О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 4.09.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 4 септември 2020
г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5494 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 19.09.2017 г.
бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно
с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу солидарните длъжници Д.С.Ж. като
Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител, произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на
17.07.2013 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 19.09.2017 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.09.2017 г.
Приложение № 1/19.09.2017 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2017 г.
било представено само с данните на Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като
Поръчител, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия
договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона, на ответниците били изпратени по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия, от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат
Мария Стефкова Гочева и с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат Ж.Ц.Ж.,
посредством куриерска фирма Лео Експрес с обратна разписка, които се върнали в
цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“.
Към настоящата искова молба
представят заверени копия от уведомленията за извършената цесия от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г.
с адресат Мария Стефкова Гочева и с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с
адресат Ж.Ц.Ж. и молим съдът да връчи същите на ответниците, ведно и с исковата
молба и приложенията към нея. Като се позовават на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Процесното вземане произтичало
от одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г. Договор за
потребителски паричен кредит № 1214866 /Договора/ между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж.
като Поръчител. Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставяли потребителски кредити. Цитираните ОУ били
неразделна част от договора за кредит и с подписването на Договора,
Кредитополучателят и Поръчителят удостоверявали, че са им предоставили целият
обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получили
екземпляр от Общите й условия, били запознати с тях и безусловно ги приемали.
При условията на Договора,
Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с
главница /обща стойност на кредита/ от 9 462,76 лв. С договорения размер на
главницата била погасена дължимата от Кредитополучателя комисионната /таксата
за разглеждане на кредита/ от 255,00 лв., за която било направено прихващане от
Кредитора, към датата на усвояване на кредита. С договорения размер на
главницата била погасена и дължимата от Кредитополучателя еднократна
застрахователна премия от 707,76 лв., за сключената от Кредитополучателя
застраховка, за която Застрахователят издал сертификат „Кредитна протекция
плюс“ с № 1214866/17.07.2013 г., в съответствие с разпоредбите на Кодекса за
застраховането. След направените плащания, остатъка от отпуснатата главница,
посочен от страните като чиста стойност на кредита, от 8 500 лв. била преведена
на 17.07.2013 г. по посочена от Кредитополучателя банкова сметка, ***о си по
договора.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се
олихвявала с фиксирана възнаградителна лихва за срока на Договора. Лихвата се
начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните били договорили,
към датата на подписване на Договора, годишен лихвен процент в размер на 11,99
%. Така, към датата на подписване Договора, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 3 853,64 лв..
Подписвайки Договора,
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне
ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в
Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен
план, който бил неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на Договора била в размер
на 13 316,40 лв., която съгласно клаузите на Договора била платима на 72 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 184,95 лв., като
първата погасителна вноска била дължима на 21.08.2013 г., а последната с падеж
на 21.07.2019 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в
който бил посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответната част от
главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ
към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 /триста шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 861,26 лв.,
дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 21.07.2019 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 16, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в Уведомлението за
цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника и съобщил на същия, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го
канили да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или
разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за
събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично било
посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.
Считат, че Уведомленията за
цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост били получени на ответниците
на 12.01.2018 г.
Кредитополучателят не заплатил
изцяло дължимите суми по процесния Договор. Сумата, която била погасена до
подаване на заявлението в съда, била в размер на 5 377,19 лв., с която били
погасени, както следва: възнаградителна лихва: 1 924,63 лв., главница: 3 440,78
лв. и лихва за забава: 11,78 лв.
Предвид изложеното за Агенция
за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 срещу солидарните длъжници
Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител в деловодството на PC -
гр. Стара Загора, съгласно което претендират от ответниците, в качеството им на
солидарни длъжници по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866,
одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., да заплатят следните
непогасени суми по процесния Договор, а именно: 4 773,65 лв. /четири хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017
до 21.07.2019 г., по отношение на
които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към Договора била обявена
предсрочна изискуемост, преди входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда; 338,02 лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 19.09.2017 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 861,26 лв. /осемстотин шестдесет и
един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът образувал ч.гр.д. № 3469 на
10-ти гр. с-в по описа му за 2019 г., издал Заповед за изпълнение и връчил
същата на длъжниците съгласно разпоредбите на ГПК. На 20.09.2019 г. дружество
получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на
вземането си, в резултат на което подават настоящата искова молба срещу
солидарните длъжници Д.С.Ж. и Ж.Ц.Ж..
Молят съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено, че Д.С.Ж. като
Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител по Договор за потребителски паричен
кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г.,
солидарно дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
следните суми, присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 3469/19 г. на 10-ти гр. с-в по описа на PC -
гр. Стара Загора, а именно:
4 773,65 лв. /четири хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017
до 21.07.2019 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ
към Договора била обявена предсрочна изискуемост, преди входиране на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;
338.2 лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до
19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
861.26 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и шест
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както
сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 3469/19 г. на 10-ти гр. с-в по
описа на PC - гр. Стара Загора.
В условията на евентуалност, в случай
че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове срещу срещу солидарните длъжници Д.С.Ж.
и Ж.Ц.Ж., молят съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и
приложите разпоредбите на чл. 235 от ГПК, за неуважената част от кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, да постанови
съдебен акт, по силата на който да осъди Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж.
като Поръчител по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на
16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., да плати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми,
а именно:
4 773,65 лв. /четири хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017
до 21.07.2019 г., предявена на краен падеж на процесния Договор;
338.2 лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до
19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
861.26 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и шест
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда /21.10.19 г./;
законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.10.2019 г./ до
окончателно погасяване на дълга.
Представят банкова сметка ***,
по която ответникът може да заплати дължимите суми:
IBAN: ***: UBBSBGSF
Обединена Българска Банка АД
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.С.Ж., чрез назначения й особен
представител адв. Н.Я., в който заявява, че предявените искове са процесуално
допустими.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Счита, че същите са неоснователни. Прехвърлянето на
вземането по цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит № 1214866
подписан на 17.07.2013 г. и съответно придобиването на тези вземания от новия
кредитор - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не било съобщено на длъжника Д.С.Ж.,
тъй като пратката с писменото уведомление до нея изпратена чрез куриерска фирма
„ЛЕО ЕКСПРЕС” била върната в цялост като непотърсена. Съобщението, както се
твърди в исковата молба било изхождало от новия кредитор - цесионера „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, който действал не от свое име, а от името на
предишния кредитор - „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, като за целта се
легитимирал с даденото му от цедента пълномощно.
Това пълномощно обаче, не
съдържало никакво материално описание /правна идентификация/ на вземанията,
които били предмет на договора за потребителски кредит. Само било посочено, че
учредената от упълномощителя представителна власт на пълномощника е: „да
уведомява съгласно разпоредбите на чл.99, ал. 3 от ЗЗД от името на УниКредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, поръчители,
съдлъжници, наследници/, по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/
на „Агенция за събирания на вземания” ЕАД с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г.” . Съгласно чл. 2.3 от Рамковия договор, продажбата и прехвърлянето по чл. 2.1
и чл. 2.2 ще се осъществяват ежемесечно като отделно, самостоятелно формирано
портфолио, закупувано от 01.01.2017 г.
до 31.12.2018 г. включително, като за всяко отделно портфолио по чл. 2.2 ще
бъдат сключвани самостоятелни месечни договори за цесия. Съгласно приложеното
Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД от 19.09.2017 г. било видно, че същото не носи подписите на цедента и
цесионера. Представена била стр. 1/18 и стр. 18/18, но стр. 1/18 не била
подписана от страните по договора за цесия, а стр. 18/18 не фигурирали
претендираните вземания.
Даденото от цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД пълномощно за изпълнение на задължението му по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД не отговаряло на изискванията за конкретност, а препратката към
договор, който бил сключен на 20.12.2016 г. бил с оглед гарантираните от закона
/чл. 99, ал.4 във вр. с чл.75, ал.2, изр. 1-во ЗЗД/ интереси на длъжника -
материално недостатъчна.
Заявява, че за извършеното от
пълномощника на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, съобщаване по чл.99, ал.
3 ЗЗД, това дружество не разполагало с редовно учредена от цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД представителна власт и съобщаването не било проявило
действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Затова - по отношение на длъжника -
ищецът /цесионерът/ не разполагал с материална легитимация на кредитор по
предявените в процеса вземания и претенциите му към Д.С.Ж. били неоснователни.
В исковата молба нямало данни
кога и в какъв размер били извършени плащанията от Д. Славова Ж. по процесния
договор за потребителски кредит, в този смисъл били неоснователни претенциите
на ищеца за установяване вземанията за главница и акцесорната претенция за
лихва за забава върху непогасената главница.
Предвид изложеното, моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ж.Ц.Ж., чрез назначения му особен
представител адв. К.К., в който заявява, че предявените искове са недопустими,
неоснователни и недоказани.
Видно от твърденията на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в исковата молба, а и от приложенията към
нея, ответницата Д.С.Ж. сключила договор за потребителски паричен кредит
№1214866 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ ЕАД на 17.07.2013 г., а Ж.Ц.Ж. -
също ответник по настоящото дело, поръчител по този договор. Видно от същите бил
сключен между „УниКредит“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания на 20.12.2016 г., както и индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.09.2017 г.
Видно обаче от тези материали
по делото било и обстоятелството, че не цедента по горевизираната цесия
съобщавал на кредитополучателката Д.Ж. и Ж.Ж. за сключения между
финансово-корпоративните тела цесионен договор, а опит за това бил направен от
ищцовото по настоящото дело дружество, след като предварително според
твърденията му същото било овластено за такова действие от страна на цедента.
Нещо повече: очевидна била целта и намерението на ищеца именно с връчването на
исковата молба с приложенията към нея на Д.Ж. и на доверителя му да се
осъществи уведомителната функция на цедентското съобщаване, функция
инкорпорирана от законодателя в разпоредбите на чл.99, ал. 3 и ал. 4 от Закона
за задълженията и договорите. Точно, недвусмислено и изрично нормотворецът бил
постолирал чрез тези норми и вменил като задължение единствено и само на
първоначалният кредитор (цедента) задължението да съобщи на длъжника за
прехвърляне на своето вземане на трето за отношенията между тях лице. В тази
връзка счита,че с горепосоченото упълномощаване на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, както и от последвалия
опит на ищеца именно той, а не цедента по цесионния договор да съобщи на Д.Ж. и
Ж.Ж. за този контракт в грубо нарушение на императивните законови разпоредби
посочени по-горе. Правната последица от такова поведение била уредена и се
извличала чрез contra argumentum от чл.99,ал.4 на ЗЗД и функционално и
систематически свързаната с тази алинея норма на чл.99, ал. 3 от същия закон, а
именно че цесията не произвеждала действие спрямо длъжника и третите лица,
когато уведомяването за прехвърляне на вземането не се осъществи от
първоначалния кредитор. И независимо, че въпросното съобщаване не било елемент
от фактическия състав на договора за цесия (такава била константната практика
на ВКС), предвид факта, че с договор за цесия се прехвърляли не само
задължения, но и права, а такова било и правото на длъжника на възражения, то с
непроизвеждането на действие на цесията спрямо него, последният не разполагал с
тези права като основно средство и законова възможност да възрази и да се
защити от претенциите и действията на едно трето лице, каквото се явявал в
случая цесионера по отношение на първоначалното облигационно правоотношение и
свързаното с него задължение, положение, което било недопустимо и ирелевантно
по правна природа и характер. В този смисъл и Решение № 698 от 23.10.2008 г. по
т. д. № 306/2008 г., II о. на ВКС, ТК, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на ВКС, 2-ро тър. Отделение,Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,Решение № 162 от 28.01.2013
г. по търг. д. № 453/2012 г. на ВКС,Решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. №
986/2017 г. на ВКС, 1-во тър. Отделение,Решение № 243 от 06.08.2017 г. по т. д.
№ 3501/2015 г. на ВКС, 1-во тър. Отделение,Определение № 97 от 04.02.2016 г. по
т. д. № 1602/2015 г. на ВКС, 1-во тър. Отделение,Решение № 137 от 02.06.2015 г.
по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, 3- то гр. отделение Решение № 156 от
30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, 2-ро тър.отделение. Всичко
гореизложено поставяло под въпрос активната процесуално и материалноправна
легитимация на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в настоящото производство,
а оттам и допустимостта и основателността на предявените искове, тъй-като дори
и в качеството си на страна по една валидна правна сделка, каквато се твърди от
ищеца, че била процесната цесия, същият, предвид гореизложените факти и
съображения, не разполагал с предвидената и задължителна по ГПК процесуална и
материална легитимация за такова дело с всички произтичащи от това правни
последици.
По отношение обема и естеството
на представителната власт обективирана в приложеното от ищеца към исковата молба
пълномощно за съобщаване на Ж.Ж. и на Д.Ж. за сключена цесия, а оттам и изпълнение
от страните по нея на задължението по чл.99, ал. 3 от ЗЗД счита, че не било
налице редовно учредена такава, годна да произведе действието по чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Липсвала всякаква конкретност и индивидуализация на вземанията, предмет
на цесията, за чието съобщаване се упълномощавала „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Дефицитът на конкретност
във визираното пълномощно не следвало да снабди пълномощника с онази власт,
която му била необходима, за да съобщава надлежно за сключен цесионен договор,
който от своя страна да поражда действие, генериращо права на цесионера. Ето
защо счита, че при тази очевидна ограниченост и не в необходимата степен
изричност в учредяването на представителната власт, процесуалноправната и
материалноправна легитимация на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД липсвала,
поради което въпросното дружество не можело да има качеството ищец в настоящия
процес, а предявените от него искове следвало да се окачествят като
неоснователни.
Особено внимание следвало да
обърне на въпроса с изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а
именно доколко било налице осъществено уведомяване на кредитополучателя Д.Ж. и
поръчителя Ж.Ж. и доколко при липса на осъществено уведомяване, цесията между
корпоративните тела била годна да произведе действие, а оттам основателността
на предявените по настоящото дело искове от страна на ,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускали
това. Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Видно от твърденията на ищеца в
исковата молба и от приложените към нея уведомителни писма, обратни разписки и
други документи, прехвърлянето на вземанията по процесния Договор за
потребителски паричен кредит с №1214866/17.07.2013г. и съответно придобиването
на тези вземания от новия кредитор не било съобщено на кредитополучателката Д.Ж.
и Ж.Ж., тъй като пратките с писмените уведомления до тях изпратени чрез
куриерска фирма „Лео Експрес“ били върнати в цялост, като непотърсени.
Впоследствие ответниците Д.Ж. и Ж.Ж. не били открити нито в хода на заповедното
производство по ч.гр.дело № 3469/2019 г. по описа на Районен съд - град Стара
Загора, нито в настоящото исково производство на адреса, посочен в договора и в
исковата молба. Това положение не се променяло и след извършената справка за
месторабота и актуален адрес на ответниците, поради което за да бъдат защитени
правата им, на Д.Ж. и Ж.Ж. били назначени особени представители. В това си
качество, като особен представител на Ж.Ж., както и особения представител на Д.Ж.
получили уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени към исковата молба, но
спрямо тях - особените представители следвало да се отчете особеното ни
процесуално положение. Процесуалното представителство можело да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не било законово, тъй като
произтичало от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки - в този смисъл т.6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнявал свои процесуални права, а тези на страната, която представлявал
/така т.7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следвало, че особеният представител не бил нито законов,
нито договорен представител и не можел да приема адресирани до представляваното
лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквито
изявления безспорно били горе визираните уведомявания на Д.Ж. и Ж.Ж. от
кредитора по чл.99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г., уведомявания според твърденията на ищеца
в исковата молба, а и видно от приложенията към нея, приключили с отбелязване в
графа „непотърсени пратки“ в документите на куриерска фирма „Лео Експрес“.
Поради това ответниците не можело да се считат за уведомени за цесията чрез
особените си представители. Следователно, до фактическо връчване на книжата,
сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен
ефект по чл. 99, ал.4 ЗЗД, не се стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не можело да се приравни на надлежно
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител.
В този смисъл било и
постановеното Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС
Стара Загора и Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на
Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с Определение №
567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Следвало да се отбележи, че в
самия Договор за потребителски паричен кредит между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ и кредитополучателя Д.Ж., както и Ж.Ж., като поръчител, не била
уговорена възможността за прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, а
съгласно чл.26, ал.1 от Закона за потребителски кредит „кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.“ Ето защо
следвало да се приеме, че доколкото в процесния договор за потребителски паричен
кредит с №1214866 от 17.07.2013г. нямало изрична договорка съобразно
горевизираната разпоредба на ЗПК, както и липсвало изрично съгласие на
кредитополучателя и поръчителя по кредита вземането да може да се прехвърля на
трето лице, то процесното вземане не било надлежно прехвърлено и не произвело
целените правни последици, поради което и ищецът не се намирал в
материалноправна връзка с Ж.Ж., както и с ответницата по делото - Д.Ж.. Предвид
изложеното счита, че ищецът „Агенция за събирания и вземания“ ЕАД не се явявал
кредитор на ответниците по настоящото дело, поради което предявените искове за
установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2 и чл.86 от ЗЗД били неоснователни и
следвало да бъдат отхвърлени.
Следвало да отбележи и
обстоятелството, че в исковата молба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не
сочила, каквито и да е данни за това, кога и в какъв размер ответницата Д.Ж.
извършвала плащания по процесния договор за потребителски паричен кредит. Във
връзка с това счита, че претенциите за установяване на вземания по процесния
Договор за потребителски паричен кредит с №1214866 сключен на 17.07.2013 г. били
недоказани и неоснователни.
Моли съда да отхвърли
предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3469/2019 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.
Ищецът следва да докаже кога и в какъв размер ответниците са извършвали
плащания по договора за потребителски кредит.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да
приложи ч.гр.д. № 3469/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Заверено копие от Стандартен Европейски
сертификат; Заверено копие от Договор за потребителски паричен кредит №
1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., ведно с
погасителен план, общи условия и искане за рефинансиране; Заверено копие от
сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ с № 1214866 от 17.07.2013
г. г. и общите условия на застраховката; Заверено копие от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; Заверено
копие от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
дата 19.09.2017 г.; Заверено копие от Потвърждение за извършена цесия; Заверено
копие от Извлечение от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия, от
което се удостоверява, че вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Заверено копие от Пълномощно
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - 2 бр.; Заверено копие от Уведомителни
писма за извършената цесия и за предсрочна изискуемост, ведно с разписка за
доставяне: с изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат Мария Стефкова
Гочева и с Изх. № УПЦ-С- УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат Ж.Ц.Ж..
НАЗНАЧАВА съдебно
- счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с
материалите по делото да отговори на въпросите, поставени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д. ВЪЛЧЕВА
ДЕМИРЕВА-ГЮРОВА.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 200 лв., които да се внесат от ищеца в 3 дневен срок
от съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 20.10.2020
г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице, след
представяне на вносна бележка по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: