№ 4028
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110167400 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЕЛ. Д. К. срещу „К. М. И.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „специалист доставки“ по силата на трудов договор № 65/14.01.2019 г. и
сключено към него допълнително споразумение № 2/27.12.2019 г., като същото било
прекратено със заповед № 101/28.09.2021 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради
сключване на договор за управление на предприятието с М. А. П., считано от
29.09.2021 г. Твърди, че М. А. П. е вписан като управител на дружеството на
09.08.2021 г. Сочи, че на заеманата от ищцата длъжност не били възложени ръководни
функции по отношение на други длъжности в предприятието, както и че липсвал
договор за управление с М. А. П., поради което счита уволнението за
незаконосъобразно. Навежда твърдение, че вследствие на незаконното уволнение е
останала без работа, от което търпи имуществени вреди, съизмеряващи се с трудовото
възнаграждение, което би получила за съответните месеци, в които е безработна. Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени
уволнението на ищеца, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му
длъжност, и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 9991,29 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода от 29.09.2021 г. до 16.01.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът е представил писмен отговор след изтичане на срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 при наличие на
законовите предпоставки за това. Сочи, че едноличен собственик на капитала на
ответното дружество е „С. Ф. Х. Л.“, регистрирано съгласно законодателството на
Великобритания, чийто предмет на дейност е проектиране и изработка на медицинско
1
оборудване, за осъществяването на което качеството на доставяните материали и
части е от съществено значение. Поради това дейността на отдел Доставки/Снабдяване
при ответното дружество е поставена под йерархичното подчинение към Директор
Снабдяване в дружеството едноличен собственик на капитала, с което обосновава
ръководен характер на заеманата от ищцата длъжност. Като допълнителен аргумент в
подкрепа на този извод сочи и размера на трудовото възнаграждение на ищцата, което
било сред най-високите в предприятието, като определянето на допълнително
възнаграждение се извършвало отново от директора снабдяване. Счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че ищцата е работила при ответното дружество по силата на трудов
договор № 65 от 14.01.2019 г., изменен с допълнителни споразумения 29.08.2019 г. и от
27.12.2019 г. по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „специалист
доставки“, както и че същото е прекратено със заповед № 101/28.09.2021 г. на
основание чл. 328, ал. 2 КТ.
От представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
специалист „покупки“ се установява, че същите са разделени на такива, свързани със
снабдяването, и такива, свързани със закупуването. В първата група са включени
следните задължения: отговаряне при планирането на закупуването според нуждите на
планираните потребности от материали за производството, издаване и пускане на
заявки за закупуване според планираните потребности от материали, отговаряне,
следене и гарантиране доставките да са в срок и съгласно планираните потребности от
материали, подпомагане на логистиката и финансите по въпросите, свързани с потока
на материали и плащания, управление и ръководство на несъответствия, свързани с
категориите продукти, отговаряне за извършването на специфични дейности на
непрекъснато усъвършенстване във всички области на веригата от доставки.
Основните задължения от групата на тези, свързани със закупуването, включват
управляване на процеса по намиране на нови местни доставчици, водене на подбода
при закупуване на нови части и др.
В длъжностната характеристика са упоменати и конкретните
вътрешнофирмени и външни взаимоотношения с други лица. Съгласно същата
специалист покупки взаимодейства и комуникира с управляващия директор „К. М. И.“,
както и с мениджър закупуване, мениджър логистика и мениджър производство, както
и с висшето и средно ръководство на предприятието.
Представени са по делото 2 бр. графична организационна структура на
ответното дружество (органиграма), съответно от м. януари 2019 г. и м. януари 2020 г.
– л. 69 и сл. и л. 81 и сл.). От същите се установява, че длъжността специалист покупки,
2
за която са предвидени две щатни разписания, както и младши специалист покупки са
пряко подчинени на управляващия директор на „К. М. И.“. От същите е видно още, че
в това йерархично подчинение се намират и офис мениджър, ЧР бизнес партньор,
мениджър осигуряване на качество, мениджър логистика (с наименование мениджър
склад и логистика съгласно органиграмата от м. януари 2020 г.)., мениджър
производство и главен счетоводител (с наименование мениджър финанси и
счетоводство съгласно органиграмата от м. януари 2020 г.). В органиграмите не се
съдържа означение на длъжности, подчинени на специалист покупки така както се
съдържа по отношение на други длъжности в предприятието – например мениджър
производство, мениджър осигуряване и качество, мениджър склад и логистика,
мениджър финанси и счетоводство.
Приложен е по делото специален договор за висш ръководен персонал,
сключен между „Хай Технолоджи продуктс СЛУ“ и М. А. П. Бланка, по силата на
който последният следва да бъде назначен като управител на дружеството „Какуун
медикъл“, като договорът има действие от 15.03.2021 г.
Приложен е на л. 111 и следващите по делото бизнес план, включващ мисия и
цели на управителя, сред които разработване и изпълнение на глобални бизнес
стратегии и планове на „Какуун медикъл груп“, с това число и „К. М. И.“.
От справка в търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на ответното дружество е „С. Ф. Х. Л.“, идентификация 8871117,
чуждестранно юридическо лице, Великобритания, както и че считано от 09.08.2021 г.
Представено е и удостоверение, издадено от „С. Ф. Х. Л.“, имащо характер на
частен свидетелстващ документ, съгласно което „Хай Технолоджи продуктск СЛУ“ и
„К. М. И.“ ЕООД са част от групата дружества „С. Ф. Х. Л.“. Доказателствената
стойност на същото не може да бъде отречена, като в насока свързаност на
дружествата свидетелства справката от ТР, от която се установява „С. Ф. Х. Л.“ е
едноличен собственик на капитала на „К. М. И.“ ЕООД, като обстоятелството, че
последното е част от група икономически свързани търговски субекти, регистрирани и
осъществяващи дейност на територията на различни държави, не се оспорва от
страните.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на
трудовото правоотношение възлиза на 2 932,77 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства относно
установяването на обстоятелствата, свързани с отношенията между длъжностите в
предприятието и йерархичната структура. От показанията на св. В. Х., служител на
ответното дружество на длъжност „Специалист човешки ресурси“ от м. 04.2021 г., се
установява, че в компанията има шест отдела – „Закупуване“, „Качество“,
3
„Производство“, „Счетоводство“, „Логистика“ и „Сервиз“. Установява се още, че
служителите от отдел „Закупуване“ в периода от м. 04.2021 г. (когато свидетелката е
започнала работа в ответното дружество) до м. 10.2021 г. са се отчитали на мениджъра
„логистика“ в Испания – Хуан Франсиско Круз. Разпределението на дейностите,
разрешаването на отпуските и оценяването на работата на служителите в този отдел
също е извършвано от Хуан Франсиско Круз, както това се случва и по отношение на
управителя на компанията Снежана Семова и мениджър качество, за разлика от
останалите позиции, които се оценяват от ръководството в България.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като добросъвестно дадени,
логични и непротиворечиви. Обстоятелството, че към настоящия момент св. Христова
е служител на ответното дружество в случая не разколебава достоверността на
дадените от нея сведения, доколкото същите в частта относно отделите и отношенията
между длъжностите се подкрепят от приложените по делото писмено доказателства, в
частност органиграма.
От показанията на св. Божидар Стоянов, бивш служител на ответното
дружество – управител в периода от 2018 г. до 2020 г., се установява, че отговорностите
на специалистите покупки са се свеждали до следене на наличностите на части и
компоненти в склада през системата и подаване на заявки за закупуване при спадане на
наличностите. Покупките са одобрявани и разрешавани от Испания, като
специалистите покупки не могат да направят покупка и да я заплатят, плащането е
извършвано от счетоводството, а цените са фиксирани в системата и се договарят в
Испания. Специалистите покупки се отчитат административно към управляващия
директор, което се свежда до отпуски, присъствие на работа, водене на дневни
задължения, а функционално се отчитат ежедневно пред ръководителя в Испания, като
това се свежда до пускането на поръчки. Свидетелят сочи още, че в дружеството
ответник има три нова на служители – първо ниво са „Мениджър качество“,
„Мениджър логистика“, „Мениджър производство“ и „Мениджър финанси и
счетоводство“; второ ниво са специалист „Покупки“, „Човешки ресурси – Бизнес
партньор“ и „Офис мениджър“, които са изцяло експертни позиции и не управляват
хора и финанси. Трето ниво са оператори и складови работници.
Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани също като
добросъвестно изложени и последователни, с изключение на частта, в която свидетелят
сочи за трите нива на служители в ответното дружество, доколкото в тази част
показанията имат оценъчен характер, а освен това не кореспондират на представената
органиграма, от която не се установява специалистите покупки да са на различно
йерархично ниво от останалите служители, за които свидетелят сочи да са от първо
ниво. Ето защо в тази част показанията не следва да бъдат поставяни в основата на
доказателствените изводи на съда. От друга страна противоречието между показанията
4
на двамата свидетели по отношение разрешаването на отпуските на специалистите
„Покупки“ не е от решаващо значение за делото, с оглед изяснените по-долу критерии
за преценка на ръководния характер на една длъжност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът следва да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.
За да е налице законосъобразно прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на
предприятието, е необходимо да са настъпили следните материалноправни
предпоставки: 1/ сключен граждански договор за управление на предприятието; 2/
уволнението да е извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца; 3/ уволненото лице да заема ръководна
длъжност. Под предприятие се разбира всяко търговско дружество, независимо от
формата на капитала, но и друго предприятие със стопански цели, създадено за
задоволяването на определена обществена потребност (в този смисъл Решение № 15
от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК). Не се изисква заповедта да
е мотивирана, като целта на разпоредбата е да даде възможност на управителя да
подбере нов екип от сътрудници за постигане на поетите задължения за ефективно
управление на предприятието.
В разпоредбата на § 1, т. 3 КТ законодателят е определил условията, при които
определени длъжности се приемат за такива от ръководство на предприятието – такива
лица са ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които
е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Въз
основа на легалната дефиниция в съдебната практика е изведено, че такива са всички
лица, на които е възложено планиране, организиране, контролиране, отговорност за
дейността на предприятието във всичките му сфери и дейности, като това може да
включва и разпределение на задачи между подчинените работници и служители,
контролиране на тяхното изпълнение. Това е специфичен кръг от служители, от които
зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, като при
съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали
заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се съобразят задълженията му по
5
длъжностна характеристика - трудови функции и конкретните отговорности на
длъжността, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в
предприятието, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е
сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен
екип с оглед постигане на поставената бизнес – цел. Основанието по чл. 328, ал. 2
КТ намира приложение, независимо дали служителят е пряко и непосредствено
подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в
управленската структура на предприятието. (горните изводи са изведени в трайната
съдебна практика, обективиран например в Решение № 272 от 14.10.2016 г. по гр. д.
№ 1691/2016 г. на IV г. о., Решение № 15/02.02.2000 г. на III г. о., Решение № 250 от
13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на III г. о., Решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. №
2712/2014 г., Решение № 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г. на ВКС, все на III-то
ГО). Наред с това всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а въз основа на бизнес задачата, последният да разработи бизнес програма.
Бизнес планът на новия управител може да съдържа стопански задачи, които да са
различни, сходни или дори идентични с предходни бизнес задачи, като е възможно те
да се съдържат в документ, различен от договора му за управление. Не съществува
законова пречка новият директор да приеме за свой изработен или одобрен от
предходен директор или компетентен административен орган бизнес план, като по
този начин се осигурява правомерен резултат – приемственост и предвидимост в
стопанската дейност на управляваното дружество или държавно предприятие (в този
смисъл Решение № 117/30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. на ВКС, Четвърто г.
о., Решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на ВКС, Трето г. о., Решение №
261/30.10.2017 г. по гр. д. № 593/2017 г. на ВКС, Четвърто г. о.).
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен поради следните съображения:
В конкретния случай спорно по делото от правна страна е както наличието на
сключен договор за управление на предприятието, така и ръководния характер на
длъжността, заемана от ищцата преди уволнението.
По отношение на първата предпоставка – договор за управление на
предприятието, съдът намира същата за доказана от приложения по делото Специален
договор за висш ръководен персонал от 15.03.2021 г., имащ характера на договор за
възлагане на управлението на предприятието по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, по силата на
който посредством дружество в групата, част от която е и ответното такова, на М. А.
П. Б. е възложено именно управлението на „К. М. И.“ ЕООД. Същият е сключен преди
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на това основание, в сила е от
15.03.2021 г., а в изпълнение на същия на 09.08.2021 г. М. А. П. Б. е вписан в
6
търговския регистър като управител на ответното дружество. Трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на 28.09.2021 г. – в рамките на 9-месечния
срок след началото на действието на договора за възлагане на управлението. Съдът
намира, че приложените писмени доказателства на л. 111 и сл. изпълняват
изискванията за бизнес план с формулирани в него стопански задачи с конкретни
показатели.
На следващо място, съдът намира обаче да не е установена по делото
следващата предпоставка – заеманата от ищцата преди уволнението длъжност
„специалист покупки“ да е от ръководството на предприятието съгласно критериите,
изведени в § 1, т. 3 КТ и съдебната практика. Основен аргумент в тази насока е
съдържанието на конкретните трудови функции разписани в длъжностната
характеристика, които включват отговорност за планиране на закупуването,
отговорност за следене и гарантиране доставките да са в срок, отговорност за
извършването на специфични дейности, разбиране, управляване и ръководство на
несъответствията, свързани с категориите покупки. В описанието на възложените
трудови функции прави впечатление подчертаната словоупотреба чрез посочване на
дейностите „отговаря“, „ръководи“, „управлява“. Същите обаче в конкретния случай
не носят реална управленска дейност, а само назовават такава, представляваща
ангажиране с конкретни задачи – в този смисъл вместо „управлява и ръководи
несъответствията“ със същата яснота и конкретност може дейността да бъде назована
като „констатира и отстранява несъответствията“. От длъжностната характеристика не
се установява на лицата, заемащи тази длъжност, да са възложени конкретни
правомощия във връзка с организация, контрол, планиране на дейността на
дружеството, която се изразява в проектиране и изработка на медицинско оборудване и
търговия със същото. Конкретните трудови функции на ищцата са свързани с подаване
на заявки за закупуване на материали, които се влагат при изработката на крайните
продукти, които дружеството ответник произвежда, т.е. свързана е с набавяне на
необходим производствен ресурс. Обстоятелството, че специалистите покупки нямат
правомощия да определят цените, които са предварително определени, нито дори да
пускат заявка без изричното одобрение от ръководството в Испания, в каквато насока
са показанията на св. Георгиев, не обуславят извод за пряка подчиненост на лицето, с
което е сключен договорът за управление на предприятието, а по убеждение на
настоящия състав подчертават експертния характер на длъжността, отличителна черта
за който е изключването на отговорността за взимане на решения относно планиране и
организация, респективно и липсата на такава възложена отговорност. Не следва да
има съмнение, че подаване на заявки за закупуване на конкретни артикули,
представляващи материали за влагане в крайния продукт, произвеждан от търговеца,
не се отличава като дейност, на която е присъща организационна компетентност.
Трудно обосновим е извод служителят да участва в ръководството на предприятието и
7
от него да зависи осъществяването на бизнес целите, при положение, че същият няма
правомощия да сключва самостоятелно дори сделки, представляващи елемент от
обичайната търговска дейност. Наред с това, необходимостта от осигуряване на
компоненти с високо качество, които да допринесат и за високото качество на крайния
продукт, също не е в състояние да обоснове извод за ръководен характер на
длъжността. Соченото съображение има принципен характер и е приложимо във всяка
област на производството, без да обуславя по необходимост извод, че лицата,
натоварени с набавяне на суровини и материали са в ръководството на предприятието.
На следващо място, на длъжността „специалист покупки“ няма други
подчинени такива, поради което не се осъществяват и контролни функции спрямо
персоналния състав на дружеството.
Не на последно място, оценяването на работата на служителите, заемащи
длъжността „специалист покупки“ пряко от лицето, с което е сключен договор за
управление на предприятието, в каквато насока са показанията на св. Христова, може
да се разглежда като индиция за ръководен характер на длъжността, доколкото би
могло да има отношение към йерархичната подчиненост на служителя. Същото обаче
не може да се оценява самостоятелно като достатъчен критерий при преценката за това
дали длъжността има ръководен характер, а още по-малко това може да се отнася за
размера на трудовото възнаграждение. При обосноваване на извода за характера на
длъжността от значение са преди всичко конкретните трудови функции и тяхното
естество.
Въз основа на гореизложените съображения с оглед липсата на една от
кумулативните предпоставки на приложимото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ се обосновава извод за незаконосъобразност на
извършеното със заповед № 101/28.09.2021 г. уволнение, което обуславя неговата
отмяна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност – „Специалист покупки“ при ответника, следва да се уважи като
основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищцата
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останала без работа за процесния
8
период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
В случая, атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.
Не е спорен между страните фактът, че ищцата е останала без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 29.09.2021 г. до 16.01.2022
г., като за установяване на това обстоятелство по делото е приложено копие от трудова
книжка, справка от регистъра на осигурените лица, както и копие от трудов договор,
по силата на който ищцата е постъпила при нов работодател на 17.01.2022 г. Като взе
предвид заключението на вещото лице, от което се установява размерът на последното
пълно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, и на основание чл. 162
ГПК, съдът намира, че за периода от 29.09.2021 г. до 16.01.2022 г. (3 месеца и 18 дни),
дължимото обезщетение е в размер на 10 501,90 лв. С оглед диспозитивното начало
искът се явява основателен за пълния предявен размер от 9991,29 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като същият е
претендирал и представил доказателства за заплащането на 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 479,65 лв., представляваща държавна такса по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на ЕЛ. Д. К., ЕГН **********, извършено със заповед № 101/28.09.2021
г., с която е прекратено трудовото правоотношение с „К. М. И.“ ЕООД, ЕИК
********* на длъжността „Специалист доставки“, която е заемала въз основа на
трудов договор № 65/ 14.01.2019 г., изменен с допълнителни споразумения 29.08.2019
г. и от 27.12.2019 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ЕЛ. Д. К., ЕГН
********** на заеманата до уволнението длъжност „Специалист доставки“, при
ответника „К. М. И.“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „К. М. И.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЕЛ. Д. К., ЕГН
********** по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
сумата от 9991,29 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на оставане без работа в периода от 29.09.2021 г. до 16.01.2022 г. поради
незаконно уволнение, като ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 2 ГПК
предварително изпълнение на решението в тази част.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К. М. И.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на ЕЛ. Д. К., ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „К. М. И.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 479,65 лв., представляваща държавна такса по делото, по сметка
на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10