№ 458
гр. гр.Несебър, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100385
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.М.“
ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н.В.“, № 5,
представлявано от А.М.Т., против Ж.Т., гражданка на Република К., БУЛСТАТ ........., с
адрес: гр. С.В., местност К., комплекс „.........“, бл. ......, ап. ....
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на апартамент № .... находящ се в
гр. С.В., местност К., комплекс „.........“, бл. ......, със застроена площ от 37.06 кв.м.,
както и 5.26 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със
съответстващите за апартамента идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор №
11538.13.50. Сочи, че на 11.02.2020 г. между ответницата като Възложител и „.........
.....“ ЕООД като Мениджър бил сключен Договор за поддръжка и управление на
комплекс „Вила .........“. Акцентира се, че в посочения комплекс били построени три
сгради, бил осигурен контролиран достъп на външни лица чрез ограждане на
поземления имот с метална висока ограда, била налице охрана и заключваща система
на входа на дворното място и на входните врати на всяка една от сградите. Изтъква се,
че в комплекса имало утвърден правилник за вътрешния ред. В имота имало басейни
на разположение на всички собственици и обитатели, които се поддържали в
необходимото състояние, озеленените площи в комплекса също се поддържали,
състоянието на сградите било много добро и всеки нов собственик, на който
инвеститорът „......... .....“ ЕООД продал самостоятелен обект, имал сключен договор за
управлението и поддръжката на комплекса. Сочи се, че съгласно чл. 1 от сключените
1
договори дружеството „......... .....“ ЕООД приело и се задължило лично или чрез трети
лица, срещу възнаграждение да поддържа и извършва организационното, техническото
и административното управление и поддръжка на общите части и съоръжения на
комплекс „Вила .........“. Съгласно чл. 2 от договора ответницата се задължила да
заплаща годишна такса в размер на 338.56 евро без ДДС или сумата в размер на 406.27
евро с ДДС. Договореното възнаграждение било дължимо считано от получаване на
образец 15, което се случило на 20.11.2019 г. Съгласно чл. 4 от договора таксата
следвало да се заплаща в срок до 30-ти април на всяка календарна година, като
съгласно чл. 24 от договора при забава на което и да е плащане Възложителят дължи на
Мениджъра неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава от дължимата към момента
сума, но не повече от 30 % от размера на дължимата сума. Съгласно чл. 2, изр.
последно Възложителят се задължил да заплаща на мениджъра еднократна такса в
размер на 150 евро за закупуването на шезлонги, шалте за шезлонги и чадъри в срок до
един месец от подписването на договора. Навежда се, че плащане към настоящия
момент не било извършено от ответницата, поради което последната дължи и законна
лихва в размер на 92.82 лв. върху неизплатената сума, считано от 12.03.2020 г. до
24.04.2023 г. Обръща се внимание, че съгласно Договор за възлагане извършване на
дейностите за поддръжка и управление на жилищни комплекси „......... ..... 5“ и „.........
..... 6“, сключен на 01.04.2019 г. между „......... .....“ ЕООД като Възложител и „А.М.“
ООД като Изпълнител, първото дружество възложило на ишеца извършването на
всички необходими дейности за поддръжка и управление на цитираните комплекси,
както и събирането в брой или по своя банкова сметка дължимите суми от
собствениците за поддръжка и управление съгласно подписаните индивидуални
договори между съответния собственик като Възложител и „......... .....“ като
Изпълнител, както и всички други суми във връзка с поправки, ремонти, плащане на
общи разходи в комплекса и други неупоменати. Навежда се, че за сключването на
посочения договор между дружествата, всички собственици на самостоятелни обекти
на комплекса, включително и ответницата, били надлежно уведомени с писмено
уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. Ищецът
излага доводи, че точно, добросъвестно и в срок, със собствени сили или чрез наети
лица, винаги изпълнявало поетите с договора задължения, описани в договора,
изразяващи се в поддръжка на з..... площи, поддържане, стопанисване и осигуряване
ползването на басейните в комплекса, целогодишно извършване на техническа
поддръжка на общите части и съоръженията в комплекса, санитарно-хигиенно
обслужване, заплащане на разходи за електричество и вода в общите части. Сочи, че
ответницата била заплатила задълженията си за такса поддръжка за 2020 г. и 2021 г. на
19.10.2021 г., като отказала да заплати дължимите неустойки в размер на 121.88 евро за
всяка от годините. Така към настоящия момент дължими били сумата от 121.88 евро-
неустойка за забава за такса поддръжка за 2020 г., сумата от 121.88 евро- неустойка за
2
забава за такса поддръжка за 2021 г., сумата от 150 евро- такса за шезлонги, както и
законна лихва в размер на 92.82 лв., считано от падежа на задължението до датата на
подаване на исковата молба. С тези доводи се моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответната страна да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото не постъпи писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание особеният представител на ответника не навежда
оспорване на изложените в исковата молба твърдения, като заявява основателност на
иска.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № Б-01-03,
находящ се на първи етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
11538.13.50.1.34 по КККР на гр. С.В., с адрес на имота: гр. С.В., местност К., комплекс
„.........“, бл. А, вх. Б, със застроена площ от 37.06 кв.м., както и 5.26 кв.м. идеални
части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 11538.13.50.
Безспорно е и че на 11.02.2020 г. бил сключен договор за поддръжка и
управление на комплекс „Вила .........“, по силата на който Тулешова е възложила, а
„......... .....“ ЕООД е приело и се е задължило, лично или чрез трети лица, срещу
възнаграждение да поддържа и извършва организационното, техническото и
административното управление и поддръжка на общите части и съоръжения на
комплекса. Съгласно чл. 1, т. 1.4 от договора дейностите по поддръжка включват
техническа поддръжка на инсталациите и оборудването, текуща техническа поддръжка
на осветлението, профилактика и поддръжка на з..... площи, организация на санитарно-
хигиенното обслужване на общите части на сградите. В чл. 2 от договора било
предвидено, че за извършване на посочените дейности възложителя се задължава да
заплаща на мениджъра годишна такса в размер на 8 евро без ДДС за един квадратен
метър обща площ на обекта, считано от датата на издаване на Акт 15 на сградата, или
за обекта на ответницата- 338.56 евро без ДДС. Страните уговорили, че възложителят
се задължил да заплати на мениджъра еднократна сума в размер на 150 евро за
закупуване на шезлонги, шалтета за шезлонги и чадъри в срок до един месец от
подписване на договора. Съгласно чл. 4 от договора, възнаграждението се заплащало в
срок до 30- ти април на всяка текуща календарна година в брой или по посочена
банкова сметка. Според чл. 24 от договора при забава на плащанията възложителят
дължи на мениджъра неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава от дължимата към
момента сума, но не повече от 30 % от размера й.
По делото не се спори също, че на 01.04.2019 г. между „......... .....“ ЕООД и
3
ищеца „А.М.“ ООД бил сключен договор за възлагане извършване на дейностите по
поддръжка и управление на жилищни комплекси с търговски наименования „......... .....-
5“ и „......... .....- 6“. С този договор страните постигнали съгласие, че изпълнителя
„А.М.“ ООД ще извършва възмездно (срещу възнаграждение) всички необходими
дейности за поддръжка и управление на жилищни комплекси с търговски
наименования „......... .....- 5“ и „......... .....- 6“. По силата на чл. 3 от договора, на ищеца
била дадена възможност да събира от собствениците дължимите суми по сключените
индивидуални договори за поддръжка на комплекса. В чл. 10 от договора е
предвидено, че всички индивидуални договори за поддръжка и управление на
комплекса, които са сключени до момента между „......... .....“ ЕООД стават неразделна
част от настоящия договор, като се описват в специално приложение към него.
Уговорено е, че всички индивидуални договори за поддръжка и управление, които
бъдат включени в бъдеще време също стават неразделна част от договора и се
включват в ново приложение към него. Наред с договора от „......... .....“ ЕООД на
ищеца било дадено пълномощно, съгласно което „А.М.“ ООД било оправомощено да
събира в брой или по банкова сметка от всички собственици дължимите за периода от
2018 г. до 2022 г. суми.
Приложено е и уведомително писмо от ищеца „А.М.“ ООД, в качеството си на
пълномощник на „......... .....“ ЕООД, с което уведомява собствениците от жилищни
комплекси „......... .....- 5“ и „......... .....- 6“, че по силата на цитирания договор от
01.04.2019 г., сключен между страните, „......... .....“ ЕООД е възложило на ищеца
извършването на всички необходими действия по поддръжка и управлението на
комплексите и събирането на дължимите суми.
Съдът намира, че така сключения договор за възлагане има смесен характер,
като в едната си част същия има характер на встъпване в дълг- по отношение на вече
сключените съглашения, и договор за цесия- по отношение на бъдещите договори. По
този начин валидно е било прехвърлено на ищеца и правото да претендира процесните
вземания.
Видно от чл. 24 от договора от за поддръжка и управление, сключен с
ответницата, налице е клауза за неустойка, уговорена в размер на 1% за всеки ден
забава от дължимата сума, която обаче не би могла да надвиши 30% от размера на
дължимата сума. С оглед изявленията за основателност на иска, съдът намира, че по
делото няма спор, че плащане на дължимите такси за 2020 г. и 2021 г. е извършено от
ответницата на 19.10.2021 г., както и че процесните вземания не са заплатени. С оглед
уговореният падеж на всяка една от таксите, а именно до 30.04. на съответната година,
и предвид по- късното плащане, съдът намира, че е възникнал фактическият състав на
претендираната неустойка, като общата дължима сума за 2020 г. и 2021 г. е в размер на
243.76 евро (по 121.88 евро). Клаузата на чл.24 е уговорена по такъв начин, че
4
обезщетението не би могло да надвиши 30% от претендираната главница- т.е. по
121.88 евро за всяка от календарните години, и в този смисъл подобна уговорка за
неустойка не е завишена и не излиза от основната си функция, залегнала в чл.92, ал.1
от ЗЗД, да гарантира обезщетение за вредите, които е претърпял кредитора от забавата
на длъжника. В този смисъл претенцията, касаеща заплащане на неустойки, се явява
основателна.
На следващо място в чл. 2 от същия договор е уговорена клауза, съгласно която
за ответната страна е възникнало задължението еднократно да заплати сумата от 150
евро за закупуване на шезлонги, шалтета за шезлонги и чадъри в срок до един месец от
подписване на договора, т.е. до 11.03.2020 г. По делото няма спор, че същото не е
заплатено от ответницата. Това задължение също е с настъпил падеж, поради което
покана не е била необходимо да се изпраща до Тулешова. По делото няма наведени
твърдения за наличие на основания, поради които сумата да не е дължима. В тази
връзка и доколкото нормата на чл.20а от ЗЗД въвежда правилото, че договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили, основателна се явява и тази претенция.
Предвид обстоятелството, че плащане на сумата от 150 евро не е постъпило, следва да
бъде уважен и иска за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 92.82 лв. за
периода от 12.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната
лихва до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното съдът намира, че дължимостта на сумите от страна на
ответницата за процесните периоди, ведно с претендираната лихва, са доказани и
следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски. Видно от представеният
списък и приложените писмени доказателства, на ищецът следва да бъде присъдена
сумата от общо 1050 лв.- разноски.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.Т., гражданка на Република К., БУЛСТАТ ........., с адрес: гр. С.В.,
местност К., комплекс „.........“, бл. ......, ап. .... да заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н.В.“, № 5, представлявано от А.М.Т.,
сумата в размер на 243.76 евро, представляваща сбор от неустойки върху главниците
за 2020 г. и 2021г. (по 121.88 евро за всяка от годините), дължима съгласно чл. 24 от
договор от 11.02.2020 г. за поддръжка и управление на комплекс „Вила .........“ с
нотариално удостоверени подписи, вписан под № 61, том 1 от 11.02.2020 г. в Служба
по вписвания при Районен съд- Несебър, сключен между „......... .....“ ЕООД и Ж.Т..
5
ОСЪЖДА Ж.Т., гражданка на Република К., БУЛСТАТ ........., с адрес: гр. С.В.,
местност К., комплекс „.........“, бл. ......, ап. .... да заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н.В.“, № 5, представлявано от А.М.Т.,
сумата в размер на 150 евро, представляваща еднократно дължимо задължение за
закупуване на шезлонги, шалтета за шезлонги и чадъри, залегнало в чл.2 от договор от
11.02.2020 г. за поддръжка и управление на комплекс „Вила .........“ с нотариално
удостоверени подписи, вписан под № 61, том 1 от 11.02.2020 г. в Служба по вписвания
при Районен съд- Несебър, сключен между „......... .....“ ЕООД и Ж.Т., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
24.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 92.82 лв. ,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 150 евро, дължима за периода от
12.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба- 24.04.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ж.Т., гражданка на Република К.,
БУЛСТАТ ........., с адрес: гр. С.В., местност К., комплекс „.........“, бл. ......, ап. .... да
заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„Н.В.“, № 5, представлявано от А.М.Т., сумата в размер на 1050 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6