№ 287
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия К.
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Н. Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600745 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адвокат Д. З., упълномощен защитник на осъдения М. Л. Н., с ЕГН
**********, в момента изтърпяващ присъда в затвора - София, ЗО Казичене, с правно
основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1 от НПК за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 140/2021 г. на СОС, НО, 2 възз. с-
в. по отношение на деянието по чл.142а ал.4, вр.ал.1 НК.
В искането се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание за
деянието по чл.142а ал.4, вр. ал.1 НК. Твърди се, че М. Л. Н. не е бил осъждан, няма
криминални регистрации, няма административни наказания. Сочи се също, че по делото е
установено, че той се е грижил добре както за своите три деца, така и за детето на
пострадалата А. И., което заедно с майка му е отгледал от невръстна възраст; както и че
финансовото обезпечаване на семейството е било основно негова грижа. Изтъква се, че от
представените пред въззивния съд договори и платежни документи е видно, че преди
задържането си той е реализирал високи доходи от трудовата си дейност. Излагат се и
доводи, че децата не са травмирани от поведението му, тъй като след изменението на МНО в
домашен арест Р. и А. незабавно са пожелали да живеят с него и са се пренесли в дома му;
че синът на А. И. - св. Д. П. също се е изказвал ласкаво за пастрока си; както и че самата
пострадала не възприема за справедлив този размер на присъдата и е поискала от въззивния
съд той да се намали, за да може М. да се грижи за децата си, вкл. и финансово. Във връзка с
1
последното се сочи, че и пострадалата не възприема осъдения като заплаха за себе си, а
напротив - намира, че семейството й ще бъде много затруднено от това продължително
отсъствие на бащата и невъзможността му да се ангажира с издръжката му.
В искането се излагат и аргументи, че без да бъде омаловажавано поведението на осъдения,
не може да не се отчетат показанията на незаинтересованите свидетели-съседи на
семейството му - С. М. Р. Ц., В. В., Б. Г., М. М., които имат преки и непосредствени
впечатления от техния семеен живот и които твърдят, че А. И. често е провокирала М. Л. Н.;
че в скандалите е участвала наравно с него, което не оправдава, но обяснява в някаква
степен действията на М. Н., предвид ниския праг на търпимост, който е имал към
инкриминирания период. Прави се оплакване, че неправилно едностранчиво са тълкувани
показанията на родителите на А. И.. Изтъква се, че от всички събрани доказателства не
може да се направи извода, че М. Л. Н. е непоправимо зъл и опасен човек, което да налага
неговото дълготрайно отстраняване от обществото.
Твърди се, че фактически от момента на задържането му на 25.01.2019 г. до настоящия
момент М. Н. не е бил на свобода - за година и два месеца е бил задържан под стража, а след
това до привеждане на присъдата в изпълнение - под домашен арест, а от м.март 2022 г.
изтърпява наказанието си лишаване от свобода. Сочи се, че за тези 3 години и 5 месеца
изолация от обществото, които ще се зачетат за 2 години 5 месеца и половина, предвид
приравняването на домашния арест към задържане под стража, осъденият не се е отклонявал
нито за момент, не е влизал в конфликт с никого, като има добро поведение и при
изтърпяване на наказанието си.
Развиват се съображения, че за този млад, неосъждан преди това човек, целите на чл.36 НК
няма да се изпълнят с още 4 години и 6 месеца затвор; че той все още има възможност да се
впише в обществения живот, че все още има възможност да възобнови дейността на
строителната си фирма, да присъства в живота на децата си, да ги издържа, още повече, че
децата му са много привързани към него, нуждаят се от баща си, посещават го при
свижданията в ЗО Казичене и отделянето им от него за още 4 години и половина, колкото е
остатъкът от присъдата след приспадането на задържането му под стража и домашния арест,
възприемат като наказание и за себе си.
Въвеждат се и твърдения, че междувременно майката на осъдения - Р. Е., която е
подпомагала сина си при отглеждане на децата по време на домашния му арест и е била
голяма опора както за сина си, така и за децата, се е разболяла от „лимфаденитис коли
билл”, което представлява възпаление на шийните лимфни възли, което заболяване, наред с
другата тежка симптоматика, препятства говора, а впоследствие й бе установено и
увреждане на уретера, пиелона и десния бъбрек, което се свързва с онкологично заболяване.
С оглед на това се изтъква, че понастоящем самата тя вече се нуждае от грижи, поради което
децата на М. Н. - А. и Р., се гледат от семейството на брат му К. Н.. В тази връзка се твърди,
че майката на децата, св.А. И., не е проявила желание или претенции да се грижи за тях,
нито ги подпомага финансово.
2
Прави се и оплакване, че в решението на СОС по ВНОХД № 140/21 г. не е вярно зачетено
времето на задържане под стража на осъдения М. Н.. Сочи се, че след задържането му на
25.01.2019 г. на М. Л. Н. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на
29.01.2019 г., която е изпълнявана до 29.04.2020 г., след което с определение на съда по
НОХД № 524/19 г. същата е била променена в „домашен арест”, изпълнявана до
задържането му за изпълнение на присъдата по ВНОХД № 140/21 г. на Софийски окръжен
съд и привеждането му първоначално в Софийския затвор, а впоследствие в Затворническо
общежитие Казичене. Във връзка с това се твърди обаче, че в мотивите на решението на
Софийски окръжен съд по ВНОХД 140/2021 г. на стр.1 от същото, ред 7 отдолу-нагоре е
записано, че мярката за неотклонение на М. Л. Н. „задържане под стража”, взета на
29.01.2019 г., е изпълнявана до 29.04.2019 г., след което същата е променена в „домашен
арест” от 30.04.2019 г., което, според изготвилият искането защитник, не е вярно, тъй като
мярката за неотклонение на М. Л. Н. „задържане под стража” е изпълнявана до 29.04.2020 г.,
а мярката за неотклонение „домашен арест” се изпълнява от 30.04.2020 г. Заявява се, че в
съдебния акт следва вярно да се отрази времето на задържане под стража на осъдения.
Предвид гореизложените съображение се претендира да са налице основанията на чл.422
ал.1 т.5 НПК, тъй като с постановеното решение е допуснато нарушение на чл.348 ал.1 т.3
НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на осъдения М.
Л. Н. - адвокат Д. З. - поддържа искането за възобновяване в заявените рамки /само по
отношение на деянието по чл. 142а, ал.4 вр. ал.1 от НК/ и на посочените в него основания.
Заявява, че оплакването е за явна несправедливост на наложеното наказание за посоченото
престъпление. Твърди, че подзащитния й не е осъждан до настоящия момент, няма
криминални регистрации, няма дори административни наказания; че се е грижел добре за
трите си деца и за детето на пострадалата А. И.; че е осъществявал трудова дейност, от която
е реализирал високи приходи; че децата му не са травмирани от поведението му и след
изменение на мярката му за неотклонение в домашен арест веднага са отишли да живеят при
него. Сочи, че и пострадалата И. също не приема за справедлив този размер на наказание на
осъдения, като в съдебното заседание пред СОС, проведено на 10.05.2021 г., е поискала
наказанието му да бъде намалено, за да може същият да продължи да се грижи финансово за
семейството си. Претендира се, че не са отчетени показанията на незаинтересовани
свидетели по делото, каквито са С. М. Р. П., В. В., Б. Б. и М. М., които са съседи на
семейството на осъдения, познават много добре семейството му и които твърдят, че И. е
участвала наравно с Н. в скандалите и че го е провокирала. Защитникът счита, че
неправилно са тълкувани и показанията на други свидетели. Според защитника не може да
се приеме осъденият М. Н. да е до такава степен опасен за обществото, че това да налага
дълготрайното му отстраняване от него. В тази връзка сочи, че той е задържан на 25.01.2019
г. и че до настоящия момент, което е 3 години и 8 месеца, той е изолиран от обществото.
Изтъква, че съобразно потвърдителното решение на СОС осъденият Н. трябва да изтърпява
наказание още 4 години и половина, при което, според защитника, той реално ще бъде
3
отстранен от обществото общо 8 години и 2 месеца. Счита, че за този млад и неосъждан
човек целите на чл. 36 от НК няма да се изпълнят с още 4 години и половина затвор.
Защитникът излага и доводи, че все още има възможност той да присъства в живота на
децата си и да ги отглежда. Акцентира и на обстоятелството, че децата му са изключително
привързани към баща си, нуждаят се от него, посещават го редовно в затвора и че приемат
този остатък от 4 години и половина затвор като наказание за самите себе си. Развиват се и
съображения, че в случая не без значение е и здравословно състояние на майката на
осъдения М. Н., която до този момент била изключителна опора на сина си и помагала в
отглеждането на децата, но че в момента самата тя вече се нуждае от грижи и от сериозни
финансови средства с оглед на тежкото си здравословно състояние. Сочи се, че децата на
осъдения понастоящем се отглеждат от брата му - К. Н., самият който има три деца, тъй като
майката на децата - пострадалата А. И. - не е пожелала да се грижи за тях, нито ги подпомага
финансово. Според защитника в случая погрешно е зачетено времето на задържане под
стража на осъдения, доколкото било отразено, че задържането му под стража е продължило
от 29.01.2019 г. до 29.04.2019 г., което не е вярно. Предвид така изложеното защитникът на
осъдения моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважена молбата за
възобновяване и да бъде намалено наказанието.
В съдебно заседание пред САС осъденият М. Н. поддържа изложените от защитника му
доводи и съображения, като в предоставената му последна дума моли да бъде уважена
молбата за възобновяване на делото.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането за
възобновяване. Намира, че е наложено справедливо наказание, съответстващо на
извършеното престъпление. Моли да не бъде уважено искането за възобновяване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по
делото, в пределите на правомощията си в настоящото производство намери следното:
С присъда № 260004 от 12.11.2020 г., постановена по НОХД № 524/2019 г. по описа на РС-
Сливница, М. Л. Н. е признат за виновен в това, че в периода от края на месец декември
2018 г. до около 13:00 часа на 24.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр. ***, обл. ***, ул.
„***” № **, вх. *, ет. *, ап.* в условията на продължавано престъпление е извършил две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на престъпление, извършени през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, а именно:
1.На неустановена дата в периода от края на месец декември 2018 г. до 22.01.2019 г. чрез
силно огъване наляво на втори пръст на лявата ръка причинил на А. А. И. средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментна ориентирана по надлъжната ос на костта
фрактура на проксималната /първата след китката/ фаланга на втори пръст на лявата ръка,
довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник - престъпление по чл.
129, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
4
2. На неустановена дата в периода от 22.01.2019 г. до около 13:00 часа на 24.01.2019 г. чрез
силно стискане на лявото ухо на пострадалата с пръстите на двете си ръце причинил на А.
А. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ушния хрущял с последваща ясно
забележима деформация на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето на
пострадалата - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.129, ал.2, във ал.1, вр. чл.54, вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 /шест/ години.
С посочената присъда М. Л. Н. е признат за виновен и в това, че в периода от 19.00 часа на
22.01.2019 г. до 16.00 часа на 25.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр.***, обл.***, ул.
„***“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, противозаконно лишил А. А. И. от свобода, заключвайки я в
посочения апартамент при сменен патрон на външната врата и без мобилен телефон, като
деянието е извършено по мъчителен за пострадалата начин, съпроводено с физически
страдания от причинени телесни увреждания и лишаването от свобода е продължило повече
от две денонощия, поради което и на основание чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция
преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5) вр. чл.54 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години.
Със същата присъда М. Л. Н. е признат за виновен и в това, че на 25.01.2019 г. около 21.40
часа в град Сливница, обл.Софийска по улица „Паисий Хилендарски“ с посока на движение
от улица „Г. Бенковски“ към ул. „Княз Александър I Батенберг“ е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с peг. № ********
след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DRUG СНЕК
3000“ с фабричен номер ARLF- 0361, отчел положителен резултат за наличие на MET
/метамфетамин/ и AMP /амфетамин/, които вещества са включени в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към
Приложение № I на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН) към чл.3, ал.1, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите (ЗКНВП), който гласи: „Законът се прилага: 1. за всички растения и
вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които
те се съдържат“, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК вр. чл.54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три / години.
С цитираната присъда на основание чл.23, ал 1 от НК на М. Л. Н. е наложено най-тежкото
от определените му по-горе наказания, а именно - 7 години „лишаване от свобода“, което да
изтърпи при първоначален „общ” режим.
С присъдата на основание чл.59 от НК е приспадната времето, през което М. Л. Н. е бил
задържан от 25.01.2019 г. до 28.01.2019 г. и през което по отношение на него са изпълнявани
мерки за неотклонение „задържане под стража” от 29.01.2019 г. до 29.04.2020 г. и „домашен
арест” от 30.04.2020 г. до влизане на присъдата в сила.
5
С присъдата на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК е постановено иззетият като веществено
доказателство лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******** да се върне на
неговия собственик, а останалите веществени доказателства да останат приложени по
делото.
С присъдата на основание чл.306, ал.1 т.4 от НПК М. Л. Н. е осъден да заплати по сметка на
РС–гр.Сливница сумата 2 731,49 лв. разноски за вещи лица и сумата 1 906,76 лева по сметка
на РУ на МВР-гр.Сливница разноски по досъдебното производство.
Така постановената от Районен съд-Сливница присъда е била обжалвана пред СОС от
защитниците на подсъдимия /понастоящем осъден/ М. Л. Н.. Въззивният съд със свое
решение от 17.02.2022 г. по ВНОХД № 140/2021 г. по описа на СОС е изменил
първоинстанционния съдебен акт /присъда № 260004 от 12.11.2020 г., постановена по НОХД
№ 524/2019 г. по описа на РС-Сливница/ като е намалил размера на наказанието лишаване
от свобода за престъплението по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК на четири години;
както и за престъплението по чл. 343б ал.3 от НК - на две години. С въззивното решение
присъдата на районния съд в останалата част е била потвърдена.
Искането за възобновяване на посоченото наказателно дело /ВНОХД № 140/2021 г. по описа
на СОС/ е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт /въззивно решение/
от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената
по отношение на М. Л. Н. първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна
проверка, като присъдата, респективно въззивното решение не са били проверявани по
касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането на защитника на осъдения М. Л. Н. за възобновяване на
наказателното дело се явява основателно.
На практика като единствено основание за възобновяване на наказателното дело се сочи
допуснато от инстанционните съдилища и в частност от въззивния съд нарушение по чл. 348
ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на осъдения М. Н. наказание за
извършеното от него престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди
изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5).
В случая претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се
обосновава, на първо място, с доводи за неправилна оценка и подценяване на част от
обстоятелствата, очертаващи личностната характеристика на М. Н. – че преди това не е бил
осъждан, че не е имал криминални регистрации и че няма наложени административни
наказания. На второ място, се обосновава с игнориране и необсъждане на обстоятелствата,
че деецът се е грижил добре както за своите три деца, така и за детето на пострадалата А. И.,
което заедно с майка му е отгледал от невръстна възраст; че е осъществявал трудова
дейност, от която е реализирал високи приходи и че финансовото обезпечаване на
семейството и на децата е било основно негова грижа; че децата му не са травмирани от
поведението му и след изменение на мярката му за неотклонение в домашен арест веднага са
отишли да живеят при него, че са много привързани към него и че се нуждаят от него; че и
6
самата пострадала И. също не е приела за справедлив този размер на наказание на осъдения,
като в съдебното заседание пред СОС е поискала наказанието му да бъде намалено, за да
може същият да продължи да се грижи финансово за семейството си; както и че А. И. често
е провокирала подсъдимия и че в скандалите е участвала наравно с него, което обяснявало в
някаква степен действията на М. Н. предвид ниския праг на търпимост, който е имал към
инкриминирания период; че за времето, през което Н. е бил в изолация заради прилаганите
спрямо него МНО /задържане под стража и домашен арест/ същият не се е отклонявал и не е
влизал в конфликт с никого.
Въведеното основание за възобновяване е обосновано и с нови, настъпили след влизане в
сила на присъдата, обстоятелства - сериозно влошаване на здравословното състояние на
майката на осъдения, за която се твърди, че преди това е подпомагала сина си при
отглеждането на децата; доброто поведение на осъдения Н. при изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода; както и че при разрешените свиждания в затворническото
общежитие децата често са посещавали баща си М. Н..
Тъй като въззивната инстанция е споделила изложените от първостепенния съдебен състав
мотиви в частта относно наказанието за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК, в
този смисъл се налага да бъде обсъждана аргументацията на РС- Сливница при
индивидуализацията на наказанието за това престъпление.
Налагането на наказанието се основава на нормативно регламентирани и последователно
провеждани начала - на принципа на законоустановеност на наказанието и на принципа на
индивидуализацията му в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с
личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по делото /чл. 54
и чл. 55 от НК/. В тази си дейност съдът е длъжен да отчете обективните фактически данни
за конкретната престъпна проява, за личностните качества на дееца и за останалите очертани
в правната уредба обстоятелства и надлежно да ги съобрази в своята аналитична и оценъчна
дейност при индивидуализация на наказателната отговорност, като неизпълнението на тези
задължения предпоставя нарушение на материалния закон, неминуемо обосноваващо явна
несправедливост на наложената санкция.
За престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22
февруари 2019 г., сегашна ал.5) законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
от три до дванадесет години. При определяне на наказанието на осъдения Н. за това
престъпление - в размер на 7 години лишаване от свобода /фактически при приет превес на
отегчаващите обстоятелства/, инстанционните съдилища не са отразили в съдебните си
актове всички данни, които смекчават вината на дееца, както изисква императивната
разпоредба на чл. 54 НК, като са игнорирали част от тях. В частност при
индивидуализацията на наказанието на осъдения за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1
от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), извършена
по реда на чл. 54 НК, неоснователно е прието за единствено смекчаващо обстоятелство само
чистото му съдебно минало и липсата на данни за криминална регистрация. Така, извън
вниманието на първостепенния и на въззивния съд са останали фактите, че осъденият все
7
пак е полагал грижи за своите три деца и е осигурявал и финансовата им издръжка /виж
показанията на свидетелите С. Т., Н. Н., А. Н., Р. Н.а – „добре се грижи за мен“/; че самите
деца са привързани към своя баща и го обичат и че това е взаимно – той им е отговарял със
същото, проявявал е същите чувства към тях /виж показанията на свидетелите А. Н. и Р.
Н.а/; че за осъдения Н. по делото са постъпили и добри личностни характеристични данни
от свидетелите Б. Г. /“Добри хора са“, визирайки М. Н. и А. И./; Д. П., син на пострадалата
А. И. от предишна нейна връзка /“Приемал съм го като свой втори баща, допреди случая
съм го възприемал като добър човек“/, С. Т. /“не съм видял агресия“, визирайки М. Н./, В. В.
/“М. е набор на малкия ми син. Беше едно от най-скромните деца“/; както и за трудовата му
ангажираност преди извършването на деянието и преди задържането му по настоящото дело
– работил е, включително и в чужбина; имал е собствено търговско дружество, с което е
развивал дейност /св. А. И., св. С. Т., св. Д. Б., справка от ТР на л.л. 97-98 в т.2 от ДП;
справка от ТР и други документи за извършени СМР, приети във въззивното производство/.
Така събраните по делото данни за личността и поведението на осъдения, ведно с
обстоятелствата за чистото му съдебно минало и липсата на криминални регистрации дават
пълното основание за извод, че същият не е личност с висока/завишена степен на
обществена опасност, а това безспорно е фактор за смекчаване на наказателната репресия.
Принципно е положението, че при оценъчната дейност по определяне на наказанието следва
да се съобразяват и характеристиките на дееца, проявени чрез конкретната му съставомерна
проява, но не до степен, че да бъдат изцяло изключени постъпилите за него положителни
данни, какъвто в случая е бил подходът на предходните инстанции /в този смисъл е решение
№ 472 от 20.11.2013 г. по н.д. № 1790/2013 г., на ІІІ Н.О. на ВКС/. В настоящия казус
смекчаващите обстоятелства при индивидуализирането на наказанието на осъдения за
престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22
февруари 2019 г., сегашна ал.5) не са били правилно оценени, като част от тях са били
игнорирани и това на практика е довело до несправедливо определяне на наказанието при
превес на отегчаващите такива.
Според САС неоснователна е претенцията на защитата на осъдения, че като смекчаващи
отговорността му обстоятелства следва да бъдат ценени и фактите, че самата пострадала И.
не е приела за справедлив определения от районния съд размер на наложеното на осъдения
наказание и че в съдебното заседание пред СОС е поискала наказанието му да бъде
намалено, за да може същият да продължи да се грижи финансово за семейството си; че А.
И. често е провокирала подсъдимия и че в скандалите е участвала наравно с него; както и че
за времето, през което Н. е бил в изолация заради прилаганите спрямо него МНО /задържане
под стража и домашен арест/ същият не се е отклонявал и не е влизал в конфликт с никого.
Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на
наказанието, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и
които характеризират личността на дееца. Тези обстоятелства са включени в обхвата на чл.
54 от НК и обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на
извършеното, както и необходимостта от по-голямо или по-малко по интензитет
8
наказателноправно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната
и специална превенции. В случая предвид фактическото естество на престъплението по
чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г.,
сегашна ал.5), наказанието за което единствено се оспорва, напълно ирелевантно за
ангажирането на наказателната отговорност за това престъпление се явява твърдяното
обстоятелство, че А. И. често е провокирала подсъдимия и че в скандалите е участвала
наравно с него. Още повече, че не се твърди тези нейни провокации да са били
осъществявани непосредствено преди или по време на извършването на въпросното
престъпление. Останалите претендирани обстоятелства /цитирани по-горе/ касаят
единствено процесуалното поведение на частния обвинител и на подсъдимия /осъдения/ в
съдебната фаза на процеса. Но тъй като процесуалното поведение на страните е
обстоятелство, което не е включено в обхвата на чл. 54 от НК, то същото не следва да бъде
ценено при индивидуализацията на наказанието.
САС констатира също, че инстанционните съдилища недопустимо са ценили и обсъждали
като отегчаващи вината на подсъдимия/осъдения обстоятелства факти, които по силата на
закона са изключени от кръга на определящите отговорността. Така например, първата
инстанция (в мотивите на присъдата на стр.30, в която част тези мотиви безкритично са
били възприети от въззивния съд) неправилно е ценила за отегчаващи вината на
подсъдимия/осъдения фактите, че лишаването от свобода е било осъществено по отношение
на пострадалата, като тя не само безпричинно е била препятствана да напусне помещението,
но и е била бита и тормозена /за да признае за извънбрачни връзки, които не е имала, само и
само да успокои подсъдимия/. В случая тези факти без съмнение очертават съставомерни
признаци на престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ
бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), доколкото ограничаването/препятстването на
възможността за свободно придвижване на жертвата се явява престъпният /съставомерният/
резултат на това престъпление, а съпровождането на лишаването от свобода от причинени
на жертвата физически и душевни страдания обосновава квалифициращия признак деянието
да е извършено по мъчителен за пострадалата начин. Т.е., в случая за отегчаващи
отговорността обстоятелства недопустимо са ценени отделни признаци от състава на
инкриминираното деяние, за което деецът е бил осъден. Не са индивидуализиращи
отговорността обстоятелства всички онези факти, включени в конкретния фактически
състав на деянието, които са взети предвид от закона при определянето състава на
съответното престъпление. Оценката на такива факти при определянето на вида и размера
на наказанието влиза в конфликт с основни правила на индивидуализацията на наказанието.
Затова така посочените отегчаващи вината на осъдения обстоятелства трябва да бъдат
изключени от формиращите тежестта на наказанието, като за сметка на това при
индивидуализацията на наказанието трябва да бъдат отчетени изброените смекчаващи
такива, несъобразени от предходните инстанции, касаещи положителната личностна
характеристика на осъдения извън отношенията му с пострадалата; полагането на грижи за
децата и подсигуряването на финансовата им издръжка; взаимната обич и привързаност
9
между него и децата; трудовата му ангажираност.
Неправилното приложение на чл. 54 и чл. 56 НК в случая е довело до определяне на такова
наказание за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ
бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), което очевидно не съответства на смекчаващите
и отегчаващите вината на осъдения обстоятелства и на целите по чл. 36 НК.
С оглед на това оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на
осъдения за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК, е основателно, тъй като
неправилно е определено при превес на отегчаващите отговорността на осъдения
обстоятелства и при незаконосъобразно отчетени такива за сметка на несъобразени, респ.
неправилно оценени смекчаващи обстоятелства.
Допусната е явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5
т.1 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.
По тези съображения съставът на САС намира, че е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК за възобновяване на производството по
ВНОХД № 140/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, като постановеното по това дело
въззивно решение бъде изменено в частта относно определеното на подсъдимия М. Н.
наказание за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК. Предвид тежестта на деянието
и личността на дееца наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от
свобода ще бъде съответно на определящите вината на осъдения обстоятелства, визирани в
чл. 54 НК, както и на целите по чл. 36 НК. Въз основа на този извод наложеното на осъдения
Н. наказание за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК следва да бъде намалено от
седем години лишаване от свобода на четири години и шест месеца лишаване от свобода. А
предвид намаляването срока на това наказание /което дори и след корекцията продължава да
е най-тежкото в съвкупността/ до неговия размер следва да бъде намалено и наложеното на
осъдения по реда на чл. 23 от НК общо наказание лишаване от свобода, като то също следва
да бъде намалено от седем на четири години и шест месеца.
Апелативният съд счита, че в настоящото производство не следва да бъдат обсъждани
твърдяните, настъпили след влизане в сила на присъдата, нови обстоятелства, послужили за
обосноваване на въведеното основание за възобновяване – явна несправедливост на
наложеното наказание. Това в частност са обстоятелствата за последващо сериозно
влошаване на здравословното състояние на майката на осъдения, за която се твърди, че
преди това е подпомагала сина си при отглеждането на децата; доброто поведение на
осъдения Н. при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода; както и че при
разрешените свиждания в затворническото общежитие децата често са посещавали баща си
М. Н.. В принципен план основанието за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, каквото
в случая се претендира да е налице, се съдържа в самото дело. Това основание може да се
базира единствено на факти, които са били известни на съответния решаващ орган,
респективно които са съществували преди влизане на присъдата в сила. Правното основание
за възобновяване, което е свързано с установяване на нови обстоятелства или нови
доказателства след влизане в сила на присъдата, е различно. То е по чл. 422, ал. 1, т. 3 от
10
НПК, като искане за възобновяване на това основание може да прави само окръжният
прокурор. Т.е., осъденият не е активно легитимиран да иска възобновяване на делото на
основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото правомощието в тази хипотеза е на
съответния прокурор. И на следващо място, установяването на новите обстоятелства следва
да стане чрез разследване в отделно производство, за провеждането на каквото няма данни
по делото. Затова претенцията на осъдения и на неговия защитник за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, обосновано с
обстоятелства, настъпили след влизането на присъдата в сила и поради тази причина
останали неизвестни на първоинстанционния и въззивния съд, не може да бъде разгледана в
това производство, понеже е недопустима.
Неоснователно е въведеното в искането за възобновяване оплакване, че в решението на СОС
по ВНОХД № 140/2021 г. не е вярно зачетено времето на задържане под стража на осъдения
М. Н.. Това оплакване е обосновано с твърдението, че в мотивите на решението на
Софийски окръжен съд по ВНОХД 140/2021 г. на стр.1 от същото, на ред 7 отдолу-нагоре е
записано, че мярката за неотклонение на М. Л. Н. „задържане под стража”, взета на
29.01.2019 г., е изпълнявана до 29.04.2019 г., след което същата е променена в „домашен
арест” от 30.04.2019 г. В действителност в цитираната част от въззивното решение /на стр. 1/
погрешно са посочени периодите от време, в които по отношение на М. Л. Н. са били
прилагани мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, доколкото
от данните по делото е видно, че МНО „задържане под стража“ е била прилагана в периода
от 29.01.2019 г. до 29.04.2020 г., а МНО „домашен арест“ е била прилагана от 30.04.2020 г.
до влизане на присъдата в сила, а не както е отбелязано на цитираното място в решението –
че спрямо Н. е изпълнявана МНО задържане под стража от 29.01.2019 г. до 29.04.2019 г. и
МНО домашен арест от 30.04.2019 г. до влизане в сила на присъдата. Очевидно в случая се
касае за фактическа, респ. техническа грешка при изписването на съответните дати. Но
наличието на тази фактическа неточност /грешка/ във въззивното решение относно
периодите на изпълнение на МНО „задържане под стража“ и „домашен арест“ не се отразява
по никакъв начин на правилността и законосъобразността на въззивния съдебен акт,
доколкото тази неточност /грешка/ не касае волята на въззивния съд относно обсъжданите
обстоятелства - периодите на изпълнение на МНО задържане под стража и домашен арест.
Във въпросната част от въззивното решение не се съдържа собствено волеизявление на СОС
относно това какви периоди от прилаганите МНО „задържане под стража“ и „домашен
арест“ следва да бъдат приспаднати на основание чл. 59 от НК при изпълнението на
наказанието лишаване от свобода. В тази част само е пресъздадено и цитирано
съдържанието на атакуваната и проверявана първоинстанционна присъда относно
извършеното приспадане на основание чл. 59 от НК, като фактически погрешното цитиране
на присъдата на районния съд в случая не се е отразило на взетото от въззивния съд
решение да потвърди присъдата в частта относно приложението на чл. 59 ал.1 от НК, в
какъвто смисъл са както диспозитивът на самото въззивно решение, така и изложените
мотиви, че първият съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 59 ал.1 т.1 от НК /тук в
11
решението отново е допусната техническа грешка, като погрешно е изписано НПК вместо
НК/. По тези съображения обсъжданото оплакване следва да бъде оставено без последствия
като неоснователно.
САС констатира, че в присъдата на районния съд като основание за разпореждането с
веществените доказателства по делото и за възлагането на разноските неправилно е
посочена разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, вместо относимите в случая разпоредби
на чл. 301 ал.1 т.11 и т.12 от НПК, които именно касаят съдържанието на присъдата относно
въпросите за веществените доказателства и възлагането на разноските. Разпоредбата на чл.
306 ал.1 т.4 от НПК се отнася за хипотезите, в които съдът се произнася отделно с
определение по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото, какъвто
настоящият случай не е. Това нарушение не е било отстранено от въззивния съд, като не би
могло да бъде отстранено и от настоящата извънредна инстанция, доколкото същата не е
сезирана с такова оплакване и с такова искане. Отделен е въпросът, че така констатираното
нарушение не е съществено и на практика не се отразява на законосъобразността на влязлата
в сила присъда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5
т.1 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 140/2021 г. по описа на Софийски окръжен
съд.
ИЗМЕНЯВА решение от 17.02.2022 г., постановено по ВНОХД № 140/2021 г. по описа на
Софийски окръжен съд, в ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия М. Л. Н., с ЕГН
**********, наказание за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция
преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), като го НАМАЛЯВА от седем
години лишаване от свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, както и в ЧАСТТА относно наложеното на основание чл. 23 ал.1 от НК общо
най-тежко наказание измежду определените му наказания за извършените от него
престъпления по чл.129, ал.2, във ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК
(стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5) и по чл.343б ал.3
от НК, като НАМАЛЯВА определеното му общо наказание от седем години лишаване от
свобода на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13