№ 23654
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110109835 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 9835/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 163358/05.08.2022 г. от ХР. Т. М. за изменение на Решение
№ 8597/27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 9835/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав в частта за разноските. Твърди, че с решението са уважени предявените искове срещу
ответника, като по делото били ангажирани доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение – по 300,00 лева по всеки от двата договора, за които били предявени
процесните искове. Поддържа, че вместо сумата от 430,39 лева, следвало да се присъди
сумата от 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, като сочи, че от тълкуването на
релевантните разпредби следвало да се направи извод, че адвокатско възнаграждение се
дължало за всеки иск. Навежда доводи, че исковете се предявявали в едно производство с
оглед процесуална икономия, тъй като в противен случай щяло да се дължи адвокатско
възнаграждение за всеки отделен процес, за което излага обосновка. Иска изменени на
решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, кат се сочи, че молбата
трябва да бъде оставена без уважение. Твърди, че обосновката на ищеца за дължимо
адвокатско възнаграждение за всяка претенция не касаела процесния случай и не можела да
бъде взета предвид. Поддържа, че чл. 7 от НМРАВ ясно и точно определял как се определял
размера на адвокатското възнаграждение. Развива съображения, че в случая при обективно
съединяване на исковата интереса по делото съвпадал с цената на всеки иск, като инвокира и
довод, че производството не представлявало фактическа и правна сложност. Иска молбата
1
да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради
което е процесуална допустима, като по същество съдът намира, че е неоснователна по
изложените по-долу съображения.
Приложен е Договор за правна защита и съдействие № 836773, сключен между ХР. Т.
М. и адв. И.Н., като се установява, че за процесуално представителство по гр. д. №
9835/2022 г. по описа на СРС е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева.
Съдът намира, че на първо място трябва да се отбележи, че в случая от мотивите на
съдебното решение се установява, че съдът е приел, че адвокатското възнаграждение е
действително заплатено, но е уважил направено възражение за прекомерност на последното
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът е мотивирал с обстоятелството, че
производството не представлява фактическа и правна сложност, а процесуалната активност
на представителя не ищеца не обуславя адвокатско възнаграждение извън предвидения по
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минимум – в размер на 430,39 лева.
Настоящото производство не представлява фактическа и правна сложност, която да
обуслови заплащането на по-голямо адвокатско възнаграждение от предвидения минимален
размер. Отделно от това трябва да се отбележи, че независимо от предвиденото в НМРАВ,
релевантен е интереса по делото, а не броя на предявените обективно съединени претенции
– т.е. чл. 2, ал. 5 НМРАВ е в противоречие с общата логика на НМРАВ, поради което е
неприложим.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно
договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
2
фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
В случая, съдът при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, така
и на извършените процесуални действия, вкл. от адв. Н., като процесуален представител на
ищеца, намира, че не може да се направи извод, че делото представлява фактическа и/или
правна сложност. Делото не представлява и правна сложност, като въпреки, че СРС, 156-ти
състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, фактическите състави на претенциите не могат да
обуславят извод, че същите изискват по-голямо усилие за съда от правна страна, респ. че в
тях следва да се обсъдят сложни правни конструкции или фундаментални правни проблеми,
за които да съществуват противоречиви мнения в теорията и съдебната практика.
В случая, съдът намира, а и по принцип настоящият съдебен счита, че при
оценяемите искове възнаграждението не се определя на базата на броя предявени и
съединени искове (съобразно чл. 2, ал. 5 НМРАВ – независимо от вида на съединяването), а
с оглед материалния интерес на делото, какъвто е духа и целта на целия НМРАВ. Този извод
се обуславя от граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на НМРАВ.
Съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Тоест, би могло да се приеме, че е възможно, ако се
уговори отделно адвокатско възнаграждение за няколко обективно и/или субективно
съединени искове, но същите трябва да бъдат и различни по вид – т.е. чл. 2, ал. 5 НМРАВ
визира не само броя на предявените искове, но и техния вид – при това кумулативно с оглед
използването на съюза „и“. Тъй като в процесния случай са предявени единствено
обективно съединени осъдителни искове, то не може да се направи извод, че е изпълнено
кумулативното изискване за определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от
предявените искове, поради което релевантен за определяне на размера на
възнаграждението на адвоката остава основното и водещото според правилата на НМРАВ –
материалният интерес.
Отделно от горното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се изтъкне и
един формален аргумент – в представения Договор за правна защита и съдействие № 836773,
възнаграждението е уговорено общо – в размер на 600,00 лева, като липсва каквото и да
било разграничение какво страните са уговорили по всеки от исковете. Обстоятелството, че
в договора е посочен предмета на делото – посочени са процесните договори, не може да
обусловия извод, при тълкуване на волята на страните, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД,
че за всеки от исковете волята е била да се уговори възнаграждение по 300,00 лева.
Напротив, уговорено е общо възнаграждение, поради което както беше посочено по-горе
релевантен е материалният интерес по делото за определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение и неговия минимум. В тази насока трябва да се посочи и факта, че противно
на твърденията в молбата по чл. 248 ГПК в списъка по чл. 80 ГПК, също липсва подобно
разграничение, а дори такова да имаше същото е ирелевантно, тъй като единственото
относимо нещо са представените по делото доказателства за действителното извършените
деловодни разноски, респ. за уговорките между страната и процесуалният представител за
размера и начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 163358/05.08.2022 г., подадена от ХР. Т.
М., ЕГН:********** за изменение на Решение № 8597/27.07.2022 г., постановено по гр. д. №
9835/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението
до страните пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4