Протокол по дело №920/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 73
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20203100900920
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 73
гр. Варна, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100900920 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
Ищецът „Гафи“ ООД , представляван от ликвидатора В. Ж., редовно
призован, лично се ликвидатора В. Ж..
Ответникът „Златни пясъци“ АД, представляван от Изпълнителния
директор К.О.К., редовно уведомен, представлява се от ю.к. Е. М., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Ликвидаторът Ж.: Да се даде ход на делото.
Ю. к. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Ликвидаторът Ж.: Поддържам предявения иск.
Ю. к. М.: Поддържам депозираните отговорите.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1571 от 24.10.2022 година:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, с
който ищецът В. Ж., в качеството му на Ликвидатор на „ГАФИ“ ЕООД, моли
1
да бъде осъден ответника „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД да върне сумата
37000.00 евро, представляваща задатък и първа вноска, получени на
отпаднало основание – развален Предварителен договор за покупко-продажба
от 26.02.2008 г.
Ищецът твърди, че в качеството му на ликвидатор му е станало
известно, че между ответника и един от съдружниците в дружеството в
ликвидация – С.С. е бил сключен Предварителен договор за покупко-
продажба от 26.02.2008 г. По силата на сключеният договор ответникът е
следвало да прехвърли собствеността върху описаният в договора недвижим
имот, срещу продажна цена от 320838 евро, вкл ДДС. Купувачът се задължил
да заплати задатък в размер на 2000 евро като остатъка от 318838 евро
следвало да бъдат заплатени в срок до 28.04.2008 г. Задължението за
заплащане на капаро било изпълнено като по силата на сключен между
страните Анекс от 06.03.2008 г. били уговорени нов срок и начин на плащане
на продажната цена като сумата 35000 евро следвало да бъде заплатена в срок
до 06.04.2008 г., сумата 100000.00 евро – до 30.10.2008 г. и сумата 183838
евро – до 28.02.2009 г.
По силата на сключено на 31.03.2008 г. Споразумение, неразделна част
от Договора, страните по договора и „Гафи“ ООД постигнали съгласие
дружеството да замени С. С. като купувач по предварителния договор и
авансовото плащане в размер на 2000.00 евро да се счита като плащане от
извършено от дружеството. Ищецът твърди, че е заплатил и сумата 35000.00
евро, съобразно уговорките в сключеният Анекс от 06.03.2008 г. Ищецът още
излага, че на 30.04.2009 г. било отправено писмо до ответника, вх. №
371/30.04.2009 г., с което го уведомил, че прекратява сключеният
Предварителен договор от 26.02.2008 г., поради коренно различната
икономическа обстановка на пазара за недвижими имоти и предложил
предоговаряне на цената. На 28.09.2009 г. било отправено писмо, с което била
отправена покана за връщане на получените по договора суми общо в размер
на 37000.00 евро. На 14.10.2009 г. била отправена нова покана за връщане на
сумата, но подобни действия от страна на отвеника не последвали.
Претендира присъждане на законна лихва, считано от предявяване на иска и
разноските по делото.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен
2
отговор вх. № 18497/03.08.2022 г., в който предявеният иск макар и
допустим се оспорва като неоснователен, поради погасяването му по давност.
Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства по сключването
на предварителния договор, неговия предмет, страни и условия. Не се
оспорват и твърденията на ищеца за обстоятелствата, при които ищцовото
дружество е заместило С. С. като купувач на имота. Не се оспорват и
твърденията на ищеца за извършени плащания по договора общо в размер на
37000 евро. Още излага, че съобразно уговорките в сключеният Договор
цената за имота е следвало да бъда заплатена в срок до 28.02.2009 г. като
забавата в плащането на която и да е било вноска с повече от 10 дни, страните
уговорили да бъде възприемана като отказ на купувача от договора, в който
случай прекратяването на договора настъпвало по право. Сочи, че до
настъпването на крайния падеж на договора – 28.02.2009 г., уговорената
продажна цена за имота не е била заплатена изцяло, поради което и след този
ден действието на договора било прекратено, съгласно посочените по-горе
условия. Счита, че най-късният момент, в който е възникнало правото на
ищеца да иска връщане на даденото по договора е 14.10.2009 г., когато при
ответника е била получена отправена покана за връщане на сумата.
Доколкото давността не е била спирана или прекъсвана и с оглед приложимия
давностен срок от 5 години, то към датата на предявяването на настоящият
иск срокът е изтекъл.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 21788/21.09.2022 г. , в която оспорва
твърденията на ответника за погасяване на претенцията му по давност. Сочи,
че в получено от ищеца писмо от 31.05.2012 г., изходящо от ответника,
последният се позовава на сключеният между страните договора като го счита
за действащ и е посочил, че правото на разваляне на договора поради
неплащане на цената било уговорено в негова полза, поради което и само той
можел да го упражни. Счита, че в случай, че договорът е бил прекратен и е
започнала да тече давност, то следва да се приеме, че това е станало от датата
на депозиране на отговора по настоящото дело, от който момент давностния
срок не е изтекъл.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 23861/14.10.2022 г. , в който поддържа
твърденията и възраженията си срещу предявения иск. Счита, че изявленията
3
на представляващия ответното дружество, направени в представеното от
ищеца писмо не могат да променят уговорките на сключеният договор. Сочи,
че в хипотезата на разваляне на договора от страна на купувача, от значение
като достоверна се явявала датата 14.10.2009 г., считано от която вземането на
ищеца било погасено по давност.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
– Ищецът следва да установи валидно правоотношение по
Предварителен договор за покупко-продажба от 26.02.2008 г., Анекс от
06.03.2008 г. и Споразумение от 31.03.2008 г., собствената си изправност по
правоотношението, извършени плащания в полза на ответника на твърдяното
основание, дати и размер, отпадане на основанието за заплащането на сумите.
Ответникът следва да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, вкл. наличие на годно основание, на което
са били получени процесните суми, погасяване на претенцията по давност.
Всяка страна следва да установи твърденията си, от които черпи
изгодни правни последици.
Ликвидаторът Ж.: Нямам възражения по доклада и указанията.
Ю. к. М.: Няма възражение по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Акт за назначаване на
ликвидатор № 20131031151337–7/30.10.2015 г.; Копие от Съгласие за
приемане на управление и образец от подписа на ликвидатор в „Гафи“ ООД;
Копие от Предавателен протокол за покупко – продажба от 26.02.2008 г.;
Копие от Анекс към предварителен договор № 100; Копие от Споразумение
към Договор №100/26.02.2008 г. и № 101/26.02.2008 г.; Копие от Писмо с вх.
№ 371 от /не се чете/; Копие от Писмо с вх. № 60728.09.2009 г.; Копие от
Нотариална покана с вх. № 620/14.10.2009 г.; Извлечение от e-mail от
17.11.2017 г.; Копие от Схема № 15–591828–23.11.2017 г. на самостоятелен
обект в сграда; Копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от
4
ДОПК с изх. №**********/24.11.2017 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба вх. № 233/07.01.2021 г. документи, както следва: Справки на
Български език; Справки на руски език; Копие от Опис; Копие от фактура №
2934 от /не се чете/; Копие от Болничен лист № 120197701766; Копие от
Епикриза.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
със становище по отговор на искова молба с вх. № 21788/21.09.2022 г., копие
от писмо с изх. № 366/31.05.2012 г.
СЪДЪТ, ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да направят
доказателствени искания във връзка с доклада и указанията.
Ю. к. М.: Изразил съм становище в допълнителния отговор на иска, че
не следва да бъде прието като доказателство изходящото от нас писмо с изх.
№ 366/2012 г., тъй като е представено след срока, който е предвиден в Закона.
Твърдя, че въпросният документ е бил известен на ищеца, за което в момента
мога да представя доказателства, ако съдът приеме, че е допустимо. В молба
съм изложил пояснение. Въпросното писмо е отговор на покана изпратена до
нас, за връщане на сумата от 35 000 евро. Писмото е подписано от управителя
на „Гафи“ ООД, с посочено лице за контакт – адвокат, с адрес в град Пловдив
– В.К.. Ние сме изпратили отговор и до управителя на адреса на управление
на дружеството, който тогава и сега е един и същ. Писмото е върнато, но е
получено от адв. В.К., който е посочен от управителя като лице за контакт.
Поради това считам, че това писмо е било известно на ищцовото дружество.
Писмото, което представям е отговор на тази покана. Представям
иницииращия документ и доказателство, че е получено от лицето посочено за
контакт.
Ликвидаторът Ж.: По отношение на сега изнесените факти, за
получаване и известността на това писмо, представено от нас като
доказателство, моля да кажа следното:
Неколкократно в молбите по настоящо дело съм заявявал, че като
представител на „Гафи“ ООД, аз съм в качеството на ликвидатор, а не в
качеството на адвокат. Става въпрос за ликвидационното производство. То е
различно от обикновеното упълномощаване от клиент. Според мен
представеното доказателство не е относимо, поради факта, че на мен не ми е
5
известно това нещо. Аз съм ликвидатор! Аз съм поел! Връзката ми с двамата
собственици е невъзможна, особено към времето, за което става въпрос в
молбата. С оглед разкриването на истината по делото, Ви моля да приемете
като доказателство това писмо, поради факта, че то на мен е било известно,
защото аз завеждам делото. Това, че на някой друг е било известно, аз нямам
отношение по въпроса. Ако бях упълномощен адвокат – това е съвсем друго
нещо, но аз съм ликвидатор. Реално нямам достъп до счетоводните книги.
Преди мен е имало трима други ликвидатори. Един от ликвидаторите – Н.Н.,
лично влязох във връзка с него (той е от Варна) и изрично ми заяви, че няма
да ми даде цялата документация, понеже имал някакви въпроси за уреждане с
дружеството. На определената дата, която съм написал ми е представено това
нещо и аз тогава мога да го входирам, защото за мен е ново.
СЪДЪТ, по представеното в днешно съдебно заседание писмено
доказателство от страна на ответника намира, че макар и същото да е не е
било известно на ликвидатора на дружеството, доколкото касае представен от
ищеца документ, следва да бъде приобщено към доказателствата по делото,
като доказателствената му стойност ще бъде обсъждана по съществото на
спора.
Що се отнася до възражението да бъде прието като доказателство писмо
с изх. № 366/2012 г., същото се преценява като неоснователно, тъй като
представянето му с допълнителната искова молба е в границите на
процесуалните срокове.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представеното
в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, със
съпровождаща молба, писмено доказателство, а именно копие от Покана с вх.
№ 336/17.05.2012 г., ведно с обратна разписка към нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението от процесуалния
представител на ответника срещу приемането на писмо с изх. № 366/2012 г.
Ликвидаторът Ж.: С исковата молба съм направил искане за събиране
на гласни доказателства, посредством разпита на бившия управител и
съсобственик в дружеството, което представлявам – С.С., който да отговаря
6
на посочените в исковата молба въпроси, свързани с това, как точно са се
развили правоотношенията между двете дружество, досежно доказателствата
в исковата молба и евентуалните възражения включени в отговора, както и по
отношение на сега представеното доказателство, защото той го е намерил в
някакъв апартамент. Това той ми го представя и аз какво да направя?
Ю. к. М.: Свидетелят С., по отношение на иска, който се разглежда, не
може да даде данни за факти и обстоятелства, защото ние не спорим, че
сумата е платена. По – скоро имаше значение за друго исково производство,
което е прекратено. Но всъщност, не възразявам, ако го намерят.
Ликвидаторът Ж.: Моля, нека бъде вписано, че свидетелят е при
режим на довеждане. С.С. е ключов свидетел, от гледна точна на това, че: той
е подписал договора в началото; той е отправял искането за прекратяване; той
е получил писмото. Всичко се върти около него. Той е бил управител на
дружеството! Всеки един въпрос, който би могъл да възникне в това дело,
може да се свърже с него. Става въпрос за това, че според нас ние го гледаме,
че той иска да го прекрати. Това писмо казва, че не е прекратено и той остава
с това убеждение, че не е прекратено. Какви са факторите, че той го счита за
непрекратено? Той продължава да се обръща към тях за преговори да откупи
жилището на определена цена. Преди няколко месеца се среща с новия
управител на „Златните пясъци“ АД. Това също може да се установи. Той
продължава да търси варианти да плати цената и именно това като гласно
доказателство е важно, защото нямаме друго писмено такова, освен това
писмо и други факти. Той продължава да счита договора за валиден. Иска да
го развали. Те му отказват и казват, че само те имат правото и могат да го
разваля. Той казва, че договорът няма да е развален и че трябва да почва да
плаща. И започва преговори да го плати, но на по – ниска цена, защото тогава
– 2008 г. е бума на цените.
СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на ищцовата страна за
събиране на гласни доказателства, за установяване на конкретизираните в
днешно съдебно заседание обстоятелствата от страна на ищеца, не следва да
бъде уважавано, доколкото при наличието на писмен договор между страните
и определени изявления отправени в писмена форма, субективните усещания
на управител, представляващ или съдружник в дружеството, нямат
отношение към правните последици на едни или други изявления, направени
7
в писмени форма.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на гласни
доказателства, релевирано от ищцовата страна.
Ликвидаторът Ж.: Отново правя искане за допускане на свидетел
(става въпрос за един и същ човек), но за установяване на друг факт. Понеже
имам оспорване на писмото: че той го е намерил; че не е било известно и
прочее, и прочее, ако прецените пак го искам, защото съм го искал в
становището на отговора на исковата молба и съм казал, че може да бъде
разпитан от съда, ако прецени съда.
Ю. к. М.: Считам, че има документ, от който се вижда, че писмото е
достигнало до собственото лице, което действа от името на дружеството, а
именно адвокат В.К., с адрес град Пловдив. Поради това считам, че няма
основание да бъде допускан свидетел за установяване на това обстоятелство.
СЪДЪТ, по доказателственото искане за допускане на съдружника и
бивш управител С.С. в ищцовото дружество, за установяване на факта, че
писмото от 31.05.2012 г., изходящо от ответното дружество е случайно
намерено през месец юни 2022 г., не следва да бъде уважавано, доколкото по
делото са представени доказателства, кога и от кого е получено въпросното
писмо.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане като свидетел на
С.С..
Ликвидаторът Ж.: Нямам искания по доказателствата.
Ю. к. М.: Нямам искания по доказателствата.
Ликвидаторът Ж.: Искам да направя изявление, че с ответника водим
преговори за уреждане на отношенията, предмет на спора по доброволен път,
като производството по настоящото дело да бъде спряно по взаимно съгласи с
оглед постигането на такова уреждане на отношенията.
Ю. к. М.: Потвърждавам изнесеното от адв. Ж. и заявявам съгласие
8
производството по делото да бъде спряно по взаимно съгласие между
страните.
По направеното искане СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията и на
ищцовата, и на ответната страна, направени в днешното съдебно заседание, за
спиране на производството по делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от
ГПК, искането следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по търговско дело № 920/2020 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1
от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако в шестмесечен срок от спирането на
производството по търговско дело № 920/2020г., по описа на Окръжен съд –
Варна, Търговско отделение, нито една от тях не поиска възобновяване на
производството, същото подлежи на прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:23часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9