Р Е
Ш Е Н
И Е № 799
гр. Пловдив 02.06.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесети
шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Елена Арнаучкова
Членове:
Пламен Чакалов
Кирил Петров
при секретаря Б.Г., като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 672 по описа на 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение
№ 405 от 17.12.2015г. на Карловския районен съд, ІІІ-ти гр. състав,
постановено по гр. дело № 1172 по описа за 2014г., с което се ПРИЗНАВА за установено, на основание
чл. 108 от ЗС по отношение на Ц.С.С. с ЕГН ********** ***, че М.К.К. с
ЕГН ********** от адрес *** и А.А.Д. с ЕГН ********** ***, са собственици по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 118 том IV
peг. № 7302, дело № 718 от
Жалбоподателят Ц. Ст. С. моли съда да отмени
решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска по
съображения изложени в жалбата.
Въззиваемите
страни М. К. К. и А. А. Д., чрез адв. М. Р., считат жалбата за неоснователна и
молят съда да я остави без уважение като потвърди решението на районния съд. Претендират
разноски.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и
от приложеното изп. д № 348/13г. на Държавен съдебен изпълнител при Карловския
районен съд и преписи от нотариален акт за продажба на недвижим имот от
15.08.14г. и нотариална покана от 29.09.14г. се установява, че И. А. Н. е
образувал посоченото изпълнително дело за събиране на вземането си, което има
срещу Ц.С.. С Постановление от 23.06.2014г. съдебният изпълнител е възложил на
взискателя И. А. Н. 500/1025 ид.ч. от продадения на публичната продан недвижим
имот. След това с договор за продажба от 15.08.14г., за който е съставен
нотариален акт № 118, т.ІV, нот. дело № 718/14г. по описа на нотариус Т. Р.
вписан в Службата по вписванията на същата дата И. Н. е продал на М.К. и А.Д.
притежавания от него обем от правото на собственост върху посочения имот.
Въпреки връчената на 02.10.14г. покана до Ц. С. от М. К. и А. Д. за
освобождаване на имота, С. не го е освободил. Това обстоятелство се установява
и от показанията на свидетелите К. и Д.
Жалбоподателят
оспорва предявения иск като твърди, постановлението за възлагане не е възпроизвело
вещно правен ефект, тъй като разликовата сума от 1699.30лв. не е заплатена от
взискателя на длъжника, както и че договорът за продажба от 15.08.14., за който
е съставен посоченият по- горе нотариален акт е нищожен в частта му относно
продажната цена, поради заобикалянето на закона и като симулативна сделка.
По първото
оплакване: От представеното на л. 116 от изпълнителното дело авизо по платежно
нареждане се установява, че 16.06.2014г. И. Н. е превел по сметка на ДСИ при
КРС разликата, с която цената надминава неговото вземане в размер на
1 699.30лв. Длъжникът е уведомен да посочи банкова сметка ***, но това не
е сторено. Следователно длъжникът не дава необходимото съдействие за получаване
на преведената сума по смисъла на нормата на чл. 95 от ЗЗД. Ето защо,
предпоставките за влизане в сила на постановлението за възлагане са налице и
затова то има транслативен ефект.
По второто
оплакване: За да приеме, че е нищожен договора за продажба от 15.08.14г.
жалбоподателят счита че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал.1 от ЗЗД. Такава нищожност е налице когато страните постигат забранен правен
резултат, но те го правят по начин, който изрично не е забранен от закона. В
настоящия казус не се твърди и не се установява процесната продажба да постига
забранен резултат с разрешени от закона средства.
Другото
основание за нищожност на същата сделка е симулация, защото продавачът Н. е
продал имота на ищците по настоящето дело на цена, която е три пъти по - ниска
от тази, на която го е закупил. Това обстоятелство не може да обоснове наличие
на симулация по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, защото, за да е
налице това основание за нищожност на даден договор трябва страните да не искат
да се породят правните последици от направените от тях волеизявления.
Доказателства в такава насока обаче на се ангажирани.
Изложеното
налага извода, че въззиваемите се легитимират като собственици на процесния
имот в съответния обем от правото на собственост, а жалбоподателят без правно
основание ползува този имот и затова К. и Д. следва да се признаят за
собственици на основание продажбата от 15.08.14г., като се осъди въззивникът да
им го предаде като на собственици.
Като е
достигнал до същия правен извод и е уважил иска районният съд в тази част е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода
на делото жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемите сумата
600лв. разноски.
Воден от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 405 от
17.12.2015г. на Карловския районен съд, ІІІ-ти гр. състав,
постановено по гр. дело № 1172 по описа за 2014г.
ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН ********** *** да
заплати общо на М.К.К. с ЕГН ********** от адрес ***
и А.А.Д. с ЕГН ********** ***
сумата 600 (шестостотин) лева, представялваща разноски, направени пред въззивното
разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните
Председател:
Членове: 1.
2.