Р Е Ш Е Н И Е
***, 06.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 09.01.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №
6534 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от Ю.А.К. от ***, с ЕГН **********, съдебен адрес: адвокат П.В.
***, *** против “С.” ЕООД, *** адрес на управление:*** ***, ЕИК ***
представлявано от управителя ***, в която се твърди следното : ищецът работил в
ответното дружество на длъжност „водач мотокар” с код по НКПД ***, с място на
работа ***, за времето от 03.07.2013 г. година до 29.07.2019 година, когато със
Заповед №***г на Управителя на дружеството е прекратено трудовото му
правоотношение поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, с посочено в заповедта основание - чл. 325, ал. I, т.1 от КТ.
За времето от 01.05.2019 година до
29.07.2019г., датата на прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение в
размер на общо 1603,30лв., както следва:
1. За месец МАЙ 2019 г – 519,52 лв.
2. За месец ЮНИ 2019 г – 543,96 лв.
3. За месец ЮЛИ 2019 г – 539,82 лв.
Ищецът не е използвал и платен
годишен отпуск за времето от 01.01.2018 година до 29.07.2019 година, общо в
размер на 26 работни дни, по години както следва:
1. За 2018 г – 14 дни;
2. За 2019 г – 12 дни;
Неизплатеното обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск възлиза общо на сумата от 1000,00
лева, както следва:
1. За 2018 г – 600,00 лв.
2. За 2019 г – 400,00 лв.
При прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ответникът му дължи обезщетение съгласно чл. 222, ал.З от КТ в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца и възлизащо на
сумата 1000,00лв.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца :
- основание чл.128 във вр. с
чл.242 от КТ сумата от 1603,30лв., представляваща неизплатено трудовото
възнаграждение за положения от него труд за периода от 01.05.2019г до
29.07.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
- на основание чл. 224, ал.1
от КТ сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за неизползуван платен
годишен отпуск за времето от 01.01.2018 година до 29.07.2019 година общо в
размер на 26 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
- на основание чл. 222, ал.З
от КТ, сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от два месеца.
Претендират се разноски.
Исканията по доказателствата са
основателни и следва да се уважат.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от *** – Управител, с който исковете се оспорват изцяло. Направено е
възражение за местна неподсъдност на делото, което е неоснователно, предвид
мястото на работа на ищеца-в гр.Плевен. Доводите за неяснота на изявленията на
ищеца са несъстоятелни- в исковата молба подробно и ясно са посочени сумите,
които се претендират, какви са и за
какъв период от време се дължат.
Ответната страна оспорва твърдението на ищеца затова,че не му е изплатено
трудовото възнаграждение за м.юни 2019г. и представя доказателство във вр. с
извършено плащане.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника
си адв.П.В., който поддържа исковете и прави изявление на основание чл.214 ал.1
от КТ относно размера на същите/ по чл.128 и чл.224 от КТ/ с оглед приетото
заключение на ВЛ Т.И.. Изменението на размера на исковете е допуснато от съда.
Оттеглена е претенцията на основание
чл.128 от КТ за м.юни 2019год.и в тази
част производството по делото е прекратено.
Ответната страна, редовно призована,
не се представлява и не ангажира последващо становище по делото.
Безспорно по делото е, че ищецът е работил въз основа на сключен трудов договор с
ответника до
29.07.2019год., когато трудовото му правотоношение е прекратено на осонвание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, отразено и в трудовата му книжак, чийто препис е
представен по делото. Не е спорно , а това е отразено и в заповедта за
прекратяване ан трудовото правоотношение,че работодателят е приле,че следва да
му изплати обезщетение на осонвание чл.224 от КТ за 2018год. и 2019год. и обезщетение на осонвание чл.222 ал.3 от КТ –
за два месеца.
С оглед изясняване на част от спорните
въпроси по делото, а именно дали ответникът е извършил надлежно плащане на
претендираните суми и установяване на конкретния им размер, е прието като неоспорено
от страните заключение на ВЛ Т.И..
По иска на основание чл.128 вр.
чл.242 от КТ: установява се, че ответната
страна е изплатила на ищеца сумата от 543,96лв.-трудово възнаграждение за м.
юни 2019год., но след депозиране на исковата молба в съда. Претенцията за този
период е отеглена от ищеца и производството по делото в тази част е прекратено.
Следва да се присъди сумата от 976,51лв.-неизплатено трудово възнаграждение на
ищеца за м.май и юли 2019год., ведно със
законната лихва.
По иска с правно основание чл.224
ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. От заключението на ВЛ се установява, че това обезщетение
не е изплатено на ищеца и възлиза на
сумата 912,95лв.,която с оглед
направеното изменение на размера на този иск, следва да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва.
По иска на основание чл.222 ал.3
от КТ: установява се ,че
обезщетенето не е изплатено на
ищеца, като се претендира сумата от
10000лв., която следва да се присъди изцяло, ведно със законната лихва.Ищецът
не е направил изменение на размера на този иск.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.71 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса върху уважената част на исковете в размер 150лв., както и сумата 120,80лв., направени разноски за вещо
лице.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по делото – 480лв. Извършеното плащане след
образуване на делото не влияе на
претенцията на ищеца за разноски.
По
изложените съображения Плевенският
районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ “С.” ЕООД, ***
адрес на управление:*** ***, ЕИК *** представлявано от управителя ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.А.К. от ***, с ЕГН **********, съдебен адрес: адвокат П.В. ***, ***
сумата 976,51лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.май и м.юни 2019год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224 ал.1 от КТ “С.” ЕООД, *** адрес на управление:*** ***, ЕИК ***
представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.К. от ***, с ЕГН **********,
съдебен адрес: адвокат П.В. ***, *** сумата 912,95лв., представляваща
неизплатено обезщетение за 2018год. и 2019год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба - 03.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.222 ал.3 от КТ “С.” ЕООД, *** адрес на управление:***
***, ЕИК *** представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.К. от ***, с
ЕГН **********, съдебен адрес: адвокат П.В. ***, *** сумата 1000лв., представляваща
неизплатено обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
03.10.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК “С.” ЕООД, *** адрес на
управление:*** ***, ЕИК *** представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.К. от ***, с ЕГН **********, съдебен адрес:
адвокат П.В. ***, *** сумата 480лв.,
представляващи направени разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК “С.” ЕООД, *** адрес на
управление:*** ***, ЕИК *** представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса
върху уважената част на предявените искове в размер 150лв., както и разноски за вещо лице в размер 120,80лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: