О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     №                      08.02. 2021 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На осми февруари                                        2021 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                             ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 26,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Месни продукти – НСС“ ЕООД, с управител Невен Славчев, чрез адв. Д. Т., против определение от 24.08. 2020 г., по гр.д. № 662/ 2020 г на РС–Търговище, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 и 4 от ГПК. В жалбата се излагат съображения, че прекратяването е незаконосъобразно, защото съдът би следвало първо да даде на ищеца срок, в който да уточни дали завежда осъдителен или установителен иск. Управителят на дружеството не притежава юридическо образование и не е могъл да направи разлика между осъдителен и установителен иск. Той се е съобразил с това, че след успешно проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение, той е следвало да заведе иск по указание на съда, тъй като е имало възражение от длъжника. След като първоинстанционният съд е разбрал за връзката на предявения иск със заповедното производство, следвало е да изиска ищецът да уточни характера на претенцията си, още повече осъдителният иск е бил недопустим при наличието на изпълнителен титул. Затова се иска определението да бъде отменено и делото да се върне на РС за продължаване на действията.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Районният съд бил направил всичко необходимо, за да се изправи исковата молба, като е дал достатъчно указания на ищеца. Изложените доводи за липсата на правни познания са неоснователни, защото ищецът е следвало още на този етап да ангажира адвокатска защита.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е допустима, като подадена в срок и от оправомощено лице, при наличието на правен интерес. По същество е основателна.

Жалбоподателят е предявил пред РС–Търговище иск на стойност 18 672 лв., по който е заплатил д.т. от 373,44 лв., но е посочил, че е заплатил 746,88 лв.  Искът се основава на твърдения за наличието на търговски отношения с ответника, който не е заплатил задълженията си за доставени му стоки, по посочени фактури. В петитума на исковата молба се иска ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски. С разпореждане от 25.06. 2020 г. съдът е дал указания на ищеца, че следва да довнесе още толкова държавна такса, колкото е внесъл, като се е мотивирал с цената на иска и размера от 4% дължима такса, с оглед на това, че искът е осъдителен. С молба от 21.07. 2020 г. управителят на дружеството посочва, че между страните има заведено заповедно производство, по което е внесена държавна такса и общо внесеният размер е точно толкова, колкото и съдът определя. Иска се съдът служебно да установи това обстоятелство. Представено е и копие от разпореждането на съда по ч.гр.д. № 124/ 2020 г. на РС–Търговище с указания, че следва да се заведе иск, на основание чл. 415 от ГПК.

В своето разпореждане от 03.08. 2020 г., след запознаване с молбата на ищеца, съдът отново дава срок за довнасяне на съответната държавна такса. Посочва, че внесената в заповедното производство държавна такса се приспада само при установителен, но не и при осъдителен иск. С нова молба от 17.08. 2020 г. ищецът отново моли съда да приеме, че са изпълнени разпорежданията му и излага същите доводи за заповедното производство. След това съдът прекратява делото, поради неизпълнение на указанията му за внасяне на държавна такса в пълен размер.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: първоначалните действия на РС–Търговище са били законосъобразни. Съдът е бил сезиран с осъдителен иск, по който не е била внесена държавна такса в пълен размер и съответно са дадени законосъобразни указания в първото разпореждане „без движение“. Веднага след това обаче, ищецът е посочил, че е внесъл пълния размер на таксата, защото има заведено заповедно производство, цитирал е кое е то, представил е препис от разпореждането на съда за завеждане на иск по чл. 415 от ГПК, като недвусмислено е посочил, че искът е заведен по указания на заповедния съд, който му е указал да довнесе държавна такса.

С подаването на тази молба се въвеждат нови обстоятелства, от които е видно, че ищецът твърди, че искът му е продължение на заповедното производство. Налице са били и съответните доказателства. При това е било ясно още тогава, чe се касае до иск по чл. 415 от ГПК, който е установителен, и по който е внесен дължимият размер на държавната такса. Ако съдът все още е имал колебания какъв точно иск се води, следвало е да даде указания за изясняване на това противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и въведения петитум.

С подаването и на втората молба обаче, в съда не е следвало да има колебания какъв точно иск се води и е следвало да разпореди връчване на исковата молба и на преписите от уточняващите. От всичко изложено е било ясно, че искът е такъв по чл. 415 от ГПК.

Затова незаконосъобразно е било повторното указание на РС за довнасяне на държавна такса, незаконосъобразно е и прекратяването на производството по делото поради невнасяне на държавна такса. А дори искът да беше осъдителен, не може производството по делото да се прекрати изцяло.

Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на действията по него.

Разноски не се търсят от жалбоподателя и не следва да се присъждат по тази причина.

По изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  определение от 24.08. 2020 г., по гр.д. № 662/ 2020 г на РС–Търговище, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 и 4 от ГПК, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за продължаване на действията по него и ако се налага допълване на обстоятелствената част и посочване на това за какви суми е издадена заповедта за изпълнение и за тях ли следва да се постанови решение, това да бъде направено.

Определението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 

2.