Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 847/ 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №658 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателите
Х.Й.Х. и „Синева 2001“ ООД - в ликвидация ЕИК *********, представлявано от
ликвидатора Х.Й.Х., двамата със съдебен адрес ***, са оспорили заповед №
РД-01-78/01.03.2018г. на кмета на Община Царево, с която на „Оренда 777“ ЕООД е
наредено да премахне незаконен строеж „Бунгала“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево. Жалбоподателите твърдят, че са
собственици на процесните бунгала и в това качество разполагат с процесуална и материална
легитимация да обжалват заповедта за тяхното премахване въпреки, че не са нейни
адресати. В изрично становище (л.108-л.110) жалбоподателите твърдят, че
констативният акт, съставен в хода на административното производство пред
органа им е връчен надлежно с право на възражение, за това считат, че са
участници в процедурата и то като адресати на бъдещия административен акт
въпреки, че с обжалваната заповед друг субект е задължен да я изпълни. Твърдят,
че са собственици на процесните бунгала, които са квалифицирани като незаконен
строеж и като такива са засегнати от разпореденото с оспорената заповед.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Според жалбоподателя бунгалата са изградени въз основа на надлежно издадени разрешения
за строеж.
Жалбоподателите
искат обжалваната заповед да бъде отменена.
В
съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържат жалбата,
ангажират доказателства и искат отмяна на оспорения акт.
Ответникът
- кмета на Община Царево, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата и
иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата
„Оренда 777“ ЕООД, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата, счита, че
тя е недопустима, като подадена от ненадлежни страни.
Факти:
Правото
си на собственост върху бунгалата жалбоподателите се стремят да докажат с
договор за продажба от 30.10.2002г. сключен между „Светлина“ АД, в качеството
на продавач и ЕТ „С.П.“, представляван от Х. Й.Х., в качеството на купувач
(л.126-127), по силата на който продавачът се задължил да прехвърли на купувача
собствеността върху собственото си имущество, включено в баланса на
дружеството, а именно бунгала и намиращото се в тях обзавеждане, описано
подробно по видове и количества в опис – Приложение № 1, представляващ
неразделна част от договора, а купувачът се е задължил да плати сумата от 15 000 лв. без ДДС. В приложение №
1 към този договор се съдържат 9 броя бунгала, от които четири броя с площ 56
кв.м, три броя с площ 36 кв.м, един брой с площ 30 кв.м и едно бунгало, чиято
площ не е посочена. Приложение № 1 към договора представлява опис на активите в
почивна база къмпинг „Нестинарка“ гр. Царево (л.128-129). Представена е и
фактура № 4629/01.11.2002г., издадена от „Светлина“ АД на ЕТ „С.П.“ за
платената сума от 15 000 лв.
(л.130). Представен е и договор за продажба, сключен на 30.01.2004г. между ЕТ „С.П.“,
представляван от Х. Й.Х., в качеството на продавач и „Синева – 2001“ ООД, в
качеството на купувач. По силата на този договор продавачът е прехвърлил на
купувача бунгала и намиращото се в тях обзавеждане, описано подробно по видове
и количество в опис – Приложение №1, представляващо неразделна част от
договора. Приложеният опис е абсолютно идентичен с описа, приложен към договора
от 2002г., в това число и върху него са налични печати на „Светлина“ АД. Представена
е и фактура № 51/30.01.2004г. издадена от ЕТ „С.П.“ на „Синева 2001“ ООД за
сумата от 28 200 лв., каквато е продажната цена по договора от 2004г. Други
доказателства за правото на собственост не са представени.
Според
нотариален акт № 158/18.08.2015г. (л.74 и 75) жалбоподателката Х.Й.Х. заедно с Е.Н.Х.
е собственик на поземлен имот с идентификатор 48619.64.129 по КК на гр. Царево,
който е съседен на поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр.
Царево. Според приложеният от органа в преписката чертеж „Геодезическо
заснемане“ (л.27) бунгала 1 и 2 почти изцяло попадат в имот с идентификатор
48619.64.129.
С констативен акт № 1
от 05.01.2018г. служители на Община Царево, между които и главния архитект, са
извършили проверка на строеж наречен „бунгала”, намиращ се в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, в местността „Нестинарка”, който
е собственост на „Оренда 777” ЕООД. В констативния акт е посочено, че строежът
е с неустановена собственост и към момента на проверката се стопанисва от
„Синева 2001” ООД, който е представил документите, представени и по настоящето
дело, с които цели да се легитимира като собственик на бунгалата. В
констативният акт е отразено, че в източната част на поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, в непосредствена близост до
границата със съдения с идентификатор 48619.64.129 по КК на гр. Царево, са
изградени две самостоятелни бунгала, които са едноетажни, масивни, с носещи колони
и греди на бетонова основа, с ограждащи панелни стени и двускатни покриви от
ламарина. Пред входовете са изградени веранди, които са продължение на
основата, с метален парапет, изпълнена е външна гладка мазилка. Към постройката
с пореден № 4 от геодезическото заснемане е построено масивно помещение за
санитарен възел с размери 150/170 см. Бунгало № 4 е с размери 7,90/4,10м и
високо 3,50м. Застроената площ на другото бунгало № 3 е 57 кв.м. Двете
постройки са завършени, електрифицирани и водоснабдени, с алуминиева дограма по
вратата и прозорците. Според констативният акт тези бунгала се използват за
летен туризъм, като част от почивната база, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.129, която включва други бунгала и столова. Според
описанието на строежа, съдържащо се в констативния акт, част от тази почивна
база са и още две самостоятелни бунгала, попадащи частично в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 и поземлен имот с идентификатор 48619.64.129 със
същото фактическо състояние, които са с поредни номера от геодезическото
заснемане съответно 1 и 2. Според описанието четирите бунгала представляват
постройки, трайно свързани с терена посредством бетонови фундаменти и
представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които на основание
чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ са квалифицирани като строеж от V категория.
Въз основа на този
констативен акт е издадена обжалваната заповед, където описанието на строежа е
възпроизведено по идентичен начин. Административният орган е приел, че строежът
е без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж и е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Административният орган е приел още, че
обектите не са търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
В разпоредителната
част на заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Бунгала”,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево.
Предвид липсата на
данни на извършителя на строежа или носителят на вещни права върху имота,
административният орган е наредил премахването да се извърши от собственика на
поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 – „Оренда 777” ЕООД.
В заповедта не е
обозначен броя на бунгалата, чиято съвкупност административният орган е нарекъл
незаконен строеж „Бунгала”, нито тези бунгала са идентифицирани по техния
размер. Единствената идентификация, която се съдържа в разпоредителната част на
заповедта е, че бунгалата се намират в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза с оглед установяване вида на
обектите – преместваеми или строеж. В заключението на вещото лице са описани
четири бунгала, някои от които вече са премахнати. От извършения от вещото лице
оглед на частично останалите открити части на основите на бившето процесно
бунгало №3 и остатъците от елементите на двете съборени бунгала № 3 и № 4, се
установило, че те са били изградени от стоманена носеща конструкция, и стени от
еструдирани панели, свързани трайно помежду си и към ивичните бетонови основи
тези бунгала са представлявали строежи по смисъла на ЗУТ. Според вещото лице
видът на конструкцията, трайните връзки и замонолитване в ивичните бетонови
основи с електрозаварки на носещата конструкция, не дават възможност тези
бунгала да се демонтират така, че да могат да бъдат преместени и монтирани на
друго място, където да се ползват със същото предназначение.
В
съдебно заседание вещото лице заяви, че заповедта според него засяга четири
бунгала, които е описал в заключението си. Две от тези бунгала № 3 и №4 според
Приложение 1 от заключението (л.168), попадат изцяло в имота на „Оренда 777“
ЕООД, а именно ПИ с идентификатор 48619.64.37 от КК на гр. Царево. Другите две
бунгала – 1 и 2, попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор 48619.64.129 от КК
на гр. Царево, който не е собственост на „Оренда 777“ ЕООД, а на
жалбоподателката Х..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, доколкото между датата на издаване на заповедта и датата на депозиране на
жалбата са изминали дванадесет дни.
Процесуалната
легитимация на двамата легитимация е оспорвана от административния орган и от
заинтересованата страна „Оренда 777” ЕООД.
Съдът счита, че
жалбоподателката Х.Й.Х., в лично качество е надлежно легитимирана да обжалва
процесната заповед по следните съображения:
Обектът на заповедта
е неясен, защото административният орган не го е индивидуализирал по начин,
който да позволява да се установи колко и кои от всички бунгала, които се
намират в схемата, наречена геодезическо заснемане (л.27) са предмет на тази
заповед. В разпоредителната част на заповедта не се съдържа никакъв
индивидуализиращ белег, който да сочи броят на бунгалата. Единственият
индивидуализиращ белег е местоположението им – поземлен имот с идентификатор
48619.64.37. Според геодезическото заснемане, на което се позовава ответника в
този имот има изцяло разположени десет (10) бунгала и частично разположени
шестнадесет (16) бунгала, които на схемата са обозначени с „ПЖ”.
Същевременно в
мотивите на заповедта се говори за четири бунгала с №№ 1, 2, 3 и 4, две от
които (3 и 4) попадат изцяло в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37, но
другите две (1 и 2) попадат на границата между имот с идентификатор 48619.64.37
и имот с идентификатор 48619.64.129, като по-голямата им част от бунгала 1 и 2 е
разположена върху имот с идентификатор 48619.64.129. Само малка част от двете
бунгала (както е посочено в констативният акт, съответно 5 и 6 кв.м от всяко)
попада върху поземлен имот с идентификатор 48619.64.37. Това води до извода, че
съществува очевидно противоречие между мотивите на заповедта, в които се говори
за четири бунгала, две от които почти не попадат в имот с идентификатор
48619.64.37, а в диспозитива (разпоредителната част) на заповедта са описани
само чрез думата „Бунгала” и местоположението – имот с идентификатор 48619.64.37
по КК на гр. Царево, където всъщност попадат само две от тези четири бунгала.
Административният
орган без мотиви е приел, че липсват данни за извършителя на строежа и за това
е възложил премахването на собственика на имот с идентификатор 48619.64.37.
Този похват не е регламентиран в закона. ЗУТ единствено в чл. 57а, ал.4 от ЗУТ
допуска възможността собственика на земята да бъде адресат на заповед за
премахване, когато е неизвестен собственика или лицето, което поставило обекта,
но тази норма засяга единствено преместваемите обекти. Тя не може по аналогия
да се приложи и в процедурата по премахване на незаконни строежи.
По-същественото обаче е, че четирите обекта, според мотивите на обжалваната
заповед, очевидно не попадат само в един имот. Два от тях изцяло попадат в имот
с идентификатор 48619.64.37, но другите два в съществената си част попадат в
имот с идентификатор 48619.64.129, чиито собственик е именно жалбоподателката Х.Й.Х..
След като административният орган при липса на законодателна уредба е задължил
собственика на единия от двата имота да премахне незаконния строеж, като по
този начин е придал качество на този собственик на заинтересована страна в
производството по премахване на този строеж, без същия собственик на имота да е
собственик и на строежа, то следва и собственика на съседния поземлен имот, в
който се намират два от четирите обекта, също да получи статут на
заинтересована страна. В противен случай би се нарушил принципът на равнопоставеност,
защото административният орган по нелегитимен критерии е избрал единия от
двамата собственици като адресат на своята заповед, без да отчита факта, че два
от обектите, описани в мотивната част на заповедта, не се намират в имота на
„Оренда 777” ЕООД.
Обратното разбиране
би довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката Х. и до
заобикаляне на закона по начин, който не е съответен на неговата цел. Като е
придал качеството на заинтересована страна на собственика на имот с идентификатор
48619.64.37, а е изключил собственика на другия поземлен имот с идентификатор
48619.64.129, административният орган всъщност е дал възможност на собственика
на имот с идентификатор 48619.64.37 да премахне строежите, които не са негови и
пречат на реализиране на негови бъдещи инициативи. Очевидно от насрещните
възражения е, че собственикът на другия имот има интереси, които са насочени
към запазването на тези строежи. В процесния случай административният орган е
следвало или да издири собственика на самите строежи, респ. извършителя и да
състави заповедта като посочи именно този собственик/извършител за неин
адресат, или след като счита, че незаконните строежи са от бунгала от 1 до 4
вкл. по геодезическото заснемане, които се намират в два съседни имота, да
задължи собствениците и на двата имота да ги премахнат. Избирателното посочване
само на единия собственик на поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 води
според съда до извода, че следва бъде дадена същата процесуална възможност и на
другия собственик на имот с идентификатор 48619.64.129, като се приеме, че
неговата жалба произхожда от надлежно легитимирано лице.
Отделно от това, в
случай на възприемане на извода на органа за неизвестност на собственика на
строежите, то на основание чл.92 от Закона за собствеността именно собственикът
на земята е собственик и на строежа. Изхождайки от това съждение отново се
достига до извода, че собствениците на процесните строежи са собствениците на
земята върху която са изградени - „Оренда 777” ЕООД и Х.Й.Х., което ги прави
заинтересовани лица да оспорят административен акт разпореждащ премахването им.
Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на заинтересованата страна „Оренда
777” ЕООД, изхождащи от мотивите на представените от него две определения
съответно на Административен съд Бургас и ВАС (л.209-211) постановени в
производство, което е имало за предмет действия на органа по изпълнението. По
отношение преценката кои лица са заинтересовани да обжалват заповед №
РД-01-78/01.03.2018г. на кмета на Община Царево настоящият съдебен състав не е
обвързан с изводите направени в посочените определения на двете съдилища.
Съдът счита, че
възраженията касаещи процесуалната легитимация на търговското дружество в
ликвидация „Синева – 2001” ООД са основателни. Дружеството не притежава
надлежни доказателства, от които да се установява твърдяното от него право на
собственост върху строежите, предмет на заповедта. От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се
установи, че обектите са строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, което
означава, че те са захванати неподвижно към земята, като променят нейната
субстанция. Това от своя страна води до несъмнения извод, че тези обекти са
недвижими имоти, а формата за прехвърляне правото на собственост върху такива
имоти е нотариална – чл.18 от ЗЗД. В процесния случай тази страна представя
единствено писмени договори и фактури, с които цели да установи, че е придобила
правото на собственост върху четирите обекта, предмет на заповедта за
премахване, с твърдението, че тези обекти са преместваеми. От заключението на
съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание по
несъмнен начин се установи, че се касае за строежи, а не за преместваеми обекти,
чието право на собственост може да премине от един субект на друг само
посредством договор в нотариална форма, какъвто липсва.
За това съдът счита,
че производството по делото следва да се прекрати по отношение на жалбоподателя
„Синева 2001” ООД – в ликвидация, и жалбата му да се остави без разглеждане.
В останалата част
относно жалбоподателя физическо лице Х.Й.Х. съдът счита, че жалбата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваната заповед е
издадена от кмета на община Царево в кръга на неговите правомощия, който е
компетентен орган съобразно визираното в чл. 225а, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2
от ЗУТ.
Заповедта е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила. На пръв
поглед тя съдържа описание на факти, има правни изводи и са посочени приложими
норми от съответния материален закон. Както беше посочено по-горе обаче, при
описанието на фактите административният орган е описал четири обекта, които е
нарекъл „бунгала”, попадащи в два различни имота. По отношение на тези бунгала
е направил извода, че са строежи от V категория, след което административният
орган до края на своя административен акт, в т.ч. и в неговата разпоредителна
част, нарича предмета на заповедта „строеж” или „незаконен строеж – бунгала”
без да ги индивидуализира. В разпоредителната част обектът, който кмета на
община Царево разпорежда да бъде премахнат е наречен само „бунгала”, находящи
се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево. От това
описание не може да се установи колко всъщност на брой са незаконните строежи,
доколкото думата „бунгала” е в множествено число, в мотивите на заповедта са описани
четири бунгала, но две от тях практически не се намират в имот с идентификатор
48619.64.37 по КК на гр. Царево. Същевременно, ако се вземе само описанието на
незаконния строеж в разпоредителната част на заповедта и се съпостави с
геодезическото заснемане, към което и самият административен орган препраща, ще
се направи извод, че бунгалата, които са предмет на премахване са общо 9,
защото толкова са строежите, които изцяло попадат в имот с идентификатор
48619.64.37. От тази неясна разпоредителна част не може да се индивидуализира
волята на административния орган кой строеж счита, че е незаконен и следва да
бъде премахнат. Това описание на незаконния строеж не може да бъде изпълнено
законосъобразно, защото съдържанието й е неясно и от него могат да се извлекат
три различни извода: 1). обект на премахване са бунгала 3 и 4, според
геодезическото заснемане, които се съдържат в мотивната част на заповедта и
изцяло попадат в имот идентификатор 48619.64.37; 2). обект на премахване са
всички бунгала, които се намират изцяло в имот идентификатор 48619.64.37 –
според геодезическото заснемане това са 9 бунгала(съдът не включва бунгалата,
които частично се намират в имот идентификатор 48619.64.37), но 7 от тях не са
описани в мотивите на заповедта; 3). обект на премахване са четирите бунгала,
описани в мотивите на заповедта (1, 2, 3 и 4), но две от тях почти изцяло не
попадат в имот идентификатор 48619.64.37.
При неясен обхват на
волята на органа, съдът не може обективно да провери законосъобразността на
обжалвания акт на останалите основания по чл. 146 от АПК, тъй като е
неустановимо колко на брой бунгала попадат в обхвата на използваното в
заповедта словосъчетание незаконен строеж „Бунгала“, които едновременно с това
да са в имот с идентификатор 48619.64.37, както и дали бунгала 1 и 2, попадащи
почти изцяло в друг имот - имот с идентификатор 48619.64.129 са част от волята
на органа основана на чл.225а, ал.1 вр. чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
По тези съображения
съдът счита, че обжалваната заповед, изпълнена с неясноти и вътрешни
противоречия, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Синева 2001“ ООД - в ликвидация, ЕИК *********, представлявано
от ликвидатора Х.Й.Х. със съдебен адрес *** против заповед №
РД-01-78/01.03.2018г. на кмета на Община Царево и ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д.№ 658/2018г. по описа на Административен съд Бургас В ТАЗИ ЧАСТ.
Решението в тази част
има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7 -дневен срок от съобщаването му.
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Й.Х.,
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, заповед № РД-01-78/01.03.2018г. на кмета
на Община Царево.
Решението в тази част
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: