.02.2015 г.“, излага аргументи
в подкрепа на тезата си, че Н. не може да откаже заплащане за добросъвестно и
точно оказана медицинска помощ от изпълнител по индивидуален договор. Посочва,
че в чл. 1 от договора е описан обемът на договорената за изпълнение болнична
медицинска помощ (БМП) с изброяване на клиничните пътеки, а в чл. 19, ал. 2 от
Договора са посочени цените на клиничните пътеки като ответната страна се
позовава на сключени допълнителни споразумения, при които е формирано съгласие
по така установените месечни стойности. В тази връзка поддържа, че цитираните договори
и измененията им, сключени между Н. и изпълнителя на медицинска помощ и възникналите
с тях правоотношения не могат да се квалифицират като „обикновена
гражданскоправна сделка" и не са „съглашения между равнопоставени
субекти”. При този договор, едната от страните – Н., едностранно определя
цялото негово съдържание (чл. 24 ал. 1 от НРД 2015), докато за другата страна -
лечебното заведение, ЗЗО и НРД 2015 не предвиждат подобна възможност и на
практика изпълнителят избира само между това да подпише договора или не.
Твърди, че с изцяло едностранен и типов характер са и всички последващи
допълнителни споразумения, които се представят за подпис на изпълнителя във
вече готов вид, без възможност дори за предварително запознаване със
съдържанието им. Посочва, че веднъж сключило договора, лечебното заведение на
практика се е оказало принудено да подписва всички последващи допълнителни
споразумения, които се предоставят от страна на Н., предвид съществуващата
възможност, при неподписването им, договорът да бъде прекратен и отчетената
дейност да не бъде заплатена (чл.41, ал.2 от договора).
На основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.2 от ЗЗД, ищецът прави изрично
възражение за нищожност на клаузите от Договора и Допълнителното споразумение,
с които се лимитира отговорността на Н. за заплащане на дейността на
изпълнителя поради превишаване на стойностите по Приложение № 2, а именно:
- чл.20, т.6; чл.30, ал.2, т.1; чл.32, ал.4 и ал.13, т.6; чл.40, ал.2 и
ал.3; чл.42, ал.1 и ал.3 от Договора, както и
- §2, т.3, т.9, т. 10.8.1, т.13 от Допълнително споразумение № 3/06.04.2015г.,
с които се изменят чл.20, т.6; чл.30, ал.2; чл.32, ал.13, т.6; чл.40, ал.6 от договора.
Твърди, че посочените клаузи са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с разпоредбите на чл.52, ал.1 от Конституцията на
РБ, вр. чл.4, чл.35 и чл.47 и чл.59, ал.2 от ЗЗО.
В тази връзка посочва, че както Н., така и лечебното заведение са поели
задължение да спазват правата на здравноосигурените лица /ЗОЛ/ и на пациента,
установени в ЗЗО и Закона за здравето - Възложителят съгласно чл.3, ал.1 т.1, а
Изпълнителят - съгласно чл.5, т.14 от договора. Болницата е поела и задължение
/в чл.5 т.15 от договора/ да осигурява условия, които гарантират правата на
ЗОЛ, включително и в качеството им на пациенти, при оказване на болничната
помощ срещу задължението, разписано в чл.33 от ЗЗО, за внасяне на здравни
вноски в бюджета на Н., гражданите имат право да получават медицинска помощ в
обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.
/чл.35 ЗЗО/. Сочи, че законодателят /в чл.4 ЗЗО/ им е гарантирал свободен
достъп до тази медицинска помощ, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с Р., който избор е валиден за цялата територия на страната. Нещо повече
- законодателят изрично е посочил, че правото на избор на ЗОЛ не може да бъде ограничавано
по географски и/или административни основания.
Според ищеца, от цитираните разпоредби се вижда, че Н. е задължена да
заплати лечението на задължително здравноосигурените лица за заболявания,
включени в гарантирания пакет от здравни дейности и то на това лечебно
заведение, в което ЗОЛ са упражнили правото си на избор /чл.4, ап.1, вр. чл.47
от ЗЗО/.
Посочва, че съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗО, договорите за оказване на болнична
медицинска помощ се сключват в съответствие с разпоредбите на Националния
рамков договор, като изрично ал.2 от същата разпоредба предвижда, че договорите
с изпълнителите не могат да бъдат сключвани при по-неизгодни условия от
приетите с НРД. Сочи се, че никъде в Рамковия договор за 2015г. няма
разпоредби, които да ограничават заплащането на оказваната от изпълнителите
медицинска помощ с оглед на определени в договора стойности. Според ищеца, след
като НРД 2015 не въвежда ограничения в отговорността на Н., то такива не могат
да се поставят и в индивидуалните договори с изпълнителите. Доколкото
посочените клаузи от Договора и Допълнително споразумение №3 изключват
задължението на Н. за заплащане на част от изпълнената и отчетена от ищеца дейност,
каквато правна възможност не е предвидена в НРД 2015г., то според ищеца тези
клаузи са в противоречие с чл.59, ал.2 от 330 и следователно - нищожни.
Ищецът твърди нищожност на цитираните клаузи и поради противоречието им с
добрите нрави /чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД/, духа и целта на ЗЗО. В тази връзка излага
следните аргументи: Доколкото с тези
разпоредби Н. ограничава своята отговорност да заплати извършените дейности до
размера на определените в Приложение №2 към договора стойности, се нарушава
равнопоставеността между страните по договора. Първо - стойностите, отразявани
в Приложение № 2 към договора, се определят едностранно от Н. и не подлежат на
договаряне между страните и второ, в
сключения договор не е предвидена възможност, след изчерпване на така
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на
определените по договора дейности. Напротив, в чл.5, т.1, 3, 5, 9 и 10 от
договора е въведено изискване болницата постоянно да осигурява договорената
болнична помощ на ЗОЛ, да поддържа по всяко време на изпълнението на договора
функционираща и изправна медицинска апаратура, да разполага със специалисти на
основен трудов договор, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на
лечебната дейност и да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност
предмет на договора. По този начин Н. възлага на болницата изпълнението на
дейностите, предмет на договора, като не поставя ограничение на приема на ЗОЛ
съобразно някакви ограничения на определените средства, но едностранно
ограничава определения размер на своето насрещно задължение да заплати извършената
дейност и същевременно забранява изрично на изпълнителя да се изисква заплащане
или доплащане от страна на ЗОЛ за тази дейност.
Ищецът оспорва като напълно неоснователни доводите на ответника, че като
орган на бюджетна издръжка, същият не може да излиза извън рамките на бюджета. Посочва,
че Законът за бюджета на Н. за 2015г. дава право и възможност Касата да прави
изменения на бюджета с цел заплащане на изпълнени дейности от изпълнителите на
медицинска дейност на ЗОЛ. Изрично в закона се предвижда, че средствата от
резерва на Н. могат да се разходват за плащане на разходи в случай на
отклонения от утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ. Отделно в §9 от ЗБН. 2015 е предоставена възможност
средства от резерва да се разходват авансово за заплащане за здравноосигурителни
плащания за болнична медицинска помощ.
Ищецът категорично оспорва твърденията по отговора на исковата молба, че
ЗОЛ имат право на определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности,
който налага оказването на здравна помощ в рамките на определени от Н.
стойности. Сочи, че Конституцията и ЗЗО гарантират на ЗОЛ безплатно лечение на
конкретни заболявания, включени в основния пакет от дейности и това е
единственото ограничение и условие, което ЗЗО поставя - съответното заболяване
на ЗОЛ да попада в обхвата на гарантирания от закона основен пакет, но без да
въвежда ограничения за брой случаи от основния пакет, които да бъдат
финансирани. Всеки осигурен има право да се ползва от съответния пакет
дейности, включени а КП именно с оглед на факта, че осигурителните му вноски
формират бюджета на Н.. Срещу заплащането на съответните вноски, държавата
гарантира на лицата осъществяване на здравни дейности, които се възлагат за
изпълнение на лечебните заведения.
Посочва се, че съгласно нормите, на които се позовава ответникът във
възражението си (чл. 22 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска
помощ), пациентите се включват в листа на чакащите „при достигане на месечните
стойности, водещи до липса на капацитет”, следователно самото достигане на
месечните стойности не съставлява основание за отказ или отлагане на оказването
на медицинска помощ на здравноосигурено лице. След като безспорно медицинската
услуга е предоставена в изискуемия обем, явно за изпълнителя не са били налице
предпоставките за формиране на листа на чакащите и отказът да изпълни болнична
медицинска помощ на здравноосигурени лица, които са избрали лечебното заведение,
би се явил незаконосъобразен или би съставлявал неизпълнение на сключения между
страните договор.
В депозирания по делото допълнителен отговор, по повод твърденията
на ищеца в допълнителната искова молба,
че е подписал договора си с Н., както и допълнителните споразумения към него,
при липса на възможност да договаря клаузите и в условията на едностранно
определяне съдържанието им от Н., ответникът отбелязва, че законодателят е
предвидил, че договорите с изпълнителите на медицинска помощ се сключват в
съответствие с действащия Национален рамков договор (НРД) (чл.59, ал.1 от ЗЗО),
чиито клаузи са договорени от представители на Н. и БЛС преди подписването му
(чл.54 от ЗЗО). Сочи, че след подписване и обнародване на НРД по
законоустановения ред, същият като нормативен административен акт има действие
на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Н., Р.,
изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите (чл.4, ал.1
от ЗЗО). Ответникът, посочва, че законодателят е предвидил, че договарянето между
страните се извършва преди подписване на НРД, а след това типовите индивидуални
договори се привеждат в съответствие с него и не е възможно индивидуално
договаряне на клаузите му с всеки един изпълнител на медицинска помощ. Оспорва доводите
на ищеца и за нищожност на договорните клаузи, поради противоречието им с добрите
нрави и с разпоредбите на чл.52, ал. 1 от Конституцията на РБ във вр. с чл.4,
чл.35, чл.47 и чл.59, ал.2 от ЗЗО и чл.26, ал.1 от ЗЗД като излага подробни
съображения в тази посока.
Ответникът посочва, че в
нормативен акт с ранг на закон е предвидено предоставянето на здравни дейности
да се осъществява в рамките на разпределените на Р. за съответния период разходи,
т. е. заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е
неограничено, а нарочно регулирано - в рамките на административно разпределени
обеми. ( В този смисъл решение № 2927/27.11.2018г. на Софийски апелативен съд
по ТД № 3684/2018г.). Твърди, че това лимитиране не нарушава правото на
здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а тъкмо обратното -
осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното
финансиране на здравеопазването по начин, че заплащането му да се осъществява
регулярно в рамките на бюджетната година.
Посочва също, че предвиденият
ред за регламентиране финансирането на конституционно прогламираното социално
право на достъпно здравеопазване изключва пълната свободата на договаряне, като
сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови отношения
между Н. и изпълнителите на медицинска помощ. (В този смисъл решение №
17/08.02.2019г. на Софийски Окръжен съд, TO, V състав по ТД № 125/2018г.;
Решение от 31.07.2018г. на Софийски Градски съд, TO, VI-16 състав по ТД №
450/2018г.)
Относно изложените съображения
в допълнителната искова молба за разпределяне и изменение на стойностите по
Приложение № 2 към договора с Н. ответникът уточнява, че в чл.3 и чл.4 от
Закона за бюджета на Н. за 2015г. определя Н. като орган, който администрира бюджета.
За бюджета на Н. следва да се вземе предвид, че на основание чл.29 от Закона за
здравното осигуряване/ЗЗО/ същият е елемент от системата на осигуряването и
здравната помощ, и при тълкуването му трябва да се държи сметка за другите
елементи от нея. Това налага да се обсъди съдържанието на общите принципи и
цели, заложени в ЗЗО, чиято функция е бюджетът на касата и по-точно чл.4 от ЗЗО. Сочи, че съдържанието на посочената разпоредба гарантира свободен достъп
на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата.
Граматичното тълкуване на текста според ответника води до извода, че обхватът и
обемът трябва да бъдат определени. Прилагателното „определен“ показва дадено,
определена мяра. В този смисъл е Решение № 2 от 22.02.2007г. на Конституционния
съд по к.д.№12/2006г., с което е отхвърлено искането на 54 народни
представители от XL Народно събрание за установяване на протовоконституционност
на чл.4 и 5 от ЗБН. за 2007г., поради противоречие с чл.52, ал.1 от Конституцията.
Посочва се, че разпоредбите на
чл.4 и 5 от ЗБН. за 2007г. са смислово идентични с чл.3 и чл.4 от ЗБН. за
2015г., като подобни доводи са изложени и в Решение №10/08.01.2018г. на Варненският
апелативен съд по търг.дело № 555/2017г., а именно- доколкото се касае за плащания
на разходи в рамките на предварително определен по месеци, тримесечия и за
годината бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките на
предварително заложените проценти и в посочените срокове. Заплащането на всички
извършени дейности от изпълнители на болнична медицинска помощ от страна на
касата би довело до превишаване на разходната част на приетия бюджет. В
цитираното решение на Варненският апелативен съд се сочи също така, че Н. и Р.
извършват действия по администриране на бюджет, представляваща дейност по целесъобразност
в рамките на техните правомощия и при условията на оперативна самостоятелност.
Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на
страните, приема за установено следното:
По делото са предявени главни
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗО и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени
главните искове, се предявяват осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С изготвения по делото доклад,
неоспорен от страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
„М.Т.“, в качеството му на Изпълнител, и Н., представлявана от директора на Р.
- С.З., в качеството на Възложител, са сключени Договор № 241104/24.02.2015 г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор № 241702/24.02.2015
г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични процедури по НРД 2015
г. По силата на сключения договор № 241104/24.02.2015 г. болницата се задължава
да оказва на здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1, ал.1 от
същия, болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) от Приложение №5
към член единствен на Наредба №40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.. Също така е прието за
безспорно, че през месец ноември (01-30.11.2015г.), „М.Т.” ЕООД е оказало болнична
медицинска помощ на 557 здравноосигурени български граждани с непрекъснати
здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им. Във връзка с тази
дейност, са издадени фактури, като незаплатена към настоящия момент е сумата в
размер на 409 144,00 лева,
представляваща сбор от дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена
дейност по клинични пътеки /КП/ по фактура № **********/08.12.2015 г. и спецификация
към същата в размер на 367 324 лв. и за вложени медицински изделия по фактура с
№ **********/08.12.2015 г. на стойност 41 820 лева. През месец ноември 2015 г.,
от страна на „М.Т.” ЕООД е била проведена диагностика и лечение на тези
пациенти по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора, подробно
описани в спецификация към фактура **********/08.12.2015 г., като след
постъпването им в болницата, пациентите са били включени в ежедневно подаваните
електронни отчети и приети като успешно обработени в електронната система на Н..
През месец ноември 2015 г. „М.Т.“ ЕООД е вложило за лечението на 31
здравноосигурени пациенти по КП с № 216, 215, 190, 51, 49, 45 и 40.1 медицински
изделия на стойност 41 820 лева, за което е съставена фактура с №
**********/08.12.2015 г. Всички изискуеми първични медицински и
финансовоотчетни документи - Направления за хоспитализация, спецификации за
извършена дейност по КП през м. ноември 2015г., в т.ч. и посочените по-горе
фактури, са били представени в Р.-С.З..
С оглед посоченотоq спорът
между страните е правен, а именно - следва ли да се финансира
надлимитната дейност на лечебното заведение за процесния период.
В отговор
на този въпрос, следва да се посочи, че съгласно чл. 52 от Конституцията на
Република България, гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че здравеопазването
на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред,
определени със закон. Законът, който регламентира въпросите, отнасящи се до
здравното осигуряване в държавата и свързаните с него обществени и правни
отношения, е Законът за здравното осигуряване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от посочения
закон, здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни
вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за
заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в
националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори. Съгласно
чл. 2 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и
разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
заплащане на здравни дейности, което се осъществява от Националната
здравноосигурителна каса (Н.) и от нейните териториални поделения - районни
здравноосигурителни каси (Р.). Задължителното здравно осигуряване, според законодателя
предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н..
На следващо място,
в чл. 24 от ЗЗО е предвидено за какво следва да се разходват средствата от
бюджета на Н., а в чл. 25 изрично е предвидено, че в същият задължително се
предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи. Съгласно
чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания.
Съгласно чл. 4 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна
каса. На тази база, в чл. 35 от ЗЗО са определени и правата на задължително
осигурените лица, а пакетът от здравни дейности гарантирано от задължителното
здравно осигуряване е посочен в чл. 45 от ЗЗО. В чл. 46 от ЗЗО е предвидено, че
редът за
предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл. 45 се определят в Националния рамков
договор (НРД) и в договорите между Р. и изпълнителите.
Националният рамков договор от
своя страна според чл. 4а от ЗЗО е нормативен административен акт, който има
действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Н.,
Р., изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Той,
видно от чл. 53 от ЗЗО се приема за срок от една година за осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, като
относно медицинските такива приемането става
между Н. и Българският лекарски съюз. Самият договор, с оглед чл. 55,
ал. 2 от ЗЗО, определя:
1. условията, на
които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за
сключване на договори с тях;
2. отделните видове
медицинска помощ по чл. 45;
3. условията и реда
за оказване на помощта по т. 2;
4. критерии за
качество и достъпност на помощта по т. 2;
5. документацията и
документооборота;
6. задълженията на
страните по информационното осигуряване и обмена на информация;
7. други въпроси от
значение за здравното осигуряване.
Видно от чл. 55д
от ЗЗД обемите и цените на медицинската помощ, предвидена в НРД не са част от
същия, а са предмет на самостоятелно ежегодно договаряне. Същите, според
законодателя се определят в съответствие с бюджета на Н. за съответната година
и следва да бъдат приети в срок до 14 дни от обнародването на закона за бюджета
на Н. за следващата календарна година. Приетите
цени от своя страна според чл. 55д, ал. 8 от ЗЗО се обнародват в ДВ и са
задължителни за Н., Р. и за изпълнителите на медицинска помощ.
От съпоставката на изложените
до тук нормативни разпоредби, следва извод, че претендираните от ищеца
субективни права са част от възникналото
между ищеца и ответника правоотношение въз основа на разпоредбата на чл. 59 и
сл. от ЗЗО, което е обусловено от предвиденото в чл. 52 от КРБ право на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна
медицинска помощ. Именно за осъществяване на същото са приети и разпоредбите на
ЗЗО, където на първо место е дадено определение за задължително здравно
осигуряване в чл. 2, а с чл. 4 е
предвидено, че същото гарантира на осигурените лица свободен достъп до
медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител. Съобразени с така дадената
гаранция са и правата на лицата, осигуряващи се задължително/ЗЗЛ/ в чл. 35 от ЗЗО.
За осигуряването
на този достъп, а и за гарантиране спазването на правата на ЗЗЛ с разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗО, Н. е задължена да заплаща определени видове медицинска помощ.
Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че плащането на предоставената на
ЗЗЛ помощ от типа, описан в чл. 45 от ЗЗО
е задължително, т.е. тази
разпоредба има императивен характер. В подкрепа на това е и съдържанието на чл.
46 от ЗЗО, според който редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите
на отделните видове медицинска помощ по чл. 45
се определят в НРД и в договорите между Р. и изпълнителите, и че качеството на
оказваната медицинска помощ, заплащана от Н., трябва да отговаря на националните
медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Посоченото
означава, че с НРД и индивидуалните договори не може да се игнорира
задължението за плащане, а единствено на определяне подлежи реда за нейното
предоставяне и момента, в който това следва да стане.
Видно от изложеното,
предоставянето на гарантирания пакет здравни
дейности на лицата, осигуряващи се задължително, е обусловено от
сключването на НРД за съответната година и от договорите, сключени между Н. и
изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59 от ЗЗО. Част от индивидуалните
договори, съгласно споменатия чл. 24 от НРД са цените
на медицинските дейности, установени по реда на чл. 55д ЗЗО,
както и приложения за стойност на медицинските
дейности за болнична медицинска помощ, за медицински изделия, прилагани
в болничната медицинска помощ, и/или за лекарствена терапия при злокачествени
заболявания.
Тези две изисквания според съда
са продиктувани от съдържанието на чл. 4 от ЗБН. за 2015 г., изискващо Н. да определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите Р. да
определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци.
От така изложеното и от съдържанието на цитираните по- горе разпоредби на ЗЗО следва логичен извод, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджетът на Н. за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по-горе изискване на чл. 4 от ЗБН.. Това обаче не означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от КРБ. По тази причинаq съдът счита, че по принцип при възникване на такава ситуация за касата възниква задължението да използва от споменатия по-горе бюджетен резерв. В подкрепа на това е и законодателното предвиждане на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, където се споменава, че
със средствата от резерва се плащат
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата
за здравноосигурителни плащания, т.е. в случая водещото е осигуряване на
предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на
фискалната дисциплина. Изискването за посочване на стойността на
дейностите в индивидуалните договори не следва при процесния тип правоотношения
да се приравнява на обем на възложената за съответното лечебно заведение
работа. Това е така, защото съгласно чл. 4 от ЗЗОq на ЗЗЛ се гарантира не само свободен достъп до медицинска
помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, но и свободен
избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, т.е.
не касата, а имащият нужда от лечение гражданин има правото да избира
съответното лечебно заведение. Гражданинът от своя страна не е страна по
споменатите индивидуални договори между Н. и лечебното заведение и по тази
причина нe е обвързан и не може да се съобразява задължително
със същите и определената в тях месечна стойност. Това е съобразено с правото
на свободен избор на ЛЗ и изключва възможността да се говори за константно
определяне на стойността на оказаната от болницата медицинска помощ по чл. 45
от ЗЗО. Това отново потвърждава тезата, че така определените стойности са
прогнозни и се включват като елемент от
договорите за създаване на определена бюджетна дисциплина. Същата обаче, както бе
посочено, не е водеща при даване отговор на въпроса дали за престирана от
страна на лечебното заведение медицинска услуга за дейности по чл. 45 от ЗЗО последното
има право на възнаграждение, ако е надвишен лимита по съответното
приложение към индивидуалния договор.
Съдът намира, че
на общо основание, в случая приложимо е правилото на чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Този текст изключва ограничените финансови възможности като основание за
отпадане отговорността на длъжника в правоотношението да плати дължимото. След
като длъжникът в частноправното отношение отговаря, макар и да не разполага с
възможност да престира, няма причина ответникът да се счита освободен от
отговорност.
Освен горното, съдът намира, че клаузите на
чл.20, т.6, чл. 30, ал.2, т.1; чл. 32, ал.4 и ал.13, т.6; чл.40, ал. 2 и ал.3,
чл. 42, ал.1 и ал.3 от Договора,
изменени и допълнени с § 2 т.3, т.9, т. 10.8.1, т. 13 от Допълнително
споразумение № 3/06.04.2015 г. към договора несъмнено въвеждат ограничения при
заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ. Поради това,
същите противоречат на законовите разпоредби, регламентиращи болнична
медицинска помощ, въз основа на които този договор е сключен, а именно - чл. 52
от Конституцията на РБ, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО. Това е така, тъй като оказването
на медицинска помощ на здравноосигурените лица се поставя в зависимост от
обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от
здравната каса стойностни лимити. Това води до неравнопоставеност при
третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на
тези лимитни стойности, поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,
предвиждащите такива ограничения договорни клаузи са нищожни и като такива не
произвеждат действие. Горепосочените правни норми са от категорията на
императивните, поради което противоречащите им договорни клаузи се явяват
нищожни, в хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и като такива не
произвеждат действие. Такива възражения са релевирани от ищеца, като съдът ги
намира за основателни. Горепосочените клаузи са в противоречие и с добрите нрави, тъй като засягат
свободното упражняване на правото на безплатно ползване на медицинско
обслужване от всички български граждани, както и на свободен избор къде да се
извърши лечението. Те не кореспондират и с духа на ЗЗО, тъй като в самия закон
не е предвидена възможност Н. да откаже да плати на това основание, а индивидуално
сключения договор между страните по делото не може да съдържа клаузи,
по-неизгодни от Националния рамков договор и ЗЗО. С оглед гореизложените
съображения, съдът намира, че Н. следва да се извърши плащане и на надлимитните
дейности, тъй като в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати
извършването на възложените му дейности или извършените дейности, надвишаващи
поставените лимити да остават за сметка на лечебното заведение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за осъждане
на ответника Н. да заплати на „М.Т.“ ЕООД общата сума от 409 144,00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, представляваща
извършена през месец ноември 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор
№ 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, за която е издадена
фактура № **********/08.12.2015 г. и спецификация към нея, с неплатен остатък
от 367 324,00 лева и вложени за лечението на здравноосигурени пациенти
медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на КП по фактура №
**********/08.12.2015 година, и спецификациите към нея на стойност 41 820 лева е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД
съдът намира следното:
Предвид
основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните такива
за заплащане на мораторна лихва върху присъдените главници. На основание чл. 35
от Договор № 2411104/24.02.2015 г., възложителят дължи заплащане на извършените
от изпълнителя дейности чрез Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Ето
защо, на основание чл.35 от договора, считано от 31.12.2015г., ответникът е в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху общия размер на неплатената
сума, предмет на главните искове - 409 144 лв., като общият размер на
дължимата мораторна лихва, изчислена от съда, считано до деня, предхождащ предявяването
на исковата молба, възлиза на сумата от 122 309,50 лв. Доколкото обаче
същата се претендира в размер на 121 979,94 лв., настоящите искове ще се
уважат в размера, в който са предявени.
С оглед уважаване на главните
искове, не е налице вътрешнопроцесуалното условия за разглеждане на предявените
при условията на евентуалност искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предвид изхода от спора,
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 21244,95
лв. за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н., с адрес
гр.С. ***** да заплати на „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *****, гр. С.З., бул. *****сумата от 409 144,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
плащане, представляваща извършена през месец ноември 2015г. болнична помощ по
клинични пътеки по Договор № 241104/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по КП, за която е издадена фактура № **********/08.12.2015 г. и спецификация
към нея, с неплатен остатък от 367 324,00 лв. и вложени за лечението на
здравноосигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън
стойността на КП по фактура № **********/08.12.2015 година, и спецификациите
към нея на стойност 41 820 лева; сумата от 121 979,94 лв., представляваща
обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 409 144 лева, за
периода от 31.12.2015 год. до датата, предхождаща датата на подаването на исковата
молба, както и сумата от 21 244,95 лв. - разноските по делото за държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: