Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 31.07.2015 Град
КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На двадесет и седми юли две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: И.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №421 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове
с правно ооснование чл. 128 ал.1 във връзка с 245, ал.2 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищеца К.Т.Г. ЕГН **********,***, с исковата
си молба моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника „Б.” АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез представляващия дружеството И.М.Т.,
да ѝ заплати сумата от 1 247,54 лева, от които: 1108,00 лева за
неизплатени трудови възнаграждения и
139,54 лева за мораторна лихва за забава. Претендира законна лихва за забава
върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Твърди, че работила при ответника на
длъжност "куриер” до 03.01.2014г. когато трудовият ѝ договор бил
прекратен на основание чл.325 от Кодекса на труда по взаимно съгласие. Към
момента на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с ответника,
трудовото ѝ възнаграждение за месеците: октомври, ноември и декември 2013
г. не ѝ било изплатено изцяло от работодателя - ответното дружество. Към
момента на предявяване на настоящия иск, ответникът, дружество „Б."АД
ѝ дължало трудово възнаграждение за 2013 година, както следва:
За месец октомври 2013 г. трудово
възнаграждение в размер на 69 лв.(шестдесет и девет лева), дължимо до
31.11.2013 г. и лихва за забава в размер на 5.57 лева, считано от 01.12.2013 г.
- датата, следваща последната дата за плащане на трудовото възнаграждение -
31.11.2013 г., до момента на завеждане на настоящия иск - 05.05.2015г.;
За месец ноември 201З г. трудово възнаграждение в размер 70
лв. (седемдесет лева) и лихва за забава в размер па 10.15 лева. считано от
01.01.2014. - датата слеваща последната дата за плащане на трудовото
възнаграждение - 31.12.2013г., до момента па завеждане на настоящия иск -
05.05.2015г.;
За месец декември 2013 г. трудово
възнаграждение в размер на 969 лв.(деветстотин шестдесет и девет лева) и лихва
за забава в размер на 123.82 лева. считано от 01.02.2014г. - датата следваща
последната дата за плащане на трудовото възнаграждение - 31.01.2014г., до
момента на завеждане на настоящия иск - 05.05.2015г.;
Предвид изложеното, считала, че била
нарушена разпоредбата на чл.128 т.2 и следващите от Кодекса на труда, поради
което, моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество,
да ѝ изплати неизплатения размер от дължимите трудови възнаграждения
и обезщетения, ведно с изтеклата лихва за всяко едно от тях, както и да ѝ
присъди и законовата лихва върху дължимите суми като главница, считано от датата
на завеждане на настоящия иск – 05.05.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответника не взема становище по предявените
искове.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото заверени
копия от Допълнително споразумение № 154/16.09.2011 г. към Трудов договор
№110/01.10.1988 г. от 01.09.2011 г., Пълномощно на ищцата изх. №40/13.01.2009 г., с което същата е била
упълномощена от ответното дружество да получава кореспонденцията му и лична
карта, се установява, че ищцата е работила при ответника на длъжност „Куриер“
на постоянен трудов договор.
По делото е изслушано заключение
на вещо лице по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което не беше
оспорено от страните и съдът го възприе като обективно, безпристрастно и
компетентно.
Съгласно
заключението на вещото лице, се установява, че след извършено посещение в
ответното дружество, е установено, че на ищеца
е дължимо трудово възнаграждение в общ размер на 139,00 лева както следва:
69,00 лева трудово възнаграждение за м. октомври 2013 г. и 70,00 лева
трудово възнаграждение за м. ноември 2013 г. Установено е, че върху трудовото
възнаграждение в общ размер на 139,00 лева, се дължи мораторна лихва за забава в общ размер на 19,53 лева, или върху трудово
възнаграждение за м. октомври 2013 г. – 69,00 лева , лихва в размер на 10,00
лева , а върху трудово възнаграждение за м. ноември 2013 г. – 70,00 лева, лихва
в размер на 9,53 лева.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
По отношение на исковете с правно
основание чл.128 от КТ.
Съгласно
член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 т.2 от КТ - работодателят е длъжен
да плаща на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена
работа в установените срокове.
Тъй като вземането за трудово
възнаграждение е периодично, изпълнението му, следва да става многократно
докато съществува трудовото правоотношение. Работодателят е длъжник по
вземането и следва да изпълни съобразно разпоредбите на чл.270 КТ. Работникът
или служителят, който е кредитор по това вземане, следва да даде необходимото
съдействие на работодателят за да може той да изпълни.
С изготвеното по делото заключение на
вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза беше установено, че на
ищцата дължимите суми за трудово възнаграждение за м. октомври и ноември 2013
г. не са били изплатени изцяло.
От същото заключение се установява, че
на ищцата не е било изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на
969,00 лева, но съдът констатира, че за него ищцата не е изложила претенция в
исковата молба като за обезщетение, а като за възнаграждение. Претендирано е
трудово възнаграждение за м. декември 2013 г. в размер на 969,00 лева.
Ответника,
в чиято тежест беше да докаже, че е платил претендиранато трудово
възнаграждение, или че не дължи същото, или че няма вина за това, че не е
престирал, не е оспорил нито доказал някое от тези обстоятелства.
Ето защо и с оглед събраните писимени
доказателства съдът намира, че следва да уважи исковите претенции на ищеца
както са направени в исковата молба, съобразно установеното от експертизата,
като уважи исковата претенция на ищеца за неизплатено трудово възнаграждение в
общ размер на 139,00 лева за м. октомври
и ноември 2013 г., ведно със законна мораторна лихва върху тези суми в
размер 15,72 лева съгласно исковата
претенция, тъй като същата не беше изменена по реда на чл.214 от ГПК с оглед
заключението на вещото лице.
По отношение на претенцията за неизплатено
трудово възнаграждение за м. декември 2013 г. в размер на 969,00 лева, ведно с претенцията за лихва за забава в размер на 123,82 лева.
считано от 01.02.2014 г. - датата следваща последната дата за плащане на
трудовото възнаграждение - 31.01.2014 г., до момента на завеждане на настоящия
иск - 05.05.2015 г., съдът намира че следва да я отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Следва да се отбележи, че вещото лице
при извършената проверка в ответното дружество е констатирало дължимостта на обезщетение
по чл.222 ал.3 от КТ в полза на ищцата в претендирания от нея размер 969,00
лева.
Същевременно обаче тази претенция е
била заявена като възнаграждение за м. декември 2013 г., а не като обезщетение.
В този смисъл съдът не може да уважи същата, въпреки че сумата е дължима, тъй
като в противен случай би се произнесъл по непредявен иск.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора следва да бъде
осъден ответника да заплати държавна такса по отношение на предявените искове
съразмерно с уважената и отхвърлената част в общ размер на 100,00 лева, както и направените по делото
разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 5,59
лева, по сметка на КРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.128 ал.1 от КТ, „Б.” АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез представляващия дружеството И.М.Т., да заплати на К.Т.Г.
ЕГН **********,***, неизплатено
трудово възнаграждение за
м. октомври – м. ноември 2013 г. в размер на 139,00(сто тридесет и девет) лева, ведно със сумата от 15,72(петнадесет лева и 72 ст.) лева за
мораторна лихва върху главницата от 139,00 лева считано от падежа
на всяка сума до деня на подаването на исковата молба – 05.05.2015 г., както и
ведно със законна лихва върху главницата от 139,00 лева считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на К.Т.Г.
ЕГН **********,***, против „Б.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
чрез представляващия дружеството И.М.Т., за заплащане на трудово възнаграждение
за м. декември 2013 г. в размер на 969,00(деветстотин шестдесет и девет) лева, ведно
с претенцията за лихва за забава в размер на 123,82(сто двадесет и три лева и 82 ст.) лева,
считано от 01.02.2014 г. - датата следваща последната дата за плащане на трудовото
възнаграждение - 31.01.2014 г., до момента на завеждане на настоящия иск -
05.05.2015 г., както и ведно със законна лихва върху главницата от 969,00 лева
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.05.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „Б.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез
представляващия дружеството И.М.Т., да заплати по сметка на КРС, в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 100,00(сто)лева,
както и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 5,59 (пет лева и 59 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - П. в двуседмичен срок от 11.08.2015 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.