Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 22.11.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2950 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4  ЗЗД.

 

           Предявен е иск от Б.К.К., ЕГН ********** и С.Д.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, срещу Ф.И.А.ЕООД, ЕИК *********, гр. София, за установяване нищожност на публична продан поради липса на основание.

           В исковата молба се твърди, че ищците са длъжници по изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС, което е образувано по молба от 26.10.2005 год. и изпълнителен лист от 03.10.2005 год. на РС Монтана по ч.гр.д. № 621/2005 год. на същия съд, с взискател ЦКБ АД.

По изпълнителното дело били проведени няколко неуспешни публични продани на имота, собственост на ищците, след което, с молба от 19.11.2008 год. взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на осн. чл. 432, т. 2 ГПК.

Следващата молба за изпълнение е от 02.05.2012 год.

Твърди се, че в случая са настъпили последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на 06.11.2010 год.

Въпреки настъпилата перемпция, все пак публична продан била извършена и с Постановление за възлагане от 29.11.2016 год., описаният имот е възложен на ответника/взискател по изпълнителното дело, а в последствие е насрочен и въвод във владение – за 05.12.2017 год.

           Иска се: Да бъде признато по отношение на ответника, че е нищожна извършената на 18.02.2015 год. до 18.03.2015 год., по изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС публична продан на техния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.506.3958.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: ********, с площ от 91 кв.м., както и е нищожно Постановление за възлагане от 29.11.2016 год., с което описаният имот е възложен на ответника/взискател по изпълнителното дело за сумата от 14751 лв., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 11.01.2017 год., поради извършването им по прекратено по силата на закона основание  - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 06.11.2010 год. изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС.

           Претендират се и направените във връзка с водене на делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

           Ответникът ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС  е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           В отговора си, ответникът оспорва изцяло исковата претенция, като счита, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Оспорва твърденията на ищците, че публичната продан и възлагането са извършени по прекратено по силата на закона дело. Счита, че материалното право на вземане е признато от ищцата Б. К. чрез плащания, последното от които – на 30.03.2014 год.

Оспорва твърденията за нищожност на публичната продан и възлагането.

Счита, че е придобил имота на валидно правно основание. Твърди, че по изпълнителното дело не е проведено обжалване, като така постановлението за възлагане е влязло в сила.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В с.з. ищците се представляват от адв. Р. Б., МАК, който поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен, като подробни съображения излага в писмено становище.

Ответникът не се представлява, в писмено становище пълномощникът адв. З., САК оспорва изцяло претенцията по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 136, т. ІІІА, рег. № 2174, д. № 208/11.03.2004 год.  на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, е учредена ипотека от настоящите ищци Б. и С. К./първата като кредитополучател и собственик на недвижим имот, а вторият – като ипотекарен гарант и собственик на недвижим имот/, в полза на ЦКБ АД, върху недвижим имот – втори жилищен етаж от масивна сграда, построена върху държавен УПИ ХІІ-3958, като обезпечение за кредит в размер на 10 000 лв. Ипотеката е вписана в сл.вп. – Лом под вх. Рег. № 815/11.03.2004 год., акт № 1, т. І, д. № 329/2004 год.

По ч.гр.д. № 621/2005 год. на РС Монтана е издаден изпълнителен лист от 03.10.2005 год. в полза на ЦКБ АД – София, срещу ищцата Б.К.К., за сумите: 9 081,94 лв. – дължима неплатена главница, ведно със законната лихва считано от 21.09.2005 год. до окончателното плащане, 245,79 лв. – просрочени договорни лихви, 186,55 лв. – разноски и 319,83 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 26.10.2005 год. на ЦКБ АД, по така издаденият изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС. ПДИ е получена от дл. С. Д. на 14.11.2005 год.

С молба от 04.04.2006 год. взискателят по изп.д. е поискал насрочването на нова публична продан, във връзка с нестанала такава, както и вписването на възбрана върху имота.

Следваща публична продан е поискана от взискателя с молба от 23.07.2008 год.

С молба от 19.11.2008 год. взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело и такова е било постановено от ДСИ при ЛРС на същата дата.

На 02.05.2012 год. е поискано възобновяване на изп.д. и насрочване на нова публична продан на имота. На 11.10.2012 год. по искане на взискателя от 04.10.2012 год. е наложена възбрана върху имота.

На 19.12.2012 год. е назначено в.л., което да изготви заключение относно състоянието на имота и актуалните пазарни цени.

С молба от 11.02.2013 год. настоящият ответник Ф.И.А. ЕООД е встъпил като взискател по делото по силата на частно правоприемство и на 23.08.2013 год. е поискал да се насрочи дата и проведе следваща публичната продан на имота. Такава е насрочена на 25.10.2013 год.

По искане на взискателя нова публична продан е насрочена от 05.02. до 05.03.2014 год.

Следващата публична продан е поискана от взискателя с молба от 02.04.2014 год.

Следващата, последна  публична продан е насрочена от 18.02.2015 год. до 18.03.2015 год.

С протокол от 19.03.2015 год., за купувач е обявен взискателят по делото и настоящ ответник.

С постановление на ДСИ при ЛРС от 29.11.2016 год., за възлагане на недвижим имот на осн. чл. 496, ал. 1 ГПК, недвижимият имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.3958.1.2 по КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5-26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с площ от 91 кв.м., с административен адрес: ********, е възложен на настоящия ответник.

С разпореждане на ДСИ при ЛРС от 19.10.2017 год. е насрочен въвод във владение на купувача.

Неотносими са представените от ответника извлечения от банкова сметка /***.76 – 83/, от които се установяват постъпили преводи от ищцата Б.К.: 200 лв. на 24.01.2014 год., 80 лв. на 31.03.2014 год., 80 лв. на 30.04.2014 год., тъй като не са отразени основанията за плащане, или като такова е посочен банков кредит, но липсва връзка с  конкретното изпълнително дело.

От правна страна:

С исковата молба ищците са поискали да бъде признато по отношение на ответника, че е нищожна извършената на 18.02.2015 год. до 18.03.2015 год., по изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС публична продан на техния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.506.3958.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: ********, с площ от 91 кв.м., както и е нищожно Постановление за възлагане от 29.11.2016 год., с което описаният имот е възложен на ответника/взискател по изпълнителното дело за сумата от 14751 лв., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 11.01.2017 год., поради извършването им по прекратено по силата на закона основание  - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 06.11.2010 год. изпълнително дело – т.е, поради липсата на основание.

Не се спори по делото, че Постановлението за възлагане от 29.11.2016 год. по изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената форма.

Спорен на практика е въпросът дали при извършване на публичната продан изпълнителното дело е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради бездействие на взискателя, продължило повече от две години. И дали срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК продължава да тече в хипотезата на спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително производство.

При положителен отговор на този въпрос, би означавало, че съдебният изпълнител е извършвал действия по прекратено, т.е. приключило пред него производство и би обусловило извод за незаконосъобразност на действията му. Според тезата, застъпена от ищците, спирането на изпълнителното производство не спира давностните срокове. По принцип тезата е правилна, но в конкретния случай срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален срок и изтичането му не води до погасяване на задължението по давност.

В случая, от доказателствата, представени с исковата молба се установява, че по изпълнителното дело, образувано на 26.10.2005 год., са провеждани по искане на взискателя  множество последователни публични продани на процесния имот. След поредна неуспешно проведена публична продан, с молба от 19.11.2008 год. взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство и такова е било постановено от ДСИ при ЛРС на 19.11.2008 год., на осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК.

По въпроса, обуславящ изхода от делото са застъпени две становище.

Така, с Решение от 19.02.2019 год., по в.гр.д. № 58/2019 год. на ОС Перник е прието, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК продължава да тече и в периода, в който изпълнителното производство е спряно на осн. чл. 432, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като обратното „означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Взискателя трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи“.

Обратното е застъпено в Решение на ОС Ловеч по в.гр.д. № 181/2018 год., в Решение № 153/29.06.2018 год. по в.т.д. № 258/2018 год. на АС Варна, в което е прието, че „Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правото да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право. Погасителната давност определя срока, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на своето право, докато перемпцията е период, след който правото на принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на конкретното изпълнително производство. Доколкото според правната доктрина перемпцията подлежи също както погасителната давност на спиране и прекъсване, следва да се приеме, че тя поначало спира да тече във всички случаи по чл.432, ал.1 – ГПК, в които изпълнителното производство се спира, в т.ч. и по т.2 – по искане на взискателя. Иначе обратното разбиране би довело до отричане смисъла на спирането и до злоупотреба с процесуални права. Спирането е само по отношение на перемпцията в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 - ГПК, а не и по отношение на погасителната давност, която продължава да тече и се прекъсва с всяко ново изпълнително действие в изпълнителното производство. Така че за изчерпателност следва да се изтъкне и този допълнителен довод за неоснователност на иска по чл.439 ГПК, а именно че през периода на спиране на изпълнението по чл.432, ал.1 – ГПК не може да тече едновременно и срокът, водещ до перемпция на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 – ГПК, като същият спира да тече през този период.“

Настоящият съдебен състав споделя второто становище.

За това тезата на ищците за настъпила перемпция на изпълнителното дело, в срока, в който същото е било спряно е неоснователна и в противоречие с нормативните разпоредби.

Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. За това и за периода, през който делото е спряно, не може да се стигне до прекратяването му поради бездействие на взискателя, по отношение на когото обаче продължава да тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД.

В конкретния случай, преди изтичането на срока по чл. 110 ЗЗД е поискано от взискателя възобновяване на изпълнителното производство, посочен е изпълнителен способ – публична продан на възбранения имот, насрочена за на 25.10.2013 год. .

След неуспешното провеждане на още три публични продани, такава  е успешно проведена и приключила с процесното Постановление за въвод.

Това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Относно разноските:

Разноски претендират само ищците.

С оглед изхода от делото /отхвърлянето на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски, но при липса на искане, съдът не дължи произнасяне.

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.К., ЕГН ********** и С.Д.К., ЕГН **********,***, срещу Ф.И.А.ЕООД, ЕИК *********, гр. София искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то ЗЗД – да бъде признато по отношение на ответника, че е нищожна извършената на 18.02.2015 год. до 18.03.2015 год., по изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС публична продан на техния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.506.3958.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: ********, с площ от 91 кв.м., както и е нищожно Постановление за възлагане от 29.11.2016 год., с което описаният имот е възложен на ответника/взискател по изпълнителното дело за сумата от 14751 лв., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 11.01.2017 год., поради извършването им по прекратено по силата на закона основание  - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 06.11.2010 год. изп.д. № 1218/2005 год. на ДСИ при ЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

Районен съдия: