Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 16.08.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РОСИЦА САВОВА
при секретаря:
Теодора Димитрова,
след като разгледа докладваното от съдия Савова т.д.№90/2020 г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
В.А.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.М.,
със съдебен адрес:***, е предявил срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК № ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес:***, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума
в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и последиците от тях,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2019 г., в гр. Бобов дол,
на ул. ***, при което ищецът е блъснат от управлявания от водача М.И.И.
лек автомобил марка и модел „Алфа Ромео 147", с рег. ***,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗД
„Бул Инс" АД, с полица № ВС/02/119002236596, с валидност от 11.04.2019 г.
до 10.04.2020 г., като сумата се претендира ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото произшествието с молба-претенция - 18.02.2020 г., до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, а също и сумата 1615,37лева /хиляда
шестстотин и петнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, като
първоначално посочената сума е 1435, 37лв. , която се претендира като
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди - разходи за лечение,
както и законната лихва върху така претендираната главница от датата на
депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
обезщетението.
B исковата молба се твърди, че:
На 14.12.2019 г., в гр. Бобов дол, на ул. ***, водачът
М.И.И. при управление на лек автомобил марка и модел „Алфа Ромео 147", с
рег. ***, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, нарушава
правилата за движение и удря пешеходеца В.А.Б., който е пострадал тежко.
За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 245р-9866/2019 г. Образувано е и досъдебно производство
№ 125/2019 г., по описа на РУ - Бобов дол.
След злополуката пострадалият В.А.Б. е транспортиран
по спешност до МБАЛ „Св. Иван Рилски - 2003" - гр. Дупница.
При проведените диагностични процедури и консултации
са установени множество травматични увреждания , като му е поставена диагноза: Конквасацио педис
декстра; Фрактура кондили латералис тибие декстра; Абрис калканеи декстра.
Проведена е
медикаментозна терапия.Направена му е операция на 14.12.2019г.
Въпреки проведеното лечение, на 01.01.2020 г., ищецът
е приет в „1-ва клиника по ортопедия и травматология" на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" - ЕАД .При
назначените му изследвания и прегледи, е установено, че при
произшествието е получил: Голяма открита рана на дясното ходило и Счупване на
горния край на тибията /голям пищял/ - Фрактура кондили латералис тибие
декстра. На 02.01.2020 г. и на
06.01.2020 г., са извършени оперативни намеси, като междувременно на В.Б. е
провеждано и медикаментозно лечение в болнични условия. Изписан е на 10.01.2020
г. и е насочен за продължаване на лечението в друго отделение на болницата,
като на същия ден е приет в Отделението по изгаряния и пластична хирургия при
възрастни ; респ. В.Б. неколкократно е опериран- на 11.01.2020 г. ; на
14.01.2020 г.;на 22.01.2020 г. След
едномесечен престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - ЕАД, ищецът е изписан, като
са му дадени препоръки за лечебна физкултура.
За проведеното лечение и диагносточни процедури, В. Б.е
извършил разходи, като е заплатил сума в общ размер на 1615,37лева, в т.ч.670
лева - сет с голяма гъба и софт порт; вакуумирана кана 800 мл.; - 588, 87 лева голяма превръзка от гъба със
сребърно покритие и стерилен канистер/контейнер/ с гел 500 мл.; 118,50
лева - фраксипарин шпр.ампули; 58 лева -
потребителска такса, както и 180лв.за специализиран медицински транспорт.
Пътният инцидент е причинил на В.Б. внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Ищецът силно е
ограничил социалните си контакти.Не може да се придвижва самостоятелно и при
минимална физическа активност усеща стягащи болки на мястото на фрактурата и
раните. Оплаква се от замайване и световъртеж, които затрудняват придвижването
му. Не може да спи спокойно. Има нужда и е зависим от грижите на своите
близки.Не може да се обслужва самостоятелно и да задоволява хигиенните си потребности
поради уврежданията на по-активния десен крак. Изпитва затруднения при
обличане, къпане и други битови дейности. Изпитва все още силни болки в
областта на травмите.
Изживеният стрес от произшествието, рефлектира върху
общото му емоционално състояние. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с
честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство -
и притеснение, особено когато остава сам. Изпитва неувереност и страх от МПС.
Чувства се изолиран от продължилия повече от месец болничен престой и се е
затворил в себе си. Притеснява се от необходимостта някой да е ангажиран с
полагането на грижи за него, включително за елементарни битови дейности.
Опасява се, че е в тежест на близките си.
Към настоящия момент страданията продължават, като
възстановяването му все още не е приключило и не се е раздвижил.
Към момента на събитието, виновният водач е управлявал
лек автомобил марка и модел „Алфа Ромео 147", с рег. ***, който е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със ЗД „Бул Инс" АД, с полица №
ВС/02/119002236596, с валидност от 14/08/2019 г. до 13/08/2020 г.
На 18.02.2020 г. ищецът отправил претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба
вх. № ОК-99609/ 18.02.2020г. Въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок,
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция.
Възраженията на
ответника са следните:
Ответникът
оспорва да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП.
Налице е случайно деяние за водача на лекия автомобил
по смисъла на чл. 15 НК.
Не е описан надлежно и установен механизъм на ПТП и не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Прави се
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца.
Счита, че настъпилите вреди са в пряка връзка с определено рисково поведение на
пострадалия, т.е. ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС, ответникът твърди, че ПТП и произтеклите
от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е
създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от
него вреди.Поддържа се, че той не е пресичал на обозначено за целта място, но
дори и да е, то не е направил необходимото да избегне удара, а е имал обективна
възможност за това. Не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото
го МПС. Не е изпълнил задълженията си по чл. 113 ЗДП и чл.114 ЗДвП и се е
поставил в превишен спрямо нормалния риск. Не се е възползвал от възможността,
визирана в чл. 32 ЗДП, която има за цел да обезпечи безопасността на
пешеходците; респ. в случай, че ищецът не е пресичал, а се е движел по пътното
платно –се сочи и нарушение на чл. 108 ЗДП.Счита, че вредоносният резултат е
съпричинен от самия пострадал поне в степен 50%.
Исковата претенция се оспорва по размер като прекомерна и неотговаряща на икономическата
конюнктура и вредата, както и на
съдебната практика .
Оспорват се направените разходи във връзка с лечението
по целесъобразност и необходимост, като се сочи, че исканата сума е прекомерна
спрямо получените травматични увреждания и периода на лечение. Ответникът
счита, че направените разходи нямат пряка връзка с травмите от ПТП и не
съставляват задължителни разходи, свързани с лечението.
Оспорва се и претенцията за лихва за период от датата
на уведомяването на застрахователя- като
неоснователна и несъобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Застрахователят
не е могъл да се произнесе по претенцията и не е в забава спрямо увреденото
лице - чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.Позовава се на
чл. 380. ал. З КЗ , като сочи, че непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ след
изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна
полица "Гражданска отговорност" за
лек автомобил марка „Алфа Ромео 147“ , с рег.***, към момента на
реализиране на ПТП, с начална дата на покритие 11.04.2019 г. и крайна –
10.04.2020 г.
Видно от приложеното по делото АНД
543/2020 г. по описа на Районен съд Дупница се установява, че с Решение
№260289/09.12.2021г., постановено по
посоченото делото, обвиняемата М.И.И. с ЕГН ********** е призната за
виновна в това, че на 14.12.2019 г. около 12.40 часа в гр. Бобов дол, обл.
Кюстендил, на ул. *** срещу дом №40, в посока на движение от кв. „Южен“ към
„Въгледобив Бобов дол“ ООД, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка и модел „Алфа Ромео 147“ с ДК *** е нарушила правилата за
движение, а именно: чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП и чл.21 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила на пешеходеца В.А.Б. с ЕГН ********** от гр. Бобов
дол средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на големия пищял на
дясна подбедрица – на външния малеол, в областта на коляното, фрактура
(абрис-изтръгване на фрагмент) на петната кост на дясно ходило, фрактура на
основата на 1-ва преходна кост на дясно ходило, както и разкъсване на меките
тъкани на дясното ходило с разкъсване и отлепване на кожа, разкъсване на ставни
капсули на предно – задноходилните стави, разкъсване на мускул на първи пръст
на ходилото, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен
крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1,
пр. 3 от НК, като на основание чл.78а от НК обвиняемата е била освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
По делото е приложен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №245р-9866 от 14.12.2019 г., от който се
установява, че ППС с рег.*** марка и модел „Алфа Ромео 147“, собственост на
водача М.И.И.,*** дол, при което е пострадало лицето В.А.Б., като причина за
произшествието е отчетена несъобразената с пътните условия скорост на лекия
автомобил от водача .
Въз основа на приложената към делото
медицинска документация и след извършен личен преглед на ищеца, вещото лице д-р
Е.Л. – специалист ортопед – травматолог, в изготвената съдебно – медицинска
експертиза, установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в конквасацио /размачкване/ педис
декстра, фрактура кондили латералис
тибие декстра, абрис /откършек/ на дясната петна кост, фрактура в основата на
първа метатарзална кост на дясното стъпало, дефектус кутис педис декстра.
Посочено е, че описаните увреждания при ищеца биха могли да бъдат получени по
време и начин, описан в исковата молба и издадените от лечебните заведения
епикризи. Травмите изисквали обездвижване на десния долен крайник за период от
време и последваща рехабилитация. Непосредствено след инцидента раните в
дясното стъпало са обработени с антисептични разтвори до пълното отстраняване
на механичните замърсители. Направена е хомеостаза на раната на дясното
стъпало, като са лигирани и прошити всички кървящи съдове. Кожното ламбо е
зашито с няколко ситуационни шева и е поставена мазова превръзка- в последствие
при престоя на ищеца в Клиниката по ортопедия и педиатрия към УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" - ЕАД на 02.01.2020 г., под локална анестезия, е направена
мануална репозиция на фрактурата на латералния кондил на тибията, след което е
поставена имобилизация и са направени контролни рентгенографии. На 06.01.2020
г. в същата клиника е направена ревизия на инцидентната рана на дясното
стъпало, като се установява дифузно кървяща ранева повърхност и свежи
гранулации. Поставена е нова VAC система. През
постоперативния период пациентът е бил трайно афебрилен. Изписан е на
10.01.2020 г. и същия ден е приет в отделението по изгаряния и пластична
хирургия към същото здравно заведение. По време на престоя там му е извършена
оперативна интервенция на 11.01.2020 г., като под обща венозна анестезия е
извършен дебридман на раневите повърхности в областта на десния долен крайник,
опреснили са повърхността на дефекта. На 14.01.2020 г. отново са почистени
некротичните тъкани и са опреснени ръбовете и дъната на раните. След хемеостаза
са поставени две VAC системи с
отделни апарати. На 22.01.2020 г. в условията на интубационна анестезия са
премахнати системите. След почистване на раните и опресняване на раневите
ръбове е направен кюретаж на свежите хипергранулации и ексцизия на некротичните
участъци. След щателна хемеостаза е извършено позициониране, моделиране и
фиксиране на свободните автотрансплантанти на площ 400 кв. см. върху
ексцизираните повърхности, след което е поставена стерилна умерено-компресивна
превръзка и са правени поливки с хипертоничен разтвор. На 30.01.2020 г.
пациентът е изписан за домашно лечение и са дадени указания за продължаване на
лечението. Експертът установява, че непосредствено след ПТП и по време и след
оперативния период ищецът е изпитвал силни болки в наранените участъци на
десния долен крайник, които са продължили и след изписването му от болничното
заведение, като поетапно са започнали да намаляват с времето със заздравяването
на счупените кости и намаляване на раневите повърхности. Вещото лице д-р. Л.
установява наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП,
претърпените от ищецът увреждания, приложеното болнично и следболнично лечения,
операционните интервенции, както и извършените от ищеца разходи в размер на
1435.37 лева. В съдебно заседание при изслушване на експерта същият заявява, че
и към момента при ищеца се наблюдават остатъчни увреждания, изразяващи се в
оточен десен долен крайник, наличие на лимфен застой, деформация на ходилото.
Същият изпитвал болки при ходене и пипане в областта на стъпалото, коляното и
цялата подбедрица. Накуцвал и се придвижвал с помощта на бастун. Имал ограничени
движения. Налице била и пълна невъзможност да изправя палеца на десния крак,
както и намалена чувствителност на стъпалото. Всичките медицински интервенции
са били наложителни, имайки предвид получените травматични увреждания у ищеца.
Към момента липсва наложителност от
извършване на нови. Засегнатият десен крайник е бил обездвижен за 30-40
дни, а около 2-3 месеца пострадалият не е могъл да стъпва на крака си. За да
може да стъпва с пълната си тежест върху засегнатия крак са били необходими 5 –
6 месеца. Въпреки това у ищеца се очаквало да има придружаващи болки и макар и
намалял, болковият синдром не би могъл да изчезне напълно- даже напротив – с
нарастване на физиологичната възраст на ищеца се очаквало неговото засилване.
Щял да бъде съпроводен с проблеми с походката, накуцване, болка при по-голямо
натоварване и при промяна на времето.
От изготвената и приета съдебна -
автотехническа експертиза се установява, че участъкът от пътното платно, където
е реализирано процесното ПТП, е прав и се намира между кръстовище и десен завой
в посока на движение от квартал „Южен“ към „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД. Пътното
платно е двулентово и двупосочно с ширина 7,50 метра. От двете страни на
платното са изградени тротоари с ширина от по 2,00 метра и височина на бордюра
12 см. На самия тротоар е имало монтирани ограничителни метални колчета, а
другият край на тротоара се ограничава от ограда от бетонна стена и желязна
ограда. Към момента на навлизане на л.а. „Алфа Ромео 147“ с ДКН *** по тротоара
скоростта му е била 34,96 км/ч, като в протокола за оглед било отразено, че
липсвали следи от спирачен път. Автомобилът се движил в посока от квартал
„Южен“ към „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД. Същият първоначално се ударил в бетонна
стена и впоследствие последвал удар между автомобила и пешеходеца, в резултат
на който последният бил притиснат до стената. След реализирания удар лекият
автомобил се е установил върху тротоарната площ, стоящ на гумите си и
ориентиран с предната си част по посоката на движение, където бил установен и
пешеходецът В.Б.. Вещото лице сочи, че към момента на удара видимостта е била
добра, като липсвали данни за наличие на евентуални препятствия, ограничаващи
видимостта между двамата участника в ПТП. Експертът очертава следния механизъм
на настъпване на процесното ПТП: на 14.12.2019 г., около 12.40 часа, лек
автомобил „Алфа Ромео 147“ с ДКН №1375 ВС, управляван от водача М.И.И., се е
движил в населено място в гр. Бобов дол по ул. *** по посока от квартал „Южен“
към „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД. По същото време на десния тротоар се е движил
пешеходецът В.А.Б. в посока, обратна на посоката на движение на
автомобила. Б. е възприел идващия срещу
него автомобил, водачът на който, при наближаване на спирката на ул. „Г.
Димитров“, е изгубил контрол върху автомобила, при което последният се е
завъртял, като е навлязъл в насрещната лента за движение, а след това към
тротоара, по който се е движил пешеходецът.
Настъпил е удар на предната част на автомобила в металните ограничителни
колчета, намиращи се на тротоара, а след това в бетонната стена на оградата. В
резултат на този удар автомобилът се е завъртял леко и е последвало влачене
около 1 -1,5 метра с дясната му страна по стената, при което автомобилът е
установил контакт с пешеходеца Б.. За автомобила контактът е бил с предна дясна
гума, а за пешеходеца – с десния крак. След настъпилия удар е било налице
кратко съвместно „носене“ между лекия автомобил и пешеходеца, при което
последният е успял да извади крака от обувката си и е паднал на тротоара, а
автомобилът е продължил движението си още малко. Вещото лице установява, че от
момента на навлизане на автомобила на тротоарната площ пешеходецът не е имал
възможност да предотврати удара. В съдебно заседание експерта категорично
установява, че пострадалият пешеходец не е пресичал пътното платно, а се е
движил по тротоара.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпитите на свидетелите К.Б.М., Н.В.Б. и Т.Д.О..
Свидетелят К.М. е очевидец на процесното
ПТП. Инцидентът станал на тротоара срещу неговата къща, където вървял първо
ищецът, а след него и свидетелят. Свидетелят М. спрял да си върже връзките на
обувките, като в този момент колата, която се блъснала в стената, го
застигнала. Колата се качила на тротоара и стиснала крака на ищеца Б., който в
този момент извикал. Ударът бил силен. Отишъл веднага да помогне на В.. Когато
го изправил, видял, че от крака му тече кръв. Помолил дошло на мястото момче
веднага да го закара до Спешния център в гр. Бобов дол. Не бил виждал В. след
излизането му от болницата и не е запознат със състоянието му към момента.
Свидетелят Н.Б. е син на ищеца.На
14.12.2019 г. към обяд му се обадил неговият брат, който му казал, че е станала
катастрофа с баща им. Тръгнали веднага към болницата. Когато докарали баща им в
УМБАЛ „СВV Иван Рилски“ – гр. Дупница целият му крак бил в кръв, бинтован.
Ищецът изпитвал силни болки. В тази болница бил три дни, след което постъпил в
Пирогов, където престоял 45 дни. През болничния престой не можел сам да се
грижи за себе си. Бил зависим от чужда помощ за хигиенни и физиологични нужди.
По време на лечението имал силни болки. Били му направени общо 5 операции под
пълна упойка. След това бил настанен в друго отделение, за да му се направи
пластика на засегната част от крака. Бил изписан в инвалидна количка, защото не
можел да стъпва на крака. В домашни условия първоначално бил на постелен режим,
не можел да става. Грижите за него основано ги поели свидетелят и свид.
Огнянова. Раната имала нужда от промивки, един месец му правили и инжекции.
Раздвижването първоначално започнало с помощта на проходилка, след това – с
бастун. Към момента вече не използвал помощно средство за придвижване, но все
още накуцвал, походката му била променена. Не можел да ходи на далечни
разстояния, не излизал от вкъщи. Всичко това повлияло на психиката на ищеца –
станал изнервен. Преди бил деен човек – грижил се за градина, животни, а към момента
той самият се нуждаел от чужди грижи. Това именно повлияло негативно на
психическото му състояние.
Свидетелката Т.О.– живееща съвместно със
свид. Б. сочи, че от инцидента до днешна дата тя е непрекъснато с ищеца и
полага грижи за него. Помни, че раната на крака на ищеца Б. била страшна –
нямало почти нищо здраво по крака. Месото било свалено до кокал, гледката била
потресаваща. Наложило се да се поставят на крака няколко гъби, които да
изсмукват мърсотията, за да не се стигне до гангрена и да се наложи ампутация
на крака. Около шест месеца бил възстановителният период, през което време
свидетелката била непрекъснато в дома на ищеца, за да го обслужва. През това
време изпитвал силни болки. В момента вече стъпвал, но все още му било трудно.
Изпитвал болки. Имало все още видими белези по крака, оттичал и ставал червен.
Притеснявал се от това, че трябвало жена да го обслужва за хигиенните му навици
и нужди. От жизнен човек, ходещ за риба, излизащ навсякъде между хора, станал
затворен и необщителен. Преди инцидента за всичко се обслужвал сам, даже им
помагал. Сега вече често бил изнервен. Травмата при него била голяма и му
повлияла и психически.
По делото са представени следните
фактури: фактура с №**********/07.01.2020 г. за закупен сет с голяма гъба плюс
софт порт и вакумирана кана 800 мл. на обща стойност 670.00 лева с включен ДДС
с доставчик УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, звено Първа клиника по ортопедия и травматология;
фактура с №**********/20.01.2020 г. за закупена голяма превръзка от гъба със
сребърно покритие и стерилен канистер на обща стойност 588.87 лева с включен
ДДС с доставчик УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, звено Клиника по Хирургия; фактура
с №**********/21.01.2020 г. за Фраксипарин ШПР. АМП. на обща стойност 118.50
лева с включен ДДС; фактура с 00500586752/30.01.2020 г. за потребителска такса
в отделение по изгаряния на стойност 58.00 лева с включен ДДС и фактура
№**********/17.12.2019 г. за медицински транспорт на стойност 180 лева с
включен ДДС.
С молба, депозирана пред застрахователя
ЗД „Бул Инс“ АД под вх.№ОК-99609/18.02.2020 г., ищецът В.Б. е заявил
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в резултата на настъпило на
14.12.2019 г. ПТП, в размер на 90 000 лева за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, и сумата от 1435.37 лева – за претърпени имуществени
вреди, представляващи разходи за медикаменти и лечение.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно съединени
искови претенции по чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 380 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1,
т. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата
на чл.380, ал.1 КЗ гласи, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
При анализ на събраните в производството
доказателства безспорно се установява, че е налице активна легитимация у ищеца
за предявяване на исковете, както и основание за възникване на задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ против
ответното застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото
производство, е безспорно установено наличието и валидността на сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по отношение на автомобил марка „Алфа Ромео 147“ с д.к.***.
На следващо място съдът намира, че е
спазено и рекламационното производство по реда на чл. 380 от КЗ – лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е отправило към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Видно от представените по делото писмени
доказателства такава претенция е отправена към застрахователя, като по делото
ответникът не е ангажирал доказателства
за изплащане на обезщетение по претенцията.
За да бъде уважен предявеният иск,
необходимо е да се установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ е необходимо освен към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, също и да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вредата не е
нормативно определена, но се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и
унищожаване на благата на човка: имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Трайната съдебна практика приема, че за да е
основателен искът за вреди от непозволено увреждане, следва да се установи
наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай,
като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага
до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и
вреда/ подлежат на установяване от ищеца.
По делото няма спор по следните
установени в производството факти, а именно: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към датата на ПТП – 14.12.2019 г., по отношение на л.а. марка и модел „Алфа Ромео 147“ с рег.***
със срок на валидност 11.04.2019 г. до 10.04.2020 г., издадена от ЗД „Бул Инс“
АД, както и, че с Решение №260289/09.12.2021 г., постановено по АНД №543/2020
г. на РС Дупница обвиняемата М.И.И. с
ЕГН ********** е призната за виновна в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.
„б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК във връзка с реализираното ПТП на
14.12.2019 г., при което е пострадал ищецът, като на основание чл.78а от НК
обвиняемата е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Решението, с което наказателният
съд освобождава обвиняемата от наказателна отговорност и й налага
административно наказание при условията на чл. 78а НК, има за гражданския съд
същата задължителна сила. При постановяване на последното, наказателният съд се
е произнесъл по въпроса за наказателната отговорност на дееца (М.И.И. ) - като
я е признал за виновна в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т.е.
налице е произнасяне по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и
виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата (решението) са задължителни .
Безспорно с обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, както и с неоспореното от страните заключение по
съдебно-автотехническа и съдебно – медицинска експертизи, се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, както и установена вреда- причинена телесна повреда на ищеца, както
и причинени имуществени вреди, което обстоятелство е прието за безспорно от
съда, с оглед предходно приключилото наказателно производство, при което е
установено, че на ищеца са причинени телесни увреждания, представляващи по
същността си средна телесна повреда. На това основание в хода на настоящия
процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното
поведението на водача М.И. и причинените на ищеца В.Б. травматични увреждания.
Относно обхвата на причинените
неимуществени вреди съдът се позовава на заключението по назначената съдебно –
медицинска експертиза, което приема за достоверно и всеобхватно. В резултат на
пътно-транспортното произшествие пострадалият Б. е получил следните травматични
увреждания: конквасацио /размачкване/ педис декстра, фрактура кондили латералис тибие декстра,
абрис /откършек/ на дясната петна кост, фрактура в основата на първа
метатарзална кост на дясното стъпало, дефектус кутис педис декстра.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от
съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
В Постановление №4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС се съдържат разяснения относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД и тълкуване на понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди за ищеца Б. съдът отчита, че последният е
получил едно сравнително тежко травматично увреждане, изразяващо се в
многофрактурно увреждане на десния долен крайник. Травмата е наложила на
пострадалия да бъдат извършени 5 операционни интервенции в рамките на над 45
дни болничен престой. През това време, а и през процеса на заздравяване на
уврежданията, ищецът е изпитвал силни болки и страдания за период по-дълъг от
два месеца, с постепенно затихващ характер към шестия месец, когато вече е
започнал да има опора върху засегнатия крайник. Целият възстановителен процес е
продължил в период по-дълъг от половин година. През това време ищецът е бил в
невъзможност да се грижи сам за своите битови и физиологични нужди. Той е бил
зависим от грижите на неговите близки дори за елементарни физически дейности
като хранене, физиологични нужди, къпане и обличане. Безспорно този период е
бил тежък за преживяване от лице, което до този момент е било физически активно
и самостоятелно. В тази насока съдът изцяло кредитира показанията на свид. Б. и
свид. О., които макар и ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, са последователни,
взаимнодопълващи се, логични и съответстващи и на установеното от експерта д-р Л.. Понастоящем ищецът все още продължава да
изпитва болки при движение на крайника, оттичане на същия, поради задържане на
лимфа, което ограничава обхвата на неговите движения, както установява експерта
след прегледа на пациента. Тези болки ще съпътстват ищеца Б. до края на
житейския му път, а заедно и с дегенеративните възрастови изменения на
структурата на тялото, безспорно ще предизвикват физически дискомфорт и болки,
над нормалните за тази възраст. Описаните травматични увреждания са причинили
на ищеца разстройство на здравето, изразяващо се в средна телесна повреда. В
резултат от увреждането пострадалият е претърпял както физически, така и психо-емоционални
болки и страдания. В тази насока са и дадените от свид. Б. и свид. О.показания.Макар
в настоящия случай състоянието на посттравматично стресово разстройство да не е
установено чрез извършване на съдебно - психологична експертиза, съдът отчита
възможността за неговото наличие, доколкото е житейски обосновано
постравматично разстройство при лице, преживяло ПТП, последвано от пет операционни
интервенции под пълна анастезия, болничен престой за период повече от един
месец, с последвало домашно лечение в рамките на половин година. Съдът, както
посочи по-горе, дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и досежно
психологическото състояние на ищеца преди ПТП и след него – от деен и
самообгрижващ се човек, последният е станал зависим от грижите на своите
близки и затворен човек. В тази насока
са и показанията на свид. М., който твърди че след инцидента – повече от
година, не е виждал ищеца.
Тъй като последиците за пострадалия от
инцидента в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези
фактори. Съдът отчита като ориентир за размерите на дължимото от застрахователя
обезщетение и икономическа конюнктура в страната към релевантния момент, при
съобразяване със съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии съдът
намира, че сума от 35 000.00 лв. е адекватна за компенсиране на такова
увреждане, като тази сума отговаря и на принципа на справедливост, съобразно
чл. 52 от ЗЗД. За разликата до пълния претендиран с исковата молба размер 60
000. 00 лв., исковата претенция се явява неоснователна.
Ищецът претендира и заплащане на
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП в размер на общо 1615.37 лева.
Извършаването на претендирания разход се доказва с представените по делото фактури,
описани по-горе. Доказано е също, че тези интервенции са били необходими за
овладяване състоянието на пострадалия и предотвратяване на по-сериозно
увреждане. Тук съдът също така дава вяра на експертното заключение на д-р Л.,
който потвърждава, че Здравната каса не заплаща скъпо струващите консумативи .
Претенцията обаче ще бъде уважена за сумата от 1435.37 лева, тъй като тази сума
е била претендирана от застрахователя по реда на чл.380 КЗ, което е специална
предпоставка за уважаване на претенцията по съдебен ред, а освен това е оспорена
причинната връзка на разхода по
представената фактура за медицински транспорт, в която не се визира
конкретен маршрут , т.е. за разликата до
пълния предявен размер от 1615.37 лева, искът за заплащане на имуществени вреди
ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът с оглед приетата основателност на
исковата претенция дължи произнасяне и по наведеното от ответното дружество
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. В тази насока съдът изцяло се доверява на експертното заключение по
приетата съдебно – автотехническа експертиза, безспорно установяващо, че към
момента на удара пешеходецът се е намирал на тротоара. При този установен факт
съдът прави безспорен извод за липсата на съпричиняване от страна на
пострадалия.
По
претенцията за законната лихва върху главницата, дължима на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, КнОС намира следното:
С исковата молба е претендирана законна
лихва за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от
датата на предявяване пред застрахователя на извънсъдебната претенция, а именно
от 18.02.2020 г., а за имуществените вреди от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 02.11.2020 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя. Видно от заведената пред
застрахователя молба под вх.№ОК-99609/18.02.2020 г. към последната са приложени
като документи: констативен протокол за ПТП, медицински епикризи и фактури,
установяващи сторените разходи по лечението. Ответното дружество не излага
твърдения за непълнота на изискуемите доказателства, а и такава не се
установява. Освен това, когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита
същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е
неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника
да отпадат негативните последици на собствената му забава.При този извод
законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се дължи от 07.03.2020 г., а именно
след изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ /видно от молба под вх.№ОК-99609/18.02.2020 г., която е
заведена в ответното дружество на 18.02.2020 г./.
Законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди ще бъде присъдена от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2020 г., така, като е заявена
претенцията от ищеца.
По
разноските:
Ищецът е освободен от задължението за
заплащане на държавна такса, но не и на разноски по делото.
Съгласно приложен списък по чл.80 ГПК
ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7, ал.2,
т.3, т.4 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. на минималните размери на
адвокатските възнаграждения с начислено ДДС.
Предвид уважаването на предявените
искове ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.Р.М.
разноски за производството, които съдът
определя на сумата от 1910,48 лева дължимо възнаграждение за адвокат при
условията на чл.38, ал.2 т.2 във вр. с чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2 т.2 и т.4
от Наредба №1/09.07.2004г. без ДДС, при отчитане на обстоятелството, че по
делото е представен договор за правна помощ, в който се сочи оказана правна
помощ при условията на чл.38, ал.1т.2 ЗА и съдебната практика, изяснено с оглед
определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС и Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр.
д. № 2266/2016 г. на ВКС, че правото за получаване на адвокатско възнаграждение
е обусловено от осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават и липса на
данни за регистрация на упълномощения адвокат по ДДС.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска. Същият е представил
списък по чл.80 ГПК и съобразно приложените по делото платежни нареждания, се
доказват сторени разноски в размер на 2 880 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, 10 лева депозит за свидетел и 280 лева депозит за САТЕ. Изчислени по компенсация, деловодните разноски,
които следва да се присъдят на ответното дружество, възлизат на сумата от
общо 1295.47 лева.
Ищецът е бил освободен от внасяне на
държавна такса за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради
което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Кюстендилският окръжен съд, сумата от 1457.41
лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху
размера на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК № ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучър",
№ 87, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 35 000.00 лева /тридесет и пет хиляди лева/ представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и последиците
от тях, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 14.12.2019 г., в гр. Бобов дол, на ул. ***, при което е
блъснат от управлявания от водача М.И.И. лек автомобил марка и модел „Алфа Ромео
147", с рег. ***, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника ЗД „Бул Инс" АД, с полица № ВС/02/119002236596, с
валидност от 11.04.2019 г. до 10.04.2020г., ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от 07.03.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1435.37 лева /хиляда четиристотин тридесет
и пет лева и тридесет и седем ст./ обезщетение за имуществени вреди,
причинени от описаното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като
претенцията за заплащане на неимуществени вреди за разликата над сумата от
35 000.00 лв. до предявения размер от 60 000.00 лв. и за законна
лихва, върху тази главница, считано от 18.02.2020 г. до 07.03.2020 г., както и
претенцията за заплащане на имуществени вреди за разликата над сумата от
1435.37 лв. до предявения размер от 1615.37 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК № ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., с адрес:
гр. София, бул. „Джеймс Баучър", № 87, да заплати, на основание чл.38,
ал.2 и ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т.3, т.4 и т.5 от
Наредба №1/09.07.2004 г., на адв. Р.И.М. от САК, с личен номер от единния
адвокатски регистър при ВАС №**********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. „Цар Асен“ №1, ет.4, сумата от 1910,48 лв. /хиляда
деветстотин и десет лева и четиридесет и
осем ст./ дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
№ ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., с адрес: гр. София, бул. „Джеймс
Баучър", № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни разноски,
изчислени по компенсация, с оглед уважената част на исковата претенция, възлизащи
на сумата от 1295.47 лева /хиляда двеста
деветдесет и пет лева и четиридесет и седем ст./.
ОСЪЖДА
ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК № ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., с адрес:
гр. София, бул. „Джеймс Баучър", № 87, да заплати, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, в полза на ОС - Кюстендил,
по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1457.41 лв. /хиляда четиристотин петдесет и седем лева и четиридесет и
една ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: