№ 7549
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110106119
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 5,
параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети.
Ищецът Д. С. – непълнолетен, действащ със съгласието на баща си С. С., е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника „****“ АД
за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB718 от Санкт
Петербург до Варна на 06.8.2018 г. с повече от три часа, заедно със законната лихва от
04.8.2021 г. до погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда на чл. 414
ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет № FB718 от Санкт Петербург до Варна, който следвало да бъде
изпълнен на 06.8.2018 г., с час на пристигане в 11,40 часа. Твърди, че самолетът е
пристигнал на летище Варна със закъснение от повече от три часа спрямо планираното
разписание – в 16,40 часа. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от
РЕО № 261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като
полетът е бил с разстояние от над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на
обезщетение, но ответникът не се е произнесъл по него. Моли съда да установи вземането
по заповедта. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да
се е явил за регистрация 45 м. преди началния час за излитане, да се е явил навреме за
полета. Сочи, че вземането е погасено по давност. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание член 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за
всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от
19 ноември 2009 година по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната
загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт
на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния
превозвач време за пристигане по разписание.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът
е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение
от над три часа, че процесният полет е с разстояние над 1500 км.
Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага ако пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от
регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за закъснял полет,
като, предвид посоченото по-горе тълкувателно решение, пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от
Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно - приравнените на
тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на
гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат
правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в
процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за
съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
С определението от 21.3.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че
2
разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1500 километра, че
процесният полет е пристигнал със закъснение повече от три часа. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Противно на възраженията на ответника, от представения електронен билет
/възпроизведен по делото на хартиен носител/, се установява, че ищецът е закупил
самолетен билет за полет № FB718 от Санкт Петербург до Варна, който следвало да бъде
изпълнен на 06.8.2018 г., с час на пристигане в 11,40 часа. Следователно установено е
наличието на договор за въздушен превоз, сключен между страните, както и потвърдена
резервация. Ето защо за ищеца е възникнало право на обезщетение.
Наведеното в отговора възражение – за неявяване на пътника навреме за отвеждане до
самолета, не може да се квалифицира като обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент
№ 261/2004 във връзка с четиринадесето съображение от същия регламент. Съгласно
посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако
отмяната, респ. закъснението са по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Първо, закъснението
на един пътник не би могло да доведе до закъснение с повече от три часа на полета, а ако се
случи - отговорността е на превозвача. Второ, такива обстоятелства в случая не се доказват.
Трето, следва да се посочи, че ответникът, носещ тежестта, не изложи твърдения и не доказа
действията, които е предприел за да предотврати закъснението на процесния полет.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира иска за
основателен.
Предвид извода на съда за основателност на иска за обезщетение следва да бъде
разгледано своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането
по давност, което според настоящия състав на съда е основателно.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на
погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет,
поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС,
обективирана в решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е националното
право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. Настоящият съдебен
състав намира, че правото на парично обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се
основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил
задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да
осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и
на пристигане в крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68)
съдът изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи
върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен
договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не
би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението
репарира вреди от причинено неудобство, не означа, че същите могат да произтичат
3
единствено от деликт - ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение,
лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно
правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван
резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото
задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна /така решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело №
1122/2011 г., III г.о., решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV г.
о./.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да
осъществи полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и
отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна.
Следва да се отговори на въпроса кои са разпоредбите, уреждащи погасителната
давност по договора за въздушен превоз – общите разпоредби на ЗЗД или тези на
специалния закон /Закона за гражданското въздухоплаване/. Настоящият съдебен състав е
запознат с практиката на съдилищата, според която приложима е разпоредбата на чл.
111, б. "б" ЗЗД, но не я споделя, като намира за приложима разпоредбата на чл. 135
ЗГВ, доколкото той съдържа специални разпоредби, регламентиращи договорната
отговорност на въздушния превозвач. Тези специални разпоредби отменят общата
разпоредба на ЗЗД.
Съгласно чл. 1 ЗГВ този закон урежда обществените отношения, свързани с
гражданското въздухоплаване в Република България и с осигуряването на безопасността и
сигурността му. В глава шеста от този закон е уреден договорът за превоз на пътници. В
глава единадесета се съдържат разпоредбите, уреждащи констативни протоколи,
рекламации и давност. Съгласно чл. 135 ЗГВ /редакция към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г.,
приложима към процесното вземане/, правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок,
считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от
деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Несподеляната от настоящия съдебен състав съдебна практика
счита, че тази разпоредба не е приложима, като черпи аргументи от разпоредбата на чл. 137
ЗГВ, според който давностните срокове по чл. 135 се спират със започване на
рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора
на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Съдебните състави считат, че
разпоредбата на чл. 135 касае само случаите, при които се претендира обезщетение за липси
и повреди /съгласно чл. 127 ЗГВ/. Изолирани съдебни актове мотивират този извод и с
разпоредбата на чл. 136 ЗГВ, според който в случай на телесна повреда или смърт на
пътника правоимащият може да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от
деня на увреждането. Считат, че доколкото няма конкретна разпоредба за обезщетението по
4
Регламент (ЕО) № 261/2004, то ЗГВ не се прилага за това обезщетение.
Тези изводи няма как да бъдат верни, поради което и споделени. Разпоредбата на чл.
137 ЗГВ установява спиране на давността при рекламационното производство, защото
разпоредбата на чл. 134 ЗГВ предвижда, че иск срещу превозвача може да се предяви, само
когато последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът
не е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133. Т.е. за обезщетенията за повреда и липса
законодателят е предвидил задължително рекламационно производство, което е
предпоставка за допустимостта на иска за обезщетение. Ето защо и няма как законът да не
защити интересите на пътника и да предвиди спиране на давността през периода на
задължителното производство по рекламация. Така ЗЗД регламентира случаи, в които
давността спира да тече - между деца и родители, докато последните упражняват родителски
права; между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници
или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; между съпрузи и т.н.
Ако споделим логиката на преобладаващата съдебна практика и я отнесем към разпоредбата
на чл. 115 ЗЗД, то следва, че ЗЗД се прилага само за вземанията между родители и деца,
между съпрузи, между настойници/попечители и намиращите се под
настойничество/попечителство. Такава теза няма как да бъде защитена. Следователно чл.
135 ЗГВ е приложим и за вземането по регламента, но то не е конкретно посочено в чл. 137
ЗГВ, защото за предявяването на иска за заплащането му не е задължително рекламационно
производство /т.е. няма защо да се предвижда специално основание за спиране течението на
давностния срок, с който се погасява/. От друга страна, чл. 136 ЗГВ конкретно урежда
давността за обезщетението за телесна повреда, доколкото срокът започва да тече от друг
момент – от увреждането /а по чл. 135 от деня на пристигането на въздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза/. Няма и никаква правна и житейска
логика в извод, според който обезщетението за телесна повреда или смърт, причинени от
неизпълнението на договор за въздушен превоз, да се погасява с давност по-кратка от
обезщетението за неточно във времево отношение изпълнение на такъв договор /предвид
характера на търпените вреди и защита правата на увредения пътник/. На второ място
следва да се посочи, че със Закон за изменение и допълнение на закона за гражданското
въздухоплаване /23.02.2021 г./ в чл. 135 са добавени ал. 2 и 3, предвиждащи изисквания
именно към вземанията по регламента – за пълномощните на представителите на пътниците.
Това иде да покаже, че, според волята на законодателя, ал. 1 на чл. 135 ЗГВ и преди
изменението е уреждала давността, с която се погасяват вземанията по регламента. Няма
логика в обратния извод – до изменението законодателят да не е имал воля за приложимост
на разпоредбата на чл. 1 на чл. 135 към обезщетенията по регламента, но да уреди
изисквания за пълномощните точно в новите ал. 2 и 3 на съшия законов текст. Предвид и
липсата на изменение на обществените отношения във връзка с обезщетенията по
регламента, наложили изменението от 2021 г., то следва, че ал. 1 на чл. 135 ЗГВ е
приложима към процесното вземане – и преди, и след изменението на закона от 2021 г.
Единственото, до което води добавянето на ал. 2 и 3, е още един аргумент, който да
5
подкрепи настоящия извод на съда. Но той би бил съшият със или без тяхното наличие.
В настоящия случай срокът е започнал да тече от 06.8.2018 г., като е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.8..2021
г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Доколкото ищецът не твърди и не доказва да са налице други основания за
спиране или прекъсване на давността, то срокът е изтекъл на 13.10.2020 г. – преди
предявяване на иска. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С., гражданин на Руската федерация, роден на *** г.,
непълнолетен, действащ със съгласието на баща си С. С., срещу „****“ АД , ЕИК *********
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети
за установяване на вземане за 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на
полет № FB718 от Санкт Петербург до Варна на 06.8.2018 г. с повече от три часа.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6